Апостилът като инквизиция

"Българското училище страда от документален фетишизъм", категорична е Мила Минева, която е автор на теренното проучване по проекта. Тя е изследвала срещата на пътуващи деца с българското училище в Шумен и Благоевград и е стигнала до извода, че бюрократичните изисквания са една от сериозните пречки пред родителите. Информацията за необходимите документи е трудно достъпна, сложна за разбиране и варира от училище до училище. Освен това нормативната рамка се променя на около две години, за което някои директори знаят, но други - не.

"Училищата често се водят от бюджетно-институционална логика", казва Мила Минева - децата се записват например, ако няма достатъчно ученици в съответния клас, но ако е пълен, не получават място, дори и то да е правилното за тях.

Дефиниции вместо умения

Друг проблем при приравняването на класовете е оценката за знанията и уменията на учениците. Изследователите са установили, че българските изпити мерят основно локални знания като български език, география и история и не отчитат натрупания в чужбина опит на децата. Изпитите след 7 клас не питат дали знаете да пишете, а дали знаете термини като сложно съставно изречение, дава пример Мила Минева. И допълва: "Българското образование няма тестове, с които да идентифицира функционално знание."

А дори и когато установи какво имат да наваксват учениците, училището в обичайния случай не успява да им помогне да го направят. Предвидените часове за консултации не стигат, особено в малките училища, където един учител води често три предмета и още толкова извънкласни занимания.

Резултатът от всичко това е, че децата често се записват в класове, в които съучениците им са поне с две години по-малки от тях. Това ги демотивира да ходят на училище - или защото се срамуват, че са с по-малки, или защото вече са овладяли този материал в чужбина. Така тези деца са застрашени да отпаднат завинаги от образователната система.

Изследването на "РискМонитор" и Центъра за либерални стратегии е показало още, че децата, записани в класове, които отговарят на възрастта им, са основно такива, чиито родителите са имали възможност да платят за частни уроци за наваксване материала. Или пък които са успели да се договорят с директора на училището за по-късна дата за изпит.

За сравнение, в държавите от Западна Европа децата се записват в клас, който съответства на възрастта им, получават възможност да наваксат пропуснат материал и се интегрират добре. В повечето страни от ЕС има информационни пакети или преводачи на съответния език, които обясняват на мигрантите как е структурирана образователната система и как може да стане включването на децата в нея.

"Струва ли си да променим училището, за да интегрираме мобилните деца?", попита Мила Минева при представянето на доклада. И ясно обясни защо отговорът е "да". Колкото и необяснимо да звучи на фона на счупената българска образователна система, училището се оказва привличащ фактор за родителите-мигранти. Изследването е показало, че когато децата наближат 7 годишна възраст, повечето родители избират да ги върнат в България - дори и сами, за да гарантират образованието им. Мотивът в много случаи е, че родителите пътуват често заради работата си и това пречи на адаптацията на децата в училище. Затова и ако България направи образователната си система по-гъвкава и отговаряща на потребностите на мобилните деца, това може да е шанс те да се върнат.