С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 3 май 2015, 11:31, 31750 прочитания

Най-лошото посрещане на този свят

Акушерската драма напомни, че здравната система потъпква основни човешки права на майките и бебетата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Едва ли има по-жестока метафора за света, в който живеем, от това едно бебе да преживее насилие в първите дни от живота си. Историята на новородено, удряно от акушерка, толкова разтърси обществото, че от заключения килер, в който държим значимите теми, изпаднаха дълго отлагани разговори - за изоставената грижа за психичното здраве, за ненормалните условия на труд на медиците, за унизителното отношение към майките, за лешоядните медии. И макар много от фактите още да не са известни (съдът сметна, че няма данни за опит за убийство, и промени обвинението на нанасяне на тежка телесна повреда - бел. авт.), а частните случаи - нестабилна основа за гръмки обобщения, случилото се с Никол беше камбаната, която оповести, че човешкото си е отишло от детското и майчиното здравеопазване.

Че системата е дълбоко сбъркана, щом поставя реда преди човека. Щом потъпква не само достойнството на служителите си, но и основни човешки права като това майките да не бъдат разделяни от децата си, гарантирано им от Конвенцията за правата на детето на ООН. Щом на най-естествените събития като това бащата да държи ръката на майката по време на раждане се закача етикетът "VIP услуга", за която се доплащат пари. "Раждането отдавна е бизнес", ще ви кажат и родителите, и хората от системата, а дизайнът на процесите, на ролите, на отношенията и на самите болници е организиран така, че да изпълнява клинични пътеки, не да се грижи за хора.


Един от ефектите е натрапен страх от естественото раждане, с който и родителски организации, и акушерки обясняват високия процент на ражданията със секцио в България (по неофициални данни около 40% от ражданията са с цезарово сечение). Друг е, че в индекса за най-добрите места в света да бъдеш майка на международната организация Save the Children България заема непрестижното 44-о място, далеч след всички държави от ЕС. Изключение правят само Румъния и Словакия, които са след нас.

Близо до бебето

"Време е обществото ни да заяви, че регламентите на болниците не може да нарушават основни човешки права. По закон нещата са чудесно разписани, хората имат права, но болницата определя вътрешен ред и казва: "Стоп. Тук аз определям и не може да ми се месите", разказва Нели Мутафова, зам. председателка на сдружение "Родилница", което обучава родителите какви са правата им покрай раждането и болничния престой. "Болниците трябва да съобразят практиките си, за да не могат бебетата и майките да бъдат отделяни, освен ако няма сериозни медицински причини. Но и в такива случаи родителите трябва да имат достатъчно информация и достъп до бебетата", добавя тя. 



Близостта между майка и бебе в първите дни, както и връщането на значимостта на акушерската професия са двете основни каузи на родителите, които се опитват да върнат човешкия облик на детското и майчиното здравеопазване. Без тези две условия подобни трагедии като тази с Никол наистина са "предвидими" и обречени да се повтарят, както заяви една майка в най-споделяния в социалните мрежи текст по темата.

В много български болници е стандартна практика новородените да бъдат разделяни от майките си между 2 и 6 часа при нормално раждане и между 12 и 48 часа при цезарово сечение. А в следващите дни се прилага режим на свиждане, при който родилките могат да прекарват с бебето си по веднъж на няколко часа, а бащите въобще не са допускани при семейството си. Родителите на недоносени бебета или деца, родени с увреждания, са още по-ощетени, защото са разделени от децата си за седмици и дори месеци без директен достъп до тях и с оскъдна информация. Тези практики противоречат на препоръките на Световната здравна организация, според които майката и бебето трябва да са заедно и веднага след раждането, и по време на целия болничен престой. Причините за тези напътствия на СЗО са дори физиологични. Първият контакт е важен както за привързването между майка и бебе, така и за улесняването на кърменето.

Раждането е травматично преживяване и за бебето, обяснява психоложката и председателка на сдружение "Естествено" Елена Кръстева. То напуска тъмното и защитено пространство на майчината утроба, където е било полюшвано от околоплодните води, чувало е гласа и сърцебиенето на майката и шума на кръвта в артериите й. И се озовава в съвсем друга действителност на ярки светлини, силни шумове, различни хора. "В неонатологичните отделения е пълно с бебета в едни креватчета, които плачат, докато се изтощят и заспят от умора. Те не са свикнали да бъдат сами и нищо да не се движи. Това за тях е абсолютен стрес. Бебето не разбира, че майка му може да се намира на друго място. Няма представа за време и за място. Не знае, че тя е в съседната стая или че ще дойде след пет часа. Разделянето му от майката се преживява като смърт", казва Елена Кръстева. Тя добавя, че има медицински изследвания, които доказват, че миризмата на зърното привлича бебетата, тъй като е сходна с тази на околоплодните води. И затова е от ключово значение за кърменето детето да остане върху гърдите на майката. "Ако бебето бъде оставено кожа до кожа, голичко върху майката, то само намира зърното. Това е вроден инстинкт за оцеляване. Ако бъде отделено за няколко часа, измито и подсушено, по-бавно се отключва този рефлекс", дава пример психоложката. 

Родителските организации цитират научни доказателства, че непосредственият контакт с родителя може да подобри физическите показатели и на недоносени бебета. Така например в развитите страни е разпространена т.нар. кенгуру грижа, при която бебето се прикрепя към тялото на майката или бащата. "То пак е на системи на кислородно дишане и други апарати, които го следят, но родителят е наблизо в удобно кресло, гушка детето, говори му и това помага за неговата адаптация и по-бързо възстановяване", обяснява Нели Мутафова от "Родилница". В България само две болници прилагат този метод - в Плевен и във Враца.

Отделянето на майка и бебе често се обяснява от медицински специалисти с аргумента, че когато няколко родилки споделят стая заедно с бебетата си, няма възможност за майките да си почиват. Според Елена Кръстева от "Естествено" обаче жената влиза в болницата тъкмо за да стане майка и колкото по-бързо се научи да се адаптира към плача, да си почива заедно с бебето си, толкова по-лесно ще преживее промяната, която така или иначе й предстои и у дома. Но начинът, по който са организирани помещенията в болниците, често са пречка не само за близостта между майка и бебе, но и за това близките хора да оказват емоционална подкрепа на майката в тези първи дни, в които тя е най-уязвима и объркана. Общите стаи ограничават възможностите и на бащите да бъдат по-дълго с партньорката и детето си. Но този проблем е лесно решим, ако има желание от страна на болницата - например чрез паравани, които предполагат уединяване, или пък отделни стаи за свиждане. Д-р Рада Масларска, началник отделение "Неонатология" в болница "Токуда", обяснява, че в момента изграждат семейни стаи, в които дори рисковите новородени да бъдат едновременно със семействата си и да провеждат интензивно лечение. "Практиката е след раждането бащата да бъде заедно с майката и детето. Когато майката е в самостоятелна стая, бащата и/или други близки да бъдат с нея по време на целия престой. А в семейната стая се касае за постоянно присъствие на родителите, братчето/сестричката на новороденото дори в случай на продължаваща интензивна терапия", обяснява тя.

Има болници обаче, които отказват достъп на бащите до семействата им с аргумента, че е необходимо да се поддържа стерилна среда. Той обаче се оспорва както от акушерки, така и от родителски организации. Нели Мутафова от "Родилница" си спомня как при собственото й раждане съпругът й не е допуснат при нея заради хигиената, докато в същото време в отделението тече ремонт и в стаите и коридорите между майките и бебетата се разхождат майстори бояджии и водопроводчици. "Стерилна среда има само в майчината утроба. Нито майката е стерилна, нито някой друг наоколо. А и след три дни бебето ще бъде в семейството си в тъкмо тази нестерилна среда", коментира Емилия Казълова, председателка на Алианса на българските акушерки. Психоложката Елена Кръстева добавя, че е най-добре детето да поеме бактериите тъкмо на майка си и на баща си, тъй като споделят едни и същи антитела. "Родителите не са болни, те са естественият хабитат на бебето. Добрите практики в родилни центрове са майката и бащата заедно да легнат в едно легло да гушкат бебето. Бащата да има след това достъп непрекъснато до тях и дори да може да остане с тях, докато майката се възстанови и иска да си тръгне." Както отбелязва акушерката Емилия Казълова, бащата може да е неоценима подкрепа за родилката, ако е подготвен как да помага. Особено когато майката може да не е психически и физически готова за това бебето да е при нея през цялото време. Или е преживяла операция и не може да се движи. В такива ситуации се препоръчва родилката действително да има алтернатива и да бъде подкрепена в грижата за новороденото или от партньора си, или от акушерки и консултанти по кърмене.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2189 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3025 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Единствените ограничения в живота са тези, които сами си поставяте

Житейските принципи на Майлс Хилтън Барбър: първият незрящ, направил експедиция до Южния полюс, пилотирал самолет от Лондон до Сидни, изкачил Килиманджаро и Монблан и участвал в бягане през пустинята Гоби

Още от Капитал
На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10