Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
ПРОФИЛ
Гергана Крумова е завършила магистратура по психология във ВСУ "Черноризец Храбър", специалност психология и психопатология на развитието. От шест години работи в 137 СОУ "Ангел Кънчев" като училищен психолог. Сертифицирана е като обучител по ключови социални умения и компетентности и като коуч в образованието. Казва, че в работата си се води от любовта към децата и вярва, че можем да се радваме на техните успехи само когато те растат и учат с разбиране, доверие и подкрепа от всички."Приятно ми е да се запознаем, аз съм вежлив, великодушен, вълнуващ", протяга ръка Валери. Съученичката му Лия я хваща и отговаря: "Аз съм лъчезарна, любопитна и любвеобилна." Упражнението, при което човек се запознава с другия, като използва три положителни свои качества, започващи с първата буква на името му, е похват от позитивната психология. С него си служи и училищният психолог на 137 СОУ "Ангел Кънчев" Гергана Крумова, докато работи с един от шестите класове на училището - клас, в който преди няколко месеца е било невъзможно да се преподава каквото и да било. След като шестокласниците се окичват с етикета "лоша дисциплина", Гергана започва активно да ги консултира - но не всеки поотделно, а като група, която трябва да работи заедно. Тренира личностните и социалните им умения, прави портфолио на всеки, разговаря с тях по темите, които ги вълнуват, и за това как се чувстват в различни ситуации. Променя подредбата на класната стая така, че децата да не стоят един зад друг, а в кръг, за да усещат равнопоставеност. Работата отнема време, но си струва - в края на учебната година шестокласниците вече могат да различават и изразяват емоциите си, изслушват се един друг, работят в екип, дават си обратна връзка, имат си доверие и най-важното за Гергана - усещат емпатия. Всичко това им помага и в ученето на традиционните предмети - стават по-любопитни, дългосрочната им памет се засилва, започват да задават въпроси на учителите, дори да имат идеи как да протече часът.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
4 коментара
През последните години темата за българското образование е доста разисквана, но без особен резултат. Заглавието на статията остави в мен доста горчив привкус, колкото и истина да съдържа. В българските училища работят много учители по призвание, но са съжаление те не успяват сами да постигнат това щастие, за което говоря в интервюто. Когато нацията ни не е щастлива като цяло, няма как и децата да бъдат напълно щастливи. Причините са комплексни и цялото ни общество трябва да си даде сметка, че децата са бъдещето и просперитета на България. Надявам се, че уважаемите читатели на Вашия прекрасен вестник разбират сложността на проблемите в българското образование. Вярвам, че ако обединим усилията си заедно с Просветното министерство, да направим децата истински щастливи, знаещи и можещи ще им покажем колко значими и важни са те за нас и за своята родина!
Гергана Крумова
за много важни неща се говори тук, като слагането на етикети на децата. но аз мисля, че децата не са щастливи в училище не само защото учителите не им обръщат достатъчно внимание, а поради сериозни дефекти на цялата идея за организиране на тяхното образование.
и все пак - във вестник като капитал, в статия именно за училището - може ли по-малко напълно ненужни чуждици? може ли да се изказваме в по-голяма степен на български, вместо да превеждаме буквално от английски и изречението да е като присадено? толкова ли е трудно да се каже да работят заедно, вместо работа в екип, особено когато става въпрос за деца, а не за офис? емпатия? няма, няма, няма такава дума на български. казва се съчувствие, отзивчивост - нищо сложно няма в превода на тази дума. креативност? и това ли не можете да преведете?
ние не сме като македонците. имаме си език, и няма нужда да се докарваме дотам да казваме мапа на картата, щото като гледам изказа на статии като горната, натам сме тръгнали.
Позитивното мислене е вредно за вашето психично здраве. То няма да ви направи щастливи. То ще ви направи по-нещастни.
Прочете повече в книгата на Оливър Бъркман "Противоотрова".
Целта не е да правим децата щастливи, а да им дадем цялата информация и начини да оценяват реално света около себе си. Само тогава могат да го направят по-добър и да живеят по-удовлетворено.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.