Е-образованието: епизод пореден

Министерството на образованието и науката започна пилотен проект за внедряване на технологии в училищата - с добра идея, но засега спорен успех

Успешните примери за използване на технологии в час досега са само благодарение на отделни инициативи на неправителствени организации и бизнеса.
Успешните примери за използване на технологии в час досега са само благодарение на отделни инициативи на неправителствени организации и бизнеса.
Успешните примери за използване на технологии в час досега са само благодарение на отделни инициативи на неправителствени организации и бизнеса.    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Успешните примери за използване на технологии в час досега са само благодарение на отделни инициативи на неправителствени организации и бизнеса.    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА

"В най-скоро време децата ще забравят тетрадките си за домашна работа и ще започнат да пишат домашните си в интернет. Целта ни е изпитването на учениците също да се прехвърли от класната стая в електронната мрежа. Родителите пък от компютъра у дома ще проверяват оценките и неизвинените на децата си." Годината е 2006 г., а думите са на тогавашния министър на образованието Даниел Вълчев. Поводът е представянето на мащабния проект за национален образователен портал, който трябваше да събере на едно място електронните ресурси, да позволи на всяко училище, учител и ученик да си направят собствени профили и да улесни комуникацията с родителите. Инвестицията от над половин милион лева обаче не се оправда. Порталът почти не се използва, а с годините спря и обновяването му. Подобни инициативи за е-образование са правени на парче от държавата неведнъж - от масовото купуване на компютърна техника (много от която отлежаваше заключена в училищните складове, докато съвсем не остаря), през прокарването на интернет мрежи до спорни идеи за дигитални платформи. И така, девет години след изказването на Даниел Вълчев децата все още не са забравили тетрадките си, а за по-голямата част от учителите технологиите са по-скоро тормоз, отколкото полезен инструмент.

Новият екип в Министерството на образованието и науката (МОН) също дойде с идеи за е-обучението и тази седмица представи пилотния проект, който има амбициозната задача да даде началото на работеща система за дигитално образование в България. На пръв поглед замисълът тръгва добре - 40 училища из цялата страна ще преподават с електронни ресурси на учениците от един клас и след това ще сравнят резултатите им с тези на съседна паралелка, която учи на хартия. Изводите от този експеримент трябва да са базата за по-нататъшното внедряване на технологии в училищата. Подходът е смислен и ако бъде извършен както трябва, може да даде насоки за следващи политики. Някои детайли от проекта обаче поставят под съмнение успеха му, като например това, че в центъра за пореден път е техниката, а не това, за което тя ще служи.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    lmj56384563 avatar :-|
    lmj56384563
    • - 3
    • + 9

    Дигитализирането е модерно и трябва да се случи, но както пише и в статията трябва да се направят много по-важни стъпки в българското образование.

    Ако се реформират концепцията и организацията на българското училище, дигитализирането ще дойде само. Това не е критика към проекта - по-добре министерството да прави малки и леко грешни стъпки, от колкото никакви.

    Проблемът не е в министерствата а в нас родителите и учителите. Един от многото грехове на другаря Станишев е, че замаза голямата учителска стачка по времето на тройната коалиция. Още помня как майки-георини разправяха пред камерите как бъгларските учителки получават достатъчно пари и нямало нужда от промени. Обзалагам се, че децата на тези разгневени майки сега си пращат св-тата за да станат продавач-консултанти и други професии, които не изискват никаква професионална подготовка. (Няма как да разбра дали съм прав, защото тези майки не четат Капитал).

    Според мен (страничен наблюдател, който вече се замисля в кое училище да си запише децата) училищната реформа минава през увеличаване на заплатите, постепенно пенсиониране и даже уволняване част от учителите и най-важното предоставяне на автономия на училищата. Учители и родителско настоятелство сами трябва да си избират директорите. Директорите вместо по цял ден да се занимават с преписки до министерствата, да имат финансова независимост да харчат, инвестират, назначават и уволняват. Така учителите и реални родителски настоятелствата биха избирали свестните хора за директори, които ще могат да организират екипи, да привличат средства и да плащат по-добре на учителите. При по-добро заплащане, компетентни млади хора ще започват работа в училищата и колелото ще се завърти, използването на технологии и интернет ресурси ще дойде от самосебе си.

    Ще се случат и по-важни неща от използването на компютъри и дигитални черни дъски, като например да се учат децата да мислят, сами да намират информация и креативно да я анализират.

    За да се случи всичко това обаче трябва да има силен натиск от нас родителите. Докато критична маса хора не се ангажира с тезата, че нивото на бизнеса, политиката, туризма, журналистиката, спорта и т.н. е пряко свързано с нивото на кварталното училище, няма да има сериозна промяна в образованието и разбира се в изброените сфери.

    Добрата новина е, че Европейската комисия увеличават парите и стратегиите за образование, защото бизнесът има нужда от квалифицирани хора, които да измислят нововъведения.

    Другата добра новина е, че Капитал все по-често пише за образование (основно и висше).

    (не съм служител на МОН и ще направя всичко възможно да не пратя децата си в кварталното училище)


    Нередност?
  • hypercube
    • - 1
    • + 9

    Всички търгове в МОН са нагласени и направени така, че да облагодетелстват определени фирми.
    Пресен пример : ИКТ в образованието. Решение с Windows Multipoint Server и терминални VDI клиенти. По принцип това се прави за да е евтино и гъвкаво, но реално стойността на работно място е 920лв с ДДС, колкото струва един доста добър лаптоп. При това има скрити разходи, които се поемат от министерството като OS лицензи и др.

    Копирам дословно някои от изискванията:

    1. Валиден сертификат ISO:9001:2008 или еквивалентен за участника
    2. Валиден сертификат ISO:9001:2008 или еквивалентен за производителя на сървър, терминален клиент и монитори.

    Най-забавното:
    3. Писмо от производителя на терминалния клиент (ТК), адресирано до МОН в което еднозначно се дефинира дали участникът е оторизиран да предлага съответният продукт за целите на НП "ИКТ в училище" или коя фирма има право да оторизира участници за участие в НП "ИКТ в училище", като в този случай фирмата участник представя оригинал за оторизация от упълномощената фирма.

    Само тези критерии свеждат избора до 3-големи доставчика на оборудване : Вали, Риск и Стемо.

    Въпросните 3 фирми си разпределиха целият пазар по тези поръчки.

    Имаше и комични ситуации от типа на :
    - Здравейте, искам ценова оферта за техника по ИКТ.
    - За кое училище ви трябва.
    - За СОУ "АБВДГ" /не че въобще имат право да ни питат/
    - Там участваме ние или наш покрепен кандидат - няма да ви дадем оферта.

    Ето така се прави бизнес и обществени поръчки по нашенски. На печелившите - честито.

    Нередност?
  • 3
    alexaangelov avatar :-|
    Alexander Angelov
    • - 1
    • + 11

    Във внедряването на ИКТ най-лесното нещо е покупката на техниката.
    Далеч по-сложни неща, като нейната приложимост, наличие на съдържане, обмяна на опит от ползвателите, поддръжка и т.н. са направо изключени от играта.

    Каруцата е пред коня - покупката на устройствата трябва да е последният момент в такъв проект, да не говорим, че е в средата на учебната година.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал