"K’во става бе, госпожо?"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"K’во става бе, госпожо?"

За Светлана Михайлова да е учител е начинът й да е активна в обществото

"K’во става бе, госпожо?"

Как преподавателят по история Светлана Михайлова разчупва часовете си и защо това си заслужава

Люба Йорданова
63753 прочитания

За Светлана Михайлова да е учител е начинът й да е активна в обществото

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


"K’во става бе, госпожо?" Въпросът на дванайсетокласника най-вероятно ще хвърли в тих ужас всеки средностатистически учител. Светлана Михайлова обаче го приема спокойно - за нея това отношение не означава, че учениците не уважават учителите, а че просто го правят по различен начин.

Светлана е преподавател по история и философски цикъл. Става учител, защото това е нейният начин да е активна в обществото и да прави, "надявам се, някаква положителна промяна" като предава демократични ценности на учениците си. Програмата й е, меко казано, запълнена - преподава на V, VI, VII, IX, X и XII клас, занимава се и с проекти в сферите на образованието, младежката активност, социалните и половите неравенства. И събира идеи за това как училището да се превърне в място, където учениците са индивидуалности, достойнството им е защитено, а ученето е взаимен процес. И то не след пет, десет или двайсет години, а сега.

Докато чакаме несъвършената образователна система да се промени, трябва да внасяме нашата промяна на терен, заяви Светлана Михайлова по време на презентацията си на конференцията "Образование за бъдещето". Пред "Капитал" тя изрежда своите лични причини да се опитва да внася тази промяна всеки ден: "Смятам, че е важно да променяме самите себе си в системата, да провокираме това, което сме свикнали да приемаме като стереотипния, традиционния учител, за да може да се изгражда връзка със съвременните деца." А те имат нужда да бъдат чути и разбрани, да им се покаже смисълът от идването на училище. "Съвременните деца имат нужда от голяма динамика - те бързо се насищат на преживявания и трябва да си различен и провокативен, за да се промени отношението им към теб", забелязала е Светлана. Това означава учителят да се откаже от ролята, с която е свикнал - да е активният, да говори много, да доминира в класната стая и да даде повече възможност за изява на учениците. Ако това не се случи, младите хора губят този свой стремеж да са дейни и да споделят, а това е пагубно за бъдещето им, смята Светлана.

Един различен час

Стереотипният учителски авторитет, в който сме свикнали да разпознаваме ролята на учителя, е и първото нещо, от което Светлана се отказва в своите часове. "В началото е много трудно, казва тя, но когато се изградят отношения с учениците на партньорски, равнопоставен принцип, се работи много по-лесно." Това не означава, че учителят не води часа, а че го прави по различен начин - присъства като експерт, задава въпроси, провокира мисленето на учениците без назидателни мерки. Грешките не се стигматизират, дори напротив - Светлана е организирала специален "час по грешките", в който учениците спокойно грешат и сами се поправят.

Обикновено един неин урок по история започва с връзка с предишния, със съвремието или с нещо, което вълнува децата. Опитват се по заглавието да гадаят за какво става въпрос в темата, обсъждат се въпроси, чиито отговори може дори да ги няма в учебника. Когато например шестокласниците на Светлана стигат до закона за насърчаване на местната индустрия от 1895 г., тя ги пита какво според тях означава да насърчиш местната индустрия - нещо, което учебникът е пропуснал да обясни. Тя се опитва да накара учениците си и да провокират собствените си убеждения и стереотипи. Когато темата по история позволява, тя я свързва с чувствителни въпроси като феминизма, социалните неравенства или приемането на различията. Според Светлана повечето ученици се интересуват от тях, но влиянието на средата ги кара да действат стереотипно. Нейната задача е да ги накара да погледнат нещата и от друга гледна точка. Например по отношение на дебата за робството - въпреки че тази терминология е премахната от учебниците и повечето историци също вече я преосмислят, учениците продължават да я използват. "Много е трудно, когато в училище се опитваш да се бориш с този масов обществен наратив", казва Светлана. Харесва й обаче, когато учениците спорят с нея и отстояват тезите си, дори да са на коренно различни мнения. Забелязала е, че след време някои от тях все пак сменят своите убеждения в резултат на разговорите с нея.

"Опитвам се да персонализирам съдържанието през техния опит, защото не може да има учене без преживяване", допълва Светлана. Така тя наскоро извежда урока за функциите на европейските институции извън класната стая - дванайсетокласниците отиват в Дома на Европа със задачата да се срещнат с експерти и да разберат колкото се може повече по темата. Светлана обаче не отива с тях, а ги кара след посещението да й изпратят каквото доказателство решат, че са били там. "Може и нищо да не научат, но се вълнуват и накрая имат усещането, че нещо са постигнали", казва Светлана.

Разчупените уроци обаче не се получават лесно. Макар да се чувства свободна да работи по този начин, на Светлана й пречи сложната логистика - как да се вмести в часа, да се напасне с колегите и цялата програма, но и отношението на учениците, които понякога реагират неочаквано. Тя е забелязала, че статичната образователна система променя и тях и те невинаги се заразяват от желанието за нещо различно. "Когато не разказвам урока в час, децата се объркват", дава пример учителят. За нея, както и за повечето й колеги съществува още една трудност - да се пречупят, да пуснат контрола на класната стая и да имат доверие на учениците си. Не е лесно например да знаеш, че във всеки момент някой може да пусне камерата на телефона си и след няколко часа да се озовеш в YouTube. Не им помага и силно остарялата бюрократична система - учителите работят под стрес от проверки от регионалните инспекторати, за които са длъжни да доказват, че следват учебния план, който пък трябва да съответства на записаното в материалната книга от учителската стая и тетрадката на ученика (да, всичко това се прилага и през 2015 г.). Системата за оценяване също е неподвижна и отразява остарели вече практики. Как да оценя например ученик, който се затруднява да научи урока по история, но с желание снима филм за него, дава пример Светлана.

Защо си заслужава

Въпреки бюрократичните и логистичните пречки Светлана е напълно убедена, че усилията за промяна на преподаването си заслужават. Само така учениците могат да бъдат поставени в ситуации, в които използват нужните за XXI век умения - работа в група, критично мислене, любопитство, събиране и анализиране на информация, физическа активност дори. Големите ефекти за нея се виждат по-ясно след време, може би чак когато децата излязат от училище. Със свои бивши ученици например Светлана в момента си партнира в различни инициативи и вижда резултатите от това, което са говорили в класната стая.

А от какво има нужда учителят, за да се осмели да промени начина си на работа? "От повече доверие и свобода" - както от образователните структури, така и от обществото, категорична е Светлана. За да пусне контрола, учителят трябва също да бъде уверен и креативен, да иска нещо да се случи, да види, че новите практики се разпознават и разпространяват. Светлана признава, че не всички нейни колеги са готови за това. Но е сигурна, че би помогнало, ако училищата станат по-автономни и се осъзнае необходимостта учителят постоянно да се променя и адаптира. Защото промяната е свързана "с мисленето на хората".

"K’во става бе, госпожо?" Въпросът на дванайсетокласника най-вероятно ще хвърли в тих ужас всеки средностатистически учител. Светлана Михайлова обаче го приема спокойно - за нея това отношение не означава, че учениците не уважават учителите, а че просто го правят по различен начин.

Светлана е преподавател по история и философски цикъл. Става учител, защото това е нейният начин да е активна в обществото и да прави, "надявам се, някаква положителна промяна" като предава демократични ценности на учениците си. Програмата й е, меко казано, запълнена - преподава на V, VI, VII, IX, X и XII клас, занимава се и с проекти в сферите на образованието, младежката активност, социалните и половите неравенства. И събира идеи за това как училището да се превърне в място, където учениците са индивидуалности, достойнството им е защитено, а ученето е взаимен процес. И то не след пет, десет или двайсет години, а сега.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Да е жива и здрава Светлана. Такива като нея връщат овцете в стадото.

  • 2
    eei1427967887396766 avatar :-P
    Milen Semkov

    До коментар [#1] от "ПАВЛА":

    Жива и здрава да е наистина. Такива като нея изкарват овцете от стадото.

  • 3
    msi1410634508376769 avatar :-|
    Николай Дренчев

    "Овцете... стадото..." !?!
    Да ви имам уважението към учениците ви и към децата ни!
    Всъщност нормално е за служител на системата за масово индоктриниране и обезличаване, погрешно наричана "образователна".

  • 4
    sophia_gr avatar :-|
    sophia_gr

    "Когато темата по история позволява, тя я свързва с чувствителни въпроси като феминизма, социалните неравенства или приемането на различията. "
    -----------------------

    Левичарско възпитание par excellence.

  • 5
    nedchall avatar :-|
    nedchall

    Съдбата да е благосклонна към тази учителка-будител, да е здрава късметлийка! Очарован съм от нормалния й и провокиращ мислене у децата подход! НО, хора, цялото й човеколюбиво усилие отива на вятъра при цялостно тъпи родители, не ли? Напомням ви една английска поговорка - "Не възпитавайте децата си, те така или иначе ще приличат на вас! ВЪЗПИТАВАЙТЕ СЕБЕ СИ!!!" Тази учителка-мъдрец трябва да преподава И в УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ, за да има смисъл от усилията й! Недялко Шаллиев

  • 6
    oror avatar :-|
    Orchid

    Дано повлече крак тази смела Светлана и повече учители я последват!
    Впрочем, промяната от "долу-нагоре" се смята за доста по-устойчива и качествена, отколкото обратното. Дано повече учители и родители го осъзнаят, дано! Ако продължим да чакаме реформа от закостенелите административни плъхове, съвсем ще се обезличим....

  • 7
    mitakk avatar :-|
    mitakk

    Докато има такива учители, светлината на надеждата за нещо по-добро продължава да мъждука...
    Хвала!

  • 9
    pulchinela avatar :-P
    През прокуракура ми е

    Който не е имал такъв учител, няма да го разбере. Аз съм имал и се радвам да го виждам отново и отново в учители, лекари, всякакви хора, включително се радвам да го виждам и у себе си. А на останалите: бе-е-е-е-е-е-е-е, надявам се, че сте ме разбрали!

  • 10
    off avatar :-|
    ...

    Всяка система има за цел да контролира, а образователната не прави разлика. Госпожата просто използва методите, които работят днес. Да караш децата да учат наизуст; да пишат диктовки или да преписват уроци вече не върши работа. Затова подходът се сменя - стимулира се мисленето, работата в малки групи, творческия подход, НО истинска свобода няма, защото отново е според "наратива"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK