Live: Образование за бъдещето

Днес се провежда конференцията за иновации и добри практики в сферата на образованието "Образование за бъдещето", организирана от "Капитал" и Института за прогресивно образование. Форумът ще се опита да даде отговори на въпросите кои са знанията и уменията, които образованието трябва да дава, за да подготви щастливи млади хора и кое е образованието, което ще направи учениците уверени личности, които мислят критично и отговорни граждани, които ефективно участват в своите общности.

Сред лекторите на събитието ще бъдат Джон Майтън от Университета на Торонто, който ще говори за новите методи за преподаване, и Яна Палоярви от финландското министерство на образованието, която ще разкаже защо системата в скандинавската страна е една от най-успешните в света. Можете да следите най-важните акценти от презентациите по-долу в тази статия, а ако искате да оставите коментар или да зададете въпрос, можете да го напавите в Twitter като използвате хаштага #futuredu2015.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

15:24 Край на конференцията. 

15:15 Въпроси и изказвания от страна на публиката. Засегнати са темите за архитектурата на училищата и как вътрешната среда може да накара учениците не просто да не бягат, а да искат да остават в училище. Учител от благоевградска област споделя за сериозните проблеми, пред които са изправени учебните заведения в провинцията и нуждата от специализирани мерки за преборването им. Модераторът Емил Джасим споделя своя опит с прокарването на иновативни практики в образователната система и насърчава инициативните учители да не се отказват и да "натискат здраво".

15:02 Весела Герчева разказва за новия музей, специално създаден за деца – "Музейко". С над 120 интерактивни игри, финансираният от Фондация Америка за България музей е обърнат към заетите деца, заляти с уроци – в училище и частни. "Говорихме с десетки специалисти – учители, директори, специалисти по интерактивно образование, имаше над 500 интервюта със всички – влючително с деца и така формирахме начина, по който музея ще работи", казва Герчева. Вниманието на деца се привлича чрез игри – подскачат, за да активират вулкан, изиграват процеса фотосинтеза... Освен това, визуалният и интеркативен начин на обучение създава и допълнителна възмонжост за деца със специални образователни потребности, които възприемат по-лесно този тип стимули.



14:47 Разказът на Катилиян Костадинов за начина, по който цялата местна общност помага за работата на малкото училище в с. Никола Козарево впечатлява публиката. Основано през 1882г., училището е с дългогодишна история, но е разположено в една от общините с най-висока безработица в страната - преди 15 години, когато започва промяната на модела му, тя е около 60-70%. Целите, които Костадинов си поставя, не са с нищо по-различни от тези на други директори в странта, но методите и постигнатите резултати са: през годините той и младия му колктив създават стая на етносите, родителски клуб, ученически парламент, компютърни кабинети и шивашки работилници, провеждат се работилници както за децата, така и за родителите им. А резултатите изглеждат невероятни - в общност, доминирана от малцинствени групи, училището успява да  постигне нула ранни бракове, няма ученици, напускащи преждевременно системата - всички завършват, а 40% от учениците продължават да учат висше образвоание. В последните години в учителския колектив има дори преподаватели от ромски произход.

Темите, които се разгелждат, са агресията в училище, превенция на ранни бракове и други. "Всички тези дейности дават на децата самочувстиве, възможност за изява и изграждане на идентичност", казва Констадинов. Въпреки, че е общообразователно, училището на Катилиян предлага профилирани и професионални паралелки, които да произвеждат кадри за местния бизнес. "Когато изграждахме новия модел, включихме мненията на бюрото по труда, общинската администрация, бизнесът, и не на последно място - децата", казва директорът. 

14:33 "Ако си струва да подготвяме децата за бъдещето, то това не е за някакъв хепи енд, а за предизвикателствата, срещу които те ще се изправят", казва Зорница Христова. Според неяа ако технологиите са хоризонт за човечеството, то естествените науки трябва да имат приоритет. Но ако гледаме на проблемите, пред които свеътът е изправен – недостиг на храна, влощаващите се климат и условия за живот – всички тези проблеми са свързани с хората, а по този начин – и с хуманитарните науки, продължава Христова. Според нея най-интересните теми, като реторика, философия, насилие, гражданско образование – територия, която е извън кръга "хуманитарни – естествени науки". Платоновия метод на образование (ученикът задва въпрос, учителят – отговаря), който у нас е по-известен под формата "разказвателни" предмети, не е достатъчно ефективен, казва Христова. "Учениците не са публика – те са участници. Ако учителя не може да отговори на въпрос като "Какво да направя, ако искат да ме набият", то той е един неподготвен учител", завършва Христова.

14:15 Започва третият и последен панел от конференцията, озаглавен "Общността". В следващия един час ще стане дума за ролята на хуманитарните науки (Зорница Христова, преводач и автор), как местната общност може да се включи в образователния процес (Катилиян Костадинов, директор на училище в с. Никола Козарево), както и за образованието извън училище (Весела Герчева от организация "Музейко")

13:36 Милена Христова от Центъра за управление и професионално обучение разаказва за ученето през целия живот – част от образованието, в която България е на дъното със само 1,7% от хора на възраст 25-65г., продължаващи образованието си. Христова разказва за обученията за придобиване на правоспособност в индустрии, като металургия и енергетика, които Центъра предоставя, както и за онлайн платформата за обучение, която позволява преподаване на работното място. "Един успешен пример от практиката е този на Аурубис-България, с които провеждаме обучение по обработка на металургия с цветни метали. Продължителността е 18 месеца, като първата група ще държи държавен изпит през май т.г., за да поличи своята пълноправна квалификация за работа, призната не само от държавата, а и от водеща компания в бранша", казва Христова.  

13:27 Вера Петканчин разказва за практическия курс по предприемачество, който е проведен от норвежка и българска организации. "Образованието по прдеприемачество е важно, защото без него учениците – бъдешите бизнесмени - няма как да успяват на конкурентния пазар. Ако искаме икономиката ни да бъде жизнена, фирмите да бъдат успешни, е нужно да наблегнем на този аспект от образованието", казва Петканчин. "Да поемаш риск, да мислиш адаптивно се потвърждават като изключително важни качеста за успех в новата икономика. Изслдвания в Норвегия и Холандия показват, че когато преминават курс по предприемачество, учениците стават от два до три пъти по-склонни да започнат свой бизнес. Друго проучване във Великобритания доказва, че в сравнение с контролните групи, тези, преминали курс по предприемачество създават 4 пъти повече компании с обоорот над 500 хил. паунда и повече работни места", завършва тя.

13:05 Според Джонев решението е да изградим нов модел на образователна система, самостоятелна и паралелна на съществуащата. С малко на брой училища той иска да демонстрира възможностите пред алтернативните училища. "Ако успеем, тя ще послужи за пример и катализатор, ще ни помогне да натрупаме опит", казва той. Джонев уточнява, че това няма да е частна инициатива, но ще се нуждае от допълнителни средства и подкрепата на дейни родители и общественици. "Ще стъпим на основата, предоставена от IB (International Baccalaureate) системата, ще използваме методи като JUMP Math. От МОН искаме само да не пречи, а от общините – помощ с инфраструктурата; от директорите желаем диалог и обмяна на опит, от политическите партии – да застант зад нас и да загърбят различията помежду си", заяви той. "Защо се заемам с тази инициатива? Заради децата ми, заради обществото, защото винаги съм искал да уча в такова училище", завърши Джонев.

12:55 Явор Джонев представя своята концепция за нов тип училище: "Трябва да направим децата си добри комуникатори, да познават световните култури – светът е едно голямо село днес. Да могат да водят съзидателен диалог. Да отстояват своите виждания, но и да разбират и приемат различното. Да разбират как работи светът – и в неговия физически и социален аспект. Да са здрави. Да могат да бъдат граждани на света, да имат европейска и българска идентичност, да могат да допринесът към света. Да имат изградени навици, възпитание, със основни нагласи за учене, за принос към обществото, за знание. И да натрупват богат отпит по време на учебния процес." 

12.49 Започна панелът "Бизнесът и държавата". Явор Джонев представя своята идея за училище на бъдещето, Вера Петканчин ще говори за важността на гражданското образование, а Милена Христова – за ученето през целия живот.

12:40 И не на последно място, Яна Палоярви подчерта, че учителите са високо ценени във Финландия. Те не просто имат пълна свобода, но и са едни от най-квалифицираните кадри, които излизат от местните университети. В Педагогическите факултети се приема най-трудно, като едва един от всеки десет кандидатствали успява да влезе.

12:30 Яна Палоярви опроверга вестникарските заглавия от последните седмици, че от 2016 година Финландия изцяло премахва училищните предмети. Тя обясни, че новата им учебна програма ще набляга на определени умения като критично и аналитично мислене, предприемачество и умения за адаптиране към пазара на труда, умения за справяне с всекидневния живот и уменията как да учиш. Ще бъде възприет и нов начин на преподаване, който ще съчетава знания от различни дисциплини.

12:20 "Ние обичаме да държим нещата прости във Финландия", така Яна Палоярви обобщи принципите, на които се подчинява тяхната образователната система. "Стараем се бюрокрацията да е възможно най-малко", добави тя, като даде пример, че в тяхното Министерство на образованието работят всичко на всичко 16 души, които се грижат за основното образование. "Не влагаме ресурсите си в администрацията, а в класната стая - в отношенията между ученик и учител", подчерта Палоярви. Министерството дава само рамката на учебните план и програма, учителите и общините имат свободата да ги подреждат и допълват сами според собствените си нужди. По същия начин те могат да избират кога и как да оценяват децата. Във Финландия няма нито училищни инспектори, нито национални стандартизирани тестове. "Имаме само матури, но никога не публикуваме резултатите от тях. Даваме ги на учителите и училищата и им имаме доверие, че ще си свършат работата", каза Яна Палоярви.

12:10 Промяната на образователната система е нещо, което самите финландци оценяват високо. Около 80% от тях смятат, че това е най-забележителната иновация в историята на тяхната страна и това е основната причина за тяхното благополучие. "Ние имаме доверие на общините си, те имат доверие на учителите си, а родителите имат вяра в образователната система", каза по този повод Яна Палоярви. 

11:45 "Не много хора знаят, че през 60-те години на миналия век Финландия е била бедна и земеделска страна. Но през 70-те променихме изцяло образователната си система и това ни доведе на върха на световните резултати в PISA", с тези думи Яна Палоярви, директор "Международни връзки" в Министерство на образованието и културата на Финландия започна обяснението си какво прави финландската образователна система толкова успешна. Тя подчерта, че няма една вярна рецепта как да поправим образованието, защото образователната система е отражение на ценностите, историята, условията и социалната система на всяка държава. Но ако има няколко характеристики, които отличават финландския напредък, това са убеждението, че всички деца трябва да имат равен достъп до образование и високо доверие и свобода на учителите. "Достъпът до образование е човешко право, което е жизнено важно за нашата икономика", обобщи Палоярви.

10:54 Мариана Банчева от Института по прогресивно образование припомни, че най-важният ресурс в образователната система са хората и че знанието не е в учебника, а в това, което всяко едно от децата е придобило по време на ученето. А крайната цел е те да се научат да прилагат различните концепции, които им дават предметите, за да решават проблеми и въпроси, които ги вълнуват, а не за да повтарят заучени отговори.

10:39 Учителката по история в столично училище Светлана Михайлова разказа за своя начин да разчупи статичната образователна система и опита си да провокира учениците да проявяват любопитство и изобретателност към усвояването на учебния материал. Тя прожектира видео, подготвено от десетокласници, като част от проекта им да посетят Дома на Европа и да научат повече за това как е устроен Европейския съюз. Чрез него учителката е успяла да зарази за идеята и ученици, които иначе нямат желание да участват в час, показала им е, че им има доверие, че ще се справят сами със задачата и те са имали възможност да изразят своята гледна точка, която рядко съвпада със системната. А в крайна сметка тяхното овластяване е довело до резултати. "Защо си струваше? Защото  в един такъв вариант учениците са поставени в ситуацията да тестват, да работят в група, да проявяват критично мислене, да събират информация - всички умения, които са ни нужни в 21 век", каза Светлана Михайлова.

Tweets about futuredu2015

10:25 Евгения Пеева от "Заедно в час" фокусира изказването си върху това каква е ролята на учителите в промяната на нагласите и отношението на учениците към ученето. "Ако ги оставим на последния чин и им казваме, че не могат и няма да се справят, те се научават, че от тях нищо не зависи, научават се да се оплакват и да бъдат безнадеждни", подчерта тя. И добави, че ако учителите не са отворени към нови неща, ако не ангажират родителите и самите ученици в справянето с проблемите, няма как да подготвят следващи поколения, адекватни към бъдещето. "Ние, учителите, трябва да си дадем сметка колко сме важни и да променим езика си. Той трябва да цени различията, напредъка и сътрудничеството. Няма краен резултат, има постоянен напредък", отбеляза тя.

10:05 Започва панелът, посветен на училището. В него ще участват изпълнителният директор на "Заедно в час" Евгения Пеева, учителят по история Светлана Михайлова и директорът образователни политики в "Института по прогресивно образование" Мариана Банчева. Те ще дискутират свободата на учителите, смисъла от училищната автономия и достъпа до образование на всички ученици.

9:38 "Мислим, че е по-добре да разделяме децата на групи от добри и лоши математици, като помагаме на първите да стават по-добри, а другите - оставим. Но когато децата започнат да мислят, че не са достатъчно талантливи, те спират да работят здраво. Не бива да е така – по-добре е да оставим децата да мислят, че научаването на нещо не зависи от таланта им, а на сериозната работа. Мит е, че по-слабите ученици дърпат по-способните назад – ако се стимулира обмяната на знание и помощта помежду им, всички се развиват по-равномерно", казва Джон Майтън. Според него математиката е тясно свързна с усещането за риск – без нея не могат да бъдат вземани финансови решения или да възприемаме дългосрочните проблеми като промяната в климата. 

9:11 Добро утро от конференцията "Образование за бъдещето". Проф. Тодор Танев, Министър на образованието и науката започва със своя официален адрес към гостите, в който се спира на предстоящата цялостна реформа на образованието у нас. След него говори Румяна Коларова, секретар по образование, наука и гражданско общество на Президента. "Реформите не се правят само отгоре, а от малки и последователни стъпки, които правят реформата в образованието възможна", казва тя.