С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 17 апр 2015, 17:32, 62870 прочитания

"K’во става бе, госпожо?"

Как преподавателят по история Светлана Михайлова разчупва часовете си и защо това си заслужава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"K’во става бе, госпожо?" Въпросът на дванайсетокласника най-вероятно ще хвърли в тих ужас всеки средностатистически учител. Светлана Михайлова обаче го приема спокойно - за нея това отношение не означава, че учениците не уважават учителите, а че просто го правят по различен начин.

Светлана е преподавател по история и философски цикъл. Става учител, защото това е нейният начин да е активна в обществото и да прави, "надявам се, някаква положителна промяна" като предава демократични ценности на учениците си. Програмата й е, меко казано, запълнена - преподава на V, VI, VII, IX, X и XII клас, занимава се и с проекти в сферите на образованието, младежката активност, социалните и половите неравенства. И събира идеи за това как училището да се превърне в място, където учениците са индивидуалности, достойнството им е защитено, а ученето е взаимен процес. И то не след пет, десет или двайсет години, а сега.


Докато чакаме несъвършената образователна система да се промени, трябва да внасяме нашата промяна на терен, заяви Светлана Михайлова по време на презентацията си на конференцията "Образование за бъдещето". Пред "Капитал" тя изрежда своите лични причини да се опитва да внася тази промяна всеки ден: "Смятам, че е важно да променяме самите себе си в системата, да провокираме това, което сме свикнали да приемаме като стереотипния, традиционния учител, за да може да се изгражда връзка със съвременните деца." А те имат нужда да бъдат чути и разбрани, да им се покаже смисълът от идването на училище. "Съвременните деца имат нужда от голяма динамика - те бързо се насищат на преживявания и трябва да си различен и провокативен, за да се промени отношението им към теб", забелязала е Светлана. Това означава учителят да се откаже от ролята, с която е свикнал - да е активният, да говори много, да доминира в класната стая и да даде повече възможност за изява на учениците. Ако това не се случи, младите хора губят този свой стремеж да са дейни и да споделят, а това е пагубно за бъдещето им, смята Светлана.

Един различен час

Стереотипният учителски авторитет, в който сме свикнали да разпознаваме ролята на учителя, е и първото нещо, от което Светлана се отказва в своите часове. "В началото е много трудно, казва тя, но когато се изградят отношения с учениците на партньорски, равнопоставен принцип, се работи много по-лесно." Това не означава, че учителят не води часа, а че го прави по различен начин - присъства като експерт, задава въпроси, провокира мисленето на учениците без назидателни мерки. Грешките не се стигматизират, дори напротив - Светлана е организирала специален "час по грешките", в който учениците спокойно грешат и сами се поправят.



Обикновено един неин урок по история започва с връзка с предишния, със съвремието или с нещо, което вълнува децата. Опитват се по заглавието да гадаят за какво става въпрос в темата, обсъждат се въпроси, чиито отговори може дори да ги няма в учебника. Когато например шестокласниците на Светлана стигат до закона за насърчаване на местната индустрия от 1895 г., тя ги пита какво според тях означава да насърчиш местната индустрия - нещо, което учебникът е пропуснал да обясни. Тя се опитва да накара учениците си и да провокират собствените си убеждения и стереотипи. Когато темата по история позволява, тя я свързва с чувствителни въпроси като феминизма, социалните неравенства или приемането на различията. Според Светлана повечето ученици се интересуват от тях, но влиянието на средата ги кара да действат стереотипно. Нейната задача е да ги накара да погледнат нещата и от друга гледна точка. Например по отношение на дебата за робството - въпреки че тази терминология е премахната от учебниците и повечето историци също вече я преосмислят, учениците продължават да я използват. ного е трудно, когато в училище се опитваш да се бориш с този масов обществен наратив", казва Светлана. Харесва й обаче, когато учениците спорят с нея и отстояват тезите си, дори да са на коренно различни мнения. Забелязала е, че след време някои от тях все пак сменят своите убеждения в резултат на разговорите с нея.

"Опитвам се да персонализирам съдържанието през техния опит, защото не може да има учене без преживяване", допълва Светлана. Така тя наскоро извежда урока за функциите на европейските институции извън класната стая - дванайсетокласниците отиват в Дома на Европа със задачата да се срещнат с експерти и да разберат колкото се може повече по темата. Светлана обаче не отива с тях, а ги кара след посещението да й изпратят каквото доказателство решат, че са били там. "Може и нищо да не научат, но се вълнуват и накрая имат усещането, че нещо са постигнали", казва Светлана.

Разчупените уроци обаче не се получават лесно. Макар да се чувства свободна да работи по този начин, на Светлана й пречи сложната логистика - как да се вмести в часа, да се напасне с колегите и цялата програма, но и отношението на учениците, които понякога реагират неочаквано. Тя е забелязала, че статичната образователна система променя и тях и те невинаги се заразяват от желанието за нещо различно. "Когато не разказвам урока в час, децата се объркват", дава пример учителят. За нея, както и за повечето й колеги съществува още една трудност - да се пречупят, да пуснат контрола на класната стая и да имат доверие на учениците си. Не е лесно например да знаеш, че във всеки момент някой може да пусне камерата на телефона си и след няколко часа да се озовеш в YouTube. Не им помага и силно остарялата бюрократична система - учителите работят под стрес от проверки от регионалните инспекторати, за които са длъжни да доказват, че следват учебния план, който пък трябва да съответства на записаното в материалната книга от учителската стая и тетрадката на ученика (да, всичко това се прилага и през 2015 г.). Системата за оценяване също е неподвижна и отразява остарели вече практики. Как да оценя например ученик, който се затруднява да научи урока по история, но с желание снима филм за него, дава пример Светлана.

Защо си заслужава

Въпреки бюрократичните и логистичните пречки Светлана е напълно убедена, че усилията за промяна на преподаването си заслужават. Само така учениците могат да бъдат поставени в ситуации, в които използват нужните за XXI век умения - работа в група, критично мислене, любопитство, събиране и анализиране на информация, физическа активност дори. Големите ефекти за нея се виждат по-ясно след време, може би чак когато децата излязат от училище. Със свои бивши ученици например Светлана в момента си партнира в различни инициативи и вижда резултатите от това, което са говорили в класната стая.

А от какво има нужда учителят, за да се осмели да промени начина си на работа? "От повече доверие и свобода" - както от образователните структури, така и от обществото, категорична е Светлана.
За да пусне контрола, учителят трябва също да бъде уверен и креативен, да иска нещо да се случи, да види, че новите практики се разпознават и разпространяват. Светлана признава, че не всички нейни колеги са готови за това. Но е сигурна, че би помогнало, ако училищата станат по-автономни и се осъзнае необходимостта учителят постоянно да се променя и адаптира. Защото промяната е свързана "с мисленето на хората".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 3265 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2706 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Добрият Джон Майтън

Всеки ученик може да бъде отличник, смята математикът и драматург, измислил системата за преподаване на математика JUMP Math

Кризата на Силициевата долина

Основателят и изпълнителен директор на преакселераторската програма Founder Institute Адео Реси пред "Капитал"

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.