Кое е образованието на бъдещето

Форумът беше организиран от "Капитал" и Института за прогресивно образование и имаше за цел да даде отговори на въпроса какво трябва да бъде училището, за да движи напред обществото и икономиката.

Всяко дете може

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

"Достъпът до образование е човешко право, което е жизненоважно за нашата икономика", категорична беше Яна Палоярви, директор "Международни връзки" в министерството на образованието и културата на Финландия. Тя подчерта, че няма една вярна рецепта как да поправим образованието, защото образователната система е отражение на ценностите, историята, условията и социалната система на всяка държава. Но ако има няколко характеристики, които отличават финландския напредък, това са убеждението, че всички деца трябва да имат равен достъп до образование и високо доверие и свобода на учителите, допълни Яна Палоярви (повече - в карето).

 

"Мислим, че е по-добре да разделяме децата на групи от добри и лоши математици, като помагаме на първите да стават по-добри, а другите - оставим. Но когато децата започнат да мислят, че не са достатъчно талантливи, те спират да работят здраво. Не бива да е така – по-добре е да оставим децата да мислят, че научаването на нещо не зависи от таланта им, а от сериозната работа", коментира Джон Майтън, математик от Университета на Торонто и създател на системата за обучение JUMP Math. Той допълни: това, че по-слабите ученици дърпат по-способните назад, е мит и че ако се стимулират обмяната на знание и помощта помежду им, всички се развиват по-равномерно.

"Ако оставим учениците на последния чин и им казваме, че не могат и няма да се справят, те се научават, че от тях нищо не зависи", подчерта и изпълнителният директор на фондация "Заедно в час" Евгения Пеева. Според нея, ако учителите не са отворени към нови неща, ако не ангажират родителите и самите ученици в справянето с проблемите, няма как да подготвят следващи поколения, адекватни към бъдещето. "Ние, учителите, трябва да си дадем сметка колко сме важни и да променим езика си. Той трябва да цени различията, напредъка и сътрудничеството. Няма краен резултат, има постоянен напредък", отбеляза още Пеева.

Учителят е номер едно



Промяната в образованието няма как да се случи без мотивирани учители, които търсят новото. Това беше един от основните изводи на форума, който беше представен и чрез конкретни примери от класната стая. Учителят по история и свят и личност Светлана Михайлова разказа през какво минава един преподавател в ежедневната си работа и как се организира разчупен урок въпреки бюрократичните спънки. А защо си струва? Защото, когато урокът излезе извън границите, с които учениците са свикнали, те "са поставени в ситуацията да тестват, да работят в група, да проявяват критично мислене, да събират информация - всички умения, които са ни нужни в XXI век", обясни Светлана Михайлова.

Мариана Банчева, директор образователни политики в Института за прогресивно образование, припомни, че най-важният ресурс в образователната система са хората и че знанието не е в учебника, а в това, което всяко едно от децата е придобило по време на ученето. А крайната цел е учениците да се научат да прилагат различните концепции, които им дават предметите, за да решават проблеми, а не за да повтарят заучени отговори, допълни Мариана Банчева.

Новото училище

Според Явор Джонев, съосновател на "Сирма груп холдинг" и председател на Института за прогресивно образование, България се нужда от съвсем нов тип училище, чиито цели да отговарят на съвременния свят. "Трябва да направим децата си добри комуникатори, да познават световните култури, да могат да водят съзидателен диалог. Да отстояват своите виждания, но и да разбират и приемат различното. Да разбират как работи светът – и в неговия физически и социален аспект. Да са здрави. Да могат да бъдат граждани на света, да имат европейска и българска идентичност, да могат да допринесат към света. Да имат изградени навици, възпитание, с основни нагласи за учене, за принос към обществото, за знание", заяви Явор Джонев. Той и екипът му от Института за прогресивно образование започват изграждането на такъв тип училище и цялата структура около него (повече за идеята можете да прочетете в предстоящия брой на "Капитал").

"Ако си струва да подготвяме децата за бъдещето, то това не е за някакъв хепиенд, а за предизвикателствата, срещу които те ще се изправят", заяви Зорница Христова, автор и издател на детски книги, чиято цел е да разширят обхвата на образователната тематика в България. И обобщи: "Най-ценният ресурс в образованието е въпросът, който ученикът иска да зададе. А най-безсмисленият урок е този, след който учениците нищо не са те попитали."

Повече от изказванията на лекторите на конференцията "Образование за бъдещето" можете да прочетете следващата седмица в специалното издание "Образование" към в. "Капитал", както и на capital.bg. Очаквайте и интервюта с Джон Майтън и Яна Палоярви.
 

Яна Палоярви, директор "Международни връзки" в Министерството на образованието и културата на Финландия:  Във Финландия обичаме да държим нещата прости "Не много хора знаят, че през 60-те години на миналия век Финландия е била бедна и земеделска страна. Но през 70-те променихме изцяло образователната си система и това ни доведе на върха на световните резултати в PISA." С тези думи Яна Палоярви, директор "Международни връзки" в министерството на образованието и културата на Финландия, започна презентацията си на тема какво прави финландската образователна система толкова успешна. По думите й промяната на образователната система е нещо, което самите финландци оценяват високо. Около 80% от тях смятат, че това е най-забележителната иновация в историята на тяхната страна и това е основната причина за тяхното благополучие. "Ние имаме доверие на общините си, те имат доверие на учителите си, а родителите имат вяра в образователната система", каза по този повод Яна Палоярви. "Ние обичаме да държим нещата прости във Финландия", така тя обобщи принципите, на които се подчинява тяхната образователната система. Бюрокрацията е "възможно най-малко", като в тяхното министерство на образованието например само 16 души се грижат за основното образование. "Не влагаме ресурсите си в администрацията, а в класната стая - в отношенията между ученик и учител", подчерта Палоярви. Министерството дава само рамката на учебните план и програма, учителите и общините имат свободата да ги подреждат и допълват сами според собствените си нужди. По същия начин те могат да избират кога и как да оценяват децата. Във Финландия няма нито училищни инспектори, нито национални стандартизирани тестове. Има само матури, но резултатите от тях не се публикуват, а се дават на учителите и училищата, които взимат мерки. Учителите са високо ценени във Финландия. Те не просто имат пълна свобода, но и са едни от най-квалифицираните кадри, които излизат от местните университети. В педагогическите факултети се приема трудно, като едва един от всеки десет кандидатствали успява да влезе.