Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 28 май 2015, 10:38, 19419 прочитания

През девет села в десето

Или как едно сдружение създава съвместен туристически продукт и общност от сплотени хора от 10 села, намиращи се в различни общини, области и райони за планиране

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание на фондация "Капитал":

Вдъхновяващи срещи от третия вид
Десет успешни истории на български неправителствени организации
Сфера на дейност: Селско развитие; туризъм; създаване и подпомагане на местни общности за повишаване на уменията им за управление на природните дадености.
 
Начало: 2008 г.
 
Регион: Деветашко плато
 
Ако Ива Таралежкова и Фридрих Ницше бяха имали исторически шанс да водят спор по екзистенциални въпроси, вероятно сега щяхме да познаваме не неговата максима "Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб", а нейната – "Ако достатъчно дълго гледаш едно място, неминуемо ще видиш красотата му".
 
Това е история за едно такова място. За Големия завой по пътя между две села, откъдето, ако погледнеш, ти спира дъхът от красота. История за над 90-годишните бай Илия и бай Гичо, които си говорят по скайп, понеже, въпреки че живеят през няколко къщи, вече страшно ги болят краката и трудно се движат. История за чичо Гошо, който преди негодувал, че няма кой да мине през селото, пък сега му омръзнало всеки ден да упътва туристи.
 
Това е също история, която доказва, че живият живот е по-силен от географските и "политическите" граници. История за едно прекрасно плато в Средния Предбалкан и кацналите на него десетина селца, чиито жители допреди 7–8 години не се познавали, въпреки че разстоянието между най-отдалечените едно от друго селца е не повече от двайсетина километра. И почти като в приказките на това красиво и заспало място се появяват дейни и вдъхновяващи хора, които сдружават селцата, изтриват границите между тях и всичко оживява.
 
"Най-важното, което направихме, е, че за 7 години създадохме общност от хора, сплотени от желанието да бъдат полезни и да се стремят да подобряват условията за туризъм в района", казва Ива Таралежкова, председател на Деветашкото плато. Но не на географската местност, а на едноименно сдружение, което обединява жителите на 10 села, разположени на територията му – Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава и Чавдарци.
 
От 2008 г. сдружението се опитва да оживи, развие и популяризира това красиво кътче от природата, като показва на местните хора как да управляват природните дадености, така че да превърнат платото в място, където, веднъж отишъл, човек да поиска да се върне.
 
Събуждането на платото
 
Когато Ива попада на платото за пръв път през 2000 г., сърцето й остава там. "Видях едно диво, непокътнато от индустриализацията, изключително красиво място", спомня си тя. Великолепната природна картина обаче е допълнена от тъжните фактори, характерни за битието на повечето български села - бягство на младите хора, затворени училища, предимно възрастно население, липса на живец.
 
Но Ива Таралежкова не е от тези, взиращи се в бездната. Взира се в красотата на природата и вижда съществуващия потенциал – използването на природния ресурс и превръщането на мястото в туристическа дестинация. По това време Ива и нейната колежка Велислава Чилингирова са част от екипа на софийското сдружение "Болкан асист", работещо в сферата на местното и регионално развитие и доброто управление. Именно чрез тази организация през 2006 г. Ива и Велислава пишат проект, с който обединяват селата от платото, като идеята е наличните в района ресурси да бъдат описани и в плановете за развитие на общините да бъдат планирани конкретни стъпки за развитие на деветте села.

Представяме ви 10 вдъхновяващи примера на малки граждански организации и инициативи, които са постигнали впечатляващи успехи в полето, на което работят. Разчитаме вълнуващите истории да инжектират доза вяра и оптимизъм у повече хора и чрез популяризиране на добрите практики да въодушевим повече граждани и компании да подкрепят финансово смислените граждански инициативи и организации, освобождавайки ги от капана на краткосрочното проектно финансиране. Вярваме, че успешните истории ще са полезни за други, предимно малки НПО, които имат нужда от повече знания, опит и увереност, за да правят добри неща, които на пръв поглед може да им изглеждат невъзможни. 
"Преди да напишем проекта, пътувахме от село в село, за да разберем каква е нагласата на хората и въобще каква е ситуацията там. Говорихме с по 30-40 човека от всяко село и много бързо събрахме подкрепата и на жителите, и на тримата кметове на общини", разказва Ива. Оказва се, че тези девет села са част от три различни общини – Летница, Севлиево и Ловеч, намиращи се в две отделни области – Ловешка и Габровска, и в два различни  региона за планиране – Северен централен и Северозападен. Това и една от причините въпреки близкото им географско разположение те да не работят заедно дотогава. А ключът към оживяването на това място според Ива е именно в това да се свържат селата в един общ туристически продукт. До този момент познати на туристите са село Крушуна с водопадите, село Деветаки с пещерата и, от другата страна на платото - село Къкрина с Къкринското ханче. "По онова време хората идваха за час-два да видят водопадите или пещерата и после се връщаха да нощуват в Ловеч. В целия район нямаше нито една къща за гости, само една хижа с 12 легла", спомня си Ива. Ето защо идеята е да задържат туристите в селата – да хапнат там, да си купят по нещо, да пренощуват. Искали да свържат познатите места с такива, чиято красота все още е скрита за любителите на природата.
 
Първоначалният скептицизъм на местните хора бързо се превръща във въодушевление. По време на срещите си с тях Ива и Велислава ги стимулират да извадят от спомените си други обекти, които си струва да се видят. И така започва едно събуждане. "Един се сети, че в детството играели около пещера, на която й казвали Дупката, друг се сети, че овцете му пладнували във Футьовата пещера край Кърпачево, и постепенно започнаха да изравят от съзнанието си детски спомени за прекрасни места", разказва Ива. Заедно набелязват маршрути, които да накарат екскурзиантите да минат през колкото се може повече места. Много от идеите влизат в плановете за развитие на общините, а други се осъществяват с помощта на проектното финансиране – изграждат се пътеки между селата, организира се учебно пътуване за ученици, които да опознаят платото, а и да споделят детската си представа за желаните туристически услуги в района. Провежда се и фолклорен събор, който по-късно ще стане едно от най-популярните и посещавани годишни събития на платото.
 
Дейностите по проекта и финансирането свършват, но искрата вече е запалена. "Най-силният момент в цялата история е, че хората сами поискаха да се роди "Деветашко плато". Просто като приключихме с този първи проект на "Болкан асист", хората видяха, че във всичко, което направихме, има смисъл, нещо се случваше на палтото… И те сами поискаха да направим сдружение и да имаме собствени проекти", разказва развълнувано Ива.
 
Така през 2008 г. идва и учредяването на сдружение "Деветашко плато". Управителният съвет е съставен от по един представител на деветте села, а членовете в началото са 68. После числата вървят в същата прогресия, както и хубавите случки на платото. Членовете в момента са над 140, като всеки плаща членски внос от 1 лев на месец – "както и да ви се струва, 12 лв. годишно е значителна сума за част от хората на платото", уточнява Ива. Броят на селата в сдружението също расте. Съвсем в началото селата "членове" били 8. Крушуна е не на самото плато, а долу, в ниското. После обаче си казали, че водите на Крушунските водопади падат отгоре, от платото, значи и то може да влезе в задругата. Жителите на най-новия член пък сами поискали да станат част от сдружението и по този начин Чавдарци, намиращо се в северното подножие на Деветашкото плато, става десетият "съратник".
 

Илюстрация

Историята за байовци и силен интернет
 
През първите години от дейността на сдружение "Деветашко плато" усилията са насочени към изграждане на туристическа инфраструктура и реклама на мястото. Покрай забравените поляни, реки и пещери изникват места за отдих и за наблюдение и снимане на птици, спортни и детски съоръжения, маршрути за еко- и велотуризъм. Създадени са туристически и информационни центрове в деветте селца, които да служат както на местните хора – за електронни и административни услуги, така и на туристите – за информация и реклама. Направена е и първата карта на платото.
 
Ива казва, че единственият измерител за туристопотока все още са продадените билетчета за Крушунските водопади. А разликата в числата е наистина внушителна - 20 000 продадени билета през 2008 г. и 250 000 - през 2014 г. Шегуваме се, че и един процент от тези хора да са нарушили спокойствието на чичо Гошо, вероятно можем да разберем оплакването му, че му писнало всеки ден да упътва туристи. А само година-две преди това се вайкал, че няма жива душа по улиците, спомня си с усмивка Ива.
 
С магарешка каручка от с. Тепава до хълма Асмалъ - дъх на билки и спомени за детството

Фактът, че платото става все по-желана туристическа дестинация и районът се оживява, пробужда предприемаческия дух у доста хора. В десетте села от Деветашкото плато живеят българи, роми и турци, което обогатява района в културно отношение и това допълнително добавя стойност. Доходите на хората в селата са предимно от пенсии. Повечето отглеждат плодове и зеленчуци в малки лични стопанства, някои гледат животни, пчеларството също е развито. Останалите попълват семейния бюджет с търговия около посещаваните обекти и предлагане на нощувки за туристите. Отдаването на къщи за гости по принцип е допълнително занимание за хората там. Дори такива, които не живеят на платото, инвестират в няколко стаи за гости и сега припечелват допълнително. Ива казва, че все още не всичко, което се предлага, е на желаното ниво, но фактът, че броят не регистрираните къщи вече е над 35, е сериозна крачка напред. Отбелязва, че за къщите за гости, които рекламират безплатно на сайта на сдружението, може да гарантира, защото всички собственици са членове на сдружението и всички са преминали някаква форма на обучение за предлагането на такъв вид услуги. По един от проектите на сдружението например 10 местни предприемачи се обучават на агробиотуризъм в Италия и сега повечето имат къщи за гости, в които предлагат и продукти собствено производство.
 
Осъвременяването на платото в технологично отношение е друга линия за развитие, която следва сдружението. "Няма да ви казвам какъв интернет трафик се вихри на платото" -  с тази шега на Ива започва историята за сърфиращите в интернет бай Илия и бай Гичо от Кърпачево, единият на 92, другият на 95 години. И това не е една от онези истории за възрастните хора, които бяха принудени да се учат как се работи със скайп, за да не губят съвсем връзката си с децата и внуците, установили се в чужбина. След като сдружението чрез проектно финансиране от Норвежката програма за сътрудничество прекарва интернет връзка в селата на палтото и обучава възрастни хора на базови умения по компютърна грамотност, двамата съселяни са едни от най-активните потребители. Те живеят съвсем близо един до друг, но няколкото сърдечни операции и болките в краката са причина скайп да бъде най-често използваното средство за раздумка помежду им. Имат си техни компютри, вероятно подарени им от някой по-млад роднина, и постоянно сърфират в интернет, "понеже мобилната връзка е лоша, но интернетът е силен", казвали старците.
 
"Затворена порта - такива бяха селата, когато започнахме", казва Ива

И ако за двамата приятели от Кърпачево успехът на "Деветашко плато" се измерва в броя на кликванията, за други най-същественото нещо, което сдружението прави, е това, че е успява да доведе лекар в селото. Съвместно с Регионален съюз на болниците "Стара планина" и с финансиране от Институт "Отворено общество" Ива и Велислава организират здравни прегледи от невролог, кардиолог и онколог, които по график посещават десетте села. Прегледите са предхождани от здравни беседи по теми като "как да разберем дали сме получили инсулт", "как се реагира, ако някой е получил инфаркт" и други подобни често срещани здравни проблеми. Интересното е, че в рамките на проекта с най-малък бюджет на сдружението възрастните хора са най-удовлетворени. "С 4500 долара успяхме да прегледаме 500 души, като парите отидоха за пътни, дневни и малки хонорари на лекарите", обяснява Ива. С тъжна усмивка добавя, че сега, като отиде в някое село да се види с хората, още я питат кога пак ще докара докторите.
 
"Всяко нещо, което правиш, трябва да има отражение върху хората, трябва да бъде правено за хората", това е рецептата на Ива за успешните й проекти. Казва, че това диво място си е стояло там и е чакало да бъде открито, но най-голямото й откритие всъщност са хората, живеещи там. Най-щастлива я прави фактът, че на платото се е създала общност. Усещането, че те са съавтори на всичко, което се случва, е от решаващо значение според нея. Защото понякога допитването до хората може да забавя процесите, но ги прави много по-устойчиви, тъй като нуждите им са излезли от тях самите.
 
Такъв е случаят и с 50 000 лв., за които съселяните сами трябвало да решат как да изхарчат. Проектният фонд е спечелен от сдружението от фондация "Америка за България", а идеята е парите да бъдат разпределени поравно между десетте села и хората в тях сами да решат в какво да бъдат вложени. "Основното беше това, че хората заедно обсъждаха проблемите на селата си, мислеха за възможни решения. Имаше спорове, разбира се – за някой беше по-важна църквата, за друг – читалището, на трети му липсваше езерце в селото, но в крайна сметка общественият консенсус бе постигнат", разказва Ива. В подбуждането на колективния дух Ива включва и общините. Въпреки че програмата не изисква съфинансиране, сдружението ги убеждава да отпуснат по 1000 лв. за проект. Така ги прави съпричастни, а кметовете се чувстват лично ангажирани с изпълнението на проектите. Добрите взаимоотношения с общините са важна предпоставка за успеха на дейността на сдружението. "И трите общини много ни подкрепят, защото всички си дават сметка за смисъла на онова, което правим. Мисля, че до голяма степен ние насочихме вниманието им към развитието на района като туристическа дестинация", казва Ива. Дори отбелязва и рядко случващата се в политическата ни действителност приемственост между стари и нови кметове, когато става въпрос за дейностите на сдружението.
 
Така идва и самочувствието, че "Деветашкото плато вече има рецепти за споделяне". Много често Ива е канена в различни формати да разказва за опита им в развитието на местни общности и на региона като цяло. Още в зародиш е идеята й да пренесе модела, по който се развива платото, на други места. Въпреки вродения си оптимизъм казва, че все пак всичко зависи от хората, така че няма как да знае дали формулата ще е универсална, защото "местните хора са двигателят, трябва им само един добър машинист".
 
Моделът за свързване и създаване на местни общности не е супериновация. Идентичен е с подхода ЛИДЕР по Програмата за развитие на селските райони. По нея през миналия програмен период, в който България усвояваше средства от европейските фондове, на много места бяха създадени Местни инициативни групи (МИГ) с цел развитието на селските райони в местните селски общности да се мобилизира и подпомогне. Идеята на Ива е сходна, но не е толкова формализирана и административна, в сдружението процесите са много по-естествени и сигурно затова е толкова успешна.
 
Краси-и-иво плато за всички-и-и! Наса-а-ам, народе!
 
У Ива границите на креативност в използването на похвати за популяризиране на платото са също толкова широки, колкото и умението й да не признава границите. И тук нямаме предвид нашумялата филмова продукция "Непобедимите", сцени от която бяха снимани в Деветашката пещера. На полушеговития въпрос дали тя е довела Силвестър Сталоун на платото Ива отговаря, че ако тя беше довела "Непобедимите", нямаше да ги заведе в пещерата, а щеше да ги пусне с лодки по река Осъм. За да не притесняват прилепите.
Търсейки нестандартна разгласа на красотите на платото, Ива измисля закачката "пещерна фотография". По проект с подкрепата на фондация "Америка за България" сдружението организира два фотографски пленера, които събират любители и професионалисти от фотографски клубове от цяла България. "Свързахме пленера със спецификата за снимане в пещери. Не знам дали въобще има експерти по пещерна фотография, но поканихме спелеолог, който да разкаже за някои тънкости. Идеята беше, от една страна, да се направят професионални снимки на платото, а от друга, да се популяризира като място. Знаем, че тези хора общуват чрез своите снимки в големи професионални мрежи, и искахме така красотата на платото да стане известна на колкото се може повече хора", признава с усмивка Ива. Като резултат от този пленер сдружението прави пътуваща изложба и така Деветашкото плато тръгва из страната. За по две седмици фотографиите от природните красоти могат да се видят в Русе, Велико Търново, Стара Загора, Пловдив, Габрово, Севлиево. А от онези случаи, които "не се забравят", е този с гостуването на изложбата в Троян. "Свършваше срокът за представяне на изложбата, когато получих страшно трогателно писмо от зам.-кмета с молба снимките да останат още две седмици, защото троянската общественост много ги харесала. В същото време бях помолила един от членовете на сдружението, който работеше в община Ловеч, да организира преместването й там", спомня си Ива. Оказало се, че за преместването на изложбата съратникът на сдружението ангажирал затворници, полицаи и автобус. Цялата организация била отменена за след две седмици, когато фотографиите стигнали до централната градска част на Ловеч. "И така организирахме културно събитие и за затворниците", шегува се Ива. Сега тя мисли по въпроса за темата на следващия пленер – дали да бъде снимане на водопади или пък на птици.
 
"Дадохме си сметка, че това, което правехме през годините, увеличи много туристопотока и имаше сериозно отражение върху доходите на хората. В преследването на тези цели обаче не успяхме да обърнем внимание на устойчивостта, на запазването на този ресурс", признава Ива. Защото с добрите страни идват и лоши последици – колкото повече хора привлича платото, толкова повече стават и рисковете. Ето защо сега сдружението насочва фокуса си върху групи от хора с културно отношение към природата. Започват да правят събития, с които да привличат именно такива групи. Такова събитие е планираното за 6 юни 2015 г. първо издание на Джаз вечер в Деветашкото плато, подкрепено от Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

Друго подобно е Национално състезание по ориентиране сред природата, което също е запланувано за лятото. Традиционен вече е и ученическият лагер "С палатка и велосипед из Деветашкото плато" – едноседмична програма сред природата за младежи, които имат шанса да се запознаят с биоразнообразието и природните ресурси на платото, да наблюдават различни видове птици, а и да се забавляват на открито. По този начин Ива се надява привлича млади, културни хора, със сериозно отношение към природата. 
 

Илюстрация

Доволна е от това, че постепенно с усилията на сдружението Деветашкото плато се превръща в бранд, мястото става разпознаваемо именно с това име. Сега един от пътищата за развитие Ива вижда в регионалното производство с марка "Деветашко плато". Местните хора могат да правят всичко – изделия от плат, мед, билки, а качествената продукция ще носи марката "Деветашко плато". Сдружението вече е подало искане в Патентното ведомство еленчето от логото им и името "Деветашко плато" да бъдат регистрирани като марка и там, където присъства техният знак, продуктът или услугата да отговарят на определени стандарти за качество.
 
За смисъла от това дъхът ти да спира заради една гледка
 
 "Голямото ми мерило винаги са били децата вкъщи. Ако те разбират какво правя и защо го правя, всичко е наред, ако не разбират – значи съм отишла някъде в абстрактното и трябва да се приземя", казва с усмивка Ива. Има моменти, когато цялото й семейство е ангажирано с дейностите на сдружението. А отскоро 12-годишният й син е най-малкият член, след като в продължение на три години увещавал майка си. На общото събрание бабите се разплакали от умиление, след като младият ентусиаст изложил мотивите си да стане член на организацията.
 
За логистиката на работата си и това как успява да съчетае живота в София, където е семейството й, и работата на платото Ива казва, че офисът й е виртуален. С другият член на екипа – Велислава, която пък живее в Троян, общуват по интернет. Пътува до платото, в началото два пъти седмично, а напоследък малко по-рядко. Сега енергията на Ива е раздвоена между работата в Деветашкото плато и форум "Гражданско участие" – мрежа от организации, които чрез застъпничество се включват в процесите на вземане на важни политически и обществено значими решения. Признава шеговито, че на моменти й е идвало да зареже всичко и да си намери друго плато. Като махне розовите очила, вижда, че работата с хора е много трудна. Трябва ти много търпение, чувство за хумор, което да те избавя от стресови ситуации. Работата с хора, когато търсиш промяна в мисленето им, е наистина сложен, дълъг процес. Като доста емоционален човек в началото й е трудно. После осъзнава колко голяма всъщност е промяната в мисленето, която тя очаква от хората там, повечето над 60-годишни, свикнали със собствените си представи за света.


През девет села в десето


И така, на фона на живналите села, туристите, от които понякога не можеш да се разминеш, многобройните беседки, екомаршрути, фотопленери и всичко, описано дотук, може и на някого да му стане чудно защо Ива казва, че се гордее най-много с едно почистено сметище. Тя разказва за място по асфалтовия 6-километров път между Крушуна и Кърпачево. На Големия завой някъде по средата по стара българска традиция имало огромно стихийно възникнало бунище. "Не зная как може някой да реши да си хвърли отпадъците на това място. Гледката оттам е поразителна – от едната страна се простира Дунавската равнина, която не можеш да обхванеш с поглед, от другата виждаш дълбок каньон, издълбан от някога минавала оттам река, насреща пък се издигат огромни скали, на които гнездят двойка скални орли", описва гледката Ива. Събрала хора от Кърпачево и почистили отпадъците. Сложили една простичка беседка и го направили погледно място. И казва: "Сега всеки път като мина оттам и видя спрели коли, сърцето ми се обръща."
 
Отговорът на въпроса защо пък точно едно почистено бунище е най-голямата й гордост може би идва с разказа за малкия й син Петър, който веднъж попитал "Мамо, може ли, като порасна, да наследя Деветашото плато?" Може би просто иска да остави всичко след себе си чисто и подредено? За децата й и за всички останали…
 
Така че, ако минавате през Деветашкото плато и попаднете на пътя между Крушуна и Кърпачево, спрете някъде по средата, на един завой с беседка. Седнете там и просто се огледайте. Нищо друго. А ако отнякъде ви види Ива, ще я направите безкрайно щастлива.
 
Ива Таралежкова, председател на Управителния съвет
 
1. Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да променям мисленето – и собственото си, и това на останалите хора.
 
2. Имало ли е момент, когато сте искали да се откажете?
Много пъти, но за кратко. Винаги се намира някой, който ми казва: "Да не си посмяла, имаме нужда от теб."
 
3. Кое ви вдъхновява да продължавате?
Като видя някой, който е спрял пред информационната табела и гледа картата на селото, през което преди никой не е минавал.
 
4. Ако можехте да промените едно нещо в сферата, в която работите, кое щеше да е то?
Трябва да се намалят изискванията, които спират развитието на селските региони. Уж имаме страхотни европейски политики, а понякога те само спъват инициативата. Можеш например да гледаш лавандула в двора си със средства от Европейския съюз, но не можеш да предложиш чай от нея на клиентите си, които нощуват при теб, ако нямаш необходимия сертификат. Има много безсмислени изисквания, които спират малкия предприемач, който има най-голяма нужда от стимулиране.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 13138 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2802 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Неподвижното училище на мобилните деца

Бюрокрацията и негъвкавата система пречат на образованието на учениците, които пътуват с родителите си в чужбина

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10