Неподвижното училище на мобилните деца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Неподвижното училище на мобилните деца

По данни от изследване на УНИЦЕФ и "РискМонитор" от 2013 г. около една четвърт от българските деца между 5 и 11 клас имат един или двама родители в чужбина.

Неподвижното училище на мобилните деца

Бюрокрацията и негъвкавата система пречат на образованието на учениците, които пътуват с родителите си в чужбина

Люба Йорданова
6947 прочитания

По данни от изследване на УНИЦЕФ и "РискМонитор" от 2013 г. около една четвърт от българските деца между 5 и 11 клас имат един или двама родители в чужбина.

© Юлия Лазарова


Заявление по образец, документ за училищно образование, справка за изучавани предмети, хорариум и оценки, преведена от заклет преводач, документ за платена държавна такса. Това са само четири от седемте административни материали, които родителите на деца, прекарали известно време в чужбина, трябва да представят при завръщането им в българско училище. Освен бюрократичния тормоз, те се сблъскват и с неадекватните критерии за оценка на знанията и уменията на учениците, с липсата на възможности децата да наваксат изпуснати уроци и с пълната незаинтересованост към неформалния опит, получен в чужбина.

Засегнатите от този проблем съвсем не са малко. По данни от изследване на УНИЦЕФ и "РискМонитор" от 2013 г. около една четвърт от българските деца между 5 и 11 клас (или 115 хил.) имат един или двама родители в чужбина. Едновременно с това представително социологическо проучване, поръчано от "РискМонитор" през 2013 г., е показало, че над 2 млн. български граждани живеят и работят в чужбина. Българските институции обаче не събират данни колко са децата, които са заминали с родителите си в чужбина.

Ако българските мигранти решат да се върнат в България или да изпратят само децата си на училище в страната, пречките за обратното включване са толкова големи, че водят до риск от отпадане от образователната система. Това е един от изводите, до който стигат изследователи от фондация "РискМонитор" и Центъра за либерални стратегии (ЦЛС) в доклада си "Клопката на (не)подвижността: Мобилни хора срещу статични институции". Той беше представен в четвъртък от преподавателите от Софийския университет проф. Майя Грекова и доц. Петя Кабакчиева и изследователя в ЦЛС Мила Минева. Изследването им е провокирано от парадокса, че докато хората в съвременния свят стават все по-мобилни, институциите остават статични в политиките си.

Апостилът като инквизиция

"Българското училище страда от документален фетишизъм", категорична е Мила Минева, която е автор на теренното проучване по проекта. Тя е изследвала срещата на пътуващи деца с българското училище в Шумен и Благоевград и е стигнала до извода, че бюрократичните изисквания са една от сериозните пречки пред родителите. Информацията за необходимите документи е трудно достъпна, сложна за разбиране и варира от училище до училище. Освен това нормативната рамка се променя на около две години, за което някои директори знаят, но други - не.

"Училищата често се водят от бюджетно-институционална логика", казва Мила Минева - децата се записват например, ако няма достатъчно ученици в съответния клас, но ако е пълен, не получават място, дори и то да е правилното за тях.

Дефиниции вместо умения

Друг проблем при приравняването на класовете е оценката за знанията и уменията на учениците. Изследователите са установили, че българските изпити мерят основно локални знания като български език, география и история и не отчитат натрупания в чужбина опит на децата. Изпитите след 7 клас не питат дали знаете да пишете, а дали знаете термини като сложно съставно изречение, дава пример Мила Минева. И допълва: "Българското образование няма тестове, с които да идентифицира функционално знание."

А дори и когато установи какво имат да наваксват учениците, училището в обичайния случай не успява да им помогне да го направят. Предвидените часове за консултации не стигат, особено в малките училища, където един учител води често три предмета и още толкова извънкласни занимания.

Резултатът от всичко това е, че децата често се записват в класове, в които съучениците им са поне с две години по-малки от тях. Това ги демотивира да ходят на училище - или защото се срамуват, че са с по-малки, или защото вече са овладяли този материал в чужбина. Така тези деца са застрашени да отпаднат завинаги от образователната система.

Изследването на "РискМонитор" и Центъра за либерални стратегии е показало още, че децата, записани в класове, които отговарят на възрастта им, са основно такива, чиито родителите са имали възможност да платят за частни уроци за наваксване материала. Или пък които са успели да се договорят с директора на училището за по-късна дата за изпит.

За сравнение, в държавите от Западна Европа децата се записват в клас, който съответства на възрастта им, получават възможност да наваксат пропуснат материал и се интегрират добре. В повечето страни от ЕС има информационни пакети или преводачи на съответния език, които обясняват на мигрантите как е структурирана образователната система и как може да стане включването на децата в нея.

"Струва ли си да променим училището, за да интегрираме мобилните деца?", попита Мила Минева при представянето на доклада. И ясно обясни защо отговорът е "да". Колкото и необяснимо да звучи на фона на счупената българска образователна система, училището се оказва привличащ фактор за родителите-мигранти. Изследването е показало, че когато децата наближат 7 годишна възраст, повечето родители избират да ги върнат в България - дори и сами, за да гарантират образованието им. Мотивът в много случаи е, че родителите пътуват често заради работата си и това пречи на адаптацията на децата в училище. Затова и ако България направи образователната си система по-гъвкава и отговаряща на потребностите на мобилните деца, това може да е шанс те да се върнат.

Заявление по образец, документ за училищно образование, справка за изучавани предмети, хорариум и оценки, преведена от заклет преводач, документ за платена държавна такса. Това са само четири от седемте административни материали, които родителите на деца, прекарали известно време в чужбина, трябва да представят при завръщането им в българско училище. Освен бюрократичния тормоз, те се сблъскват и с неадекватните критерии за оценка на знанията и уменията на учениците, с липсата на възможности децата да наваксат изпуснати уроци и с пълната незаинтересованост към неформалния опит, получен в чужбина.

Засегнатите от този проблем съвсем не са малко. По данни от изследване на УНИЦЕФ и "РискМонитор" от 2013 г. около една четвърт от българските деца между 5 и 11 клас (или 115 хил.) имат един или двама родители в чужбина. Едновременно с това представително социологическо проучване, поръчано от "РискМонитор" през 2013 г., е показало, че над 2 млн. български граждани живеят и работят в чужбина. Българските институции обаче не събират данни колко са децата, които са заминали с родителите си в чужбина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Предвидените часове за консултации не стигат, особено - в малките училища, където един учител води често няколко учебни предмета и още куп извънкласни занимания.

    ---

    А, доколкото ги има, часовете за консултация не се посещават редовно или не се посещават изобщо.

    Учениците или си мислят, че знаят всичко, или - че учебникът е достатъчен, или - че ще намерят нещо допълнително в някъде интернет или в някаква книга, или - че ще успеят да препишат, или - че някой съученик ще им подскаже.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK