Е-образованието: епизод пореден

"В най-скоро време децата ще забравят тетрадките си за домашна работа и ще започнат да пишат домашните си в интернет. Целта ни е изпитването на учениците също да се прехвърли от класната стая в електронната мрежа. Родителите пък от компютъра у дома ще проверяват оценките и неизвинените на децата си." Годината е 2006 г., а думите са на тогавашния министър на образованието Даниел Вълчев. Поводът е представянето на мащабния проект за национален образователен портал, който трябваше да събере на едно място електронните ресурси, да позволи на всяко училище, учител и ученик да си направят собствени профили и да улесни комуникацията с родителите. Инвестицията от над половин милион лева обаче не се оправда. Порталът почти не се използва, а с годините спря и обновяването му. Подобни инициативи за е-образование са правени на парче от държавата неведнъж - от масовото купуване на компютърна техника (много от която отлежаваше заключена в училищните складове, докато съвсем не остаря), през прокарването на интернет мрежи до спорни идеи за дигитални платформи. И така, девет години след изказването на Даниел Вълчев децата все още не са забравили тетрадките си, а за по-голямата част от учителите технологиите са по-скоро тормоз, отколкото полезен инструмент.

Новият екип в Министерството на образованието и науката (МОН) също дойде с идеи за е-обучението и тази седмица представи пилотния проект, който има амбициозната задача да даде началото на работеща система за дигитално образование в България. На пръв поглед замисълът тръгва добре - 40 училища из цялата страна ще преподават с електронни ресурси на учениците от един клас и след това ще сравнят резултатите им с тези на съседна паралелка, която учи на хартия. Изводите от този експеримент трябва да са базата за по-нататъшното внедряване на технологии в училищата. Подходът е смислен и ако бъде извършен както трябва, може да даде насоки за следващи политики. Някои детайли от проекта обаче поставят под съмнение успеха му, като например това, че в центъра за пореден път е техниката, а не това, за което тя ще служи.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Кой какво ще тества

Пилотните училища са предложени от регионалните инспекторати по образованието, като министерството е избрало по едно в по-малките региони, по две в по-големите и десет за София. Критериите за тях са били да имат над 600 ученици, достъп до интернет в цялото училище, повече от една паралелка в класовете от V до VII и вече изявен интерес към използването на електронните технологии в образованието. Всяко училище получава от министерството по един проектор и миникомпютър за управлението му, както и бюджет за закупуване на минимум 40 лаптопа и за изграждане на безжична мрежа (по определени от министерството критерии, някои от които обаче будят подозрения за ограничаване на конкуренцията - виж повече в карето). Отпуснатите средства за едно устройство са към 350 лв., а тези за мрежата варират според спецификите на училището. Финансирането за проекта беше одобрено с постановление на Министерския съвет в средата на ноември, като то отпуска на общините близо 1.4 млн. лв. по програмата за информационни и комуникационни технологии в училище. Директорите могат да решат да дофинансират устройствата или от бюджета на училището, или ако са им останали средства от тези за безжичната мрежа. До края на годината училищата трябва да купят техниката и да изберат по един клас между V и VII, който ще учи с нея. Междувременно МОН започна да изгражда образователен портал, на който ще бъдат качени електронните учебници на седем български издателства, които са изявили желание да участват в пилотния проект, безплатни образователни ресурси на Microsoft, Google и Edmodo и друго е-съдържание като например връзка със сайтовете "Уча.се" и "Кан академия". Издателствата ще обучат първо експерти от всички регионални инспекторати, а после и учителите от пилотните паралелки на това как да използват електронните учебници. Реалното прилагане ще бъде през втория срок, като целта на министерството е в края на учебната година да се направи сравнителен анализ на успеваемостта, интереса и ангажираността на учениците, които са използвали технологии в обучението, и тези, които са учили само на хартия. Ако резултатът е положителен, екипът ще предложи разширяване на този проект в по-голям брой училища през следващата година.

Какво мислят учителите



Повечето от директорите и учителите от пилотните училища, с които "Капитал" разговаря, приемат положително проекта. "Добра инициатива е и е първа крачка технологиите наистина да влязат в училище", смята началният учител Десислава Миленкова от софийското 137 СОУ "Ангел Кънчев", която от години използва нови методи и ще съдейства на колегите си от пилотните класове. Според нея учениците между V и VII клас имат най-голяма нужда да бъдат мотивирани да използват технологии не само в часовете по информатика. За да купи по-качествени устройства, училището ще отдели от своя бюджет или ще използва средства от тези за безжичната мрежа, тъй като вече има изградена такава. "Бих искала учениците да започнат да възприемат техниката не само за игра, а и като средство за търсене и обработване на информация, докато учителят ги подкрепя в този процес" - така Десислава Миленкова си представя резултата от проекта. Полза според нея може да има и за електронното съдържание, което може да се подобри, след като повече хора имат достъп до него и го използват. Както и за квалификацията и опита на учителите. 

"Идеята е много добра, защото децата обичат новите технологии", смята Даниела Цветанова, помощник-директор в V СОУ "Георги Измирлиев", Благоевград. Тя и колегите й вече са забелязали, че учениците възприемат по-лесно от екран, а традиционните методи трудно ангажират вниманието им.

"Заслужава си и ще трябва да използваме проекта", споделя Кина Котларска, директор на СОУ "Емилиян Станев" във Велико Търново. Тя вижда ползите най-вече в това, че учителите ще усъвършенстват уменията си да използват информационни технологии, и се надява да работят в екип с останалите преподаватели и да споделят опит. Училището ще отдели 8 хил. лв. от бюджета си, за да купи по-качествени лаптопи, тъй като отпуснатите от МОН средства биха стигнали само за слаби устройства, които няма да могат да се ползват дълго време.

Дофинансиране ще направи и II СОУ "Проф. Н. Маринов" в Търговище. За директорката Галя Панайотова единственият минус на проекта е, че идва в края на годината и така по-трудно могат да се отделят допълнителни средства. Реализацията и отчетът на резултатите не я притесняват, смята, че големият плюс може да е развиването на екипност между децата и учителите, а и родителите са останали доволни. "Биха били още по-доволни обаче, ако вече ги няма книжните учебници", отбелязва Панайотова. За кратко управляващите бяха тръгнали в посока да разрешат учебниците да имат и само електронен вариант, но интересите на издателствата надделяха и според новия закон ще продължат да вървят винаги с хартия. II СОУ "Проф. Н. Маринов" има опит с използването на технологии и екипът е забелязал, че така часовете стават по-интересни и забавни за децата. Новите методи изискват повече време, но въпросът в крайна сметка трябва да е в качеството, смята Галя Панайотова. Наблюденията й показват, че където се работи повече с технологии, резултатите са по-добри, но основният фактор е професионализмът на учителя. Ако го има, ще намери интересни материали и индиректно ще провокира децата за дадена тема - било то с традиционни или интерактивни методи, смята директорът, а технологиите просто правят усвояването на материала по-лесно за учениците.

"Има възможности - стига екипът да е мотивиран и добре заплатен", е изводът на Галя Панайотова. Който стига до големия проблем за мнозинството от преподавателите - недостатъчното според тях финансиране на образователния сектор. "Не е възможно да се правят категорични промени, когато, за да купим едно, трябва да се лишим от друго", коментира Кина Котларска. За нея образованието не изглежда да е приоритет дори в публичния дебат, а той е необходим, защото само когато хората се обединят около тази идея и се създаде обществен и медиен натиск, властите също ще започнат да действат в тази посока.  

• 1
• 2
• Следваща страница » "Ключът е в съдържанието"