С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 14 юли 2015, 10:14, 4986 прочитания

Явор Гечев: За голяма част от редовите полицаи насилието над животни е маловажно провинение

Ръководителят на отдел "Комуникации" на фондация "Четири лапи" за мерките, които се взимат за защита на животните в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След многобройните петиции за създаване на зоополиция в България, в края на юни бяха направени първите стъпки в тази посока. Министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова е издала заповед, която задължава столичната и всяка областна дирекция на полицията да назначи двама полицаи, които ще се специализират в разследването на престъпления, свързани с животни. В България насилието над животни отдавна е криминализирано, но подобни случаи много рядко се разследват и наказват. Публикуваме интервю на външния автор Десислава Томова с Явор Гечев, ръководител на отдел "Комуникации" на фондация "Четири лапи", в което той говори за мерките, които се взимат за защита на животните у нас.

От кога датира идеята за създаване на зоополиция?


Идеята за създаване на зоополиция се обсъжда още от 2011 г., когато влязоха в сила промените в Наказателния кодекс, инкриминиращи насилието над животни. В края на същата година представители на "Четири лапи" и други организации имахме работна среща с представители на Министерство на вътрешните работи и обсъдихме възможността за създаване на звено в рамките на министерството, което да разследва престъпления спрямо животни - не само кучета и котки, но и селскостопански и диви животни, включително защитени видове. В момента в НК има достатъчно текстове, които да обуславят нуждата от такава структура - чл. 325а, според който организирането и участието в боеве с животни, както и отглеждането, тренирането и предоставянето на животни за такива боеве се наказва със затвор до 5 години и глоба, която може да достигне до 50 000 лв; чл. 325б, който гласи, че противозаконното умъртвяване или причинавяне на тежко или трайно увреждане на гръбначно животно се наказва със затвор до 3 години и глоба до 5000 лв.; чл. 278г, наказващ със затвор до 3 години противозаконното придобиване, отглеждане или унищожаването на екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна и затвор до 5 години за трафик и търговия с такива видове, както и с глоба до 20 000 лв. и, най-накрая, чл. 278д, който предвижда затвор до 5 години и глоба до 10 000 лв. за придобиване или унищожаване на световнозащитени видове гръбначни животни.

Към 2011 г. в структурите на МВР все още считаха идеята за прекалено екзотична, като основният аргумент беше, че не се знае дали новата структура ще бъде достатъчно натоварена с работа, за да се счете за целесъобразно създаването й. Днес, 4 години по-късно, този довод като че ли отпадна по естествен път - в социалните мрежи и медиите ежедневно има информация за издевателства над всякакви животни.

Какво включва българският закон за защита на животните?



Той се счита за един от най-прогресивните в Европейския съюз. Законът за защита на животните, който влезе в сила през 2008 г., забранява използването на диви бозайници в цирковете, частното отглеждане на големи котки и примати, както и масовото избиване на бездомни животни, като метод за контрол на популацията им. Освен това, през 2011 г. българският парламент прие промени в Наказателния кодекс, които криминализират крайните форми на жестокост към животните и организирането на боеве с животни.

Какво липсва на българските институции, за да приложат правните норми, свързани със закрила на животните?

Основната липса е на мотивация и на средства. За голяма част от редовите полицаи насилието над животни е маловажно провинение, което не заслужава внимание и влагане на ресурси за разкриване. Според техните разбирания, приоритетно трябва да се разследват тежките криминални престъпления, а останалите - ако има време и средства. Много рядко се обръща внимание на превантивната функция, която би имало разкриването на насилник на животни, който утре спокойно би могъл да посегне и на човек.

Как си обяснявате увеличаването на броя на престъпленията срещу животни?

Причините са много - от една страна немалко хора от по-възрастните поколения не виждат нищо нередно в това да убият или осакатят животно, те просто са възпитани да гледат на животните не като на живи същества, а като на предмети и да оценяват живота им в зависимост от това каква е ползата от тях. Според тези разбирания животът на кучето има стойност само докато то е добър пазач, а на котката - докато лови мишки. Конят е ценен докато може да тегли каруцата, а след това стойност има единствено месото, което ще добие от него кланицата. Веднага давам пример от последните седмици - полицията в Бургас е задържала 83-годишен мъж, който пребил кучето си и го заровил живо, защото вече било старо.

При подрастващите нещата стоят по съвсем друг начин - те растат в среда на насилие, присъстващо навсякъде - в бита, във филмите, в компютърните игри. Институциите, които трябва да оформят морала и възпитанието на младите - семейство, църква и училище, отдавна не изпълняват функцията си. Тревожното е, че се отчита все по-голям спад на възрастта на децата, които издевателстват над животни - достатъчно е да споменем само няколко случая от края на миналата и началото на тази година - от Пловдив съобщиха за 12-годишни деца, които ловяли бездомни котета и за удоволствие ги разфасовали. Тийнейджъри от гр. Стамболийски пък редовно организирали боеве с кучета, които заснемали и споделяли в социалните мрежи, в Корница местни жители се оплакват, че младежите от селото редовно се забавляват с кучешки боеве - а това, за съжаление, не е единственото село, в което местните организират такива развлечения. При последните два случая полицията за пореден път опита да омаловажи фактите и да прикрие престъплението - в Корница се сбили улични кучета, в Стамболийски пък животните били прегледани от ветеринарен лекар след боя.

Как функционира зоополицията в други страни и приложим ли е този опит и за България?

Ситуацията е различна в различните страни. Във Великобритания, както и в някои други страни от британската общност, например, функцията на зоополиция се изпълнява от неправителствена организация, която има правомощия, подобни на държавните полицаи. За България е по-приложим холандският модел - регионални подразделения към областните дирекции на полицията, които са преминали специално обучение, с един централен експертен съвет. Като начало във всяка областна дирекция на полицията би могло да се назначат по един-двама служители, които да бъдат обучени за разследване на престъпления спрямо животни и да имат нужните контакти с местните неправителствени организации, с които да си сътрудничат. С течение на времето функциите на зоополицията биха могли да се разширят и да обхванат и случаите на нехуманно и жестоко отношение, които не са класифицирани като престъпления, като например отглеждането на животни при неподходящи условия. Сега тези нарушения се разследват от служителите на Българската агенция по безопасност на храните, които нито имат нужните ресурси, нито нужните правомощия, за да упражняват ефективен контрол, а нерядко нямат и необходимото самочувствие за това.

Какви мерки се взимат срещу изоставянето на животни на улицата?

Мерките са изключително ограничени и не кой знае колко ефективни. Селскостопанските животни, конете и кучетата подлежат на идентификация и регистрация към системата на БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните). Срещу номера на микрочипа (за конете и кучетата) или ушната марка (за селскостопанските животни) стои име на собственик, който да бъде потърсен в случай, че животното се изгуби.

Докато при селскостопанските животни има висок процент на идентифицирани и регистрирани животни, при конете и кучетата нещата не стоят точно така - много малка част от ромските коне са чипирани, а при кучетата като цяло не повече от 10% от всички домашни имат чип и са вписани в базата данни на БАБХ. Кучетата също така подлежат на регистрация и към общината, в която живее собственикът, като на база на тази регистрация би трябвало да се заплаща и такса. Кучетата, които се използват за развъждане, също би трябвало да бъдат регистрирани и собствениците им да заплащат отделна, по-висока такса. На практика обаче това не се получава - най-вече поради незаинтересоваността на местната власт да упражнява контрол и да събира такси от собствениците на кучета.

Като стимул за намаляване на нежеланото заплождане и последващо изоставяне на малките е предвидено освобождаване от такса на всички кастрирани кучета. При положение обаче, че много общини не са въвели такси, а там, където такива са гласувани, те са в рамките на 1-2 лв месечно, този стимул е неработещ. На практика, единствено кампаниите на неправителствени организации като "Четири лапи" и на някои ветеринарни клиники и кабинети, които целят както ограмотяване на собствениците и пропагандиране на отговорното отглеждане на домашни любимци, така и осигуряване на възможност за безплатни медицински манипулации (като кастрация, обезпаразитяване, ваксинация и т.н.) за хора, които не могат да си ги позволят, дават някакъв реален резултат.

Като цяло, няма обща държавна политика за превенция на нерегламентираното развъждане, търговия и отглеждане на кучета и котки и това е основната причина за многото нежелани животни, които попадат на улицата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2161 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2973 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Балканският коридор към ЕС

Търсенето на пролуки към Европа доведе до наплив към Западните Балкани

Още от Капитал
Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10