С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 21 авг 2015, 17:04, 24615 прочитания

Свободата да учиш

Интересът към алтернативните методи за образование се засилва въпреки пречките от държавата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Иван е на единайсет. Любопитен и отворен към новото, както всяко дете на неговата възраст. Чете гладко, разказва с подробности за различните култури на храненето по света, за ефектите от глобалното затопляне и решава задачи по математика за шестокласници. И не, не е започнал училище по-рано, всъщност дори още не е завършил четвърти клас. Там, където учи обаче, децата не се разделят по класове според възрастта си, а учебните предмети не съществуват - поне не в познатия ни формат. Иван има личен ментор, който му е подготвил индивидуална програма за обучение. В понеделник например решава задачи цял следобед, след като е играл футбол сутринта. Срядата е отделена за четене на литература, подбрана спрямо интересите му, а в неделя следобед момчето предава кратко есе, в което се връща над наученото през седмицата. Вижда ви се утопично и невъзможно? Не и ако Иван е имал късмета да попадне в демократичното училище в Хадера, Израел, където подобни практики са нормата. Учителската автономия, смесването на учебните дисциплини и уютната среда за обучение стават все по-важни фактори в много образователни системи, включително и държавни - като във Финландия например, която целенасочено реформира училищата си през последните години. В България властите са още изключително далече от подобни идеи, но вече има педагози, родители и образователни експерти, които са решени да вървят в тази посока.

Нужда от алтернатива


Компютърният специалист Георги Димитров е един от тези родители, които са избрали децата им да напуснат държавната образователна система и да станат част от първото българско демократично училище, което ще отвори врати през септември. "Замислихме се как традиционното училище убива живия интерес и любопитство у детето и ги замества с форма на подчинение към училищния ред, който е неестествен", разказва Димитров. Той е забелязал също "как децата се пречупват и започват да се мъчат да седят на едно място или да гонят оценки, докато движението, свободата и любопитството им не се насърчават". Младият баща си спомня как след завършването си се е сблъскал с една среда на конкретни задачи, проекти и проблеми, които изискват мултидисциплинарен подход. И иска децата му да са малко по-подготвени за света на бъдещето, който обещава да бъде още по-сложен.

Георги Димитров не е единственият, който е стигнал до тези заключения. През последните години все повече родители търсят алтернативи за образованието на децата си, недоволни от това, което им предлагат не само държавните и общинските училища, но и стандартните частни учебни заведения. "Приятели на дъщеря ми посещават частни училища, но и ходят на частни уроци, защото имат нужда от обяснение за нещата, които се учат в допълнителната съботна школа към училището. Това е парадокс и е абсурдно", смята Милена Ленева, родител и съосновател на фондация "Темпо", чиято мисия е да насърчава иновации в българското образование. Мариана Банчева от Института за прогресивно образование, който също подготвя създаването на училище от нов тип, припомня, че през последните години учители и директори от България пътуват и виждат методи, които се използват в Европа и останалия развит свят. "Голяма част от тях са готови да приложат новите неща, които научават, но политически решения им пречат", коментира Банчева пред "Капитал" и допълва: "Новите неща в образованието у нас се случват на или отвъд границата на нормативната уредба - случва се една "контрабанда" на иновации."

Тези и много други организации се борят срещу закостенялостта на публичната образователна система, която не просто не успява да мултиплицира успешните новаторски практики и да ги адаптира към специфичните нужди на отделните училища, учители и ученици. Нещо повече - системата в сегашния й вариант често обезсърчава и ограничава индивидуалните опити за иновации. Въпреки интереса към алтернативни системи на преподаване - например демократични училища, методи като "Валдорф", "Монтесори" и сугестопедия, те трудно могат да съществуват в днешната система. Нормативните изисквания за създаване на ново училище (а и детска градина) са изключително строги - това, от една страна, е логично, тъй като държавата трябва да упражнява контрол върху качеството на образованието, от друга обаче, се явява пречка за съществуването на алтернативи и с това и на по-голям избор за родителите. Решението е държавата да определя изискванията за крайния резултат - какви знания и умения да имат учениците след всеки етап на образованието си, но да дава свобода за начините тези знания и умения да бъдат постигнати.



Отварянето на образователната система към подобни алтернативни практики е от изключителна важност поне по няколко причини. По този начин както учителите, така и родителите и техните деца ще имат правото да избират между различни модели, които да отговарят на специфичните им нужди. Освен това създаването на различни центрове за образователни иновации може да вдъхне актуалност и жизненост на образованието. Иначе, както казва Мариана Банчева, "сме обречени образователната ни система да следва определението за лудостта на Айнщайн - "Да правиш едно нещо отново и отново по един и същ начин, а да очакваш различни резултати".  
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 1597 прочитания

България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците 2 България е на челни позиции в Европа по намаляване броя на затворниците

Общоевропейска тенденция е снижаването на престъпността и на размера на присъдите за лишаване от свобода

7 апр 2019, 2251 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Защо бежанците избягват България?

Основните причини са две - финансови и заради регламента Дъблин

В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

Имплозия на "Позитано" 20

След бламирането на Корнелия Нинова за евролистата въпросът е накъде е поела БСП и кой я води

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Чисто минало

Германец, реставрирал и почиствал някои от най-известните монументи в света, ще обнови паметника в Докторската градина

YVA в свои води

Изпълнителката, композитор и модел Ива Янкулова (YVA) за нуждата да пише песните си