"В най-скоро време децата ще забравят тетрадките си за домашна работа и ще започнат да пишат домашните си в интернет. Целта ни е изпитването на учениците също да се прехвърли от класната стая в електронната мрежа. Родителите пък от компютъра у дома ще проверяват оценките и неизвинените на децата си." Годината е 2006 г., а думите са на тогавашния министър на образованието Даниел Вълчев. Поводът е представянето на мащабния проект за национален образователен портал, който трябваше да събере на едно място електронните ресурси, да позволи на всяко училище, учител и ученик да си направят собствени профили и да улесни комуникацията с родителите. Инвестицията от над половин милион лева обаче не се оправда. Порталът почти не се използва, а с годините спря и обновяването му. Подобни инициативи за е-образование са правени на парче от държавата неведнъж - от масовото купуване на компютърна техника (много от която отлежаваше заключена в училищните складове, докато съвсем не остаря), през прокарването на интернет мрежи до спорни идеи за дигитални платформи. И така, девет години след изказването на Даниел Вълчев децата все още не са забравили тетрадките си, а за по-голямата част от учителите технологиите са по-скоро тормоз, отколкото полезен инструмент.
Новият екип в Министерството на образованието и науката (МОН) също дойде с идеи за е-обучението и тази седмица представи пилотния проект, който има амбициозната задача да даде началото на работеща система за дигитално образование в България. На пръв поглед замисълът тръгва добре - 40 училища из цялата страна ще преподават с електронни ресурси на учениците от един клас и след това ще сравнят резултатите им с тези на съседна паралелка, която учи на хартия. Изводите от този експеримент трябва да са базата за по-нататъшното внедряване на технологии в училищата. Подходът е смислен и ако бъде извършен както трябва, може да даде насоки за следващи политики. Някои детайли от проекта обаче поставят под съмнение успеха му, като например това, че в центъра за пореден път е техниката, а не това, за което тя ще служи.
Кой какво ще тества
Пилотните училища са предложени от регионалните инспекторати по образованието, като министерството е избрало по едно в по-малките региони, по две в по-големите и десет за София. Критериите за тях са били да имат над 600 ученици, достъп до интернет в цялото училище, повече от една паралелка в класовете от V до VII и вече изявен интерес към използването на електронните технологии в образованието. Всяко училище получава от министерството по един проектор и миникомпютър за управлението му, както и бюджет за закупуване на минимум 40 лаптопа и за изграждане на безжична мрежа (по определени от министерството критерии, някои от които обаче будят подозрения за ограничаване на конкуренцията - виж повече в карето). Отпуснатите средства за едно устройство са към 350 лв., а тези за мрежата варират според спецификите на училището. Финансирането за проекта беше одобрено с постановление на Министерския съвет в средата на ноември, като то отпуска на общините близо 1.4 млн. лв. по програмата за информационни и комуникационни технологии в училище. Директорите могат да решат да дофинансират устройствата или от бюджета на училището, или ако са им останали средства от тези за безжичната мрежа. До края на годината училищата трябва да купят техниката и да изберат по един клас между V и VII, който ще учи с нея. Междувременно МОН започна да изгражда образователен портал, на който ще бъдат качени електронните учебници на седем български издателства, които са изявили желание да участват в пилотния проект, безплатни образователни ресурси на Microsoft, Google и Edmodo и друго е-съдържание като например връзка със сайтовете "Уча.се" и "Кан академия". Издателствата ще обучат първо експерти от всички регионални инспекторати, а после и учителите от пилотните паралелки на това как да използват електронните учебници. Реалното прилагане ще бъде през втория срок, като целта на министерството е в края на учебната година да се направи сравнителен анализ на успеваемостта, интереса и ангажираността на учениците, които са използвали технологии в обучението, и тези, които са учили само на хартия. Ако резултатът е положителен, екипът ще предложи разширяване на този проект в по-голям брой училища през следващата година.
Какво мислят учителите
Повечето от директорите и учителите от пилотните училища, с които "Капитал" разговаря, приемат положително проекта. "Добра инициатива е и е първа крачка технологиите наистина да влязат в училище", смята началният учител Десислава Миленкова от софийското 137 СОУ "Ангел Кънчев", която от години използва нови методи и ще съдейства на колегите си от пилотните класове. Според нея учениците между V и VII клас имат най-голяма нужда да бъдат мотивирани да използват технологии не само в часовете по информатика. За да купи по-качествени устройства, училището ще отдели от своя бюджет или ще използва средства от тези за безжичната мрежа, тъй като вече има изградена такава. "Бих искала учениците да започнат да възприемат техниката не само за игра, а и като средство за търсене и обработване на информация, докато учителят ги подкрепя в този процес" - така Десислава Миленкова си представя резултата от проекта. Полза според нея може да има и за електронното съдържание, което може да се подобри, след като повече хора имат достъп до него и го използват. Както и за квалификацията и опита на учителите.
"Идеята е много добра, защото децата обичат новите технологии", смята Даниела Цветанова, помощник-директор в V СОУ "Георги Измирлиев", Благоевград. Тя и колегите й вече са забелязали, че учениците възприемат по-лесно от екран, а традиционните методи трудно ангажират вниманието им.
"Заслужава си и ще трябва да използваме проекта", споделя Кина Котларска, директор на СОУ "Емилиян Станев" във Велико Търново. Тя вижда ползите най-вече в това, че учителите ще усъвършенстват уменията си да използват информационни технологии, и се надява да работят в екип с останалите преподаватели и да споделят опит. Училището ще отдели 8 хил. лв. от бюджета си, за да купи по-качествени лаптопи, тъй като отпуснатите от МОН средства биха стигнали само за слаби устройства, които няма да могат да се ползват дълго време.
Дофинансиране ще направи и II СОУ "Проф. Н. Маринов" в Търговище. За директорката Галя Панайотова единственият минус на проекта е, че идва в края на годината и така по-трудно могат да се отделят допълнителни средства. Реализацията и отчетът на резултатите не я притесняват, смята, че големият плюс може да е развиването на екипност между децата и учителите, а и родителите са останали доволни. "Биха били още по-доволни обаче, ако вече ги няма книжните учебници", отбелязва Панайотова. За кратко управляващите бяха тръгнали в посока да разрешат учебниците да имат и само електронен вариант, но интересите на издателствата надделяха и според новия закон ще продължат да вървят винаги с хартия. II СОУ "Проф. Н. Маринов" има опит с използването на технологии и екипът е забелязал, че така часовете стават по-интересни и забавни за децата. Новите методи изискват повече време, но въпросът в крайна сметка трябва да е в качеството, смята Галя Панайотова. Наблюденията й показват, че където се работи повече с технологии, резултатите са по-добри, но основният фактор е професионализмът на учителя. Ако го има, ще намери интересни материали и индиректно ще провокира децата за дадена тема - било то с традиционни или интерактивни методи, смята директорът, а технологиите просто правят усвояването на материала по-лесно за учениците.
"Има възможности - стига екипът да е мотивиран и добре заплатен", е изводът на Галя Панайотова. Който стига до големия проблем за мнозинството от преподавателите - недостатъчното според тях финансиране на образователния сектор. "Не е възможно да се правят категорични промени, когато, за да купим едно, трябва да се лишим от друго", коментира Кина Котларска. За нея образованието не изглежда да е приоритет дори в публичния дебат, а той е необходим, защото само когато хората се обединят около тази идея и се създаде обществен и медиен натиск, властите също ще започнат да действат в тази посока.
Ключът е в съдържанието
Въпреки добрия замисъл в пилотния проект има две големи въпросителни, които рискуват да го провалят - как точно ще се използват технологиите и какво ще измери накрая сравнителният анализ. "Проблемът е, че се тръгва от устройствата и след това се мисли какво да се прави с тях", споделя учител, пожелал да остане анонимен. Смисленият подход според него е друг - да има ясна концепция за дигитално образование, с конкретни желани резултати, за които да се намери подходящата техника. "Един такъв проект би трябвало да започне с проучване както на интересите на учениците, така и на мненията на учителите, родителите, експертите от регионалните инспекторати и външни наблюдатели", коментира и Александър Ангелов, управител на "Център за творческо обучение". Той добавя, че когато се внедряват технологии в училище, трябва да се изследват подробно промените, които се случват. "В България и по света вече има много примери, който доказват, че технологиите сами по себе си не повишават качеството на преподаване и учене, а по-скоро повдигат много въпроси", допълва Ангелов - като например дали инфраструктурата в училище може да ги понесе, дали учителите са подготвени и уверени, дали родителите ще окажат подкрепа.
А за да могат технологиите да влязат в употреба, най-силният фактор е преподавателят. В момента дори тези учители, които имат желание да разчупват методите си на преподаване, не получават достатъчна подкрепа освен от отделни инициативи на неправителствени и бизнес организации, които обаче няма как да обхванат масово училищата. Останалите пък са напълно неподготвени както да използват устройства в обучението, така и да управляват класна стая, в която децата имат пред себе си такива. (Спомнете си масовата радост, когато законът за образованието забрани мобилните телефони в час.) Така технологиите за повечето учители са допълнителна работа, която изяжда от времето им, без да е ясно защо и как трябва да ги ползват. Или както казва човек от системата на образованието, "изведнъж им даваме извора на злото да преподават с него".
В СОУ "Емилиян Станев" например всички учители имат отдавна лаптопи и работата с електронно съдържание не им е новост. Въпросът за Кина Котларска обаче е доколко имат време и капацитет да изберат качествените ресурси и да ги приложат адекватно в час. "Някои издателства си мислят, че като качат pdf варианта на учебника на диск, са готови", дава пример директорката. И допълва, че има и учители, които си представят, че простото прожектиране на текста от хартията дигитално на дъската ще накара учениците да го прочетат. Затова е ключово учителите да имат адекватен набор от електронни ресурси под ръка и да са обучени да ги използват ефективно.
Галя Панайотова разказва, че когато учителите в нейния екип са получили служебните си лаптопи, им е било нужно доста време да преодолеят страховете си и да започнат да ги използват ефективно в час. Обученията за нея трябва да се случват непрекъснато, защото постоянно има какво ново да се научи. Практиката във II СОУ "Проф. Н. Маринов" в Търговище е първо да се обучават учителите по информатика, а след това те да предават опита си на останалите колеги.
Планът на МОН е през февруари представители на издателствата на учебници да обучават учителите от пилотните класове на място. Това обаче ограничава целта на обученията просто в използването на електронния вариант на хартиения учебник. Истинската нужда е от методически насоки, от идеи как се разработва и представя един урок, в който технологиите са само един от инструментите. "Притеснението ми е, че методически тези хора няма да бъдат обучени и няма да знаят какво да правят с тези деца", коментира Кирил Русев, създател на софтуера за обучение по математика Jumpido. Ако проектът все пак успее да отдели бюджет и за адекватни обучения на преподавателите, може и да бъде успешен. Иначе максималният ефект ще бъде само за училищата, които вече имат опит с технологии.
През последните години не е имало много търгове за технологични продукти, които са се разминали без съмнения в коректността на критериите. Този не прави изключение. За пилотния проект Министерството на образованието и науката е определило минимални изисквания, на които трябва да стъпят лаптопите и точките за достъп в безжичната мрежа. И в двете спецификации има подозрително детайлно разписани характеристики, в които хора от бранша, до които "Капитал" се допита, разпознават конкретни продукти. Ако училищата нямат възможност да доплатят към 350-те лева за лаптоп например, изборът им силно се ограничава и най-вероятно ще стигне до непопулярно устройство на китайската Readboy. Дори и да инвестират повече средства, ще трябва да се съобразят с изисквания за максимална тежест (до 900 г), минимален размер на екрана (от 9 инча), вътрешна SIM карта и операционна система Android 4.4 или по-нови версии, или Windows 10 Pro, или Education, или по-нови версии. За сметка на това липсват важни фактори за класната стая като живот на батерията, гаранционен срок и времетраене на зареждането. Критериите за точките за достъп са още по-ограничаващи. Доставчикът им трябва задължително да има валиден сертификат ISO с област на приложение WiFi и поне два успешно изпълнени проекта в България в сферата на началното и средното образование. Техническите характеристики пък са излишно подробни и високи, сякаш се прави "мрежа за стадион" по думите на човек от сектора. Притеснителен е и фактът, че някои училища са започнали да получават оферти от фирми още преди да разберат, че са избрани в пилотния проект. Което още веднъж доказва тесните връзки между компании и хора от администрацията. А това поражда съмнения, че вместо за по-добро образование част от усилията могат да отидат просто за разчистване на складове.
"В най-скоро време децата ще забравят тетрадките си за домашна работа и ще започнат да пишат домашните си в интернет. Целта ни е изпитването на учениците също да се прехвърли от класната стая в електронната мрежа. Родителите пък от компютъра у дома ще проверяват оценките и неизвинените на децата си." Годината е 2006 г., а думите са на тогавашния министър на образованието Даниел Вълчев. Поводът е представянето на мащабния проект за национален образователен портал, който трябваше да събере на едно място електронните ресурси, да позволи на всяко училище, учител и ученик да си направят собствени профили и да улесни комуникацията с родителите. Инвестицията от над половин милион лева обаче не се оправда. Порталът почти не се използва, а с годините спря и обновяването му. Подобни инициативи за е-образование са правени на парче от държавата неведнъж - от масовото купуване на компютърна техника (много от която отлежаваше заключена в училищните складове, докато съвсем не остаря), през прокарването на интернет мрежи до спорни идеи за дигитални платформи. И така, девет години след изказването на Даниел Вълчев децата все още не са забравили тетрадките си, а за по-голямата част от учителите технологиите са по-скоро тормоз, отколкото полезен инструмент.
Новият екип в Министерството на образованието и науката (МОН) също дойде с идеи за е-обучението и тази седмица представи пилотния проект, който има амбициозната задача да даде началото на работеща система за дигитално образование в България. На пръв поглед замисълът тръгва добре - 40 училища из цялата страна ще преподават с електронни ресурси на учениците от един клас и след това ще сравнят резултатите им с тези на съседна паралелка, която учи на хартия. Изводите от този експеримент трябва да са базата за по-нататъшното внедряване на технологии в училищата. Подходът е смислен и ако бъде извършен както трябва, може да даде насоки за следващи политики. Някои детайли от проекта обаче поставят под съмнение успеха му, като например това, че в центъра за пореден път е техниката, а не това, за което тя ще служи.
3 коментара
Дигитализирането е модерно и трябва да се случи, но както пише и в статията трябва да се направят много по-важни стъпки в българското образование.
Ако се реформират концепцията и организацията на българското училище, дигитализирането ще дойде само. Това не е критика към проекта - по-добре министерството да прави малки и леко грешни стъпки, от колкото никакви.
Проблемът не е в министерствата а в нас родителите и учителите. Един от многото грехове на другаря Станишев е, че замаза голямата учителска стачка по времето на тройната коалиция. Още помня как майки-георини разправяха пред камерите как бъгларските учителки получават достатъчно пари и нямало нужда от промени. Обзалагам се, че децата на тези разгневени майки сега си пращат св-тата за да станат продавач-консултанти и други професии, които не изискват никаква професионална подготовка. (Няма как да разбра дали съм прав, защото тези майки не четат Капитал).
Според мен (страничен наблюдател, който вече се замисля в кое училище да си запише децата) училищната реформа минава през увеличаване на заплатите, постепенно пенсиониране и даже уволняване част от учителите и най-важното предоставяне на автономия на училищата. Учители и родителско настоятелство сами трябва да си избират директорите. Директорите вместо по цял ден да се занимават с преписки до министерствата, да имат финансова независимост да харчат, инвестират, назначават и уволняват. Така учителите и реални родителски настоятелствата биха избирали свестните хора за директори, които ще могат да организират екипи, да привличат средства и да плащат по-добре на учителите. При по-добро заплащане, компетентни млади хора ще започват работа в училищата и колелото ще се завърти, използването на технологии и интернет ресурси ще дойде от самосебе си.
Ще се случат и по-важни неща от използването на компютъри и дигитални черни дъски, като например да се учат децата да мислят, сами да намират информация и креативно да я анализират.
За да се случи всичко това обаче трябва да има силен натиск от нас родителите. Докато критична маса хора не се ангажира с тезата, че нивото на бизнеса, политиката, туризма, журналистиката, спорта и т.н. е пряко свързано с нивото на кварталното училище, няма да има сериозна промяна в образованието и разбира се в изброените сфери.
Добрата новина е, че Европейската комисия увеличават парите и стратегиите за образование, защото бизнесът има нужда от квалифицирани хора, които да измислят нововъведения.
Другата добра новина е, че Капитал все по-често пише за образование (основно и висше).
(не съм служител на МОН и ще направя всичко възможно да не пратя децата си в кварталното училище)
Всички търгове в МОН са нагласени и направени така, че да облагодетелстват определени фирми.
Пресен пример : ИКТ в образованието. Решение с Windows Multipoint Server и терминални VDI клиенти. По принцип това се прави за да е евтино и гъвкаво, но реално стойността на работно място е 920лв с ДДС, колкото струва един доста добър лаптоп. При това има скрити разходи, които се поемат от министерството като OS лицензи и др.
Копирам дословно някои от изискванията:
1. Валиден сертификат ISO:9001:2008 или еквивалентен за участника
2. Валиден сертификат ISO:9001:2008 или еквивалентен за производителя на сървър, терминален клиент и монитори.
Най-забавното:
3. Писмо от производителя на терминалния клиент (ТК), адресирано до МОН в което еднозначно се дефинира дали участникът е оторизиран да предлага съответният продукт за целите на НП "ИКТ в училище" или коя фирма има право да оторизира участници за участие в НП "ИКТ в училище", като в този случай фирмата участник представя оригинал за оторизация от упълномощената фирма.
Само тези критерии свеждат избора до 3-големи доставчика на оборудване : Вали, Риск и Стемо.
Въпросните 3 фирми си разпределиха целият пазар по тези поръчки.
Имаше и комични ситуации от типа на :
- Здравейте, искам ценова оферта за техника по ИКТ.
- За кое училище ви трябва.
- За СОУ "АБВДГ" /не че въобще имат право да ни питат/
- Там участваме ние или наш покрепен кандидат - няма да ви дадем оферта.
Ето така се прави бизнес и обществени поръчки по нашенски. На печелившите - честито.
Във внедряването на ИКТ най-лесното нещо е покупката на техниката.
Далеч по-сложни неща, като нейната приложимост, наличие на съдържане, обмяна на опит от ползвателите, поддръжка и т.н. са направо изключени от играта.
Каруцата е пред коня - покупката на устройствата трябва да е последният момент в такъв проект, да не говорим, че е в средата на учебната година.