Децата в училище не са щастливи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Децата в училище не са щастливи

Според Гергана Крумова развитието на социални умения трябва да стане част от образованието.

Децата в училище не са щастливи

Училищният психолог Гергана Крумова пред "Капитал"

Люба Йорданова
28198 прочитания

Според Гергана Крумова развитието на социални умения трябва да стане част от образованието.

© Цветелина Белутова


ПРОФИЛ

Гергана Крумова е завършила магистратура по психология във ВСУ "Черноризец Храбър", специалност психология и психопатология на развитието. От шест години работи в 137 СОУ "Ангел Кънчев" като училищен психолог. Сертифицирана е като обучител по ключови социални умения и компетентности и като коуч в образованието. Казва, че в работата си се води от любовта към децата и вярва, че можем да се радваме на техните успехи само когато те растат и учат с разбиране, доверие и подкрепа от всички.

"Приятно ми е да се запознаем, аз съм вежлив, великодушен, вълнуващ", протяга ръка Валери. Съученичката му Лия я хваща и отговаря: "Аз съм лъчезарна, любопитна и любвеобилна." Упражнението, при което човек се запознава с другия, като използва три положителни свои качества, започващи с първата буква на името му, е похват от позитивната психология. С него си служи и училищният психолог на 137 СОУ "Ангел Кънчев" Гергана Крумова, докато работи с един от шестите класове на училището - клас, в който преди няколко месеца е било невъзможно да се преподава каквото и да било. След като шестокласниците се окичват с етикета "лоша дисциплина", Гергана започва активно да ги консултира - но не всеки поотделно, а като група, която трябва да работи заедно. Тренира личностните и социалните им умения, прави портфолио на всеки, разговаря с тях по темите, които ги вълнуват, и за това как се чувстват в различни ситуации. Променя подредбата на класната стая така, че децата да не стоят един зад друг, а в кръг, за да усещат равнопоставеност. Работата отнема време, но си струва - в края на учебната година шестокласниците вече могат да различават и изразяват емоциите си, изслушват се един друг, работят в екип, дават си обратна връзка, имат си доверие и най-важното за Гергана - усещат емпатия. Всичко това им помага и в ученето на традиционните предмети - стават по-любопитни, дългосрочната им памет се засилва, започват да задават въпроси на учителите, дори да имат идеи как да протече часът.      

По-добрият успех в училище е само един от положителните ефекти от адекватната психологическа грижа за учениците. Дори не е и най-важният. Много по-ключови са начинът, по който децата се чувстват, уменията им да общуват с възрастни и с връстници, способността им да споделят. Това са и нещата, които дават най-голямо отражение на живота им след училище - много повече от шестицата по български или тройката по химия.

Това, което не се учи в часовете

Как да накараме учениците да бъдат щастливи е въпросът, който според Гергана Крумова трябва да бъде на първо място за всяко училище. Сигурна е, че точно това ги прави креативни, уверени в себе си и способни. А щастливи ли са сега всъщност? "Ако трябва да съм абсолютно откровена, мисля, че не", отговаря психологът. От опита си е разбрала, че това, което липсва най-много на съвременните деца, е вниманието - както вкъщи, така и в училище. Един от проблемите е недостатъчно време, което учителите имат, за да забележат и отвърнат на нуждите на всеки ученик. От тях се изисква да попълват огромни количества документация, да спазват стриктно министерските предписания за учебна програма и план, да са изрядни за проверките на инспекторатите. Така човешките отношения между ученици и учители отстъпват място на бюрокрацията. Разбира се, уточнява Гергана, учителят трябва да бъде и мотивиран да обръща внимание на всяко дете, да познава добре както себе си, така и учениците си, и да знае, че освен знания, образованието трябва да дава и умения. И нещо много ключово - да не слага етикети от типа "мързелив", "невъзпитан" или "проблемен" на учениците. "Етикетът е нещо, с което децата започват да живеят и с което започват да се самоопределят", обяснява психологът. Те ги демотивират, карат ги да мислят, че няма да успеят, а веднъж сложени, трудно се отлепят.

Ако се чудите как се отразява тази липса на внимание на учениците, спомнете си за случаите на насилие в училище от първите страници на вестниците и сутрешните блокове на телевизиите. В края на март зам.-министърът на образованието и науката Ваня Кастрева съобщи, че за последната половин година са регистрирани над 4 хиляди случая на агресивно поведение с участието на ученици, което е драстично увеличение спрямо миналата учебна година. Според Гергана Крумова основната причина за агресивното поведение в училище се крие в семейството. "Далеч съм от мисълта, че няма обгрижващи родители, такива, които имат изградени доверителни отношения с децата си, или които не инвестират в децата си", уточнява психологът. Но й прави впечатление, когато децата все по-често споделят  нея проблеми от взаимоотношенията вкъщи - например че родителите им не им обръщат внимание, карат им се или ги бият. Това означава, че детето има незадоволени базисни потребности - от любов, обич, принадлежност към семейството си, разбиране, доверие, и се опитва да се справи с тези липси. "Естествено най-нормалното нещо за детската психика, която няма социална опитност, е да търси начин, по който да освободи това напрежение, да потърси вниманието на околните. И много често това е в основата на агресията", коментира Гергана Крумова.

Когато работи с ученик с някакъв проблем, тя винаги започва с търсене на положителното - не го пита "ти защо правиш това", защото това само го фрустрира и го връща назад, а задава въпроси като "какво обичаш да правиш" и "в какво си най-добър". "Когато търсим негативното, няма върху какво да стъпим", обяснява психологът и допълва, че изваждането на преден план на добрите страни води до много по-видим прогрес у децата.

Гергана Крумова споделя, че терапията е много по-ефективна, когато в нея се включат и родителите. И вижда промяна в отношението им към ролята на училищния психолог. В началото те са гледали скептично на нея, но с годините все по-често оказват съдействие. Подобно развитие Гергана наблюдава и при колегите си учители, които сами вече я търсят за помощ и съвет.

Консултация в междучасията

Макар нуждата от училищните психолози да се осъзнава все повече от родители, учители и от самите ученици, в държавните политики тя продължава да е някъде на дъното. Гергана например няма регулярно предвидени часове за консултации с учениците и й се налага да използва такива на отсъстващи учители или пък по предмети като музика, физическо възпитание и изобразително изкуство (с бележката, че те са също толкова важни). Тя е единствен психолог за училище с над хиляда ученици, които учат в две смени. Междувременно се занимава и с организационни въпроси като училищните празници, благотворителни инициативи, общи проекти с неправителствени организации.

Гергана Крумова е категорична, че в големите училища трябва да има поне двама психолози, за да може и в двете учебни смени да има човек за консултация или кризисна интервенция. Убедена е, че по-голямата училищна автономия също би помогнала за по-добра организация на времето, защото така всяко училище ще може да приоритизира целите и задачите си. Часовете на класа биха могли да се използват за консултации с психолог, за разговори по важни за учениците теми, дава пример Гергана. А развитието на социални компетентности като ефективна комуникация и начин на общуване трябва да станат задължителна част от образователния процес.

Гергана Крумова споделя, че често се пита какъв е начинът да предизвика дискусия за проблемите, които касаят работа на училищните психолози. Защото обича когато има въпроси, да ги зададе - нещо, за което съветва и учениците си.

ПРОФИЛ

Гергана Крумова е завършила магистратура по психология във ВСУ "Черноризец Храбър", специалност психология и психопатология на развитието. От шест години работи в 137 СОУ "Ангел Кънчев" като училищен психолог. Сертифицирана е като обучител по ключови социални умения и компетентности и като коуч в образованието. Казва, че в работата си се води от любовта към децата и вярва, че можем да се радваме на техните успехи само когато те растат и учат с разбиране, доверие и подкрепа от всички.

"Приятно ми е да се запознаем, аз съм вежлив, великодушен, вълнуващ", протяга ръка Валери. Съученичката му Лия я хваща и отговаря: "Аз съм лъчезарна, любопитна и любвеобилна." Упражнението, при което човек се запознава с другия, като използва три положителни свои качества, започващи с първата буква на името му, е похват от позитивната психология. С него си служи и училищният психолог на 137 СОУ "Ангел Кънчев" Гергана Крумова, докато работи с един от шестите класове на училището - клас, в който преди няколко месеца е било невъзможно да се преподава каквото и да било. След като шестокласниците се окичват с етикета "лоша дисциплина", Гергана започва активно да ги консултира - но не всеки поотделно, а като група, която трябва да работи заедно. Тренира личностните и социалните им умения, прави портфолио на всеки, разговаря с тях по темите, които ги вълнуват, и за това как се чувстват в различни ситуации. Променя подредбата на класната стая така, че децата да не стоят един зад друг, а в кръг, за да усещат равнопоставеност. Работата отнема време, но си струва - в края на учебната година шестокласниците вече могат да различават и изразяват емоциите си, изслушват се един друг, работят в екип, дават си обратна връзка, имат си доверие и най-важното за Гергана - усещат емпатия. Всичко това им помага и в ученето на традиционните предмети - стават по-любопитни, дългосрочната им памет се засилва, започват да задават въпроси на учителите, дори да имат идеи как да протече часът.      


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    bqu49434667 avatar :-|
    bqu49434667

    През последните години темата за българското образование е доста разисквана, но без особен резултат. Заглавието на статията остави в мен доста горчив привкус, колкото и истина да съдържа. В българските училища работят много учители по призвание, но са съжаление те не успяват сами да постигнат това щастие, за което говоря в интервюто. Когато нацията ни не е щастлива като цяло, няма как и децата да бъдат напълно щастливи. Причините са комплексни и цялото ни общество трябва да си даде сметка, че децата са бъдещето и просперитета на България. Надявам се, че уважаемите читатели на Вашия прекрасен вестник разбират сложността на проблемите в българското образование. Вярвам, че ако обединим усилията си заедно с Просветното министерство, да направим децата истински щастливи, знаещи и можещи ще им покажем колко значими и важни са те за нас и за своята родина!
    Гергана Крумова

  • 2
    owen avatar :-|
    owen

    за много важни неща се говори тук, като слагането на етикети на децата. но аз мисля, че децата не са щастливи в училище не само защото учителите не им обръщат достатъчно внимание, а поради сериозни дефекти на цялата идея за организиране на тяхното образование.
    и все пак - във вестник като капитал, в статия именно за училището - може ли по-малко напълно ненужни чуждици? може ли да се изказваме в по-голяма степен на български, вместо да превеждаме буквално от английски и изречението да е като присадено? толкова ли е трудно да се каже да работят заедно, вместо работа в екип, особено когато става въпрос за деца, а не за офис? емпатия? няма, няма, няма такава дума на български. казва се съчувствие, отзивчивост - нищо сложно няма в превода на тази дума. креативност? и това ли не можете да преведете?
    ние не сме като македонците. имаме си език, и няма нужда да се докарваме дотам да казваме мапа на картата, щото като гледам изказа на статии като горната, натам сме тръгнали.

  • 3
    vstoykov2 avatar :-|
    Валентин

    Позитивното мислене е вредно за вашето психично здраве. То няма да ви направи щастливи. То ще ви направи по-нещастни.

    Прочете повече в книгата на Оливър Бъркман "Противоотрова".

  • 4
    velvoofell avatar :-|
    velvoofell

    Целта не е да правим децата щастливи, а да им дадем цялата информация и начини да оценяват реално света около себе си. Само тогава могат да го направят по-добър и да живеят по-удовлетворено.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK