Горица, която върна живеца на Пожарево
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Горица, която върна живеца на Пожарево

Горица, която върна живеца на Пожарево

Младата кметска наместничка преобразява едно малко софийско село, защото успява да зарази хората с идеята за промяна

Десислава Лещарска
61045 прочитания

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


"Едно от най-трудните неща се оказа да накараш хората да се социализират. По-лесно ми е да копая в двора или да построя нещо, отколкото да ги накарам да излязат от къщите и да се забавляват заедно. След промените много неща се унищожиха и много връзки се изгубиха, много време нямаше никакъв социален и културен живот по селата, откъдето всъщност е тръгнал", Горица Кръстанова
От няколко години селото се гордее с новите си кметство и център, но притежава и нещо в пъти по-ценно - социален живот.
Освен всичко друго Горица е спасила Пожарево от "понижаването" му в квартал на Божурище.

В сивия и често тъжен живот на българското село Горица Кръстанова се откроява ярко. И буквално, и преносно. Със спортните си дрехи в свежи цветове и неизчерпаемата си енергия 34-годишната кметска наместничка на село Пожарево прилича на градски човек, случайно попаднал тук. Но е точно обратното. Горица е силно свързана с мястото, където е израснала, направила е съзнателен избор да е тук, а от няколко години е отдадена на каузата да върне селото към живот.

Пожарево се намира на 15 километра от столицата, близо до град Божурище - сгушено между два хълма в подножието на Люлин планина. Има малък язовир, река, чист въздух и прекрасна гледка към планините Витоша и Люлин. Има и 200 жители, записани в общинския регистър, и още толкова заселници. От няколко години се гордее с новите си кметство и център, но притежава и нещо в пъти по-ценно - социален живот.

Един мениджър на село

Стоим в кабинета на Горица в спретната бяла сграда на центъра на селото. В нея се побират кметството, пощата, читалището, библиотеката, младежкия клуб, клубът на пенсионера, бившата хлепобекарна и настоящият смесен магазин. Голяма част от обзавеждането е ново, има кошчета за разделно събиране на отпадъци, лъскави табелки на вратите. По всичко личи, че мястото е добре поддържано. В пощата и библиотеката работят две млади жени. Горица излиза за малко от кабинета си и се връща с голяма рамка, в която са подредени снимки на сградата, преди кметът на Божурище Аспарух Аспарухов да я назначи за свой наместник в Пожарево. На тях се вижда съборетина, изпочупени прозорци, почти липсващи покрив и мазилка, зарит от камара стари боклуци двор.

Всичко това е възстановено благодарение на Горица за по-малко от четири месеца през 2012 г. Младата жена е двигателят и зад обновяването на центъра, който допреди това не е променян повече от 50 години. Миналата година се посвещава на реставрацията на църквата в селото "Свети Николай Мирликийски", строена в края на XIX век. "Ако ви кажа през какво съм минала, няма да ми повярвате", казва Горица, която е ландшафтен архитект по образование и професия, а за в бъдеще смята да се занимава със земеделие.

Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Методите й са по-скоро алтернативни като за служител на общинска администрация. Горица носи уменията си от бизнеса и ги прилага успешно в съживяването на любимото си село - да дефинира и приоритизра проблемите, да търси и получава обществена подкрепа за решенията си, да набира средства, да организира кампании и да въвлича хората.

Най-трудната задача

"Тя е олицетворението на Пожарево", казва собственичката на смесения магазин в центъра. "Никога не сме имали такъв кмет", викват със светнали лица и бабите от клуба на пенсионера, събрали се на седмичната си раздумка в читалището на кафе и кола. Горица ги инструктира в неделя да дойдат на прожекция на филм за свети Серафим Чудотворец.

"Едно от най-трудните неща се оказа да накараш хората да се социализират. По-лесно ми е да копая в двора или да построя нещо, отколкото да ги накарам да излязат от къщите и да се забавляват заедно, казва Горица. Това е дълбоко вкоренено социално явление. След промените много неща се унищожиха и много връзки се изгубиха, много време нямаше никакъв социален и културен живот по селата, откъдето всъщност е тръгнал. Сега почваме да градим наново и общество, и ценности. Затова ни се струва толкова бавен преходът", разсъждава кметският наместник.

В ремонтираната от Горица града в центъра на селото в момента се помещават кметството, пощата, читалището, библиотеката, младежкия клуб, клубът на пенсионера, бившата хлепобекарна и настоящият смесен магазин.
Фотограф: Велко Ангелов

Голяма част от хората в Пожарево са възрастни и се занимават със земеделие. В последните години заради близостта със София и чистия въздух мястото привлича и много заселници, включително млади семейства с деца. Хората, които не обработват земя, обикновено работят в Божурище или София. "Имаме си младежи, имаме си няколко студенти", горда е Горица.

Благодарение на нея пожаревци имат читалище и библиотека с 1500 книги, курс по английски език за деца, кръжок по народни танци. "И на двете неща (английският и народните танци) ръководителите са от София, Албена и Илиана, заселили са се тук и са поели инициативата сами. Дойдоха при мен и казаха, че искат да го направят. Такива хора много липсват – които имат желание да организират и да правят нещо за обществото безвъзмездно", казва тя.

С помощта на приятели тя възстановява 100-годишната пещ на селото и сега периодично прави обучения за приготвяне на хляб по стари български рецепти. От няколко години организира и наречената от нея "лютеницотерапия" - за всеки, който иска да участва в приготвянето на лютеница, да подкрепи дейността на читалището и да си тръгне с няколко буркана, пълни с вкусната смес от печени чушки, смлени домати и моркови.

Да работиш на инат

Питам Горица защо се е захванала с тази "мисия". Заплатата й на кметски наместник е 350 лв. (като ландшафтен архитект и земеделски производител е изкарвала много повече), а всеки един от резултатите, които е постигнала, е с цената на много нерви, време, лични средства и сблъсъци със стена от неразбиране и недоверие. "Направих го напук. Всички млади хора, мои връстници, плюят срещу системата, наврели са се в София да стават софиянци, протестират на Орлов мост, но не се ангажират реално. Мен това много ме дразни. В ето такива ситуации ги няма", казва тя, сочейки стените на възстановената от нея общинска сграда. "Аз не го правя само за хората. Заинатих се, исках на всяка цена да стане, тоест има известна доза его. Но когато егото е впрегнато в името на добра кауза, не е чак толкова страшно", смята младата жена.

Освен всичко друго Горица Кръстанова е спасила и цялото Пожарево от "понижаването" му в квартал на Божурище. Така се запознава с кмета на Божурище - "със скандал", не крие тя. Родителите на Горица са "пожаревци кореняци", притежават и обработват земя в района и винаги са участвали активно в обществения живот. Майка й е била кмет на селото преди 1989 г. за един мандат, а баща й общински съветник. Един ден Горица, тогава на 28 години, разбира, че предишният кмет на Пожарево правил подписка и обществено обсъждане селото да стане квартал на Божурище. Нито тя, нито семейството й са разбрали за това. "Това означава да нямаме кметство, да нямаме поща, да нямаме нищо. А в исторически план Пожарево е съществувало много преди град Божурище", гордо отбелязва Горица. Тя разбира, че предстои второ обществено обсъждане в самото Божурище и отива с агитка от приятели.

"Кметът Аспарух Аспарухов помисли, че сме отишли да го подкрепим. Аз му казах, че е точно обратното. Той се обиди, скарахме се, каза ми: "Винаги ще се намери един антиглобалист да пречи на прогреса." Аз го приех като комплимент. Но все пак се нави и направи второ обществено обсъждане в Пожарево. Събрах по-голяма подкрепа сред хората и той се отказа да ни прави квартал", спомня си Горица. Две години по-късно Аспарухов й се обажда с новината, че я е избрал за свой наместник в Пожарево.

Как Пожарево се сдоби с ново кметство

Кметството на село Пожарево.
Фотограф: Велко Ангелов

Малко преди това Горица спасява и сградата, в която се помещава новото кметство на селото. Старото е голямо, старо и захабено, непосилно да се поддържа или възстанови. "Прозорците бяха съшити с копчета, покривът щеше да падне на главите на бабите, които ходеха да си вземат пенсията", описва разрухата тя.

Възстановената от нея сграда в центъра е собственост на потребителска кооперация "Божур". "Строена е през 60-те години с доброволен труд от местните хора. В нея са се помещавали кръчма, смесен магазин, хлебопекарна. Та това място пустееше, в него живееха кучета, някакви хора си гледаха кокошки, половината покрив липсваше, нямаше канализация", разказва Горица. Тя няма понятие от устройство на местната власт, общински съвет, сесии, решения. Но решава, че трябва да убеди община Божурище да закупи сградата за нуждите на Пожарево. "Оценката й беше 24 хиляди лева. 24 хиляди за това съкровище", посочва тя. Горица събира подписка от местните хора, пише писмо до общинските съветници, даже отива на среща с техния председател. "Казах му какво искаме. Той ме погледна и каза: "Ама, вие все едно сте малко дете, дето иска сладолед", добавя тя. В крайна сметка молбата й е внесена на сесия на общинския съвет. Тя отива на заседанието, взима думата, обяснява, че сградата принадлежи на хората и общината трябва да я запази, разплаква се и в крайна сметка ги убеждава.

Община Божурище плаща 24 хиляди лева за сградата, но Горица, вече в ролята си на кметски наместник, не се спира. Тя иска и пари за ремонта. Казват й, че това й стига за първата година, но след като виждат, че няма да се откаже, й дават 10 хиляди лева за покрива. Всичко е струвало общо около 100 хиляди лева, като тя уточнява, че няма точна сметка, защото след 10-те хиляди лева от общината разчита само на дарения, собствени средства, помощ от роднини и приятели и по-заможни жители на селото. Горица почти не спи през това време: обикаля, моли, пазари се, намира майстори от Девин, които работят по-евтино, приютява ги, храни ги, пере им дрехите. "Истината е, че много хора помогнаха с доброволен труд, един екип от 10 души беше всеки ден с мен като на работа – от сутрин до вечер", казва кметицата. Отново чрез дарения купува мебели, получава компютри, принтер и скенер, книги за библиотеката.

Когато целта оправдава средствата

Горица Кръстанова показва табло с фазите на реконструкция на сградата на кметството и читалището на с. Пожарево
Фотограф: Велко Ангелов

След това се заема с центъра на селото, за който получава субсидия от крайно недостатъчните 15 хиляди лева. Но Горица вече следва само собствения си вътрешен компас и не се ядосва на ограниченията. Отново ангажира приятели и познати, изкъртва старата настилка, полага нова, озеленява градинките, превръща стария ръждясал павилион в беседка с навес. "Казаха ми да съборя павилиона. Аз много мразя да разрушавам неща. Това нещо е било тук преди 50 години, откъде накъде аз ще го разрушавам", е философията й. Затова премахва фасадата на павилиона, облицова покрива с дървена ламперия и поставя отдолу пейки и масичка. Новата й мисия е да намери 18 хиляди лева за паметник на загиналите във всички войни пожаревци.

През 2014 г. пък се посвещава на църквата, която тогава е в много окаян вид, но вече е укрепена, с възстановена фасада, нов под, нова ограда и добре поддържан просторен двор. "Това беше миналогодишната акция. Писма, писма, писма. Исках 100 хил. лева от дирекция "Вероизповедания". Те ми дадоха 5 хиляди. След това ми дадоха още 11 хиляди лв. Другото е от дарения", казва Горица, която получава безусловна подкрепа от близки и дори непознати.

"Едната част от хората са тези, които казват: "Никой нищо не прави." Като почнеш да правиш нещо пък, не им се вярва, че го правиш с идеална цел. "Защо го прави, не може просто така, има нещо гнило", продължава младата кметица и добавя, че гледа да не се ядосва, въпреки че й е много трудно. "Освен това всеки чака държавата да му разреши проблема. Общината е длъжна да ми изчисти, да ми направи. Не е само тя. И ти като гражданин и жител имаш задължения към обществото и към себе си", пали се Горица.

В началото Горица реагира скептично на идеята да разкажем нейната история, защото не иска хората да си мислят, че си прави предизборен PR. Тази година кметът в Пожарево ще е избираем. "Не съм решила какво ще правя. Не искам да ме нападат, да слушам на всичките партии обясненията", казва тя. "Ако искат да ме развеждат като мечка и да пека кебапчета на центъра, няма да стане", отсича младата жена, която е свързана със Зелената партия. В крайна сметка се съгласява да разговаряме, защото иска да акцентира на посланието, че промяната е възможна, когато идва от обществото и хората са готови за нея: "За мен е важно хората, които искат да се занимават с обществено полезна дейност, да разберат, че за да са добри в това, трябва да се научат да дават."

Горица Кръстанова е на 34 години и последните няколко от тях прекарва в битка за съживяването на софийското село Пожарево.
Фотограф: ВЕЛКО АНГЕЛОВ
Новото читалище
Фотограф: Велко Ангелов
Възстановената пещ, в която навремето са се пекли хлябовете за три села в района
Фотограф: Велко Ангелов
Църквата "Свети Николай Мирликийски", строена в края на XIX век.
Фотограф: Велко Ангелов
Центърът с павилиона-беседка
Фотограф: Велко Ангелов
"Едно от най-трудните неща се оказа да накараш хората да се социализират. По-лесно ми е да копая в двора или да построя нещо, отколкото да ги накарам да излязат от къщите и да се забавляват заедно. След промените много неща се унищожиха и много връзки се изгубиха, много време нямаше никакъв социален и културен живот по селата, откъдето всъщност е тръгнал", Горица Кръстанова
От няколко години селото се гордее с новите си кметство и център, но притежава и нещо в пъти по-ценно - социален живот.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    ludachki93 avatar :-P
    ludachki93

    Много добра статия, ако можем да видим и снимки как се е преобразило селото ще бъде страхотно :)

  • 2
    bestbuy avatar :-?
    За да останат ХОРА в България.

    Колко мотивираща, интересна и пълна с оптимизъм статия.. Такива са хората на бъдеото..

  • 3
    whyman avatar :-|
    whyman

    хората, които влагат сърцето си в това което вършат са истинските мотиватори и двигатели на обществото! браво

  • 4
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider

    Ха, много добре е локализирано това село, това обяснява хората с малки деца които са решили да се преселят там. От друга страна, който иска нека се тика във комплексите в Сф.

  • 5
    fokusnik avatar :-|
    fokusnik

    Поздравления! Човек с цели и умеещ да го постига!

  • 6
    izabell avatar :-|
    izabell

    Похвално.

  • 7
    vaskoangelov avatar :-|
    vaskoangelov

    Браво!
    по някакво невероятно стечение на обстоятелствата, днес минах през Пожарево - за пръв път от 5-6 години насам.
    Бях с приятели в колата, които коментираха "много яко селце" :)

  • 8
    ttrafopostt avatar :-|
    трафоПОСТ

    Просто, хората се делят на такива, които обичат това което работят и такива, които не. А, тези които си обичат работата, те винаги я вършат в името на другите, без значение дали печелят много пари или не. Поне за мен, така седят нещата. Хора като кметицата го доказват.

  • 9
    forrestgump avatar :-|
    Forrest Gump

    истински будител на 21-ви век. имаме нужда от хора като Горица. гражданско общество се прави от хора като нея които запретват ръкави и поемат отговорност. не с 'лайкване' на каузи във Фейсбук.

  • 10
    nikistoyanoff avatar :-|
    Николай Стоянов

    Такива статии ни липсват. Капитал чакаме следващата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK