В страната на свободата и простите неща
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В страната на свободата и простите неща

"Не можем да си позволим да изгубим нито един човешки потенциал", казва Яна Палоярви.

В страната на свободата и простите неща

Държавата трябва да има доверие на учителите, казва Яна Палоярви от финландското Министерство на образованието и културата

Люба Йорданова
20161 прочитания

"Не можем да си позволим да изгубим нито един човешки потенциал", казва Яна Палоярви.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Яна Палоярви не е човек на големите думи. Говори просто и спокойно. Не харесва сензационните заглавия и приема с въздишка ентусиазма от новината, че Финландия премахва предметите от учебната си програма. "Не е точно така", ще каже тя и ще обясни, че страната й съвсем не е привърженик на радикалните промени в образованието. Обичат да се случват плавно, задвижени от самото общество и от училищната система. Обичат простите неща.

През последните седмици на Яна Палоярви често й се налага да разяснява какво точно се случва в момента във финландското образование. Тя е директор "Международни връзки" в Министерството на образованието и културата на Финландия, където работи от 1996 г. Беше в България, за да разкаже как работи финландската образователна система на конференцията "Образование за бъдещето". Отдавна финландските ученици са сред най-добре представящите се на международните тестове (макар да прекарват най-малко време в класните стаи), а страната е един от лидерите в иновациите.

"Философията зад новата учебна програма е да даде на младите хора уменията, които ще са им необходими в променящия се свят", казва за "Капитал" Яна Палоярви и допълва: "А светът извън училище не е структуриран в математика, история, биология и т.н." Идеята на реформата е да наблегне на аналитичните умения и да включи в училище повече интердисциплинарни курсове - часове, в които дадена тема се гледа от всички страни и няколко учители по различни предмети работят заедно с целия клас. Такива уроци са например климатичните промени или функциите на Европейския съюз. Целта е учениците да разберат, че има връзки между нещата, и да бъдат провокирани да анализират и да задават въпроси. Те ще участват и при самото разработване на учебната програма и ще дават обратна връзка за ученето си, за да бъдат по-анагажирани с целия процес. А защо тези промени са им необходими? За да "оцелеят в света след училище" и да станат активни граждани, категорична е Яна Палоярви. Според нея училището трябва да се промени и това се налага от развитието на обществото, не от стремежи за високи оценки. (На международния тест PISA например финландските ученици са все още на предните места в Европа, но резултатите им през последните години падат.) "Ако образованието не следва развитието на това, което се случва около него, ще изгубим много потенциал", коментира Яна Палоярви. И ясно се аргументира: "Финландия няма много природни ресурси. Имаме 5.5 млн. човешки мозъци и не можем да си позволим да изгубим този потенциал - конкурентоспособността на Финландия разчита на знанието."

Дивият запад на образованието

Осъвременяването на финландската учебна програма не започва с решението на министерството. Отдавна някои училища и учители са разбрали нуждата от промяна и са включили подобни курсове в програмите си. Това, което Яна Палоярви очаква да се случи сега, е тези училища да продължат по същия начин, като просто прибавят още интердисциплинарни методи, а други да използват реформата като възможност да променят работата си. Всъщност министерството определя само рамката на новата програма - оттам нататък общините и училищата сами решават с какво ще я напълнят и как ще постигнат държавните цели. Общините също така управляват повечето училища и инвестират по-големия дял от средствата - средно около 60%, които се разпределят по няколко критерии, между които брой ученици (но има определен максимален брой), общо население в района, брой паралелки и проектно финансиране. Останалите 40% идват от държавата, като тя обръща внимание на фактори като дял деца от емигрантски произход, отдалеченост на училището и ученици със специални нужди. Малко над 2% от училищата са частни, но те не събират такси и също са субсидирани от държавата.

Тази децентрализирана система е ключов отличителен знак на финландското образование. Там учителите са напълно свободни да избират какво и как преподават и как и колко често да оценяват учениците си, а училищата определят сами програмите и политиките си. Няма общонационални тестове с изключение на матурата по математика след завършване на гимназия. Няма училищни инспектори, които надничат зад рамото на преподавателите. Бюрокрацията е сведена до минимум - с въпросите на задължителното основно образование (което е до 9 клас вкл.) в Министерството на образованието и културата например се занимават 16 души. Както обясни Яна Палоярви на конференцията, за да може ресурсите да се вложат не в администрация, а в класната стая. И се пошегува, че по отношение на образованието неин приятел от Япония сравнява Финландия с Дивия запад. Ключовата дума тук е доверието - правителството вярва на общините, те пък - на училищата, а родителите - на учителите и системата като цяло.

Щастливи учители и спокойни родители

Тази независимост привлича и младите професионалисти към учителската професия. Според резултатите от международното изследване TALIS 91% от финландските учители казват, че харесват работата си. Преподавателската професия е и сред най-желаните в университета - само един от десет кандидатстващи успява да влезе в педагогическите факултети. Кандидатстудентският изпит не е лесен и включва интервю за оценка доколко кандидатът има уменията да бъде учител. Обучението включва много практика, така че, когато младият преподавател влезе в класната стая, да бъде добре подготвен. Заплатата не е ключов фактор за финландските учители - тя е от средните за академичните професии, както и на средното ниво сред страните в ЕС. Или както казва Яна Палоярви, "не е причина да станеш учител, но не е и пречка". По време на работата си финландските учители получават постоянна подкрепа - във всяко училище има група от учители, медицинска сестра, психолог, понякога и директора, която се събира един-два пъти в седмицата и обсъжда как може да се помогне на даден учител в класната стая.

Свободата в преподаването позволява на финландските учители да опитват различни методи, за да стигнат до най-подходящите за техните ученици. Във Финландия класация на училищата няма и родителите обикновено записват децата си в най-близкото училище. Министерството прави само контролни тестове на случаен принцип в училищата, които доброволно са заявили участие в тях. Резултатите не са публични, а се връщат като обратна връзка на училищата и общините. Ефектът от всичко това е, че във Финландия разликите в качеството на обучението в различните училища са сред най-ниските в Европа. А това е важно за крайната цел - добро образование за всяко дете, за да не изгуби страната човешкия си ресурс.

Когато 1% е много

Близо 99% от учениците във Финландия завършват основно образование, но на възторга ни Яна Палоярви отговаря със загриженост: "Един процент отпада, а това за нас е твърде много." През последните години този дял леко се е увеличил и според анализите на министерството това е и основна причина за спада в резултатите на PISA. Яна Палоярви обяснява защо това я притеснява - във Финландия няма много работни места, които изискват по-малко умения от тези, които дава 9-годишното основно образование, и за отпадналите ученици е много трудно да си намерят работа. Затова една от големите цели на държавно ниво е тези 1% ученици - както и други 2-3% отпадащи от гимназиалния етап, да се върнат в училище или да получат някакъв професионален опит. Сред мерките са влагане на повече ресурси в училища, които работят в проблемни условия, промяна на системата на оценяване от назидателна ("не знаеш нищо по математика") към окуражаваща ("добър си по алгебра, но има нужда да подобриш геометрията"), както и ранна интервенция - подкрепа за млади хора в риск и инвестиция в добри учители. Зад всичко това стои стремежът нито едно дете да не изпадне от системата и нито една група от обществото да не се чувства изолирана. "Трудно е да разберете нашите решения, ако не приемете факта, че във Финландия ценностите цялостност и равнопоставеност са най-високо разположени", обобщава Яна Палоярви.

"Образованието не може да се отдели и от останалите политики", допълва още тя и дава пример с жилищните - във всеки район трябва да има смесено население, за да може да не се сегрегират дадени групи хора. По време на речта си на конференцията тя казва, че като представител на администрацията има голям късмет - защото образованието и учителите се ценят високо във финландското общество и така промените се случват много по-лесно. Ключов фактор е и това, че в решението за голямата реформа в образованието през 70-те са участвали всички заинтересовани страни, но след него всички правителства се придържат към нея и училищата работят вече повече от 40 години по една и съща система. Промени се правят тогава, когато има нужда от раздвижване на училищата. Но, както ще ви каже Яна Палоярви, това са само промени, които прилягат на финландското общество.

Яна Палоярви не е човек на големите думи. Говори просто и спокойно. Не харесва сензационните заглавия и приема с въздишка ентусиазма от новината, че Финландия премахва предметите от учебната си програма. "Не е точно така", ще каже тя и ще обясни, че страната й съвсем не е привърженик на радикалните промени в образованието. Обичат да се случват плавно, задвижени от самото общество и от училищната система. Обичат простите неща.

През последните седмици на Яна Палоярви често й се налага да разяснява какво точно се случва в момента във финландското образование. Тя е директор "Международни връзки" в Министерството на образованието и културата на Финландия, където работи от 1996 г. Беше в България, за да разкаже как работи финландската образователна система на конференцията "Образование за бъдещето". Отдавна финландските ученици са сред най-добре представящите се на международните тестове (макар да прекарват най-малко време в класните стаи), а страната е един от лидерите в иновациите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    medesc avatar :-|
    Medesc

    Благодарности за статията!

    Надявам се все повече хора да разбират крайната цел на образователната система формулирана от г-жа Палоярви
    "крайната цел - добро образование за всяко дете, за да не изгуби страната човешкия си ресурс"

  • 2
    franklin avatar :-|
    franklin

    "Философията зад новата учебна програма е да даде на младите хора уменията, които ще са им необходими в променящия се свят", казва за "Капитал" Яна Палоярви и допълва: "А светът извън училище не е структуриран в математика, история, биология и т.н."




  • 3
    mitakk avatar :-|
    mitakk

    За такова нещо не бихме могли и да мечтаем, но мисля, че е крайно време да се помъчим да поставим основите, за да може един ден, когато и да е той, и за нашата образователна система да се пишат и говорят подобни неща.

  • 4
    ancho66 avatar :-|
    ancho66

    Не мога да си представя, тази жена да не е лицемерна. Прави й чест да представи целите си на общественото мнение, но според мен липсва й нужната критика към отговорните хора, които спират това от нея изискано развитие. Тя не е запозната с начина по който стават и по който би трябвало да станат нещата. Примерно тя не е чувала за въпроса: "Какво ще стане, ако т.н. "сирийци" и други мусюлмани "нападнат" Финландия?" Все млади мъже, които ще се вържат с финландките, както го изисква нейната колежка госпожа Сталинка, за която финландката сигурно нищо не е чула, разбира се!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK