Реформата, която може да свърши, преди да е започнала
Промените в образованието няма да се случат, ако политиците не обяснят какво искат да постигнат, а хората не са готови да чуят
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
През пролетта на 2012 г. в Полша избухва голяма гладна стачка на противници на идеята за намаляване на броя часове по история в гимназията. Поддръжници на крайнодесни формации и опозицията критикуват управляващите за реформата на учебната програма. Стига се дори до аргументи като този, че промяната ще попречи на полските ученици да се конкурират на европейския пазар на труда. Правителството удържа на натиска и прокарва тази, както и още много други ключови образователни реформи. Днес полските ученици са едни от най-добре представящите се на международните тестове и няма друга европейска държава, която толкова стабилно да се изкачва напред в образователните изследвания.
За разлика от управляващите в Полша тези в България не изглежда да имат подобна воля за реформи. Само за две седмици първите конкретни идеи за промени в образователната система бяха подложени на истерични интерпретации и безрезултатни кавги вместо на конструктивно обсъждане. Представители на различните гилдии защитаваха запазването на сегашните правила в техните области, родители се мъчиха над сложна учебна документация, а отговорните институции си прехвърляха топката, без да обяснят ясно целите на намеренията си. В крайна сметка управляващите дадоха на заден за някои промени, а хората не разбраха какво се планира и с каква цел. А поводите за разклащане на статуквото в образованието са достатъчно много - изследванията показват, че близо половината от българските ученици са функционални неграмотни по български и математика, липсват им умения за критично мислене и справяне с живота след училище, огромна част деца не са обхванати от системата, родители недоволстват от учебните програми, учителската професия не е атрактивна за младите хора, способните преподаватели не са мотивирани да се развиват в кариерата си. Ако опитът за реформа в образованието продължава в същия дух както през последните седмици, едва ли някой от тези проблеми скоро ще бъде решен. И българските ученици ще са все така далече от полските си връстници.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
2 коментара
Чудесен анализ - много трезв, добре обобщаващ случващото се в сферата на образованието към момента.
Не знаех, че ще отпадне ограничението за 3 учебника по предмет, за мен лично това е добро развитие. Относно това, че не е ясно защо списъкът с оценителите ще трябва да се съгласува с БАН и синдикатите - според мен това може би е опит да се намери начин да се намали фрапиращият брой малоумщини в сегашните учебници, които хвърлят в диво недоумение КОЙ ИДИОТ Е ОДОБРИЛ еди-кое си. Последно онзи ден ми бе споделено, че в учебник за 4. клас пише, че Земята се върти около Луната. Чакам снимка на въпросното изречение и ще отправя запитване към МОН за имената на членовете на комисията, одобрили и пуснали в обръщение въпросния учебник, както и въпрос дали някой въобще ще понесе отговорност за тази простотия, кога и каква.
Дано точно тази "реформа" изобщо да не се случи, защото не се прави както трябва!
За да се реформира наистина и резултатно образованието е необходимо:
1. Да се направи анализ на резултатите от независимите външни оценявания като PISA, TALIS и PIRSL.
2. Да се открият и анализират причините за тези резултати, учебна програма; количество, съдържание и актуалност на преподаваното; начин на преподаване; учебници и помагала: квалификация, педагогически умения, възраст на преподавателите; брой ученици в един клас; сградите и материалната база на различните училища и т.н.
3. Да се поставят цели, какво трябва да се промени в образователната система, и те да бъдат обществено обсъдени.
4. Да се предложат конкретни действия и промени за постигането на тези цели, които да бъдат разделени на етапи с ясни критерии за оценка на постигнатото.
5. Да се приложат избраните мерки и да се следи за постигане на междинните резултати и критерии за оценка успеха на реформите.
6. Крайната цел трябва да е: Децата да ходят с желание на училище и да придобиват там трайни знания и умения.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.