Свободни учители, директори лидери, ангажирани родители и местна общност, учебна програма с фокус върху уменията за справяне в живота, модерна и стимулираща образователна среда, достъп за всички ученици без значение от произхода или нуждите им. Така изглежда качественото образование на бъдещето, което експерти, учители, представители на администрацията, бизнеса и неправителствения сектор очертаха на годишната конференция "Образование за бъдещето".
Форумът беше организиран от "Капитал" и Института за прогресивно образование и имаше за цел да даде отговори на въпроса какво трябва да бъде училището, за да движи напред обществото и икономиката.
Всяко дете може
"Достъпът до образование е човешко право, което е жизненоважно за нашата икономика", категорична беше Яна Палоярви, директор "Международни връзки" в министерството на образованието и културата на Финландия. Тя подчерта, че няма една вярна рецепта как да поправим образованието, защото образователната система е отражение на ценностите, историята, условията и социалната система на всяка държава. Но ако има няколко характеристики, които отличават финландския напредък, това са убеждението, че всички деца трябва да имат равен достъп до образование и високо доверие и свобода на учителите, допълни Яна Палоярви (повече - в карето). "Мислим, че е по-добре да разделяме децата на групи от добри и лоши математици, като помагаме на първите да стават по-добри, а другите - оставим. Но когато децата започнат да мислят, че не са достатъчно талантливи, те спират да работят здраво. Не бива да е така – по-добре е да оставим децата да мислят, че научаването на нещо не зависи от таланта им, а от сериозната работа", коментира Джон Майтън, математик от Университета на Торонто и създател на системата за обучение JUMP Math. Той допълни: това, че по-слабите ученици дърпат по-способните назад, е мит и че ако се стимулират обмяната на знание и помощта помежду им, всички се развиват по-равномерно.
"Ако оставим учениците на последния чин и им казваме, че не могат и няма да се справят, те се научават, че от тях нищо не зависи", подчерта и изпълнителният директор на фондация "Заедно в час" Евгения Пеева. Според нея, ако учителите не са отворени към нови неща, ако не ангажират родителите и самите ученици в справянето с проблемите, няма как да подготвят следващи поколения, адекватни към бъдещето. "Ние, учителите, трябва да си дадем сметка колко сме важни и да променим езика си. Той трябва да цени различията, напредъка и сътрудничеството. Няма краен резултат, има постоянен напредък", отбеляза още Пеева.
Учителят е номер едно
Промяната в образованието няма как да се случи без мотивирани учители, които търсят новото. Това беше един от основните изводи на форума, който беше представен и чрез конкретни примери от класната стая. Учителят по история и свят и личност Светлана Михайлова разказа през какво минава един преподавател в ежедневната си работа и как се организира разчупен урок въпреки бюрократичните спънки. А защо си струва? Защото, когато урокът излезе извън границите, с които учениците са свикнали, те "са поставени в ситуацията да тестват, да работят в група, да проявяват критично мислене, да събират информация - всички умения, които са ни нужни в XXI век", обясни Светлана Михайлова.
Мариана Банчева, директор образователни политики в Института за прогресивно образование, припомни, че най-важният ресурс в образователната система са хората и че знанието не е в учебника, а в това, което всяко едно от децата е придобило по време на ученето. А крайната цел е учениците да се научат да прилагат различните концепции, които им дават предметите, за да решават проблеми, а не за да повтарят заучени отговори, допълни Мариана Банчева.
Новото училище
Според Явор Джонев, съосновател на "Сирма груп холдинг" и председател на Института за прогресивно образование, България се нужда от съвсем нов тип училище, чиито цели да отговарят на съвременния свят. "Трябва да направим децата си добри комуникатори, да познават световните култури, да могат да водят съзидателен диалог. Да отстояват своите виждания, но и да разбират и приемат различното. Да разбират как работи светът – и в неговия физически и социален аспект. Да са здрави. Да могат да бъдат граждани на света, да имат европейска и българска идентичност, да могат да допринесат към света. Да имат изградени навици, възпитание, с основни нагласи за учене, за принос към обществото, за знание", заяви Явор Джонев. Той и екипът му от Института за прогресивно образование започват изграждането на такъв тип училище и цялата структура около него (повече за идеята можете да прочетете в предстоящия брой на "Капитал").
"Ако си струва да подготвяме децата за бъдещето, то това не е за някакъв хепиенд, а за предизвикателствата, срещу които те ще се изправят", заяви Зорница Христова, автор и издател на детски книги, чиято цел е да разширят обхвата на образователната тематика в България. И обобщи: "Най-ценният ресурс в образованието е въпросът, който ученикът иска да зададе. А най-безсмисленият урок е този, след който учениците нищо не са те попитали."
Повече от изказванията на лекторите на конференцията "Образование за бъдещето" можете да прочетете следващата седмица в специалното издание "Образование" към в. "Капитал", както и на capital.bg. Очаквайте и интервюта с Джон Майтън и Яна Палоярви.
Във Финландия обичаме да държим нещата прости
По думите й промяната на образователната система е нещо, което самите финландци оценяват високо. Около 80% от тях смятат, че това е най-забележителната иновация в историята на тяхната страна и това е основната причина за тяхното благополучие. "Ние имаме доверие на общините си, те имат доверие на учителите си, а родителите имат вяра в образователната система", каза по този повод Яна Палоярви. "Ние обичаме да държим нещата прости във Финландия", така тя обобщи принципите, на които се подчинява тяхната образователната система. Бюрокрацията е "възможно най-малко", като в тяхното министерство на образованието например само 16 души се грижат за основното образование. "Не влагаме ресурсите си в администрацията, а в класната стая - в отношенията между ученик и учител", подчерта Палоярви. Министерството дава само рамката на учебните план и програма, учителите и общините имат свободата да ги подреждат и допълват сами според собствените си нужди. По същия начин те могат да избират кога и как да оценяват децата. Във Финландия няма нито училищни инспектори, нито национални стандартизирани тестове. Има само матури, но резултатите от тях не се публикуват, а се дават на учителите и училищата, които взимат мерки.
Учителите са високо ценени във Финландия. Те не просто имат пълна свобода, но и са едни от най-квалифицираните кадри, които излизат от местните университети. В педагогическите факултети се приема трудно, като едва един от всеки десет кандидатствали успява да влезе.
Свободни учители, директори лидери, ангажирани родители и местна общност, учебна програма с фокус върху уменията за справяне в живота, модерна и стимулираща образователна среда, достъп за всички ученици без значение от произхода или нуждите им. Така изглежда качественото образование на бъдещето, което експерти, учители, представители на администрацията, бизнеса и неправителствения сектор очертаха на годишната конференция "Образование за бъдещето".
Форумът беше организиран от "Капитал" и Института за прогресивно образование и имаше за цел да даде отговори на въпроса какво трябва да бъде училището, за да движи напред обществото и икономиката.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
8 коментара
"Учителят е номер едно
Промяната в образованието няма как да се случи без мотивирани учители, които търсят новото." - Чудесно! Някой спомня ли си злощастната стачка на учителите от времето на тройната ламя? Орахарски и Серго тръгнаха да разтурят седянката, а обществото гледаше сеир отстрани. Какво толкова искаха учителите тогава - уважение и достойно заплащане. Получиха презрение и неразбиране. И досега думата "даскал" не носи нещо положително. Скучаещи ученици и обезверени учители, това е нашенското училище.
Ако искат да направят някаква промяна в образователната ни система, то първата крачка би трябвало да бъде увеличение на работните заплати на учителите, защото с тази мизерна заплата, която получават повярвайте ми никой не би бил мотивиран да мисли как да подобри качеството на обучение в класната стая.
Реформи са необходими в нашата изгнила образователна система със сигурност, но първо трябва да стимулираме настоящите учители, за да усетят поне някаква минимална подкрепа от страна на държавата. А след това можем да да очакваме и новото поколение да се стреми към професии насочени в образованието. Спомянам си, когато за пръв път излязох от България и разговарях, с младежи на моята възраст от скандинавските държави, и когато ми споделиха че искат да бъдат учители. Нещо, което в България е почти нечувано.
Образованието не само води до икономически растеж и социално развитие , но също води до подобряване на нивото в много различни сфери. Полша е много добър пример, където след падането на комунизма съумяха да въведат реформи в образователната си система и днес можем само да им завиждаме. Но ние все пак си имаме Чалга музиката, и терикатите облечени в черно и луксозните коли, които най-вероятно са взети на лизинг за да могат да се покажат пред Българския народ колко са "тежки".
Изумителното е че сме се примирили с този начин на живот и продължават да си ни тъпчат и управляват по този безъмен начин без бъдещте за младежта на родна земя.
Трябва да се увеличат учителските заплати поне със 100%. Ако има добро заплащане ще има и добри учители. Добри учители ще има ако има конкуренция между тях. Трябва директорите да имат по-голяма свобода и бюджет с който да разполагат. Нужна е и система за наблюдение за предотвратяване на злоупотреби и също зверски наказания за такива ако има. Образованието трябва да се изчисти от плявата която в момента е около 50%. Кому е нужно да знае един милион дати по история когато 2-3 години по-късно няма да помни нито една. Трябва децата да се подготвят за сегашните условия на живот, модерно мислене, гъвкавост, нови технологии, отворени за различното и различните, модерна програма за обучение а не такава от 80 години на миналия век. Доста неща могат да се направят, въпроса е дали търтеите в министерствата искат да си вършат работата и дали въобще имат някакви виждания за образование или просто са сложени там да взимат заплати 4 години.
Човек ако се замисли може да му дойдат милиони идеи как да се подобри образованието, аз лично имам такива в инженерното такова. В университета ми преподаваха неща които никога не са ми трябвали в професионално отношение и това бяха около 50-60% от целия материал. Да не говорим за технологии или езици за програмиране които още тогава не съществуваха а се пропускаха тези от които имаш нужда като завършиш. Абе въобще какво да говори човек.
В нашето образование залегнали няколко грешни парадигми, които докато съществуват само ще си говорим за "ново училище", "съвременно образование" и прочие хубави думички, но винаги ще се сблъскваме със ситуацията, която руснаците описват с израза "хотели по хорошему, получилось как всегда". Тези парадигми са:
- "безкрайна обучаемост" - всички деца са еднакви, различават се само по трудолюбие, при достатъчен натиск всяко дете може да бъде форматирано по предварително зададен от нас калъп. Действителността е, че децата са различни, едни са добри в едно, други в друго, това е генетична предпоставка и ние не можем да я променим. В резултат на така описаната парадигма ние харчим огромни усилия, пари и време за да учим децата на неща, които те моментално изхвърлят от съзнанието си, а децата на които тези знания действително биха били полезни се задоволяват с трохи.
-"Знанието е количеството информация, което детето може да възпроизведе". Грешно и вредно. "Библиотеката ми знае повече химия от мен, но химик съм аз, а не библиотеката" е казал Менделеев и е бил напълно прав. По същество нашето училище тренира единствено кратковременната памет, обявявайки ненужна и вредна способността за осмисляне, анализ, правене на изводи, водене на спор и т.н.
- всичките възвишени приказки за взаимопомощ, силните помагат на слабите и т.н. В действителност се касае за елегантно измъкване на учителите от задълженията им и прехвърляне на отговорността за изоставащите ученици върху техните по-добре представящите се другари. Дълбокоуважаеми преподавателю, задължението да преподаваш е твое, избрал си това занятие съзнателно, за това ти се плаща и никой друг не е длъжен да ти изпълнява задълженията и да ти носи отговорностите. Хич не пробутвай номера "аз съм дядо Господ, който само раздава задачите и оценява резултатите, а вие червеи се оправяйте сами, дърпайте слабите и треперете за моето благоволение".
- "учителят е отговорен за дисципината". Учителят трябва да предава знанията, за дисциплината трябва да се грижи отделна и независима структура.
- "този който върши работата, той я оценява". Няма защо да обяснявам, че е неправилно, това е очевидно. Оценяването трябва да бъде независимо от чиято и да било воля и да отразява действителното положение на нещата по обективен и съизмерим начин.
Няма "ново" и "старо" образование. Има добро и лошо образование. Така, както и всяка друга дейност.
Капитал, няма да е зле да направите едно разследване за учителскат мафия, за да стане ясно колко трудно се става учител в България, при условие че банките с данни на кандидати са препълнени, а учителите ревът че нямало млади дето да искат да стават учители.
И дано на някои заклети чугунени глави им просветне, че тази Финландия, която целия свят вече десетилетие дава за пример в областта на образованието се насочва към реформа в полза на система добре известна у нас като системата на академик Благовест Сендов.
http://www.independent.co.uk/news/world/europe/fin
... а ние отново ще продължаваме да изхвърляме бебето заедно с топлата вода.
*
с мръсната вода.
(относно топлата вода се чудя до кога ще продължаваме да я откриваме)
До коментар [#1] от "gigabyte
И не само това,някои журналисти наругаха открито учителите, защото ,видите ли нямало кой да гледа децата им. Мога да ги цитирам поименно ,но честно казано малко ме е гнус.
Непрекъснато медиите кънтят от това какви права (БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ) имат учениците и родителите, а да сте чули някъде,нещо за права на учителите ?! И като резултат обществото получава това ,което имаме сега. Гамени и безхаберници в училище.Родители, които си позволяват и удрят учител на работното му място (какъв "прекрасен" личен пример за децата)И разбира се демотивирани и смазани учители ,които след 5,10 год.съвсем ще изчезнат.