Свободата да учиш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свободата да учиш

Свободата да учиш

Интересът към алтернативните методи за образование се засилва въпреки пречките от държавата

Мартин Димитров, Александър Терзиев
27306 прочитания

© Инна Павлова


Иван е на единайсет. Любопитен и отворен към новото, както всяко дете на неговата възраст. Чете гладко, разказва с подробности за различните култури на храненето по света, за ефектите от глобалното затопляне и решава задачи по математика за шестокласници. И не, не е започнал училище по-рано, всъщност дори още не е завършил четвърти клас. Там, където учи обаче, децата не се разделят по класове според възрастта си, а учебните предмети не съществуват - поне не в познатия ни формат. Иван има личен ментор, който му е подготвил индивидуална програма за обучение. В понеделник например решава задачи цял следобед, след като е играл футбол сутринта. Срядата е отделена за четене на литература, подбрана спрямо интересите му, а в неделя следобед момчето предава кратко есе, в което се връща над наученото през седмицата. Вижда ви се утопично и невъзможно? Не и ако Иван е имал късмета да попадне в демократичното училище в Хадера, Израел, където подобни практики са нормата. Учителската автономия, смесването на учебните дисциплини и уютната среда за обучение стават все по-важни фактори в много образователни системи, включително и държавни - като във Финландия например, която целенасочено реформира училищата си през последните години. В България властите са още изключително далече от подобни идеи, но вече има педагози, родители и образователни експерти, които са решени да вървят в тази посока.

Нужда от алтернатива

Компютърният специалист Георги Димитров е един от тези родители, които са избрали децата им да напуснат държавната образователна система и да станат част от първото българско демократично училище, което ще отвори врати през септември. "Замислихме се как традиционното училище убива живия интерес и любопитство у детето и ги замества с форма на подчинение към училищния ред, който е неестествен", разказва Димитров. Той е забелязал също "как децата се пречупват и започват да се мъчат да седят на едно място или да гонят оценки, докато движението, свободата и любопитството им не се насърчават". Младият баща си спомня как след завършването си се е сблъскал с една среда на конкретни задачи, проекти и проблеми, които изискват мултидисциплинарен подход. И иска децата му да са малко по-подготвени за света на бъдещето, който обещава да бъде още по-сложен.

Георги Димитров не е единственият, който е стигнал до тези заключения. През последните години все повече родители търсят алтернативи за образованието на децата си, недоволни от това, което им предлагат не само държавните и общинските училища, но и стандартните частни учебни заведения. "Приятели на дъщеря ми посещават частни училища, но и ходят на частни уроци, защото имат нужда от обяснение за нещата, които се учат в допълнителната съботна школа към училището. Това е парадокс и е абсурдно", смята Милена Ленева, родител и съосновател на фондация "Темпо", чиято мисия е да насърчава иновации в българското образование. Мариана Банчева от Института за прогресивно образование, който също подготвя създаването на училище от нов тип, припомня, че през последните години учители и директори от България пътуват и виждат методи, които се използват в Европа и останалия развит свят. "Голяма част от тях са готови да приложат новите неща, които научават, но политически решения им пречат", коментира Банчева пред "Капитал" и допълва: "Новите неща в образованието у нас се случват на или отвъд границата на нормативната уредба - случва се една "контрабанда" на иновации."

Тези и много други организации се борят срещу закостенялостта на публичната образователна система, която не просто не успява да мултиплицира успешните новаторски практики и да ги адаптира към специфичните нужди на отделните училища, учители и ученици. Нещо повече - системата в сегашния й вариант често обезсърчава и ограничава индивидуалните опити за иновации. Въпреки интереса към алтернативни системи на преподаване - например демократични училища, методи като "Валдорф", "Монтесори" и сугестопедия, те трудно могат да съществуват в днешната система. Нормативните изисквания за създаване на ново училище (а и детска градина) са изключително строги - това, от една страна, е логично, тъй като държавата трябва да упражнява контрол върху качеството на образованието, от друга обаче, се явява пречка за съществуването на алтернативи и с това и на по-голям избор за родителите. Решението е държавата да определя изискванията за крайния резултат - какви знания и умения да имат учениците след всеки етап на образованието си, но да дава свобода за начините тези знания и умения да бъдат постигнати.

Отварянето на образователната система към подобни алтернативни практики е от изключителна важност поне по няколко причини. По този начин както учителите, така и родителите и техните деца ще имат правото да избират между различни модели, които да отговарят на специфичните им нужди. Освен това създаването на различни центрове за образователни иновации може да вдъхне актуалност и жизненост на образованието. Иначе, както казва Мариана Банчева, "сме обречени образователната ни система да следва определението за лудостта на Айнщайн - "Да правиш едно нещо отново и отново по един и същ начин, а да очакваш различни резултати".  

Училище извън системата

Идеи за създаване на алтернативни училища в България е имало неведнъж. 151 училище например е известно като първото и единственото авторско училище. През 90-те неговият екип изгражда редица невиждани дотогава практики, включително електронна програма за управление на училището, педагогически съветници заемат мястото на класните ръководители, а 13 специализирани настоятелства се грижат за развитието на различните учебни профили. Малко по малко обаче образователното министерство и регионалният инспекторат премахват "експерименталните" елементи в училището, докато в крайна сметка то е превърнато в обикновено СОУ през 2002 г.

През 2013 г. преводът на книгата на Яков Хехт "Демократичното образование" на български вдъхновява група инициативни родители и учители да основат неправителствената организация "Общност за демократично образование", която започва да работи за създаването на първото българско демократично училище. В основата на демократичното образование е заложена възможността на детето само̀ да избере това, което ще изучава. Според адвокат Сибина Ефтенова, която е член на организацията, "децата в училище се третират като еднакви същества, с едни и същи интереси, потребности, таланти и мислене" и от тях се очаква да правят, знаят и учат едно и също нещо по един и същи начин. А това води до липса на мотивация у ученика. Демократичното образование намира решение на този проблем, като включва индивидуален учебен план за всяко дете, изготвен с помощта на ментор. В началото на учебната програма ученикът има възможност да посещава различни занятия и след като придобие обща представа за тях, избира кои от тях да включи в своя индивидуален план. Дори да избере да играе на двора, това не плаши родителите от "Общност за демократично образование". "Чрез една игра на "Монополи" например детето може да придобие повече знания в областта на математиката и географията, отколкото ако пасивно слуша как учителят разказва урока в час", дава пример адв. Ефтенова. От учителите в демократичното училище пък се иска да са намерили силните си страни, за да могат да водят и децата към същото, както и да подхождат към тях с уважение като към възрастни.

Различно училище, което трябва да отвори врати следващата година, подготвя и Институтът за прогресивно образование. То ще съчетава успешни модели като системата за преподаване на математика JUMP Math, метода "Монтесори" и програмата на Международния бакалауреат. В основата му е идеята учениците да учат предметите така, че в бъдеще да могат да прилагат знанието. Програмата ще включва интердисциплинарни курсове и лагери извън училище, а учителите и директорите ще се обучават в специален институт.

От 2011 г. в София съществува и начално училище, в което се преподава по методите на валдорфската педагогика. То също е създадено от родители и учители, а в основата му е индивидуалният подход към всяко дете. Според валдорфската философия децата учат един основен предмет дълго време и след като той се развие напълно, се сменя с друг. Преди седем години пък отваря врати първата "Монтесори" детска градина в България - "Къща на децата" (Casa dei Bambini). "Монтесори" системата си я представете като внимателно подготвена образователна среда, пълна със стимули и интересни, развиващи игри и материали, между които децата се движат и свободно избират с какво, къде и заедно с кого да се занимават", разказва Десислава Стоева, основател на детската градина и преподавател по педагогика в Софийския университет. В Casa dei Bambini учителите са на разположение, за да подкрепят децата в работата им в средата, с игрите и материалите. (Повече можете да прочетете в карето.)

Адаптация или смърт

Всички форми на алтернативни училища обаче нямат шанс да съществуват (ако искат да следват основните си принципи) в рамките на сегашните закони и наредби, които уреждат образованието в България. Предписанията на министерствата на образованието - за учебно съдържание и оценяване, и на здравеопазването - за продължителност и форма на часовете, са изключително строги, а някои от тях не са променяни от 90-те години. Тези ограничения противоречат на базовите идеи на иновативните образователни форми и не позволяват програмата да се адаптира към нуждите на учениците. "Основният принцип в свободното учене е, че детето следва индивидуален ритъм – например, ако математиката му е силна, то може да достигне нивото за трети клас още в първи, но по музика, да кажем, да не успее да покрие в първи клас тези знания, които стандартът му налага", дава пример Сибина Ефтенова. "Общност за демократично образование" са решили да започнат с изграждането на образователен център, в който да се практикуват принципите на демократичното учене. Поне до приемането на законови промени, които да позволят съществуването на училището. (Повече за новото демократично училище можете да прочетете в карето в края на текста.)

Според Теодор Василев от "Бъдеще сега" - обучител в неформални форми на учене, на практика в момента истински алтернативни училища в системата няма. "Дори и училища, защитили някаква форма на различни програми и педагогически принципи, като например слънчевата педагогика на Учителя Дънов или Валдорфското училище се подчиняват на плановете и стандартизираните програми, одобрени от МОН", допълва Василев.

Мариана Банчева посочва като проблем липсата на гъвкавост в учебната програма, тъй като до 8 клас само 15% от нея се определя самостоятелно от училищата. Тази възможност се използва единствено за допълнителна подготовка по български, математика и чужди езици. В крайна сметка се получава така, че по тези предмети се учи повече, но оценяването показва, че ефектът е нулев. Освен това регионалните инспекторати следят по-скоро това дали учителите са успели да преподадат темите си, както е разписано по график, а не дали материалът е възприет качествено от учениците. В съвременните образователни методи не може да се впише и остарялата система за оценяване. Поставянето на двойка, четворка или шестица отдавна не се използва като качествен измерител на знанията и уменията на децата. Модерните училища си служат например с портфолиа на децата или пък им съставят подробни характеристики на силните и слабите страни. 

На политическо ниво сякаш няма воля да се засягат тези ключови за системата въпроси. По време на обсъждането на новия Закон за предучилищното и училищното образование парламентарната комисия по образование прекара часове в дебати дали да има един или три учебника, одобрени от министерството, и дали заглавието на закона да съдържа думата "просвета" или думата "образование". Или както добре описва политическия абсурд Милена Ленева, "движим се с каруци и се чудим конят кафяв ли да е или черен, а светът отдавна е открил ракетите".

"Трябва да се даде свобода"

Все пак проектът на Закон за предучилищното и училищното образование, който трябва да замени съществуващия от 1991 г. Закон за народната просвета, прави някакви стъпки в посока разчупване на системата. Проектът мина на второ четене в комисия преди ваканцията на Народното събрание и предстои окончателното му гласуване в зала. Той предвижда съществуването на иновативни училища и автономия на училищата, а във философията му ученикът е в центъра на целия процес. Доколко тези добри идеи ще се приложат на практика обаче все още не е ясно. Освен това ключовият момент за промяната в системата са образователните стандарти, които ще разпишат в детайли уредбата на учебната програма, съдържание, оценяване и др.

Според Сибина Ефтенова законопроектът не решава изцяло проблемите за автономията и иновациите в образованието. "Той задава възможност да съществуват иновативни училища, които да прилагат иновативни елементи в организацията на обучението и определянето на учебното съдържание, както и подходите към обучението, но още не казва какво означава това", смята тя. В текста за иновативните училища например се предвижда за такива да бъдат обявявани училища, които "постигат подобряване качеството на образованието" чрез въвеждането на иновации. Конкретните критерии обаче ще са уредени в пет отделни държавни образователни стандарта. "Ако стандартите за качество са приравнени на образователните стандарти в момента, тогава нещата стават много спорни", коментира Ефтенова. И допълва: "Въпросът е да има условия за плурализъм, за автономия на училищата. Не е необходимо, даже е вредно, всички да се опитаме да влезем в рамките на един модел – хубаво е да има различни неща и те да могат да черпят едно от друго."

Теодор Василев е още по-категоричен: "Трябва да се даде свобода - на родителите да избират най-добрите форми за своите деца, на самите деца да бъдат свободни в стиловете и начина си на учене, на учителите и педагогическите кадри да предложат среда и системи за преподаване, които отговарят на предизвикателствата на епохата, в която живеем." Василев смята, че контролът трябва да бъде само на изхода на съответната образователна степен и да бъде осъществяван от независим орган, а не от държавата.

Според хората от средите на алтернативното образование въпросът не опира до това държавата да изпусне тотално юздите на образователната система, а да позволи и насърчи експериментите. Ролята на МОН трябва да се превърне от контролираща всякакви аспекти на прилагането на методите в такава, която да задава цели, да следи за качественото им изпълнение, както и да наблюдава успехите и да мултиплицира модела. "Добре е да има стандарт за образованието – минимални знания, умения и компетентности, които да придобиват децата при завършване на всяка степен от своето образование", смята и Десислава Стоева. Според нея е от ключово значение решенията относно учебната програма да бъдат оставени на учителите и родителите, за да се стимулира активното им и отговорно участие в обучението на децата. Също е нужно да се позволи на хора без педагогическо образование да стават преподаватели, за да се отворят вратите към млади и амбицирани хора извън системата.

"Освобождаването" на системата няма да е революцията, която ще помете образованието такова, каквото го познаваме. Но ще отвори вратите за тези, които могат и искат да направят качествена промяна.

 

Сибина Ефтенова, "Общност за демократично образование":

Искаме да основем училище, в което децата да могат да задават въпроси и да откриват сами отговорите

Идеята за демократичното образование се роди преди около две години – покрай книгата на Яков Хехт. Около нея се зароди общност на млади родители и учители, които бяха вдъхновени от тези идеи и решиха да започнат работа по създаването на ново училище.

Ние искаме да основем училище, в което децата да могат да учат с различен ритъм, по различни начини – едни четейки, други наблюдавайки, трети слущайки, четвърти правейки. Да имат възможност да учат повече, когато им е интересно - а не да спрат, за да сменят часа, или да спрат с числата до 20 в края на първи клас. Да могат да отложат навлизането в старогръцката литература за следващата година, когато получат импулс за това. Да могат да се докосват до интегрално знание, холистично знание, живо знание, знание в действие. Да могат да инициират собствени проекти. Да задават въпроси и да откриват сами отговорите.

Важно е да се научат да са самостоятелни. Да се вглеждат в себе си, да разбират и да могат да изразяват чувствата си, да познават способностите си и да вярват в тях. Да не се страхуват да грешат, но да знаят как да поемат отговорност за грешките си. Да отстояват мнението си, но да чуват другите. Да не се страхуват, но да са внимателни. Да разбират и уважават чувствата на другите, както и техните граници, без някой да им го налага отгоре. Да ценят труда си и този на другите. Да се научат да се грижат заедно за училището, за растенията в градината. Да вземат заедно решения. Да могат да си взаимодействат за постигане на общ, желан от всички резултат. Да не се страхуват да действат, когато видят несправедливост. Да знаят как да разрешават конфликти без да се нараняват.

В центъра, който планираме да открием, ще се предлагат различни занимания – включително обхващайки предметите, които се изучават в училище, но без да се спира дотам. Уроците ще бъдат гъвкави, учителят ще има сценарий, но децата ще са водещи, те няма да бъдат слушатели, а активни участници и ще могат да променят посоката. Те ще могат да избират в кои занимания да участват и дали да го правят, или да се включат в организирана от тях игра в училищния двор. Съставили ли са веднъж плана си, ще бъдат отговорни да го следват с помощта на своя ментор. Всяка седмица ще имат изнесени занимания сред природата, или в музеи, галерии, места извън центъра. Всяка седмица ще има събрание, в рамките на което те ще решават въпроси от ежедневието си и ще създават правилата на съвместния си живот.

 

В къщата на децата

Историята на първата българска Монтесори градина преминава през (и се превръща в част от) личната история на Десислава Стоева. Недоволна от това, което дъщеря й получава в стандартна частна детска градина, Десислава и няколко нейни приятели-родители събират "в една кошница малко пари, много желание, и щипка лудост", намират къщата Casa dei Bambini ("Къщата на децата") и започват идеята си под формата на кооператив.

"Всеки помагаше с каквото може и когато може. Започнахме да работим с професионалисти – Монтесори педагог с дългогодишна практика, психолог, логопед, допълнително се обучавахме във Великобритания", разказва Десислава. В Casa dei Bambini прави впечатление колко ред, структура и правила има в Монтесори средата. Децата довършват задачите си и почистват след себе си, а всички 350 образователни материали са достъпни през цялото време. Децата боравят с тях тихо, говорят си, без да повишават тон - както с учителите, така и помежду си. "В Монтесори всеки дошъл се впечатлява от отношението към децата, но още повече – от отношенията между самите тях", казва Десислава.

По думите й всеки Монтесори педагог знае, че детското развитие се характеризира с преминаване през различни периоди, в които децата трябва да имат достъп до определени важни за двигателното, емоционалното, социалното, когнитивното, езиковото и говорното им развитие дейности, които не винаги могат да отговарят напълно на държавните изисквания, тясно свързани с възрастта на децата. Затова и Десислава трудно си представя прилагане на методите в училище без изключително много работа и педагогическа подготовка. Децата в градината преминават в "подготвителен клас" преди да отидат в първи клас, за да се адаптират към това, което ще се изисква от тях в училище.

Независимо от подобни дребни неудобства, според Десислава родителите стават все по-отворени към подобни методи. "В България вече има все повече прогресивно-мислещи родители и създаването на подобни детски градини и училища ще бъде една прекрасна възможност за осъвременяване на образователната ни среда", смята тя. И има своята роля в това - миналата година от Montessori Centre International, Великобритания, за първи път дават лиценз на българаска образователна институция да извършва практическите обучения на бъдещи Монтесори учители. "Оттогава нашата роля малко се промени – и освен на деца и родители – имаме програми, с които помагаме и на учители да придобият опит за работа в метода", споделя Десислава. Вече няколко градини в София и страната прилагат изцяло или отчасти италианския метод.

 

Милена Ленева, "Темпо": Ако системата на държавно образование не даде възможност за интеграция на новите модели, самото то постепенно ще губи своя смисъл

Голяма грешка е да тръгнем с презумцията, че ученето се случва единствено в училище, и че всичко отвън е "алтернативата". Като вземем предвид, че голям процент от завършилите дори висше образование не работят по специалността си, това трябва да ни кара да се замислим дали формалното образование е това, което подготвя за живота най-адекватно. По думите на дъщеря ми "училището става все по-малко подходящо място за учене". Реално повече се учи извън него, в извънкласни форми на обучение, по интернет и т.н.

Ако системата на държавно образование не даде възможност за интеграция на тези модели, то самото то постепенно ще губи своя смисъл. Причината голяма част от обществото да се отнася консервативно спрямо алтернативните форми на обучение е, че преди училището е държало монопол над знанието. Но днес е точно обратното - всичко е достъпно в интернет и възможности дебнат отвсякъде.

Училището в България се стреми да контролира всички аспекти от образованието на децата, но това не може да се случи в 21 век. МОН трябва да контролира по-малко неща, но по-качествено. Ако училището у нас иска да си върне позицията на мястото, където се учи, то трябва вместо да влага енергия в изкуственото поддържане на куп ненужни процеси, да се отвори към доказалите се "алтернативни" методи. Учителите формално са свободни да избират подходящите за тях методи на обучение в рамките на закона, но реално са изправени пред толкова ограничения, че тази свобода се обезсмисля.

 

Теодор Василев, "Бъдеще сега": В рамките на класно-урочната система си изначално ограничен

Ефектът от въвеждането на алтернативни форми е уникален. Въпреки някои трудности на растежа, повечето родители и деца се развиват в пъти по-бързо и цялостно през алтернативните форми, отколкото във формалната система. През неформалното учене основно се развиват меки умения и компетенции (като работа в екип, презентационни, комуникационни, личностни и др,), които малко или въобще не присъстват във формалната образователна система. А точно тези компетенции са най-търсени от бизнеса и в реална работна среда.

На практика в момента истински алтернативни училища в системата няма. Дори и училища, защитили някаква форма на различни програми и педагогически принципи, като например слънчевата педагогика на учителя Дънов или Валдорфското училище, се подчиняват на плановете и стандартизирани програми, одобрени от МОН. От друга страна колегите в сектора, особено учителите, не намираме сили (има и изключения) и енергия да защитим и водим разпределения, които на практика се водят по различен начин. Ние имаме достатъчно свобода в клас, която не осъзнаваме и трябва да ползваме повече, но за това са необходими усилия, знания и умения, които не всеки преподавател има или е мотивиран да придобие и използва в работата си. В рамките на класно-урочната система обаче си изначално ограничен – например системи като Валдорф и сугестопедията преподават на епохи или цикли, в които докато не се изчерпи една тема не се преминава към следващата.

Тази година беше изнесен пълен доклад и то в рамките на образователната формална система на първи – четвърти клас по сугестопедичната методика. Резултатите са уникални и то най-вече там, където много други методики се провалят – степен на тревожност на децата и страх от ученето, като естествен и нормален процес.

 

Мариана Банчева: Институт за прогресивно образование: Държавата трябва да освободи ключовите системни елемнти, които спират развитието на новите практики

В рамките на сегашната нормативна уредба няма никакъв шанс да се създаде т.нар. алтернативно училище (т.е. училище, което да е различно по отношение на организацията на образователните процеси - управление на учебното съдържание, продължителността и формата на разпределение на часовете, формата на организацията на учебния процес и т.н.). Това обаче са ключовите качествени ресурси, които следва да се управляват от едно училище. Ако искаме да създадем система, базирана на целите и резултатите на децата, държавата трябва да изгради такава система за тяхното измерване, че да се позволи на отделните училища да следват свой собствен път на постигането им.

Училищата имат ограничени входящи ресурси, които не са само финансови, а и човешки, географски, културни и т.н., и от тях се очаква да постигнат конкретни крайни цели. Това, което отличава успешните от неуспешните училища, се крие точно в методите и управлението на процесите между "входа" и "изхода". Проблемът на системата у нас е, че дори и това ниво е силно контролирано. Сега нямаме реална гъвкавост в програмата - до 8 клас само 15% от програмата може да бъде определяна от училищата, всичко останало е задължителна подготовка. А всъщност това трябва да е нормата - ако имаш гъвкавост, може да адаптираш програмата към нуждите на децата.

Има много сериозни изисквания относно разпределението на учебните часове, което идва от Министерството на здравеопазването и според което следва да се редуват часове с разказвателни предемети с такива, в които трябва да се пише повече, продължителността на часа също е установена, което фактически ограничава допълнително възможността на учителя и училището да адаптира програмата си към нуждите на учениците.

Това, което държавата може да направи в идеалния случай, е да освободи постепенно ключовите системни елемнти, които спират развитието на новите практики.

 

Различните форми училища по света

Алтернативното образование съществува в различни форми навсякъде по света - като започнем от Израел, където демократичното училище възниква, през САЩ, Франция, Германия, Турция, Индия, Непал, Южна Корея, Нова Зеландия, та дори и Палестина. Списъкът е дълъг. На много места се прилага методът "Монтесори" - той залага на активната връзка на децата с обкръжаващата ги среда, учебния материал и учителя, който наставлява децата косвено. Учителят изработва седмични планове, в които поставя общи насоки за заниманията на всеки ученик, съгласувайки ги с интересите и ритъма на учене на детето. Интересен пример е и прогресивното училище "Бийвър" в САЩ. То залага на двупосочната комуникация между учители и ученици, ученето чрез преживяване и въвеждането на множество технологични иновации. Подобно на други алтернативни училища и то възприема индивидуален подход, базиран на силните страни на ученика. Демократичното образование е разпространено в цяла Европа. На много места то получава и държавна подкрепа - в Дания например съществува училището Det frie Gymnasium, което е с 85% участие от страна на държавата.

Иван е на единайсет. Любопитен и отворен към новото, както всяко дете на неговата възраст. Чете гладко, разказва с подробности за различните култури на храненето по света, за ефектите от глобалното затопляне и решава задачи по математика за шестокласници. И не, не е започнал училище по-рано, всъщност дори още не е завършил четвърти клас. Там, където учи обаче, децата не се разделят по класове според възрастта си, а учебните предмети не съществуват - поне не в познатия ни формат. Иван има личен ментор, който му е подготвил индивидуална програма за обучение. В понеделник например решава задачи цял следобед, след като е играл футбол сутринта. Срядата е отделена за четене на литература, подбрана спрямо интересите му, а в неделя следобед момчето предава кратко есе, в което се връща над наученото през седмицата. Вижда ви се утопично и невъзможно? Не и ако Иван е имал късмета да попадне в демократичното училище в Хадера, Израел, където подобни практики са нормата. Учителската автономия, смесването на учебните дисциплини и уютната среда за обучение стават все по-важни фактори в много образователни системи, включително и държавни - като във Финландия например, която целенасочено реформира училищата си през последните години. В България властите са още изключително далече от подобни идеи, но вече има педагози, родители и образователни експерти, които са решени да вървят в тази посока.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    irv1424242340390894 avatar :-|
    MARKET BMD

    Всички искаме промяна на ситуацията в БГ- именно образованието е ключов момент от който трябва да се тръгне. Прекрасна идея и дано успешно се реализира и разпространи в по-голяма част от страната!
    Иначе с тези "вишисти" които все още масово бълват университетите, които едно ДДС не могат да сметнат няма как да има просперитет нито за тях нито за държавата.
    Пожелавам успех в начинанието!

  • 2
    izida avatar :-|
    Ирина Марудина

    "В основата на демократичното образование е заложена възможността на детето само̀ да избере това, което ще изучава."

    Всимки, обучили се по алтернативните системи ли ще бъдат като предприемачи, новатори и шефове като основателите на Гоогле? Иначе си ги представям в офис, подчинени на общи цели с други хора, как си избират сами какво ги кефи и какво не и работят абсолютно гъвкаво ;)

  • 3
    izida avatar :-|
    Ирина Марудина

    "контролът трябва да бъде само на изхода на съответната образователна степен и да бъде осъществяван от независим орган, а не от държавата."
    Т.е. пропадането на една система да е ясен след 10на години като завърши първия випуск, че и по-нататък. Горките деца!

    "Според хората от средите на алтернативното образование въпросът не опира до това държавата да изпусне тотално юздите на образователната система, а да позволи и насърчи експериментите"
    А по отношение на ваксините имаше обвинение, че държавата експериментира с децата ни. Сега родители искат да си правят експерименти с недоказани системи, които крият риска да провалят изцяло социалното интегриране и образованието на децата им!

  • 4
    izida avatar :-|
    Ирина Марудина

    "че преди училището е държало монопол над знанието. Но днес е точно обратното - всичко е достъпно в интернет и възможности дебнат отвсякъде."

    Всеки, който е учил по материали в интернет, знае отлично, че има нещо много по-важно от наличието на тези знания. А именно - насоката, менторстването, живия контакт и обратна връзка от учител. Това за мен дава училището. Ако за автора то дава кофа със знания, явно имаме много разричен опит с класическото образование. А като някой ми заговори за "меки умения" се сещам за ... мека китка ;)

  • 5
    lefkovitz avatar :-|
    lefkovitz

    Интернет промени света, очевидно ще се отрази и на образованието. Виртуалното образование не може да замени напълно присъственото обучение и контакта с учителите, поне засега. А що се отнася до индивидуален план на обучение, това могат да си позволят само частни училища или богати държави. Добро образование може да се постигне с високи такси и малко обучаеми. Но и "мат'риалът", т.е. индивидуалните качества на обучаемите, също има значение!

  • 6
    delteach avatar :-|
    Deli

    Хайде, отново мантрата за държавния контрол на образованието. Защо държавата да трябва да контролира нещо, което е право на всеки човек? Да, трябва да има свобода, нужна ни е гарантирана свобода (вкл. на образование), а потребителите сами ще отсеят/осъществят контрола. Аман вече от соц глупости...

  • 7
    pms45396966 avatar :-|

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK