Гражданското образование - отново на фокус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гражданското образование - отново на фокус

С проекта си "Училище за граждани" неправителствената организация "Политроник" цели да наложи ученическите съвети като основен път за учениците да отстояват правата си и да решават проблемите си.

Гражданското образование - отново на фокус

Неправителствени организации обсъждат как училището (да) възпитава хора с позиция

Мара Георгиева
22780 прочитания

С проекта си "Училище за граждани" неправителствената организация "Политроник" цели да наложи ученическите съвети като основен път за учениците да отстояват правата си и да решават проблемите си.

© Надежда Чипева


Как да направим така, че всеки да е гражданин? Активен, критичен, с познания и позиция.

"Сигурният отговор е: Като почнем да работим за това от най-ранна детска възраст. Едва ли някой вярва, че на 18-тия си рожден ден изведнъж младият човек "съзрява" за тази важна роля", казва Надя Шабани, програмен директор в Българския център за нестопанско право. По думите й това следва да е процес, който "трябва задължително да се случва в училище, да е част от общообразователния стандарт и да сме сигурни, че всички деца са включени в него".

Темата за гражданското образование днес отново е актуална и дискусионна покрай очаквания нов закон за училищното образование, който парламентарната комисия по образование и наука гледа в момента на второ четене.

Защо е важно

Гражданското образование формира определени знания и умения, които позволят на децата да вземат информирани решения, а в бъдеще - да могат успешно да защитават лична или обществена кауза. Нещо повече - учи ги да изслушват и уважават позицията на другия, да участват активно в обществения живот, да търсят решения по проблеми, които ги вълнуват, обобщава ползите Дани Колева, програмен директор в Национална мрежа за децата.

Мария Янкова, експерт Образование в "УНИЦЕФ България", също е убедена в предимствата на тези усилия. "Гражданското образование развива критично мислене, аналитични умения и нагласи. То помага на младия човек да се формира като свободна личност, която познава и отстоява своите права, свободи и отговорности", коментира Янкова.

"Когато в училище се изучават много и различни научни дисциплини като математика, история, химия и т.н., голяма част от фокуса в образованието се премества и човешките ценности убягват от учебната програма. А те са изначални", казва Ива Таралежкова, председател на управителния съвет на Форум "Гражданско участие", обединяващ над 120 активни неправителствени организации в цялата страна. Според Таралежкова този дефицит в образованието води до дълбока криза на ценностите в нашето общество. "Затова е важно гражданското образование в училище да заостри вниманието на децата от ранна възраст, при това по интерактивен интересен начин, който да развива критично мислене, аналитични умения и нагласи, за да ги ангажира и да ги накара да се чувстват съпричастни към случващото се в ежедневието", обобщава тя. И допълва, че за огромна част от организациите - членове на мрежата Форум "Гражданско общество", темата за въвеждане на гражданско образование в училище, е основна кауза, по която трябва да се проведе застъпническа кампания.

Сред дискусионните въпроси е дали гражданското образование да бъде отделен учебен предмет или знанията да са вплетени в различни учебни дисциплини, както е сега. Сериозен спор се води и по съдържанието на това, което (ще) се преподава.

Като отделен учебен предмет

"В момента гражданското образование в българското училище се осъществява по-скоро на теоретично равнище и се пренебрегва неговата практическа насоченост и приложен характер. Пренебрегва се и възможността то да се превърне в интерактивна дейност, която поощрява инициативността, креативността и отговорността на учениците", коментира Надя Шабани. Тя цитира международно изследване, което показва, че представянето на българските ученици по гражданско образование е под средното равнище на всички участници. "Това дава основания да се смята, че една от основните проблемни области е свързана с учебното съдържание. Когато е "хоризонтален предмет", вплетен в различни дисциплини, се размива много съдържанието, а обучението зависи от възможностите на конкретния учител", посочва Шабани. И подкрепя експертите, които смятат, че това трябва да е отделна дисциплина, "за да се гарантира, че за нея се отделя достатъчно време и внимание".

Милена Захариева, изпълнителен директор на фондация "Смарт", също подкрепя идеята гражданското образование да бъде отделен учебен предмет, който се изучава във всички класове. Фондацията работи с млади хора, които мотивира и подкрепя да развиват доброволческа и гражданска активност. "Много важно е и здравното образование да бъде отделен предмет. Преподаването трябва да стане по сериозен, добре регламентиран начин. Знам, че учебните часове са определен брой, но е важно още от началото децата да се учат целенасочено, че да си различен не е лошо, че всеки има своите права, че всеки има или може да има различно мнение от другите. Това би променило нагласите да си агресивен, да се подиграваш и да се държиш лошо с различните", обобщава Милена Захариева.

Като част от учебните предмети

Според Димитър Лазаров, експерт по глобално и гражданско образование в Центъра за приобщаващо образование, по-добрият вариант е гражданското образование да бъде вплетено в различни учебни дисциплини. "Един нов учебен предмет означава писане на нови учебници, чиито автори ще се чудят какво да сложат в тях, защото знанията вече съществуват под една или друга форма в различни учебни дисциплини", казва Лазаров. Той поставя още един принципен въпрос. "Трябва да се гледа по-напред. Вече узряхме за идеята да обучаваме учениците да бъдат граждани в собствената си държава, но светът ни изпреварва и се глобализира все повече. Затова вече говорим и за глобално образование. За да бъде активен съвременният гражданин, трябва да познава институциите не само в своята държава, но и глобално", обобщава Лазаров.

"Обучението трябва да е интердисциплинарно, това позволява гражданинът да бъде видян през аспектите на различните учебни предмети. Ако гражданското образование е отделна дисциплина, това означава, че ще има и оценки. Как може един да е гражданин за тройка, а друг – за шестица. Активното информирано гражданство е начин на мислене във всяка една сфера на живота ни. По същия начин е и в училище. Не е добре един учител да бъде носител на тези знания", коментира Биляна Захариева, ръководител на проекта "Училище за граждани" на сдружение "Политроник".

Няма единодушно мнение нито единен модел за гражданско образование, показва европейската практика. «Ясно е само, че то не бива да е самоцелно. Мнозина се опасяват, че ако се въведе отделен предмет в училище, това означава някой от другите учебни предмети да отпадне. Но кой? А и се смята, че всяка година натоварването в училище расте. Гражданите по душа обаче искат въвеждане на отделен учебен предмет», обобщава Дани Колева.

Не бива да се забравя, че освен прякото образование има различни други начини, с които учениците могат да бъдат възпитавани да мислят и действат като хора с позиция. Например - участие в ученически съвети, клубове, ученически парламент, в различни доброволчески инициативи, припомнят експерти.

Дискусия по темата се води и на сайта «Гласът ни», където всеки регистриран потребител може да изкаже мнение и да подкрепи съмишленици.

 

Европейският опит

Всички държави членки на ЕС са включили предмета "Гражданско образование" в учебните програми за основно и средно образование, но прилагат различни подходи, обобщава специален доклад на Европейската комисия. Всички европейски страни са въвели правила и препоръки, които насърчават демократичните практики и участието на младите хора в управлението на училището им - например избори на делегати на класовете, ученически съвети, представителство в училищните органи. В над една трета от европейските страни при оценяването на учениците вече се взема предвид участието им в училищни или обществени дейности.

Продължават обаче предизвикателствата, свързани с усъвършенстване на знанията и уменията за преподаване на предмета. Само две страни – Англия и Словакия, предлагат специализирано обучение за бъдещи преподаватели в програмите на първоначалното учителско образование, отчита докладът.

Как да направим така, че всеки да е гражданин? Активен, критичен, с познания и позиция.

"Сигурният отговор е: Като почнем да работим за това от най-ранна детска възраст. Едва ли някой вярва, че на 18-тия си рожден ден изведнъж младият човек "съзрява" за тази важна роля", казва Надя Шабани, програмен директор в Българския център за нестопанско право. По думите й това следва да е процес, който "трябва задължително да се случва в училище, да е част от общообразователния стандарт и да сме сигурни, че всички деца са включени в него".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Имам известен опит на участие в подобен род дискусии между руски и американски партньори по грантове на Държавния Департамент, както и спорове вътре в американската страна по въпроса.
    Педагозите в образователната система на САЩ считат, че гражданската позиция се формира както чрез уроци по история, държава и нейното устройство, етика и т.н., така и с практически дейности в полза на обществото. Има група политолози, главно от НюДжърси и Ню Йорк, които се виждат в ролята на мисионерите които трябва да поведат заблудените народи, нещо като Моисей (аз лично се шегувах с тях като "комисари"). Те са за предмета "гражданско образование", но повтарям, такъв предмет в Американското училище няма и едва ли ще бъде приет предвид силната роля на принципите за свобода на мисленето.
    Накрая руските колеги бяха много радостни да прегърнат идеята за училищен предмет "Гражданско Образование" - заместител на "Научен Комунизъм" или нещо от този род което да извини обшеството за незаангажираността му с текста "Ами те са го учили в училище, ние какво да се месим?!". Пък и пари ще паднат от учебниците.

  • 2
    red.mary avatar :-|
    red.mary

    Умението човек да формира позиция и да я отстоява не може да е плод на една дисцциплина в училище. Това е въпрос на изградена цялостна култура и познания. Познания, които са част от други научни дисциплини - история, етика, философия, литература и др.
    Въпросът или по-скоро проблемът на обществото ни, което се атомизира, на отделния човек, който е пасивен, не умее да формулира интреса си, да го защитава и т.н. е проблем на унаследената дългогодишна пасивност, страх и приемане на собствената ти държава като нещо отделно от самия теб. Държавата е такава и такава...българите са такива и такива....Може би. Всъщност няма общност, от която да си част и за която да се бориш. ОБЩност, която да има ОБЩ интерес.
    За това смятам, че написаното в първия пост е напълно вярно.
    [quote#1:"daskal1"]гражданската позиция се формира както чрез уроци по история, държава и нейното устройство, етика и т.н., така и с практически дейности в полза на обществото[/quote]

    Друг е въпросът, ако са усвоени едни парици, за да се разработи една програма по "науната" дисциплина "граждаснко образование".

  • 3
    nikolavj avatar :-P
    Никола Йорданов

    Еееех, вече явно съм стар, понеже мрънкам и критикувам!
    Няма да стане така! Глупости са всички програми, които залагат на сократовата аксиома "само да знаеш кое е правилно и ще започнеш да го правиш." Понеже съм финансирал, организирал и менажирал поне 15 такива - знам го от личен опит.
    Какво работи ли? Ами да поемат отговорности учениците, да правят нещо, заедно, да го управляват и в хода на управлението ще развият знания и умения.
    Давам си сметка, че е малко радикално, но защо не се опита учениците да се редуват да се грижат за дисциплината, да си чистят училището и т.н. Естествено - и да се забавляват. Поне 1/3 от времето в училище да е за забавление. Ограниченията (пушене, гледане тъпи филми и т.н.) да бъдат обсъждани и налагани, и спазвани от самите ученици.
    Горките учители в момента се чудят за кое по-напред да се грижат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK