С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 18 апр 2015, 11:08, 19698 прочитания

В страната на свободата и простите неща

Държавата трябва да има доверие на учителите, казва Яна Палоярви от финландското Министерство на образованието и културата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Яна Палоярви не е човек на големите думи. Говори просто и спокойно. Не харесва сензационните заглавия и приема с въздишка ентусиазма от новината, че Финландия премахва предметите от учебната си програма. "Не е точно така", ще каже тя и ще обясни, че страната й съвсем не е привърженик на радикалните промени в образованието. Обичат да се случват плавно, задвижени от самото общество и от училищната система. Обичат простите неща.

През последните седмици на Яна Палоярви често й се налага да разяснява какво точно се случва в момента във финландското образование. Тя е директор "Международни връзки" в Министерството на образованието и културата на Финландия, където работи от 1996 г. Беше в България, за да разкаже как работи финландската образователна система на конференцията "Образование за бъдещето". Отдавна финландските ученици са сред най-добре представящите се на международните тестове (макар да прекарват най-малко време в класните стаи), а страната е един от лидерите в иновациите.


"Философията зад новата учебна програма е да даде на младите хора уменията, които ще са им необходими в променящия се свят", казва за "Капитал" Яна Палоярви и допълва: "А светът извън училище не е структуриран в математика, история, биология и т.н." Идеята на реформата е да наблегне на аналитичните умения и да включи в училище повече интердисциплинарни курсове - часове, в които дадена тема се гледа от всички страни и няколко учители по различни предмети работят заедно с целия клас. Такива уроци са например климатичните промени или функциите на Европейския съюз. Целта е учениците да разберат, че има връзки между нещата, и да бъдат провокирани да анализират и да задават въпроси. Те ще участват и при самото разработване на учебната програма и ще дават обратна връзка за ученето си, за да бъдат по-анагажирани с целия процес. А защо тези промени са им необходими? За да "оцелеят в света след училище" и да станат активни граждани, категорична е Яна Палоярви. Според нея училището трябва да се промени и това се налага от развитието на обществото, не от стремежи за високи оценки. (На международния тест PISA например финландските ученици са все още на предните места в Европа, но резултатите им през последните години падат.) "Ако образованието не следва развитието на това, което се случва около него, ще изгубим много потенциал", коментира Яна Палоярви. И ясно се аргументира: "Финландия няма много природни ресурси. Имаме 5.5 млн. човешки мозъци и не можем да си позволим да изгубим този потенциал - конкурентоспособността на Финландия разчита на знанието."

Дивият запад на образованието

Осъвременяването на финландската учебна програма не започва с решението на министерството. Отдавна някои училища и учители са разбрали нуждата от промяна и са включили подобни курсове в програмите си. Това, което Яна Палоярви очаква да се случи сега, е тези училища да продължат по същия начин, като просто прибавят още интердисциплинарни методи, а други да използват реформата като възможност да променят работата си. Всъщност министерството определя само рамката на новата програма - оттам нататък общините и училищата сами решават с какво ще я напълнят и как ще постигнат държавните цели. Общините също така управляват повечето училища и инвестират по-големия дял от средствата - средно около 60%, които се разпределят по няколко критерии, между които брой ученици (но има определен максимален брой), общо население в района, брой паралелки и проектно финансиране. Останалите 40% идват от държавата, като тя обръща внимание на фактори като дял деца от емигрантски произход, отдалеченост на училището и ученици със специални нужди. Малко над 2% от училищата са частни, но те не събират такси и също са субсидирани от държавата.



Тази децентрализирана система е ключов отличителен знак на финландското образование. Там учителите са напълно свободни да избират какво и как преподават и как и колко често да оценяват учениците си, а училищата определят сами програмите и политиките си. Няма общонационални тестове с изключение на матурата по математика след завършване на гимназия. Няма училищни инспектори, които надничат зад рамото на преподавателите. Бюрокрацията е сведена до минимум - с въпросите на задължителното основно образование (което е до 9 клас вкл.) в Министерството на образованието и културата например се занимават 16 души. Както обясни Яна Палоярви на конференцията, за да може ресурсите да се вложат не в администрация, а в класната стая. И се пошегува, че по отношение на образованието неин приятел от Япония сравнява Финландия с Дивия запад. Ключовата дума тук е доверието - правителството вярва на общините, те пък - на училищата, а родителите - на учителите и системата като цяло.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2224 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3053 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
от архива: Библиотеката на чудесата

Благодарение на доброволци и много ентусиазъм София има ново място за знания и презареждане

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10