Пътеводителите на младежите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Пътеводителите на младежите

Стъпка за България

Пътеводителите на младежите

Доброволците на "Стъпка за България" помагат на млади хора в неравностойно положение да се справят с ежедневните трудности

2774 прочитания

Стъпка за България

© Стъпка за България


Колко е важно неправителствените организации да говорят на език, достъпен за хората - тази тема повдигна конкурсът "За енджиотата и хората", организиран от фондация "Лале" и Информационния портал за неправителствените организации (НПО) в България. Идеята му беше да провокира и стимулира експертите от гражданския сектор да направят комуникацията с хората – с тези, за които работят, но и с други организации като медии и дарители, по-ясна и изчистена от суха терминология. Защото това е начинът обществото да разбере какво правят неправителствените организации и какъв е ефектът от техните дейности.

49 организации кандидатстваха със свои текстове на тема "Защо моята организация е важна за хората". Публикуваме единия от двата наградени текста - на фондация "Стъпка за България".

Помните ги, нали? Джордж и Лени – единият пазеше другия да не направия някоя беля. И не че Лени не можеше да върши работа – просто имаше затруднения и трябваше да му се даде време и спокойни обяснения. А бели все ставаха. Лени просто обичаше меки и пухкави неща.

Ами, нещо такова. Възрастни (зрели, мъдри, знаещи, можещи и куп други хубави качества) помагат на младежи (уплашени, неориентирани, неопитни и все такива неприятни черти, които може да имаш) да се справят с всевъжможни трудности, които живота, или още по-гадното – училището, все скупчват пред теб. И не че младежите, израстнали без родители, не могат да се справят сами – просто не знаят много неща, които всички останали считат за елементарни и им трябва време, обяснения и малко помощ. Нашите доброволци-ментори им помагат да не направят някоя беля. А малки бели все стават. Младежите просто обичат да се забавляват и честичко забравят за

срокове, ангажименти и други дреболии.

Как помагат нашите доброволци? Водят младежите стъпка по стъпка из необятния свят на уроците, избора на специалност, кандидатстването, търсенето на работа, справянето с всички документи, квартири и други подобни. Прилича малко на онова така популярно сватбарско хоро – три напред, една назад. Чертаете цел, правите крачка към нея, попълвате заедно документите, изпращате ги, после все нещо се случва, все изниква някоя "спешна работа", някой срок е пропуснат и се връщате назад. После пак с голям мерак напред и все така, докато постигнете целта. Възрастните се виждат с младежите, говорят си за трудностите, които вторите срещат, как да ги преодолеят, какви може да са последиците. Възрастните споделят опит, знания, умения. Възрастните насочват към поставянето на цел. И после побутват младежите по стръмния път към

изпълнението й.

И ако всеки галактически стопаджия има нужда от хавлия и пътеводител, то всеки младеж, излизащ от институция, има нужда от ментор и воля. За менторите отговаряме ние. Те са мъдри и опитни като магьосника Гандалф, справяли са се с трудности като Робинзон Крузо, запазили са нещо детско като Питър Пан и са безкрайно търпеливи. И най-важното – истински земни хора са. Те не дават пари, а съвети, време и внимание. А времето и вниманието са скъпи стоки.

Това е нашата мисия: помагаме там, където институциите спират, защото младежите в неравностойно положение са вече големи и зрели (а се оказва, че много от тях дори не са разбрали, че токът и водата се плащат). Помагаме чрез доброволци, които искат да дадат нещо на хора, имали по-малко късмет. Важно е, защото всеки би трябвало да може да е самостоятелен голям човек, да развива уменията си. С по-прости думи (и до тук с литературния език) да завърши училище като всички деца, да си намери жилище като всички самостоятелни хора, да се справи с търсенето на работа като всички големи.

Колко е важно неправителствените организации да говорят на език, достъпен за хората - тази тема повдигна конкурсът "За енджиотата и хората", организиран от фондация "Лале" и Информационния портал за неправителствените организации (НПО) в България. Идеята му беше да провокира и стимулира експертите от гражданския сектор да направят комуникацията с хората – с тези, за които работят, но и с други организации като медии и дарители, по-ясна и изчистена от суха терминология. Защото това е начинът обществото да разбере какво правят неправителствените организации и какъв е ефектът от техните дейности.

49 организации кандидатстваха със свои текстове на тема "Защо моята организация е важна за хората". Публикуваме единия от двата наградени текста - на фондация "Стъпка за България".

Помните ги, нали? Джордж и Лени – единият пазеше другия да не направия някоя беля. И не че Лени не можеше да върши работа – просто имаше затруднения и трябваше да му се даде време и спокойни обяснения. А бели все ставаха. Лени просто обичаше меки и пухкави неща.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK