С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 15 ное 2015, 11:20, 17612 прочитания

Реформата, която може да свърши, преди да е започнала

Промените в образованието няма да се случат, ако политиците не обяснят какво искат да постигнат, а хората не са готови да чуят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


През пролетта на 2012 г. в Полша избухва голяма гладна стачка на противници на идеята за намаляване на броя часове по история в гимназията. Поддръжници на крайнодесни формации и опозицията критикуват управляващите за реформата на учебната програма. Стига се дори до аргументи като този, че промяната ще попречи на полските ученици да се конкурират на европейския пазар на труда. Правителството удържа на натиска и прокарва тази, както и още много други ключови образователни реформи. Днес полските ученици са едни от най-добре представящите се на международните тестове и няма друга европейска държава, която толкова стабилно да се изкачва напред в образователните изследвания.

За разлика от управляващите в Полша тези в България не изглежда да имат подобна воля за реформи. Само за две седмици първите конкретни идеи за промени в образователната система бяха подложени на истерични интерпретации и безрезултатни кавги вместо на конструктивно обсъждане. Представители на различните гилдии защитаваха запазването на сегашните правила в техните области, родители се мъчиха над сложна учебна документация, а отговорните институции си прехвърляха топката, без да обяснят ясно целите на намеренията си. В крайна сметка управляващите дадоха на заден за някои промени, а хората не разбраха какво се планира и с каква цел. А поводите за разклащане на статуквото в образованието са достатъчно много - изследванията показват, че близо половината от българските ученици са функционални неграмотни по български и математика, липсват им умения за критично мислене и справяне с живота след училище, огромна част деца не са обхванати от системата, родители недоволстват от учебните програми, учителската професия не е атрактивна за младите хора, способните преподаватели не са мотивирани да се развиват в кариерата си. Ако опитът за реформа в образованието продължава в същия дух както през последните седмици, едва ли някой от тези проблеми скоро ще бъде решен. И българските ученици ще са все така далече от полските си връстници.


Какво ще(ше да) се промени

Идеите, които се хвърлят на парче в публичното пространство през последните седмици, са части от три държавни образователни стандарта, които Министерството на образованието и науката (МОН) подготви и публикува за обществено обсъждане след приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование. Стандартите са практическата част от реформата - те трябва да приведат в действие философията и основните насоки на закона. Общо на брой са 19, като депутатите приеха три от тях да влязат в сила тази година, а останалите - догодина, заедно с целия закон. Текстовете засягат одобряването на учебници, структурата на учебния план и съдържанието на общообразователната подготовка.

Сред първоначалните идеи на министерството имаше някои ключови промени. Като например удължаването на учебната година за всички ученици в основното училище до 15 юни. Това засягаше най-вече първокласниците, които в момента завършват училище на 24 май и имат четири месеца ваканция, но и от втори до четвърти клас, които учат до края на май. "Общоевропейската тенденция е децата да прекарват повече време в училище, където да се извършва тяхната социализация", коментира в дебат на "Капитал" от тази седмица изпълнителният директор на Центъра за образователни инициативи Цветан Цветански. И добавя, че българските ученици имат доста по-малко на брой учебни часове в сравнение със своите връстници от други държави. Според Цветански допълнителните учебни седмици могат да оставят повече време за упражнения и практика, които сега често се пренебрегват заради липса на време.



Удължаването на учебната година обаче срещна сериозен отпор от страна най-вече на началните учители и синдикатите. Сред аргументите им бяха, че учителските заплати не се увеличават въпреки повечето работа, идеята няма да доведе до повече знания, а само до по-дълъг престой в училище, а през юни вече е горещо и трудно се работи в класните стаи, които нямат климатици. Образователното министерство бързо изгуби битката и предложи удължаване само с една седмица за 1 клас и с по две за 4 и 7 клас.

Както се очакваше, бурни реакции предизвикаха и опитите за разместване в броя часове по различните предмети. Макар както ученици и родители, така и учители често да се оплакват от натовареността на програмата и част от съдържанието й, протестите срещу намаляването на някои часове изкараха всеки предмет сакрален. Този път фокусът беше върху чуждия език - езикови гимназии писаха протестни писма, родители се притесняваха, стигна се до абсурдни медийни заглавия като това, че министерството спира достъпа на български ученици до чуждестранни университети. След това дойде ред на гневни позиции от групите на философите, после на защитаващите да има музика и изобразително изкуство до края на гимназията, накрая и от притеснени за броя часове по физическо. След всяка реакция образователното министерство се опитваше да обясни мотивите за промените, но напразно и може би твърде късно.

Всъщност МОН се опита да наложи принципа от новия закон, според който гимназията се разделя на два етапа и във втория се учат основно профилиращите предмети, които ученикът си е избрал. Затова част от задължителните общи часове се изтеглят напред. Тоест повече, да речем, чужд език, философия и история до десети клас включително, за сметка на силна химия и биология по желание в 11 и 12 клас. (Друг е въпросът доколко разделянето на два гимназиални етапа е смислено за всички видове училища.) В крайна сметка броят часове по различните предмети ще остане горе-долу същият, какъвто е и сега, като българският език и литературата, както и историята остават, без да е ясно защо, с най-голяма тежест. Така учебната програма ще продължи да се струва на ученици и учители все така натоварена. Причина за това обаче не е толкова съдържанието й, колкото организационни фактори като порочния двусменен режим на обучение.

"Не е въпросът в броя, а в качеството", напомня Мариана Банчева, директор образователни политики в Института за прогресивно образование. И допълва: "Продължаваме да робуваме на аритметични схеми - фиксираме се върху тях, а не върху смисъла и функциите на образованието." Според Банчева реформата можеше да отиде още малко по-далеч и да даде свобода на училищата сами да разпределят часовете през годината, като следват изискване от държавата какво да постигнат накрая. Това би помогнало например в случаи, в които училището не може да намери качествен учител по даден предмет - тогава би могло да сложи друг на негово място, а след няколко месеца, когато е осигурило добро преподаване, да се върне интензивно на първия. Известна свобода в това отношение законът дава на иновативните училища, които ще могат сами да разпределят до 300 часа и така да вкарат повече допълнителна подготовка по избираеми предмети.

"Учебните програми продължават да залагат на твърде много академичност за сметка на формиране на социални, комуникационни и екипни умения у децата и учениците", смятат и експертите на Националната мрежа за децата в свое становище за новите стандарти. Те също са на мнение, че би било полезно и работещо, ако се остави възможност всяко училище да има повече избираеми часове и собствен учебен план, с който да постига заложените цели за развитието на децата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новите от запаса 6 Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

23 авг 2019, 4328 прочитания

Университети зад европейския борд 6 Университети зад европейския борд

Няма нито един от България сред селектираните консорциуми в нова инициатива за висшето образование в ЕС

9 авг 2019, 10503 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Защитата на правото на собственост в България се влошава

Международното изследване, представено от ИПИ, поставя страната 68 място в света от 129 държави

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

Пробуждането на къмпингите

Четири нови къмпинга се изграждат в Южна България

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица