Куртово Конаре и Глобалното село: как България печели от външното финансиране
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Куртово Конаре и Глобалното село: как България печели от външното финансиране

Международните донори инвестират в нови модели в сфери, където има криза на решенията - като образованието

Куртово Конаре и Глобалното село: как България печели от външното финансиране

Международните донори играят важна роля в развитието на гражданския сектор

Зорница Стоилова
8223 прочитания

Международните донори инвестират в нови модели в сфери, където има криза на решенията - като образованието

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Може и да не сте го чували, но село Куртово Конаре в община Стамболийски е исторически важно място за българското земеделие и кулинария. Там в края на 19-и век са отгледани първите ранни домати, пренесени от Цариград. Пак там в мелницата на дядо Александър е смлян първият килограм червен пипер в страната. Същият фермер иноватор засява и първата реколта фъстъци в България. 

Всяка година в средата на септември читалището в село Куртово Конаре организира фестивал на чушката, домата, традиционните храни и занаяти, за да си спомни тези постижения. Но не само - събитието си е поставило за цел да събира хората чрез храната. Освен фермерски пазар, на който местните производители могат да намерят купувачи за продукцията си, фестивалът предлага и платформа за изява на традиционни и съвременни артисти. А за няколко дни селото става сцена за рок, джаз, етно, блус и фоклорни вечери. Куртово Конаре може да се похвали с богат и интересен живот на местната общност, какъвто малко населени места в страната имат. Фестивалът и дейността на читалището се подкрепят както от фондация "Америка за България", която през последните години е един от най-сериозните инвеститори в българска култура, така и от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (в който донори са Норвегия, Исландия и Лихтенщайн).

В България от известно време част от медиите и политическите партии водят очерняща кампания срещу международните донори, които подкрепят гражданския сектор. Внушенията, които се правят, са, че инвестициите им в страната са проводник на чужди интереси и ценности. Освен че звучи изключително странно на фона на това, че през последните седем години България се преобрази благодарение на структурните фондове на Европейския съюз, тази пропаганда срещу финансирането отвън е измислена и вредна. Както в много други сфери на обществения живот, тя е опит за подмяна на смисъла и обслужване на статуквото.

Смисълът от външното финансиране е България да навакса разстоянието, което я отдалечава от развитите страни в Европа. И то не само в доходи, стандарт на живот и качество на институциите, но и във възможността гражданите да участват в решенията за собствения им живот. Това е една от големите ползи от това, че живеем в свързан свят и сме част от Европейския съюз, в който освен движение на капитали и хора има и свободен обмен на опит и идеи. A както показва историята на село Куртово Конаре, той не се случва в ущърб на местните традиции и ценности. Напротив. Няма как да се развиваме, ако не инвестираме в добри идеи, с които да решаваме социални и обществени проблеми. А поради куп причини в момента тези инвестиции се правят по-скоро от международни донори, отколкото с български ресурси.

Защо е така

Първо, защото, въпреки че сме част от клуба на развитите страни, в България все още липсва достатъчно българско финансиране за граждански инициативи - както публично, така и частно. На теория държавата отпуска субсидии за юридическите лица с нестопанска цел. Проблемът е, че те се раздават на калпак, а не на конкурсен принцип и за тях са абонирани винаги едни и същи организации. Идеята за публичен фонд за подкрепа на неправителствени организации (НПО), по която работят представители на правителството и на гражданския сектор от няколко години, така и не намери място в законопроекта за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който се гледа в момента от парламента. По неофициална информация причината е, че не е срещнала подкрепата на Министерството на финансите. Пред "Капитал" министърът по управление на европейските фондове Томислав Дончев изрази притеснение, че опитите за очерняне и политизиране на третия сектор са създали среда, в която тезата за отпускане на публично финансиране за граждански организации става все по-непопулярна. Той подчертава, че една голяма част от дейностите в социалната сфера вече са делегирани на неправителствени организации и са подкрепени с държавно или европейско финансиране. Проблемът според него е, че този подход все още не се разпростира и върху организациите, които се занимават с гражданско участие, правене на политики и мониторинг на властта.

От една страна, вина за това носи правителството на Пламен Орешарски, което се опита да симулира, че има подкрепа от гражданите, като наводни обществените съвети към различни институции с партийни и други близки до властта лица, които обезсмислиха понятието граждански контрол. От друга, липсата на саморегулация в НПО сферата, която да може да разграничи фалшивите от автентичните гласове на базата на стандарти за етика и добро управление, създава вакуум, в който е лесно да пробие пропагандната мантра, че "всички са маскари".

Подкрепата за неправителствения сектор от български частни донори също не е достатъчно популярна. Дарителството като традиция и възпитание е било напълно унищожено от тоталитарния комунистически режим и възстановяването на тази култура отнема много време и усилия. Според непубликувани досега данни, които Българският дарителски форум предостави на "Капитал", цялата сума, отделена за благотворителност миналата година, възлиза на около 113 милиона лева (виж графиката). В нея влизат както средствата на индивидуални и корпоративни дарители, така и на български и международни фондации и те пак не надхвърлят 0.1% от БВП на България. За сравнение - във Великобритания дарителството възлиза на около 2% от БВП на страната.

Красимира Величкова, която управлява Българския дарителски форум, наблюдава интересна тенденция. "Когато популяризираме дейността на българските филантропи от началото на 20-и век, реакциите са свръхположителни. Когато обаче разказваме истории на хора, които инвестират своите пари, време и идеи днес, реакциите са по-скоро негативни", казва тя. "Явно ни е трудно да повярваме, че някой прави нещо, без да има зъл дневен ред отзад. Затова да бъдеш филантроп в България е мисионерство - от една страна, да създаваш промяна в област, която считаш за важна, от друга, да демонстрираш, че това е нормален, естествен модел."

А едно общество трудно може да бъде успешно, ако няма развити филантропия и устойчив граждански сектор. Причината скандинавските страни да се радват на най-голямо благосъстояние не е само щедрата социална държава, а и това, че частното дарителство (местно и външно) е силно развито и действа като паралелна система, която разпознава и реагира на новопоявяващите се социални нужди и кризи.

Дори и обаче държавата, бизнесът и гражданите да започнат да инвестират повече ресурси в общото благо,

България пак ще има нужда и от външно финансиране

Тъкмо защото общото живеене в Европейския съюз означава, че сме част от по-големи процеси, които ни влияят, и една голяма част от проблемите ни са общи. Развиващата се в последните две години криза с бежанците го показва. Нито една държава, дори и Германия, не би могла да се справи с това предизвикателство, разчитайки само на собствените си ресурси - финансови, човешки и експертни.

Както обяснява Мария Петкова, която управлява фондация "Лале", наследник на "Обединените холандски фондации": "Ресурсите не само в България, а и почти навсякъде са ограничени, а нуждите на хората стават все по-големи. Дори в развитите държави социалното разслоение и бедността са големи. За нас като общество е много важно да виждаме всички потенциални налични ресурси и да ги използваме по възможно най-ефективния начин."

Една от най-големите ползи от наличието на международни донори в страната в момента е, че те финансират нови модели за решение на социални проблеми, с които държавата няма капацитета или политическата воля да се справи. Инвестициите им са насочени тъкмо към сфери, в които има криза на решенията или липса на креативно мислене, като ромската интеграция или образованието например (виж графиката). Държавата няма нито енергията, нито ресурса да експериментира с подходи и тъкмо затова опитът на неправителствените организации е ценен. Ако те открият работещ модел в социалната сфера, институциите могат след това да го разпознаят, приложат и подкрепят.

Директорът на Българския център за нестопанско право Любен Панов припомня, че има редица примери през годините, в които държавата е направила своя основна политика инициатива, започната от НПО сектора. Например затварянето на домовете за деца, лишени от родителска грижа. Или въвеждането на модела на приемната грижа и обучението на приемни родители. Или фондът за двойки с репродуктивни проблеми "Инвитро", за който вече държавата и няколко общини в страната отпускат средства.

Не по-малко важно е, че международните донори не спускат "вносни" решения на социалните и обществените проблеми, а поощряват и финансират локални идеи и начини за справянето им. Мария Петкова от фондация "Лале", която има дългогодишен опит в работата с външни фондации, казва, че разбирането им винаги е било, че хората най-добре знаят какви са местните нужди и какво е решението за тях.

Фестивалът в Куртово Конаре например е инвестиция в местната общност, която доскоро не е имала никакви други инструменти, за да се изявява, да привлича други хора и да прави неща, които счита за важни. Центърът за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", базиран във Велико Търново, също развива свой модел за интеркултурно образование в стотици училища из страната, с който успешно се бори с отпадането на ромски деца от училище.

"В тези общества, от които идват международните фондации, нормата е да участваш, да правиш, да инвестираш като гражданин с ресурса, който имаш и с който можеш да допринесеш", казва Красимира Величкова от Българския дарителски форум.

Не на последно място, външното финансиране развива гражданския сектор не само със средствата, които отделя, но и защото ги мотивира да действат като бизнеси и да разнообразяват източниците си на финансиране. Да търсят и частни капитали, вместо да се уповават само на публичните средства. Норвежкият механизъм например инвестира в обучения по финансова грамотност и устойчивост на гражданските организации - сфера, слабо развита досега. Както отбелязва Здравко Сечков, изпълнителен директор на Фондация за реформа в местното самоуправление: "Макар и недостигнал зрялост, гражданският сектор в България все пак се разви в голяма степен и заради външното финансиране. Наред с финансирането се осигури и достъп до външна техническа и експертна помощ. Изгради се капацитет в немалко граждански организации за подкрепа на местното развитие в социалната сфера, образованието, подкрепа за малкия и средния бизнес, гражданско участие и други. Създаде се възможност да се установят контакти и да се изградят мрежи за съвместна работа с други организации от региона и в европейски мащаб."

Мария Петкова от "Лале" още си спомня първия си контакт с холандските фондации, които стъпват в България в размирната и гладна 1997 година. Тогава тя ги пита какво е довело група частни дарители точно в България. И не може да забрави отговора им: "Холандия също като България знае какво е да си бедна и малка държава. След Втората световна война ние бяхме сринати със земята и знаем какво е да започнеш от началото. Тогава на нас ни помогнаха. Сега Холандия е просперираща държава и ние смятаме за морален ангажимент да върнем тази помощ на вас. Така както сме сигурни, че някой ден вие ще я върнете на някой друг."

* Икономедиа АД (най-големият издател на бизнес медии в България, който притежава и "Капитал" - бел. ред.) получава финансиране за свои проекти от фондация "Америка за България" и от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство

Може и да не сте го чували, но село Куртово Конаре в община Стамболийски е исторически важно място за българското земеделие и кулинария. Там в края на 19-и век са отгледани първите ранни домати, пренесени от Цариград. Пак там в мелницата на дядо Александър е смлян първият килограм червен пипер в страната. Същият фермер иноватор засява и първата реколта фъстъци в България. 

Всяка година в средата на септември читалището в село Куртово Конаре организира фестивал на чушката, домата, традиционните храни и занаяти, за да си спомни тези постижения. Но не само - събитието си е поставило за цел да събира хората чрез храната. Освен фермерски пазар, на който местните производители могат да намерят купувачи за продукцията си, фестивалът предлага и платформа за изява на традиционни и съвременни артисти. А за няколко дни селото става сцена за рок, джаз, етно, блус и фоклорни вечери. Куртово Конаре може да се похвали с богат и интересен живот на местната общност, какъвто малко населени места в страната имат. Фестивалът и дейността на читалището се подкрепят както от фондация "Америка за България", която през последните години е един от най-сериозните инвеститори в българска култура, така и от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (в който донори са Норвегия, Исландия и Лихтенщайн).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ajsayder avatar :-|
    Simo Petkov

    Нещо не сте последователни при при защитата на тезата си Капитал..значи имало организации дето не ръкопляскат на всички спонсори ,даващи пари из България... Ами има ДАНС например,разследват едни пари дадени от исламски фондации на неправителствени организации за обучение на млади хора и какво..да не разследват ли?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    ajsayder avatar :-|
    Simo Petkov

    Та печелим,значи много..който дава пари в България,само добро ни мисли,а?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    ajsayder avatar :-|
    Simo Petkov

    И ако ,саудитците или идлямските братя,подпомогнат Гражданските неправктелствено организацик в Куртово Конаре,да речем-умерената опозиция,или някой подготви вежливи граждандки активисту без отличителни знаци ..не може да няма полза за всички нас.. Хубава статия..

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK