С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 май 2015, 12:32, 12798 прочитания

Те кодират бъдещето

Какви са идеите и плановете на четирима абитуриенти, които участваха на най-голямото предуниверситетско състезание за наука и инженерство в света

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Алгоритъм за търгуване на валутната борса, механизъм срещу заплахи в интернет, анализ и контрол на качеството и чистотата на течности и изследване на паркиращите функции в математиката. Това са научните проекти на петимата български гимназисти, които в средата на май участваха в най-голямото предуниверситетско състезание за наука и инженерство в света - Intel International Science and Engineering Fair (Intel ISEF) в Пенсилвания. Четирима от тях бяха сред наградените в областите математика, физика и компютърни науки.

Петър Гайдаров, Григори Матеин, Марин Шаламанов, Васил Василев и Христо Стоянов се състезаваха с близо 1800 други ученици от 75 държави. България за пръв път има толкова участници на международното състезание и това е и най-успешното представяне на български ученици на Intel ISEF. Петимата гимназисти са работили около година по проектите си, преди да ги представят пред журито. Целта е да имат време да изследват в детайли темата си и да получат резултати, които са годни за публикуване в реферирани научни списания. Както и да се научат да говорят пред публика.  


Потърсихме младите учени, които всъщност преди няколко дни завършиха средното си образование, за да разберем как са се запалили по проектите си, какво искат да докажат с тях и в каква посока мислят да поемат след училище.
 
Васил и Марин, които намериха общото между еволюцията и борсовата търговия

Когато човек отива в друга държава, обикновено трябва да обмени валута. С течение на времето обаче обменният курс се променя и човек може да спечели пари, като купи някакво количество валута на нисък обменен курс и я продаде на по-висок. Всичко това обаче е свързано с анализ на огромно количество данни и е трудно за ръчно изпълнение. Затова на помощ идва софтуерът. Такъв създават Васил Василев и Марин Шаламанов, които преди няколко дни завършиха Националната природо-математическа гимназия. С проекта си двамата спечелиха четвърта награда на Intel ISEF в категория системен софтуер. Алгоритъмът им анализира данни и изпълнява решения за търгуване на FOREX пазарите и е вдъхновен от дарвиновата еволюция - според младите учени стратегиите за търгуване на борсата са кодирани подобно на ДНК, което позволява да се рекомбинират, мутират и еволюират, за да достигнат до целта, носеща печалби.

Идеята тръгва от чисто любопитство и демо сметките в trader.bg. "В един момент Васко започна да задълбава в нещата", разказва Марин и двамата започват да изследват различни методи, препоръчвани досега в литературата. "Проблемът с хората, които търгуват на борсата, е, че те са повлияни много от тяхната интуиция и не са активни постоянно", продължава Марин. А Васил допълва: "Забелязахме, че изисква много лично време и голяма самодисциплина, железни нерви и доста широк анализ на данни, за да се търгува успешно на валутната борса - неслучайно над 90% от трейдърите губят сметките си още в първата година." Още повече  че вариантите, които Васил и Марин са изчислили, че трябва да се анализират, са над 10 на 12-а степен (или иначе казано - 10 000 000 000 000). Алгоритъмът обаче може да избегне тези проблеми, защото лесно смята голямо количество данни и, както казва Васил, "няма чувства, които да пречат на преценката". Софтуерът търси оптималната стойност на няколко индикатора и избира най-подходящата стратегия.

Така вече девет месеца Марин и Васил търгуват в реално време, но с виртуални пари и са изчислили увеличение на приходите с 6.8%. Планът е в един момент да започнат да участват с реални пари, но едва след като са сигурни в алгоритъма си. "Иначе се превръща в игра на хазарт", казва Марин. Васил си представя разработката им и като бизнес проект и допълва, че смятат да кандидатстват за финансиране по някой от стартъп фондовете. Подобни софтуери всъщност имат голямо приложение на пазара - използват се например от инвестиционните и хедж фондовете.

Макар борсовият алгоритъм да е взел голяма част от времето им през последната година, той съвсем не е единственото, което занимава дванайсетокласниците. "С какво се занимавам е може би най-сложният въпрос", усмихва се Марин и изрежда: учител по информатика в училищни школи, разработчик на мобилни приложения и състезател по математика и по информатика. Той е избрал да продължи образованието си във Факултета по математика и информатика на Софийския университет, специалност "Компютърни науки". "Искам, ако мога да съм в България, да съм в България", споделя Марин. А това, което може да го задържи тук, е да успява да учи нещата, които са му интересни, както и да живее спокойно и нормално. Представя си в бъдеще да се занимава и с наука, и с бизнес - в сферата на информационните технологии и информатиката.

Софтуерно инженерство или компютърни науки в СУ ще учи и Васил, макар да е приет в два от най-добрите университети за програмиране във Великобритания. Като причини да остане в България Васил посочва финансовите разходи за живот, както и натоварената учебна програма в чужбина, заради която не би му оставало почти никакво време за личен живот и за работа по собствените му проекти. Въпреки че се е насочил към информатиката и математиката, "истинската му страст", казва, е историята. Между уроците Васил е и активен гражданин - участва в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, членува в "Протестна мрежа" и вярва, "че трябва да има граждански коректив на всяко управление, който да поставя важните въпроси и целенасочено скриваните действия и грешки на управляващите на дневен ред и под светлината на прожекторите".

И Марин, и Васил са на мнение, че информатикатa се учи основно сам и вкъщи. "Ако някой си мисли, че само в университета и/или в училище ще се научи, то бърка", категоричен е Васил, а Марин допълва, че всичко е почти само индивидуална работа и допитване до някой професор или специалисти от сферата, ако нещо не им е ясно. "Ако имам достатъчна лична мотивация, мисля, че качеството на образованието, което ще получа тук или в чужбина, няма да се различава съществено", сигурен е Васил, но уточнява, че магистратура ще кандидатства със сигурност в чужбина. В близкото си бъдеще вижда няколко реализирани бизнес идеи и второ висше, свързано с икономиката и правото. "Но всичко това зависи от идеите, мотивацията и желанието ми за работа", завършва Васил и допълва, че според него това е нещо, което някои хора в условията на посткомунизъм в държавите от бившия източен блок не могат да осъзнаят -  че трябва да се поема лична отговорност най-малкото за собственото развитие, а после и за развитието на общността и държавата.
 
Григори, който изследва чистотата на течности по звука им

Може ли по звука, който течностите издават по време на тяхното нагряване, да се разбере доколко са чисти? Да, казва дванадесетокласникът от 91-ва Немска езикова гимназия Григори Матеин. С изследванията си той показва, че този звук е една нова характеристика, която носи информация за състава на течността и само по него, без химични експерименти, съставът може да се установи. С методологията си Григори успя да спечели четвърта награда в категория "Физика и астрономия" на Intel ISEF. Ключовият момент в изследването му е да изгради такава експериментална установка, която осигурява надежден контрол върху страничните фактори, например температура и обем на течността или силата и размера на нагревателя, защото те също влияят на звуковия спектър.

Към проекта го насочва учителят Георги Бяндов, който е бивш възпитаник на преподавателя по физика от Казанлък Теодосий Теодосиев. Григори започва да посещава школата на Тео (както учениците наричат Теодосиев) в десети клас и там се запалва още повече по физиката.  

В началото "проектът беше една мъгла", разказва Григори. Темата му се оказва много слабо изследвана и за да се получат качествени експерименти, първо е трябвало да се разбере кои са факторите, които влияят на шума, да се намери начин да се контролират така, че да се види влиянието при промяна на само един параметър - в случая течността. "Въобще не беше сигурно какво ще излезе, защото толкова надълбоко никой не е стигал досега", спомня си Григори, но в края на август миналото лято установката се получава и ефектът се вижда. Той работи под менторството на проф. Асен Пашов от Физическия факултет и след известно време експерименти през нощта вкъщи (когато е най-тихо) вече ги тества в университета - отново понякога до 12-1 през нощта. А оборудването идва от наградата на състезанието "Млади изобретатели", което Григори печели. Той е убеден, че методологията му има приложение в практиката - например в индустрията за по-евтино изследване на течности или в екологията за анализ на чиста и замърсена вода. "Не го правя заради парите - искам просто да направя нещо, което ще бъде полезно", казва Григори, но и признава, че няма да му е приятно, "ако китайците направят нещо подобно, от което да печелят". Надява се резултатите му скоро да бъдат публикувани и с неговия ръководител да са първите, които ще покажат този метод.

"Програмата ми е заета, но не се оплаквам", казва Григори. Освен школата на Тео той посещава и тази по астрономия на Никола Каравасилев в Софийския университет, ходи и на състезания и олимпиади по физика. Занимава му се и с химия, но иска да е сигурен, че ако започне нещо, ще успее да постигне високите си цели. Решил е да кандидатства физика и иска да навлезе "много дълбоко" в науката. А когато стигне границата й, да започне да я разширява със собствените си идеи. Един ден се вижда като професор в някой от най-добрите университети в света - "някъде, където условията са много добри, където ще имам много добри колеги, където ще мога да правя експерименти, да пиша публикации и от време на време да преподавам на студенти". И все пак Григори вярва, че няма значение в кой университет учи човек и че и вкъщи можеш да получиш много добро образование - защото "светът е глобален и книги, учебници и лекции на световно ниво има и в интернет".
 
Христо, който се бори срещу заплахите в интернет

Идеята за проекта на Христо Стоянов му хрумва, когато е на лятната школа Research Science Institute в Масачузетския технологичен институт (MIT). С помощта на професор от Бостънския университет той изследва няколко проблема и избира този, който му предлага комбинация между теория и практика. Темата тръгва от несигурния и крехък процес при свързването на два компютъра през интернет чрез IP адресите им. Христо обяснява, че в момента се внедрява нова инфраструктура, която възлага разпределението на IP адреси на пет организации и упълномощава единствено истинския собственик да използва тези ресурси. "Високата централизация е изключително ефективна срещу външни заплахи, но сериозен проблем е възможността на организациите еднолично да изземат вече разпределени ресурси", разказва Христо и допълва, че има механизми за засичане на подобни действия от страна на организации, но за да са ефективни, всички участници трябва да разполагат с еднаква информация относно собствеността на ресурсите. Точно в тази посока е насочена и идеята на дванадесетокласника. "Това не е заплаха, която има директно влияние върху крайния потребител, но е нещо, което засяга интернет доставчици и компании, които са в този бизнес", уточнява той.

Христо, който тази година завършва Софийската математическа гимназия, участва на състезания от пети клас. Занимава се основно с информатика и планира да учи компютърни науки. Наесен ще е студент в университета "Станфорд", който избира пред "Харвард" и MIT, където също е приет. "Никак не е лесно да напуснеш държавата си, дори за само четири години", споделя Христо, когато го питаме дали изборът да учи в чужбина е бил лесен. И допълва: "След четири години не съм сигурен дали ще се върна, но и не съм сигурен, че ще остана там. Сигурен съм обаче, че за това време ще се променя доста, както и мнението ми." Плановете след завършването на бакалавъра са още далеч, но Христо казва, че вижда два пътя пред себе си - да работи в IT индустрията или да следва магистратура.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2226 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3054 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Без паника!

На 25 май феновете на Дъглас Адамс отбелязват Towel day

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Зеленият вятър на промяната

Брюксел предлага най-мащабната реформа след въвеждането на еврото, за да стане ЕС въглеродно неутрален до 2050 г.

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10