Най-лошото посрещане на този свят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-лошото посрещане на този свят

Най-лошото посрещане на този свят

Акушерската драма напомни, че здравната система потъпква основни човешки права на майките и бебетата

Зорница Стоилова
32946 прочитания

© Капитал


Едва ли има по-жестока метафора за света, в който живеем, от това едно бебе да преживее насилие в първите дни от живота си. Историята на новородено, удряно от акушерка, толкова разтърси обществото, че от заключения килер, в който държим значимите теми, изпаднаха дълго отлагани разговори - за изоставената грижа за психичното здраве, за ненормалните условия на труд на медиците, за унизителното отношение към майките, за лешоядните медии. И макар много от фактите още да не са известни (съдът сметна, че няма данни за опит за убийство, и промени обвинението на нанасяне на тежка телесна повреда - бел. авт.), а частните случаи - нестабилна основа за гръмки обобщения, случилото се с Никол беше камбаната, която оповести, че човешкото си е отишло от детското и майчиното здравеопазване.

Че системата е дълбоко сбъркана, щом поставя реда преди човека. Щом потъпква не само достойнството на служителите си, но и основни човешки права като това майките да не бъдат разделяни от децата си, гарантирано им от Конвенцията за правата на детето на ООН. Щом на най-естествените събития като това бащата да държи ръката на майката по време на раждане се закача етикетът "VIP услуга", за която се доплащат пари. "Раждането отдавна е бизнес", ще ви кажат и родителите, и хората от системата, а дизайнът на процесите, на ролите, на отношенията и на самите болници е организиран така, че да изпълнява клинични пътеки, не да се грижи за хора.

Един от ефектите е натрапен страх от естественото раждане, с който и родителски организации, и акушерки обясняват високия процент на ражданията със секцио в България (по неофициални данни около 40% от ражданията са с цезарово сечение). Друг е, че в индекса за най-добрите места в света да бъдеш майка на международната организация Save the Children България заема непрестижното 44-о място, далеч след всички държави от ЕС. Изключение правят само Румъния и Словакия, които са след нас.

Близо до бебето

"Време е обществото ни да заяви, че регламентите на болниците не може да нарушават основни човешки права. По закон нещата са чудесно разписани, хората имат права, но болницата определя вътрешен ред и казва: "Стоп. Тук аз определям и не може да ми се месите", разказва Нели Мутафова, зам. председателка на сдружение "Родилница", което обучава родителите какви са правата им покрай раждането и болничния престой. "Болниците трябва да съобразят практиките си, за да не могат бебетата и майките да бъдат отделяни, освен ако няма сериозни медицински причини. Но и в такива случаи родителите трябва да имат достатъчно информация и достъп до бебетата", добавя тя. 

Близостта между майка и бебе в първите дни, както и връщането на значимостта на акушерската професия са двете основни каузи на родителите, които се опитват да върнат човешкия облик на детското и майчиното здравеопазване. Без тези две условия подобни трагедии като тази с Никол наистина са "предвидими" и обречени да се повтарят, както заяви една майка в най-споделяния в социалните мрежи текст по темата.

В много български болници е стандартна практика новородените да бъдат разделяни от майките си между 2 и 6 часа при нормално раждане и между 12 и 48 часа при цезарово сечение. А в следващите дни се прилага режим на свиждане, при който родилките могат да прекарват с бебето си по веднъж на няколко часа, а бащите въобще не са допускани при семейството си. Родителите на недоносени бебета или деца, родени с увреждания, са още по-ощетени, защото са разделени от децата си за седмици и дори месеци без директен достъп до тях и с оскъдна информация. Тези практики противоречат на препоръките на Световната здравна организация, според които майката и бебето трябва да са заедно и веднага след раждането, и по време на целия болничен престой. Причините за тези напътствия на СЗО са дори физиологични. Първият контакт е важен както за привързването между майка и бебе, така и за улесняването на кърменето.

Раждането е травматично преживяване и за бебето, обяснява психоложката и председателка на сдружение "Естествено" Елена Кръстева. То напуска тъмното и защитено пространство на майчината утроба, където е било полюшвано от околоплодните води, чувало е гласа и сърцебиенето на майката и шума на кръвта в артериите й. И се озовава в съвсем друга действителност на ярки светлини, силни шумове, различни хора. "В неонатологичните отделения е пълно с бебета в едни креватчета, които плачат, докато се изтощят и заспят от умора. Те не са свикнали да бъдат сами и нищо да не се движи. Това за тях е абсолютен стрес. Бебето не разбира, че майка му може да се намира на друго място. Няма представа за време и за място. Не знае, че тя е в съседната стая или че ще дойде след пет часа. Разделянето му от майката се преживява като смърт", казва Елена Кръстева. Тя добавя, че има медицински изследвания, които доказват, че миризмата на зърното привлича бебетата, тъй като е сходна с тази на околоплодните води. И затова е от ключово значение за кърменето детето да остане върху гърдите на майката. "Ако бебето бъде оставено кожа до кожа, голичко върху майката, то само намира зърното. Това е вроден инстинкт за оцеляване. Ако бъде отделено за няколко часа, измито и подсушено, по-бавно се отключва този рефлекс", дава пример психоложката. 

Родителските организации цитират научни доказателства, че непосредственият контакт с родителя може да подобри физическите показатели и на недоносени бебета. Така например в развитите страни е разпространена т.нар. кенгуру грижа, при която бебето се прикрепя към тялото на майката или бащата. "То пак е на системи на кислородно дишане и други апарати, които го следят, но родителят е наблизо в удобно кресло, гушка детето, говори му и това помага за неговата адаптация и по-бързо възстановяване", обяснява Нели Мутафова от "Родилница". В България само две болници прилагат този метод - в Плевен и във Враца.

Отделянето на майка и бебе често се обяснява от медицински специалисти с аргумента, че когато няколко родилки споделят стая заедно с бебетата си, няма възможност за майките да си почиват. Според Елена Кръстева от "Естествено" обаче жената влиза в болницата тъкмо за да стане майка и колкото по-бързо се научи да се адаптира към плача, да си почива заедно с бебето си, толкова по-лесно ще преживее промяната, която така или иначе й предстои и у дома. Но начинът, по който са организирани помещенията в болниците, често са пречка не само за близостта между майка и бебе, но и за това близките хора да оказват емоционална подкрепа на майката в тези първи дни, в които тя е най-уязвима и объркана. Общите стаи ограничават възможностите и на бащите да бъдат по-дълго с партньорката и детето си. Но този проблем е лесно решим, ако има желание от страна на болницата - например чрез паравани, които предполагат уединяване, или пък отделни стаи за свиждане. Д-р Рада Масларска, началник отделение "Неонатология" в болница "Токуда", обяснява, че в момента изграждат семейни стаи, в които дори рисковите новородени да бъдат едновременно със семействата си и да провеждат интензивно лечение. "Практиката е след раждането бащата да бъде заедно с майката и детето. Когато майката е в самостоятелна стая, бащата и/или други близки да бъдат с нея по време на целия престой. А в семейната стая се касае за постоянно присъствие на родителите, братчето/сестричката на новороденото дори в случай на продължаваща интензивна терапия", обяснява тя.

Има болници обаче, които отказват достъп на бащите до семействата им с аргумента, че е необходимо да се поддържа стерилна среда. Той обаче се оспорва както от акушерки, така и от родителски организации. Нели Мутафова от "Родилница" си спомня как при собственото й раждане съпругът й не е допуснат при нея заради хигиената, докато в същото време в отделението тече ремонт и в стаите и коридорите между майките и бебетата се разхождат майстори бояджии и водопроводчици. "Стерилна среда има само в майчината утроба. Нито майката е стерилна, нито някой друг наоколо. А и след три дни бебето ще бъде в семейството си в тъкмо тази нестерилна среда", коментира Емилия Казълова, председателка на Алианса на българските акушерки. Психоложката Елена Кръстева добавя, че е най-добре детето да поеме бактериите тъкмо на майка си и на баща си, тъй като споделят едни и същи антитела. "Родителите не са болни, те са естественият хабитат на бебето. Добрите практики в родилни центрове са майката и бащата заедно да легнат в едно легло да гушкат бебето. Бащата да има след това достъп непрекъснато до тях и дори да може да остане с тях, докато майката се възстанови и иска да си тръгне." Както отбелязва акушерката Емилия Казълова, бащата може да е неоценима подкрепа за родилката, ако е подготвен как да помага. Особено когато майката може да не е психически и физически готова за това бебето да е при нея през цялото време. Или е преживяла операция и не може да се движи. В такива ситуации се препоръчва родилката действително да има алтернатива и да бъде подкрепена в грижата за новороденото или от партньора си, или от акушерки и консултанти по кърмене.

Акушерките - липсващото звено

Казусът с удряното новородено хвърли светлина и върху дълго премълчаваната истина за окаяното положение, в което се намира общността на акушерките - някога най-довереният помощник на жената в процеса на раждането. То се люшка между работата на две места и 24-часовите дежурства, изтичането на кадри в чужбина, застаряващото съсловие, липсата на интерес към специалността от млади хора заради лошото заплащане и липсата на перспективи, но най-вече голямата пропаст в доверието между тях и родилките. "В България останахме да работим само оптимистите, които смятаме, че нещо ще се промени", признава Мария Куртева, зам.-председателка на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. "Разписваме се върху суми, върху които и чистачките не биха се подписали. Средната ни възраст е 50-55 години. А тази бройка от 4000 акушерки в страната е хипотетична. Хиляда от тях могат утре да кажат: "Аз бях дотук." Единствената ми надежда е, че някой ни обърна внимание и си позволи да каже истината за нашето съсловие", допълва тя. "Професията е напълно обезличена", обобщава и Емилия Казълова от Алианса на българските акушерки. "Жените не познават акушерката. Нямат контакт с нея, не я смятат за специалист. Какъв авторитет да има", пита риторично тя.

А в развитите страни тя е професионалистът и доверен човек на жената през целия път на бременността, води естествените раждания и полага грижи за майката и бебето. Лекарите се намесват само при случаите на усложнения и патология. Емилия Казълова си спомня, че някога и в България е имало подобна практика. Акушерката не е имала право на самостоятелна дейност, но е водила женски консултации заедно с лекаря и е правила чести посещения в дома на родилката в първите месеци след раждането. "Това даваше възможност да се проследи кърменето, да се подпомогне майката, да се наблюдава как се възстановява след раждането", разказва тя.

Днес, ако има акушерки в лекарските кабинети, те извършват административни дейности. Рядко имат контакт с бременните жени. "Превърнати са в асистенти на лекаря, извършват немедицински задачи и нямат ресурса за реалната акушерска дейност. Самочувствието им е смачкано", обобщава и Нели Мутафова от сдружение "Родилница", в което работят за възвръщане на авторитета на акушерката като ценния специалист, който е била в миналото. "Те имат нужда от реабилитиране и морална подкрепа да се почувстват силни отново", добавя Мутафова. "Това, което липсва, е да наберат смелост, да поискат това, което им принадлежи, и да защитят правото на жените да получават акушерска грижа." 

Страхът да признаят на глас проблемите се потвърждава и от самата акушерска гилдия. "Има невероятно нежелание да се признае, че системата е много кофти и че сами ни е трудно да я променим", коментират анонимно пред "Капитал" млади жени, които учат за акушерки. Отказът от промяна и възприемане на добри практики е често срещан. "Няма единомислие в гилдията. Както има акушерки, които уважават и разбират изискванията на жената, така има и такива, които казват: "Абе, тя не може да ми обяснява на мен как трябва да ражда", отбелязва Емилия Казълова. 

Тези от по-старото поколение са толкова привикнали към системата, че дори не разпознават изкривяванията й. Пред "Капитал" акушерка, работила дълги години в най-тежките АГ отделения, в които са били изолирани болни и наркозависими жени, заяви, че не намира нищо ненормално в 24-часовите смени: "Всички ги правим. Като се разболее колежка, какво да правиш?"

А дори и вътрешно да се бунтуват, рядко го заявяват публично от страх, че няма да си намерят работа в нито една болница. Тези, които решат да се изправят срещу системата, се сблъскват със стена от безразличие. Емилия Казълова от Алианса на българските акушерки разказва, че нито едно тяхно предложение за подобрения на майчиното и детското здраве не е получило утвърдителен отговор от Министерството на здравеопазването, нито една покана за среща с ръководството не е удовлетворена. Акушерките са изключени и от писането на стандартите за следродилна грижа. А когато преди няколко месеца се сформира Национален съвет за майчино и детско здравеопазване, никой не се сеща да покани професионалната им общност в него. Потърсихме националните консултанти по неонатология за становище по темата, но те отказаха коментар.

Парадоксът е, че и сега законът предоставя възможност на акушерките да изпълняват самостоятелна дейност. Но това разписание е безсмислено, тъй като те нямат право да сключват договори със здравната каса и са поставени в неравнопоставено положение спрямо лекарите, чиито услуги са безплатни за бременните жени. Ако бъдат подкрепени да водят самостоятелни консултации в собствени кабинети, ако могат сами да договарят обемите на работа и заплащането за услугите си, това би спряло обезкръвяването на професията и би подобрило значително грижите за майката и бебето, смята Нели Мутафова от "Родилница".

Това обаче е дълга битка, която може да бъде спечелена само с последователни усилия на информирани и активни родители и акушерска гилдия, която не се страхува да защити важността на професията си. И да припомня всеки ден, че системата е да се грижи за човека, а после за всичко останало.

 

Как се ражда в Австрия

или как появата на бебето може и да е приятно изживяване за цялото семейство

Венера Иванова

"Ами да, процесът е започнал. Само че сме далече от истината. Ако искате, може да останете тук и да чакате контракциите да се засилят. Но това може да продължи няколко часа. Ако питате мен, идете си вкъщи, вземете си душ, мъжът ви да ви направи хубава закуска, пийнете едно просеко и се върнете, когато болките са на през 6-7 минути". С тези думи сестрата ме отпрати, а аз я послушах и си подарих последна спокойна закуска, поне за следващите няколко седмици.

В Австрия на раждането се гледа като на съвсем естествно събитие, каквото всъщност е. И всеки по веригата се опитва да го поддържа такова.

Ако искаш, разбира се, може да ти сложат епидурална упойка, но преди това ти разясняват аргументирано, че може й без нея, особено, ако искаш да не си проточваш раждането с часове. Ако ти и бебето в утробата сте здрави, не можеш и да си помислиш за цезарово сечение. Дори и да има усложнения по време на бременността, ти дават възможност да поемеш премерен риск и да се подложиш на естествено раждане. Освен това не е нужно да имаш връзки в болницата, да познаваш брата на сестрата на лелята на министъра, за да ти обърнат внимание. Не е необходимо и да викаш директора на болницата, който има три професорски титли отпред, за да извади бебето. Всеки си върши отговорно и съвестно работата и можеш да имаш доверие, независимо кого познаваш.

Болницата, в която аз раждах е специализирана за жени. Нещо като виенският "Майчин дом". Комплексът е на повече от сто години, модернизиран периодично. Не е лукс, но е чисто, приветливо, човешко. Персоналът – в повечето случаи акушерки от старото поколение. Не ти се лигавят и не те глезят, но и не ти се карат. Вършат си работата професионално, отговарят на всички твои въпроси и се стараят да ти помагат.

Родилните помещения не са зали, а стаи. Единични, обзаведени нормално – с мебели, малък хладилник, в топли цветове. Ако искаш, можеш да си донесеш музика от вкъщи и да си я пуснеш на уредбата. Има и свещи, ако ще те накара да се чувстваш по-добре. В хладилника може да сложиш да се изстудява бутилката шампанско, която ще отвориш, след като бебето пристигне. Това е нещо като традиция в германоговорящия родилен свят.

Изненада – в родилната стая няма "магаре". Има болнично, аргонометрично, подвижно легло, което може да се вдига и сваля, да му се намества облегалката във вертикално положение, да се върти на всички страни. Това определяш ти – както ти е по-удобно. Има топка, на която можеш да се превиваш, за да облекчиш болката. Има и столче тип табуретка, на което също можеш да родиш, ако искаш. Ако си посетил курсовете за подготовка преди това, ще си запознат с различните видове пози. Официално. Неофициално по време на раждането така те боли, че не си спомняш нищо. Караш го на импровизация и на съветите на акушерката.

Аз имах късмет. На мен се падна акушерка-стажантка, която караше първата практика в живота си и беше на работа в болницата от няколко дни. И това е. Това беше най-адекватаната, добре подготвена  и съвестна акушерка, за която някога съм си мечтала. Със спокоен глас даваше точните указания и съвети, без стрес и напрежение. Старшата сестра си подаваше носа през 20-тина минути и като се убеждаваше, че всичко е наред, си тръгваше. Чак накрая, минути преди бебето да излезе, дойде лекарката, която стоеше отстрани. Нейната роля е да прегледа плацентата и ако се наложи, да зашие каквото има за шиене. Тя дори не реже пъпната връв. Прави го бащата.

Никой не може да те задължи, но в Австрия е препоръчително да имаш близък човек до теб по време на самото раждане. Логично това е бащата, но ако искаш, можеш да вземеш майка, баба, сестра със себе си. Той не може да ти помогне много, освен ръката му да играе ролята на предмет за стискане и да ти поднася вода към устата от време на време. Но моралната подкрепа, която майката получава, е незаменима. И най-голямото светило по ражданията не би могло да й го осигури.

Раждането беше като по учебник. Нямаше време за епидурална дори, нещата се бяха развили бързичко. Две-три напъвания, бебето изскочи и ми го метнаха на корема. Видях как от мазно, синьо, никакво, то постепенно порозовя. Със затворени очи инстинктивно промъкна глава и засука. Природен закон е бебето веднага да усети топлината на майчиния корем. Пише го в доста книжки и учебници. Първо, по този начин се намаля стреса от новата среда, в която то е попаднало, след като девет месеца е живяло в един съвсем различен свят. И второ – миризмата на майчината гръд е една и съща с тази на околоплодните води. Бебето инстинктивно засуква.

Следващите час-два преминаха като на филм. Споменът от болката изчезна за секунди, като нови родители ние бяхме в несвяст от щастие, а бебето си сучеше. Малко след това го взеха, поизбърсаха го (първото изкъпване беше на третия ден), измериха, увиха, първи тестове, че е здраво и го дадоха на бащата. На мен ми донесоха нещо за ядене. "Трябва ти енергия", каза акушерката.

Не знам как се чувстват онези майки (които за съжаление не са малко), на които им взимат бебетата и им ги връчват след три часа измити, изкъпани, сресани,напарфюмирани, опаковани с панделка. След онази сцена, която се случи върху корема ми, подобно нещо ми се струва канибалско. Също така е неестествено да оставят бебето да спи някъде и да ти го носят на три часа "да яде". Животът не е само ядене и особено в началото връзката между майка и бебе е незаменима. В моята болница дори и да исках, никой нямаше да ме остави да седя или спя без бебето. То беше при мен денонощно – най-хубавите ни първи моменти на за- и опознаване.

Едва ли има по-жестока метафора за света, в който живеем, от това едно бебе да преживее насилие в първите дни от живота си. Историята на новородено, удряно от акушерка, толкова разтърси обществото, че от заключения килер, в който държим значимите теми, изпаднаха дълго отлагани разговори - за изоставената грижа за психичното здраве, за ненормалните условия на труд на медиците, за унизителното отношение към майките, за лешоядните медии. И макар много от фактите още да не са известни (съдът сметна, че няма данни за опит за убийство, и промени обвинението на нанасяне на тежка телесна повреда - бел. авт.), а частните случаи - нестабилна основа за гръмки обобщения, случилото се с Никол беше камбаната, която оповести, че човешкото си е отишло от детското и майчиното здравеопазване.

Че системата е дълбоко сбъркана, щом поставя реда преди човека. Щом потъпква не само достойнството на служителите си, но и основни човешки права като това майките да не бъдат разделяни от децата си, гарантирано им от Конвенцията за правата на детето на ООН. Щом на най-естествените събития като това бащата да държи ръката на майката по време на раждане се закача етикетът "VIP услуга", за която се доплащат пари. "Раждането отдавна е бизнес", ще ви кажат и родителите, и хората от системата, а дизайнът на процесите, на ролите, на отношенията и на самите болници е организиран така, че да изпълнява клинични пътеки, не да се грижи за хора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 2
    stop.me avatar :-|
    stop.me

    Наистина е непростимо това, което се случва. Непростим е този манталитет на работа. Вместо да се стараем да помним раждането на децата си, до края на живота си ще се стараем да забравим как сме ги родили.
    Аз на лекари не случих и за двете си деца. Но за сметка на това попаднах на добри акушерки, които бяха мили и грижовни.

  • 3
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Най-сетне една добре написана статия във в. Капитал. Поздравявам автора.

  • 5
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Не за всичко трябват пари. Забравихме как да казваме благодаря, агресията е навсякъде-даже нашият форум не е свободен от примери. Как да очакваме друго в болниците.

    Грубостта и незачитането няма да оправи никаква реформа. Това е възпитание.

  • 6
    julia_says avatar :-|
    julia_says

    Темата е изключително чувствителна и може сериозно да се поспори. За мен ако бебето се даде на майката, те трябва да са в отделна стая. Ако са заедно с още няколко майки и бебета в помещението би било същински кошмар от нестихващ рев. Дори в стая с четири току-що родили жени успяхме да се скараме дали Негово Величество Платеният Телевизор да работи цяла нощ (работеше, имаше мнозинство от три на две да работи, че по-еФтино), представям си какво щеше да бъде и с децата.
    Трудът и на лекари, и на акушерки е нечовешки и не мога много да ги виня за отношението, повечето е защитна реакция. Има и други причини - ако се отпуснеш, спреш да раждаш без да си дала всичко от себе си има риск за бебето; а и за теб. В случая гнева може да помогне положително, колкото и противоестествено да звучи...
    Успях да видя и мили, и безчувствени акушерки. На първите - огромни благодарности, на вторите - голяма молба да не забравят, че пред тях лежат живи хора с достойнство, а не само мрънкалници. Реплики като "я се виж, младо момиче, какви са тия отпуснати коремни мускули - че ти как ще раждаш?!" (горкото момиче направо се присви като го чу това) единствено отразяват желание да си ходим по-бързо вкъщи. Но да, след 24-часова смяна.

  • 7
    marinellam avatar :-|
    marinellam

    До коментар [#4] от "ivan ivanov":
    Коментар от две изречения – от първото нищо не се разбира, а от второто става ясно, че циганките и част от българките трябвало да "изкъпИте".
    Очевидно сте от съсловието, но нека ви обясня все пак. Българите не спестяват от болнична помощ. За каквото и да се озовеш в болница, плащаш си чинно и без да мрънкаш. Да не би сега раждането да е безплатно?! Като започнеш от монетния апарат за телевизора в стаята, минеш през стерилни ръкавици, окситоцин, шампоан и сапун за бебето и т. н. и стигнеш до задължителната почерпка на изписването. И то в държавната болница, където раждането не считам за услуга, която някой ми подарява (това, което представяте за безплатно), защото всъщност съм здравноосигурена т. е. ежемесечно плащам за здравни услуги, които евентуално някога ще ми се наложи да ползвам. Затова и много хора предпочитат частните клиники. За да си знаят за какво точно плащат. Лошото е, че понякога в пакета получаваш и нежелана услуга – пребиване на новородено.

  • 8
    just_a_girl avatar :-|
    Just_a_girl

    До коментар [#4] от "ivan ivanov":

    Ако Вие сте лекар, то искрено се надявам в професионално отношение да сте по-кадърен, отколкото сте грамотен. Истинско предизвикателство е да Ви се разберат писанията.

    Иначе да, така е, медицинският персонал заслужава достойно заплащане, но пътят да го получи не е като торзмози абсолютно беззащитни човешки същества, каквито са раждащите жени и новородените бебета...! Освен това съм на мнение, че в България, както и по целия свят, един кадърен лекар, с адекватно отношение и възпитание, ще се издигне и ще получава свястно заплащане. Да не би докторите в Токуда да получават 500 лв на месец? Естесвено, че не...но те освен, че са специалисти в областа си и си гледат съвестно работата, имат и коректно и приятелско отношение към пациентите, нещо което явно на мнозинството от провинциалните лекари в държавни болници им липсва...И съответно там ще ходят почти само неосигурените циганки, които не могат да си позволят да отидат на частно. Защото след споделените лични истории, едва ли има жена в България, която доброволно би искала да изживее това нечовешко унижение и мъчение, на което биват подлагани родилките без "ВИП" услуги...

  • 9
    owen avatar :-|
    owen

    според мен това е само малък елемент, при това съвсем не най-важният, от цялостната картина.
    ситуацията представя някои съществени елементи от българското общество.
    първо, ние сме агресивни, груби и злобни един към друг. само докато стигнеш до работа и отнасяш по няколко псувни щото не си достатъчно добър шофор, например. В този смисъл нелогично е да се очаква здравните служители да са извънредно мили на работа. и въпреки това съм срещала няколко много мили акушерки. но има и много груби и откровено много злобни. моето обяснение е свързано с това, че те стоят ниско в социалната и икономичекста йерархия в едно общество, което прие,че може да има много печеливши и много губещи, без да си даде сметка какво ще му струват много губещите. И без да създаде общоприети правила, които да разделят едните от другите; липсата на правила изостря дефицита на справедливост и увеличава агресията у губещите.
    ние сме израснали и работим в йерархия и в автоматично зачитане (не уважение) на висшестоящия. здравната система също е йерархична - най-отгоре са лекарите (между които също има йерархия); акушерките са май малко преди санитарките. да си акушерка е изключително неблагодарно, защото е квалифицирана работа, едновременно отговорна и нископлатена - в дългосрочен план това може да побърка всеки. Докато лекарите имат източници за допълнителни доходи, за акушерките това е допълнителната работа, която съвсем не променят статуса им, но пък ги изтощава. в цялата тази ситуация на грубост и агресивност всеки си го изкарва на който е по-долу в йерархията, който е по-уязвим. родилките - най-уязвимите в системата, на тях си го изкарват редовно. да си призная, не съм си представяла, че бебетата изобщо попадат в тази категория. Връщането на ролята на акушерката в раждането е свързано с радикална промяна в здравната система (нима си мислите, че лекарите ще го допуснат?), пък и с разбиранията на жените – всички искаме лекар, че ако нещо се обърка…
    та хубаво е мама и бебе да са заедно, но това няма много отношение към темата. Системата трябва да създаде условия за това, но понякога родилките не могат, а понякога не искат – те да си решават. а понякога не трябва – какво правим с тези случаи, в които майките нанасят вреда на новородените. Теми табу, като много други у нас. Много ме напуши смях за Конвенцията на ООН за правата на детето, че гарантирала неразделянето на мама и бебе – недейте така.
    Ще бъда благодарна на журналистите да пишат за някои по-важни неща като какво мислят управляващите как ще се промени разпределението на средствата в здравната система, финансирането от бюджета на частните болници, вкл. и на тази болница, какво правим с т.н. избор на екип – който е винаги избор само на лекар, има пряко отношение към ситуацията на акушерките и който допълнително разтваря ножицата на доходите между (някои) лекари и акушерки (затова и в някои държавни болници автомобилният парк изглежда меко казано впечатляващо, особено на фона на мръсните тоалетни). Какво прави здравният министър например по въпроса с парите за конкретно тази болница и с контролните органи, които са били наясно с нарушенията на трудовото законодателство. Вместо да ми пишете общи приказки колко е важен първият контакт за кърменето (от личен опит – никак).
    това, което казва г-жа Масларска не е вярно - в токуда никой не влиза в родилното след раждането, позволено е само еднократно петминутно влизане на бащата.
    И най-накрая, колкото и информация да добавяме, за да си съставим правилната картина, извършеното е ужасно. Според моята неквалифицирана представа, действията на тази жена нямаха нищо общо с нервен срив – изглеждаха някак рутинно за нея, но може и да греша, надявам се.

  • 10
    stop.me avatar :-|
    stop.me

    До коментар [#4] от "ivan ivanov":
    Знете ли, намират се все още медицински лица, в които човешкото надделява. Въпреки такива като вас. Колкото и да натрапвате цинизма си, колкото и да си мислите, че е правилен, колкото и да го обличате в "аргументи".
    А ние, сульовци и пульовци винаги ще ги разпознаваме, ще ги търсим и ще им бъдем благодарни. Отново въпреки такива като вас.

  • 11
    owen avatar :-|
    owen

    би било също така много интересно да бяхте интервюирали някои от маститите гинеколози в големите държавни болници какво мислят за предложената промяна в ролята на акушерките в раждането и как да се осъществи това. мнението на родилница е ясно.
    за невлизалите в родилно отделение е добре да знаят, че често няма достатъчно добри условия майка и бебе да са непрекъснато заедно - дори ако са две жени с по едно бебе трудно се изтърпява, и никой не може да мигне, а често са повече. затова и ужасното наименование "вип" услуга - щото самостоятелните помещения са малко. в този ред на мисли отново идва злободневния въпрос за разпределнието на парите от бюджета и за контрол за какво си харчат парите болниците, за разделението на държавно от частно здравеопазване, и т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK