Островът на съкровищата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Островът на съкровищата

Островът на съкровищата

Или как хора от специална порода помагат на редки животни в единствения на територията на България Спасителен център за диви животни

8946 прочитания

Текстът е част от специалното издание на фондация "Капитал":

Вдъхновяващи срещи от третия вид

Десет успешни истории на български неправителствени организации
Сдружение с нестопанска цел "Зелени Балкани – Стара Загора" 

Дейност:  лечение, рехабилитация, размножаване и връщане в природата на редки и застрашени от изчезване диви животни; екологично образование

Място: Стара Загора

Начало: 1994 г.

Web: 

www.greenbalkans-wrbc.org
Представяме ви 10 вдъхновяващи примера на малки граждански организации и инициативи, които са постигнали впечатляващи успехи в полето, на което работят. Разчитаме вълнуващите истории да инжектират доза вяра и оптимизъм у повече хора и чрез популяризиране на добрите практики да въодушевим повече граждани и компании да подкрепят финансово смислените граждански инициативи и организации, освобождавайки ги от капана на краткосрочното проектно финансиране. Вярваме, че успешните истории ще са полезни за други, предимно малки НПО, които имат нужда от повече знания, опит и увереност, за да правят добри неща, които на пръв поглед може да им изглеждат невъзможни. 

Пристигаме точно за брънча (от англ. - късна закуска) на розовите пеликани. И нищо че менюто им - фиш без чипс (от англ. Fish & chips - риба и картофки), е сервирано в пластмасова кофа. Ястието е поднесено с особена грижа и английска изтънченост от Дарен Уийкс – един българин от уелски произход, който от две години е част от екипа на Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани".

В ъгъла на "изложбената зала на открито", далече от погледите на посетителите, се виждат силуетите на семейството брадати лешояди. Йорданка Василева, сътрудник в размножителната програма на центъра, разказва, че видът, който е символ на българската природозащита, е изчезнал от българските земи.  Двойката брадати лешояди е предоставена от колеги от Австрия, за да се опитат да ги размножат тук. Данчето, както я наричат всички, се шегува, че женската е с бурен характер, вероятно заради ¼ балканския си произход, и в началото биела мъжкия. След няколко опита екипът се надява, че "тази година ще се получи".

Невинни години

Спасителният център за диви животни в Стара Загора е специализирано звено на "Зелени Балкани" - природозащитната организация, започнала своята дейност още по "онова" време - 1988 г. Създаден в началото на 90-те години на миналия век, центърът първоначално приютява бедстващите животни в домовете на "бащите основатели": в бани, тераси, мазета,  междуетажни пространства в блокове.

"У всеки емоционален, а бихме казали и просто нормален, човек изпадналото от гнездото пухче с големи ококорени очи неминуемо предизвиква една и съща реакция – да го спасиш, да му помогнеш, да го вземеш със себе си вкъщи! Трудното идва после. Целодневно обикаляне из ливадите за събиране на скакалци или гонене на пеперуди със самоделно направено кепче; непрекъснато хранене на птичето, а то неумолимо отваря яркожълта човка, умолявайки те за още; ставане нощем за смяна на грейката (безуспешно използвана като заместител на майчината топлина); и... трагедията, която настава, когато опитът ни завърши трагично и на сутринта намираме малкото телце вдървено и изстинало... Познато ли ви е? Ние също сме преминали през тези несгоди на младия природолюбител, но нещо ни подсказваше, че трябва да има и по-успешен начин да се спасяват бедстващите диви животни", описва началото Симеон Марин, един от основателите на центъра.

Първият пациент на центъра е скален орел с липсващ крак. Хора го донесли на отговорника по лова в Панагюрище, след като бил хванат във вълчи капан. Той им казва "300 лв.", а те: "Готово, бате, дай парите и го вземай." "Не, бе, вие ще ги дадете, толкова е глобата по закон..." Така започва иначе тъжната история на срещата с хората на скалния орел Джон Силвър, кръстен на еднокракия пират от романа "Островът на съкровищата". Архивите пазят и други незабравими моменти: приятел на Симеон влиза в неговата тоалетна, където голям скален орел,  разбуден от светлината, подхвръква и каца на мивката, впервайки очи в приседналия в нужда човек, заплашително дебнейки за всяко негово движение или звук…

След годините на младежки ентусиазъм първите активисти регистрират сдружение с нестопанска цел "Зелени Балкани – Стара Загора" (1994 г.), а две години по-късно получават за ползване терен и сгради на територията на Професионална гимназия по ветеринарна медицина (по онова време техникум) и Тракийския университет в Стара Загора.

"Единствено в България и Гърция на Балканския полуостров има подобни спасителни центрове", обяснява Христина Клисурова, която отговаря за връзките с обществеността, институциите и медиите; за писането на проекти; за дарителската и осиновителската програма; за поддръжката на бази данни и законово изискуемата документация. А, и е ветеринарен лекар между другото.

Повече от 1500 животни минават годишно през центъра, между 150 и 200 са в него всеки ден. Доминиращият брой са птици, по-рядко има други животни  - таралежи, костенурки, прилепи и др.

За птиците и хората

Работата на центъра е фокусирана в няколко направления – рехабилитация и връщане в природата на защитени видове; размножителна програма; CITES център и образователни дейности.

Същинската работа на центъра започва от момента, в който птицата дойде при нас, обяснява Христина. Преди това обаче има проблем – поради липса на достатъчно ресурси (финансови, човешки, транспортни), когато бъде подаден сигнал за бедстващ защитен вид, за неговото доставяне до центъра в голяма степен се разчита на добрата воля на очевидците. Това става след одобрение от страна на регионалната инспекция на околната среда, която е отговорната институция за защитените видове. Служителите на РИОСВ също помагат за транспортирането, но и техните възможности са ограничени заради малкия брой хора и автомобили. В същото време въпреки добрите намерения на хората, които намират ранени птици, грижата за тях в домашна среда е пагубна, твърди Данчето.

"Търпим критика, защото не приемаме кучета, котета, гълъби, гларуси, врани. Но ако искаме да работим професионално и да вършим работата ефективно, няма как с наличните ресурси да се разкъсаме на сто места", обяснява Христина. И допълва, че с две ръце подкрепят инициативи за създаване на места за грижи за незащитени животински видове.

Повече от 1500 животни минават годишно през центъра

 В центъра ветеринарни специалисти оказват първа помощ на болни и ранени животни, извършват прегледи и изследвания. След стабилизиране на състоянието им птиците преминават през помещения за рехабилитация, която може да продължи и година. В повечето случаи животните изискат специализирано отношение и имат специфични потребности. Има специфики, които са характерни за вида като цяло (керкенезите са холерици, совите са по-лежерни и т.н.), а освен това всяка птица е строго индивидуална, обяснява Христина.  

Центърът е особено важен за изчезващи видове, при които всеки индивид е от значение

Ако рехабилитацията е успешна, птиците се подготвят за обратно пускане в дивата природа, включително и в адаптационни волиери. Трайно увредените птици остават в центъра, в някои случаи се налага евтаназия.

Темата за вземане от центъра на осакатени или насочени за евтаназия животни изненадващо се оказва деликатна. Христина и компания са категорично  против излекувани, но негодни за връщането в природата редки видове да се предоставят на хора, които желаят да ги вземат и да се грижат за тях. Основният проблем според нея е, че поради слабостите с контрола в България тази практика би създала предпоставки за злоупотреби. Например осакатено животно, взето от центъра, да бъде заменено с такова, взето от дивата природа, и собственикът да възпрепятства ефективна проверка в дома си.

Размножителната програма на центъра цели пускане в природата на видове – обикновени и редки,  с цел подпомагане на дивите популации. До момента центърът има размножителен успех с керкенез, забулена сова , бял щъркел, белошипа ветрушка. Работи се по програми за ловния сокол, белошипата ветрушка и лешояди – първоначално  белоглав (първото успешно малко през миналата година), а после черен, брадат и египетски.

За размножителните програми се използват животни от различни източници  – екземпляри от центъра, които имат трайни увреждания и не могат да бъдат освободени; млади екземпляри от чужбина или дарени от  български зоопаркове. "Понякога използваме увредените птици в нашия център като приeмни родители на малки птици, които постъпват в центъра, особено за видове, с които нямаме голяма успеваемост в размножаването. Едно малко най-добре може да бъде отгледано от собствения си вид", казва Христина. И разкрива благородните хитринки, с които си служат: "Напролет в центъра идват много малки птици - бебета, намерени от хора. Птиците не могат да броят, не различават физиономии. Докато има малки, те ги хранят. Затова слагаме при приемните родители едни малки и те ги храня. После слагаме други – и тях хранят. Така миналата година една двойка забулени сови отгледа 20 малки."

Трайно увредените птици се използват за размножаване и като приемни родители

Размножителният процес е доста по-труден, отколкото може да изглежда. Дори да се стигне до снасяне на яйце, това е само началото. "Често поради липсата на опит родителите чупят яйцето или не го мътят достатъчно. Ако все пак се излюпи малко, младите родители не знаят как да го хранят, а вратлетата на бебетата са много нестабилни. Понякога са необходими години, за да могат родителите да отгледат успешно първото си малко", обяснява Христина.

Отглеждането от хора е още по-трудно, дори при пойните птици, включително масово разпространени родове видове като врабчетата. "Имат много бърз метаболизъм, искат хранене на всеки два часа, а и не можеш да даваш една и съща храна на лястовици и врабчета например", казва Христина. Затова екипът на центъра започва да поставя къщички за пойни птици по околните дървета и следи какви птици ще се заселят там – за да ги ползват за бъдещи приемни родители, когато самите те имат малки.

Дейността на центъра е особено важна за изчезващи видове, при които всеки индивид е от значение – например царски орли, дори египетски лешояди. Египетските лешояди са нагледен пример колко бързо един вид  може да се превърне в застрашен. Преди двайсетина години този единствен мигрираш вид сред лешоядите е много разпространен, но по редица причини, всички свързани човека, популацията му към днешна дата намалява със застрашителни темпове.

Промяната в мисленето на хората е най-голямата инвестиция за опазването на природата, смятат в центъра. Изглежда, имат успех...

Спасителите на животни получават потвърждение за смисъл от дейността си, когато "тяхна" птица бъде засечена далеч извън пределите на България – Иран и Египет например. Това потвърждава ефективността на техните програми. И все пак не всичко е с розовия цвят на пеликаните. "Не сме постигнали голям напредък с програмата за египетския лешояд – липсват пари и специалисти, но работим усилено и в това направление", казва Христина.

Бидейки водещо звено в рехабилитацията на диви животни в България, спасителният център има уникалния шанс не само да спасява редки животни тук и сега, но и да осъществява просветителска дейност, чиито резултати далеч надхвърлят пространствените и времевите измерения на това място. Редките животни са естествен магнит за деца, респективно чудесна възможност в техните малки главици да бъдат посети семената на отговорното отношение към заобикалящата ни природа. Екипът в Стара Загора не пропуска този шанс.

Дори отглеждането на врабче е адски трудна работа

Повече от 3000 деца идват годишно в посетителската част на центъра, който организира лекции, беседи, открити уроци. Негови експерти обикалят детски градини и училища с птици на рамо. "Целта ни е не да сме аткрацион, а да показваме важността на връзките между отделните елементи на живата природа и как едно действие в една нейна част може да рефлектира пагубно върху друга нейна част", обяснява Христина. Примерите, които дават на децата, са простички и разбираеми.

Екипът участва и в инициативи за обучение на ветеринарни лекари и доброволци за работа със защитени видове. На сайта си имат полезни наръчници и съвети за работа с диви животни в беда.

Центърът в Стара Загора има статут на Спасителен център по смисъла на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, по известна като CITES. Незаконната търговия с животни е един от факторите, които допринасят те да се превръщат в застрашени видове на прага на изчезването. Според Христина Клисурова това е вторият по печалба бизнес след търговията с наркотици. Дори това да не е точна така, подобни сравнения помагат да се разбере значимостта на проблема.

По линия на CITES екипът организира информационни кампании и обучения, съдейства при разпознаването на видове и приема конфискувани екземпляри.

Гарванът "Ало", Мони кабел учи и други весели истории

Посетителската част от центъра вероятно би трябвало да е тъжно място – обитателите му са предимно птици с трайни увреждания, които не могат да бъдат върнати в природата. Хората, работещи там обаче, и пернатите с любопитни имена и навици създават съвсем друго усещане.  Докато се приближаваме към пеликаните, "които по време на хранене реват като птеродактили", както се шегува Данчето, минаваме покрай клетката на гарвана Ало. Съвсем отчетливото по човешки произнесено "Ало", което чуваме зад гърба си, изяснява произхода на името. "Твърде често е чувал тази дума", смее се Данчето. Доайенът на центъра е пеликанът Грую, който е тук от 14 години и е рекламно лице на осиновителската програма (при нея не вземате животното вкъщи, а поемате част от издръжката му).

На връщане от пеликаните сътрудникът в посетителския център Пеньо Милев ни показва мишеловът Мишо и осоядат Осо. За да не обърква къщичките за пойни птици, екипът ги е надписал. Творческият гений тук е достигнал забавни висоти в играта на думи: Рамбо Силек, Сър Пичук , Дон Дуков 2, Мони Кабел Учи, Донки Хот, Ханко Брат ...

Ако е вярно, че светът е оцелял, защото се е смял, значи има шанс и за застрашените видове в спасителния център. Особено с персонал, който владее не само иронията, но и самоиронията, както ни убеждава голяма табела в посетителския център.

Не е необходимо да си луд, за да работиш тук, но помага

Фразата, станала популярна с книгата на Кърт Вонегът "Съдби по-лоши от смъртта", посреща посетителите на центъра. "Всякакви луди сме се събрали тук", казва през смях Христина. Екипът се състои от ветеринарни лекари, инженери, еколози, биолози, както и от хора без специализирано образование, но със специални сърца.

Особено специален случай е Дарен Уийкс. Той е от "новите българи" - уелсец, който се заселва в България (ямболското село Генерал Инзово) и придобива българско гражданство. Преди години Дарен донесъл в центъра ранена кукумявка, а след това станал един от най-ангажираните доброволци. "Всеки ден пътуваше до Стара Загора и обратно с ладата си" (108 км в едната посока - бел. ред.), спомня си Христина.

Дарен няма релевантно на дейностите в центъра образование и опит, но е организиран, последователен и отговорен, затова на него може да се разчита, казват колегите му. В центъра имали нужда от човек, който да се грижи за размножителната програма на ловните соколи в България, и уелсецът Дарен се оказал точният човек, на точното място, в точния момент. Все пак го пратили на обучение. Къде мислите -  в Уелс, разбира се! Преди Дарен да се присъедини към екипа, отглеждали по едно малко соколче на година. Сега са повече от 20.

Основният екип на центъра е от седем души, има и доброволци, които  помагат в дейността на центъра. Активните са 20-30 – предимно студенти и ученици от специализирания университет и професионалната гимназия, на чиято територия се намира центърът. Най-ангажираните имат статут на членове доброволци, който дава право на участие в общото събрание на сдружението.

Като част от "Зелени Балкани" – федерация от природозащитни сдружения с централен офис в Пловдив, центърът в Стара Загора може да разчита на техните споделените ресурси, включително човешки.

Левче оттук, левче оттам - цяло съкровище

Центърът за диви животни се намира на територията на Професионална гимназия по ветеринарна медицина и Тракийския университет в Стара Загора, които са предоставили безвъзмездно терени и сгради. Всъщност става дума за взаимно изгодно партньорство, при което студенти и ученици идват в центъра на практика, а самият център е ценен актив в портфолиото, с което тези институции изкушават кандидат-студенти.

Тук е така

През годините сградите са реновирани и доразвивани, миналата година община Стара Загора е асфалтирала пътя до спасителния център, който бил в окаяно състояние.

Текущата дейност се финансира основно чрез проекти и в малка степен от дарения и доброволци. Базовата издръжка (персонал, храна за животни, рехабилитация, поддръжка на базата) се покрива от ПУДООС (Предприятие за управление на дейности по опазване на околната среда към МОСВ), но след кандидатстване с проект всяка година, като няма гаранция дали следващата ще има одобрен бюджет. Отделните дейности – реинтродукционни програми например, се финансират от български и международни програми и донори след одобряване на конкретни проекти. Центърът не получава пари за функцията си на официален CITES център. Индивидуалните дарители са около 50-60 на година, има и институционални такива, вкл. Международни, като община Прага например.

Трансграничните проблеми изискват трансгранично сътрудничество

Международното сътрудничество е ключово за ефективността на центъра – както заради обмяната на полезен опит, така и заради необходимостта от трансгранично сътрудничество по отношение на трансгранични проблеми (птиците не признават граници). Например в средата на март женският белоглав лешояд Сание се завърна в спасителния център в Стара Загора. Птицата е получена през миналата година от Испания по проект за възстановяване на лешоядите и освободена в България. Предавателят показва, че преминава през Румъния и Молдова, после се връща на юг и достига до Турция, където в началото на годината е простреляна от бракониери. Въпреки че лешоядът спешно е опериран в Истанбул, вече нe може вече да лети, поради което ще бъде включен в размножителната програма на спасителния център. Птицата се връща в Стара Загора заедно с трима студенти по ветеринарна медицина от Истанбул, които ще се включат в грижите за птиците и ще трупат знания и опит, които впоследствие да мултиплицират...

Тръгваме си от спасителния център с усещането, че напускаме един малък остров на съкровищата. Само не сме сигурни кои са по-големите съкровища – редките животински видове, които обитават клетките, или редките човешки видове, които се грижат за тях.

Христина Клисурова, ветеринарен лекар, отговорник за връзките с обществеността, програмите и проектите на центъра

1. Най-голямото предизвикателство във Вашата работа?

Работата с хората. С животните предизвикателствата са по-малко.

2. Имало ли е момент, когато сте искали да се откажете?

Почти ежедневно. Особено през пролетно-летния сезон, когато с колегите ми отговаряме на 80 – 100 сигнала на ден, много често – неадекватни.

3. Кое ви вдъхновява да продължавате?

Предизвикателствата. Нашата работа е иновативна, поддържа духа ми буден.

4. Ако можехте да промените едно нещо в сферата, в която работите, кое щеше да е то?

Консуматорското мислене на хората.
Текстът е част от специалното издание на фондация "Капитал":

Вдъхновяващи срещи от третия вид

Десет успешни истории на български неправителствени организации
Сдружение с нестопанска цел "Зелени Балкани – Стара Загора" 

Дейност:  лечение, рехабилитация, размножаване и връщане в природата на редки и застрашени от изчезване диви животни; екологично образование

Място: Стара Загора

Начало: 1994 г.

Web: 

www.greenbalkans-wrbc.org

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Поздравления за хората работещи в Спасителния център, за тяхната любов към работат с птици и старанието, което полагат за тяхното оцеляване и размножаване на територията на страната.

  • 2
    staska avatar :-|
    staska

    Щеше да е добре да има повече такива центрове.

  • 3
    running_spirit avatar :-|
    running_spirit

    Поздравления за екипа, мисията и добрините. Изключително важно вдъхновение сте - всеки ден, с всяко добро. Вдъхновения са и вашите пациенти - ех, ако можехме да понаучим от тях езика на респект, съжителстване с природата и опазване на общия ни дом!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK