С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 6 ное 2015, 19:37, 26728 прочитания

Борбата за храната

Здравословното хранене в училище е важна тема за все повече семейства, но самите училища бавно влизат в нея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Желирани бонбони. Близалки. Захарен памук в пластмасова кутия. Сокове с оцветители и консерванти. Закуски и бисквити с безкраен брой Е-та или без етикет на български език. Шунка с цвят лилав. Енергийни напитки. Това са само част от стоките, които родители са намирали в училищни бюфети. Или в празните опаковки в раниците на децата им. Или когато самите деца чистосърдечно си признаят вкъщи, че с приятелите си са събрали стотинките си, за да си купят чипс в училище.

Въпреки двете подробни наредби - на Българската агенция по безопасност на храните и на Министерство на здравеопазването - за продуктите, които може и не може да се продават в училищните лавки и столове (виж карето), родители, до които "Капитал" се допита в разговори на живо, чрез читателския форум и в социалните мрежи, казват, че продължават да откриват храни от забранения списък, а жалбите, които подават в контролните органи, остават без резултат.


По правило бюфетът и столът в училище би трябвало да са местата, където подрастващите могат да получават качествена алтернатива на домашното хранене. Поне докато са достатъчно малки и не им е разрешено да излизат извън двора на учебното заведение (от първи до четвърти клас), където са изложени на още по-големи изкушения от търговците наоколо. На практика обаче храненето в училище все още страда от сериозни недостатъци, а родителите рядко имат думата, за да изразят притесненията си.

За тези майки и бащи, за които темата за здравословното хранене е приоритетна, битката да запазят стомасите на децата си чисти от джънк е сериозна. От една страна, да създадат у децата си навици да внимават с какво се хранят и да не се подхлъзват по шарени опаковки, реклами и съучениците си. От друга, да се преборят с по-масовата нагласа, че това са дреболии, които не са важни на фона на липсата на тотална дисциплина в училище например. От трета, да намерят подкрепа и съюзници у директорите и самите търговци. Защото отвъд разговора за консервантите и оцветителите прозира по-голямата тема - за това, че системата все още изключва родителите от взимането на решения за децата им в училище. 

Но от въпроса какво и как консумират децата в училище се вълнуват не само родителите. По "хранителната" верига има още много недоволни - учителите, които смятат, че за здравословен начин на живот все още се говори малко вкъщи, директорите, които нямат достатъчно автономия да избират фирмата, която да доставя храната в бюфета, а са натоварени с очаквания от родителите, и накрая самите търговци, които смятат, че конкурсите, на които се явяват, не са достатъчно честни и прозрачни.



Родителски стратегии срещу лошата храна

"Вкъщи децата ми ядат в пъти по-качествена и здравословна храна, отколкото в училище. За съжаление в училище има прекалено много фактори, които влияят на избора на храна - мода, демонстрация на социален статус, налични храни в училището и близо до него и т.н", пише във форума на "Капитал" Григор. Той е един от многото родители, които споделят, че децата им не харесват храната в стола на учебното заведение. По-скептичните дори са я опитвали сами, само за да се уверят в твърденията на малчуганите.

По сходен начин стоят нещата и с безплатната закуска, която получават децата от първи до четвърти клас по държавна програма. В нея обикновено се включва "нещо тестено" и плод. Плодовете често са наранени и приличат по-скоро на бракувана стока, разказаха и деца, и родители пред "Капитал". Други ни изпратиха снимки на опаковки от захарни и сладки изделия, които се продават в училищната лавка и съдържат
хидрогенирани мазнини, неразрешени от наредбата за безопасни храни.
Според допитване на "Капитал" до първокласници и второкласници от 119-то СОУ децата си купуват плодове от лавките, но не всеки ден

Фотограф: Цветелина Белутова

Учителката Мира Камбурова, която наблюдава отблизо храненето на деца в училище, отбелязва, че то до голяма степен се свежда "до тостери с респектиращи размери, пици и вафли". "Столът е за най-малките - не че в него принципно има нещо уютно и здравословно", пише тя във Facebook коментар. "Останалите са привлечени от сергиите наоколо. Храна от дома не се носи. За цялата изминала година ми направи впечатление, че едно-единствено дете вадеше от чантата си в голямото междучасие банан. Всички останали хукват към павилионите."

Родителите прилагат различни стратегии, за да избягват тези недостатъци на средата. Някои изпращат децата си на училище със сандвичи, приготвени вкъщи, плодове и зеленчуци в раницата. Други не дават джобни, за да не бъдат малчуганите изкушавани от това, което се предлага в лавката. Понякога темата се обсъжда на родителски срещи и родителите заедно решават да не се отпускат стотинки, които да отиват за вафли и бонбони. Това работи, докато някой не наруши обещанието.

"Ние не даваме пари на нашето дете. Но то гледа другите, дразни се и тъгува", разказва майка на ученичка от Националното музикално училище. "Веднъж си беше купила кроасан на вересия от лавката и теглих конско, че не искаме да й дават", спомня си тя. 

Практиката за "трампа" на храни сред малчуганите често подрива усилията на родителите да ограничат вредните неща. "Тези, които пазаруват от лавката, обикновено раздават на "просещите" срещу някаква "дребна услуга" - няма да съм приятел на Пенчо, ако ми дадеш 3 бонбончета тик-так и прочие", споделя своите наблюдения Вера Генадиева във форума на "Капитал". (А какво мислят самите деца - вижте в инфографиката вляво.)


Освен това да носиш домашна храна не е модерно и децата, които го правят, понякога отнасят подигравки от съучениците си. "Подигравали са се на моя син, че яде домашен сандвич", "Веднъж му се бяха присмели, че яде краставици", споделиха различни майки.

Бояна, която е родител на две деца в столичното 119-то СОУ, прилага и двете тактики - хем приготвя домашна храна за училище, хем не дава стотинки за лавката. Другото, на което разчита, е подробното и последователно говорене - че оцветителите и консервантите са вредни за тялото, че когато го консумират, децата нямат сила, не са здрави и ги боли корем. Резултатът: "Моите деца не са яли вафли и не се сещат, че могат да си купят", казва тя.
В по-добрите лавки се предлага мед като алтернатива на шоколадовите изделия

Фотограф: Цветелина Белутова

А както разказва потребителката Peppy Dim във Facebook, има държавни училища, в които дори е забранено да се внася домашна храна. "Чувствам се ужасно прецакана от системата и безпомощна. За съжаление тази забрана е активна в частни училища също. Важи до 4 клас, точно необходимото за възприемане на лоши навици време. Човешкият организъм е създаден така - въглехидратните храни ни се "нравят", битката е да не "привикваме към тях", споделя тя. 

В същото време законовите възможности родителите да се оплачат от лошото качество на услугата в училищни столове и лавки не водят до желания резултат. Родители, които вече са подавали жалби до Българската агенция по безопасност на храните и до регионалните здравни инспекции, споделиха, че проверките обикновено завършват с "всичко е наред, продължаваме напред". В някои случаи родителите не успяват да ангажират дори вниманието на директорите с проблема.

Така например в столичното 38 ОУ 58 родители са се подписали в сигнал до институциите, ангажирани с темата за храненето в училище. В него те изразяват притеснения както за това, че храната, която се предлага в училищния стол не отговаря на рецептурника и на държавните стандарти, така и, че в лавките се предлагат захарни и пакетирани изделия със съставки, които противоречат на наредбата. В телефонен разговор директорката на училището Виолета Игова отрече да има проблем с качеството на храната, определи опасенията на родителите като "измислени", а подписите като "фалшиви" и добави, че "живеем във време, в което има много неуравновесен народ". Родители, участвали в подписката, обясниха пред "Капитал", че от години диалогът с директорката им е нарушен.

Същият проблем съществува и в други училища, а майките и бащите, които повдигат темата на родителски срещи, споделят, че срещат пренебрежение и снизхождение от останалите. "Излиза, че си ненормален, ако не искаш да тъпчеш детето си с боклуци", казва майка на ученик от Националното музикално училище, която пожела анонимност. "Смята се, че си добър родител, ако научиш детето си да чете и пише, но ако държиш на храната или на движението, си тра-ла-ла", добавя друга.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 8285 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2660 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Климатичните промени могат да увеличат бедните с още сто милиона души

Доклад на Световната банка преди световната климатична конференция в Париж отново призовава за спешни мерки

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10