Какво означава да бъдеш приятел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво означава да бъдеш приятел

Какво означава да бъдеш приятел

Или как Александър Пиянков направи доброволчески клуб в Пирдоп

8673 прочитания

© Илиян Ружин


Материалът е подготвен от екип на платформата за доброволчество TimeHeroes.org

Четири и двайсет сутринта е и, както всеки ден, в квартирата на г-жа Петя Данева в Златица кафеварката бодро свисти. По същото време, на 4 км от нея, в общежитието на "Млекарското" в Пирдоп не бихме могли да предположим дали Александър Пиянков спи дълбоко в стаята си, току-що се е промъкнал тайно или изобщо не е там, защото когато си почти на 18, местонахождението ти преди зазоряване трудно може да се прогнозира. Дори в малко градче, в което на пръв поглед просто няма какво да се случи.

Само че когато преподавателят от "Заедно в час" Петя Данева и ученикът Сашо Пиянков се срещат в един час по география миналата година, се образува такъв силен тандем, че започват да се случват много, много интересни неща, заради които сега колата на TimeHeroes лети по Подбалканския. И ето ни сред дърветата в чудния двор на Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии "Никола Димов" - гр. Пирдоп.

Фотограф: Илиян Ружин

В тази ослепителна съботна сутрин в двора на гимназията се чува само как стръкчета трева нежно попадат между кътниците на една приятно закръглена крава. От съседите се обажда петел. Във фоайето на училището витрина, пълна с купи и грамоти, засвидетелства, че тази гимназия с право се гордее с постиженията на своите възпитаници на професионалното поприще. Още повече, когато знае, че много от тях си имат съвсем други грижи на главата.

"Масово учениците тук са от трудни семейства, някои са с разделени родители, имаме детенце, което проси и… разни други такива съдби," щрихира картинката Петя. "В класа на Сашко, трябва да ви кажа, ме посрещнаха с думите: "Умната, госпожо, защото няколко госпожи изгонихме от училище. Осемдесет процента от учителите, които са влизали в нашите часове, са излезли разплакани…" Слава Богу, не ми се случи нито една от тези закани, обаче си беше трудно. Исках някак да ги мотивирам, да ги запаля да поемат инициативи, да се развиват… Много пъти съм прекъсвала часа и сме си правили рефлексия – на теб какво ти се случи, защо сега се чувстваш така, как да го оправим? Сашо откликна на провокациите и се запалихме да правим нещо заедно."

Фотограф: Илиян Ружин

Това нещо съвсем скоро се оформя в клуб "Подкрепа". До края на нашата история той ще се  разрасне в доброволчески клуб от мрежата на TimeHeroes, но идеята, с която е създаден, е да бъде доверен кръг между учениците, в който можеш да споделяш всичко – проблемите с баща ти, който те бие, скандалите с майка ти, която вечно няма пари, челните сблъсъци с мизерията, наркотиците и алкохола. Срещите се случват в коя да е от класните стаи след часовете. Всичко, което кажеш там, си остава там.

И едва ли има по-подходящ човек да поведе нещата във вярната посока от този тук, с коженото яке и хвърчащите от очите искри във всички посоки, който вече се е пускал по наклонената плоскост и успява да стигне и до онези мрачни и заключени ъгълчета на сърцето, които и "най-готината госпожа" трудно би могла да разгадае. 

Ако беше филмов герой, щеше да е, чуй го сега, приятел на момчето от "Аве", защото "никой не беше до него да му каже това е правилно, това не е, беше сам по пътя." Такъв човек е този Сашо Пиянков. С други думи – един от тях.

Фотограф: Илиян Ружин

И също така, един от онези хора в училище, на които по-малките искат да приличат и се респектират дълбоко от личността му и от огромната луда компания, с която се забавляват нонстоп и правят, хм… "всякакви работи". Затова когато един ден той виква двама-трима от "проблемните" осмокласници, да си поговорят просто така, като приятели, те го послушват. И остават в клуба. След тях идват и още.  

"Сашо им говори на техния език," продължава да подрежда пъзела Петя."Сам е преживял голяма част от тези ситуации и емоции и предвижда, предусеща, знае – без те непременно да са му споделяли – какво им се случва. И успява наистина да ги докосне."

Фотограф: Илиян Ружин

Тук обаче въпросното лице вече се е изчервило отвъд ушите и твърди, че не е кой знае какво, ами просто им влиза в положението на момчетата и момичетата и не може да гледа как някой си съсипва живота, дето е пред него целия. Освен това Сашо още не пил и едно кафе тази сутрин, така че, ако нямаш против, ще оставим Петя на нейната четиригодишна дъщеричка и техните си женски работи, за да се прехвърлим в кафе-бара на централния хотел в градчето, който е силно негова територия. Под подозрителните погледи на компания мъжаги в процес на изтрезняване там вече може да си продължим по-спокойно назад в историята.

Фотограф: Илиян Ружин

Преди да се появи в Пирдоп, Александър Пиянков първо се е родил в Плевен, после са се преместили с майка му и сестрите му в Бургас, където той е ходил на училище, скачал е хлапашки от моста в морето, изпратил е своя татко завинаги и си го е преживял, както всичко останало, дълбоко в себе си, без никой да разбере. Пак там някъде, в тринайстото лято от своя живот, Сашо е станал велик продавач на царевица на плажа в Созопол, който сто процента го помни и до ден днешен. Оттогава си изкарва сам джобните, по собствено желание, не че е бил в особено затруднено положение. Но пък понеже непрекъснато му се налага да влиза в големи разходи по дискотеки и веселби, много добре, че е такъв оправен и шефът му сега го е повишил да бъде вече той шефче на царевицата и атракционите в курорта. Тези сюжети обаче текат през лятото, а за да стигнем до Пирдоп, ще трябва да минем някак през цялата учебна година на девети клас в Бургас.

"Тогава се бях променил драстично. Взех да пуша, да излизам с различни компании, бягах от часовете – като тези ученици от сегашното ми училище, същата работа. И стана малко кофти. Какви ли не гадни истории съм видял тогава да се случват на хора около мен. Видял съм ги как затъват, как се почват проблеми, заеми… Кофти е да стигнеш дъното и чак тогава да осъзнаеш, че сам си си прецакал живота. Аз се осъзнах в края на срока, за което и училищният психолог доста ми помогна, и успях да завърша. Но беше голямо изпитание."

Фотограф: Илиян Ружин

И така, в десети клас майка му все пак го пуска сам в Пирдоп с думите: "И умната! Не русата!". Само тя си знае какво й е било, но днес като му се обажда, вече го пита предимно дали е ял, защото знае, че момчето й знае какво прави. Вярно, случва се да тресне по някоя изцепка от време на време, но "нищо фрапиращо". Между другото, сред важните неща, които синът й е научил от живота, откакто така добре се разбират с него, е и една басня. Ето тази, в нецензурирана версия:

"Навън било нечувано студено и едно врабче вече давало Богу дух, когато изведнъж една крава минала покрай него, спряла се и се изсрала отгоре му. Врабчето се стоплило от горещото кравешко лайно, живнало и започнало да си чурулика весело. Точно тогава обаче оттам минал местният котарак. Той чул чуруликането, изровил врабчето от лайното и го изял. Поуките са две. Не всеки, който сере отгоре ти, ти мисли злото. Не всеки, който те изкарва от лайната, ти мисли доброто."

Фотограф: Илиян Ружин

Сашо я е разказвал и в кръгчето на клуб "Подкрепа". А също им е пускал и един филм, брутален – "Трябва да съм луда", в който се разказва за едно момиче, израснало в сиропиталище. "Впоследствие тя не учи и стават съвсем гадни катаклизми в живота й. Това беше пример за какво следва, ако не си изкараш образованието. Някои се разплакаха, казаха, че не искат да идват повече в клуба и да гледат такива филми, то и на г-жа Данева й дойде в повече, защото има малка дъщеричка. Но, в крайна сметка, мисля, че разбраха защо съм им го пуснал и го приеха добре."

В останалото си свободно време Сашо тренира бокс, кара шофьорски курс и верно прави "всякакви работи", защото освен че с г-жа Данева насочват клуб "Подкрепа" и към доброволчеството, той открай време си е замесен в редица общественополезни дейности, начинания и безчет доброволчески инициативи с младите "Интерактори" към Ротари клуб – Пирдоп, с "Аниматори" в училище или с клуба към местното читалище.

Фотограф: Илиян Ружин

"Имаме дом за слепи и ги посещаваме, когато можем, защото няма кой друг. Или, в Златица има дом за деца, и там ходим, занимаваме децата. Оттам тръгна всичко." После се зареждат боядисвания на пейки и беседки при реставрацията на парка в Пирдоп, изнасяне на цели представления за дребосъчетата от детските градини, организиране на четения и гостувания на писатели заедно с момичетата от читалището.

А с най-добрия си приятел, Кристофър Василев, който е на първа линия със Сашо и в клуб "Подкрепа", миналата година се хващат, измислят и реализират до най-дребния детайл първия в региона турнир по стрийт фитнес. "Ние говорихме с големите ротарианци да го спонсорират, поканихме участниците, уговаряхме съдии, награди, осигурихме хотел на две момчета… Откъде ли не дойдоха участници, голямо състезание стана. Обаче тази година се поизложихме малко, направихме гавра със съдиите и не знам сега какво ще бъде. Аз не мисля да участвам оттук нататък, обаче ми е хубаво, че сме направили нещо такова."

Фотограф: Илиян Ружин

Всички тези споделени моменти, емоции, снимки и видеоклипове от преживяното по мисии през годините, са подредени в една хубава презентация, с която Сашо и най-активните от клуба разясняват пред новите осмокласници какво е доброволчество и какви неподозирани плюсове ти дава то. "Опитваме се да им покажем, че това е голяма крачка в собственото ти развитие, в мисленето ти. Че ще се почувстваш много по-добре, ако помогнеш на някого или направиш някоя кауза. Показваме им и как сме се веселили, защото да участваш в такива инициативи просто е интересно. Едно е да се прибереш и да вземеш да учиш, защото те сега, новите ученици, не излизат чак толкова много като нас… А друго е след часовете да останеш да се запознаеш с други ученици, по-забавно е. Аз например няма човек в гимназията, когото да не познавам лично." 

Фотограф: Илиян Ружин

Сред последните изпълнения на Сашо и Крис са, съответно, Клоуна и Вълка в най-новата шоу програма на "Аниматори" за децата на Пирдоп. А всяка неделя, в която имат време, двамата се мятат на влака в 05:47 ч. и още преди осем запасват престилките на доброволци в кухнята за бедни към църквата "Св. Пророк Илия" в София. Около 80-литровите казани за супа имат желание да помагат почти всички от клуб "Подкрепа", така че се редуват кои двама или трима да пътуват всяка седмица. Сашо казва, че на тях специално не им прави голямо впечатление дали трябва да обелят един чувал картофи повече или по-малко, защото са си свикнали от стажовете покрай училище. Не се впечатлява много и колко са му измръзнали пръстите. Впечатляват го само лицата на децата, които стоят встрани от опашката.

Фотограф: Илиян Ружин

За протокола. Александър Пиянков учи за готвач, най обича да бърка кекс и може да изяде несметни количества мляко с ориз. Подготвя се да кандидатства икономика във Варна, а после да замине за Германия, където да поработи за добри пари. Това обаче е една друга история, която ще бъде разказана следващия път, когато го срещнем и когато той може би ще е отворил свой собствен ресторант в стар стил, с камини, пушки и дивеч по стените. Или пък ще прави нещо съвсем друго и съвсем неочаквано. Защото, нали знаеш, добрите момчета отиват където си поискат.

Доброволчески клубове като този на Сашо започват да се появяват във все повече училища и университети в цялата страна. Даже ти може да си човекът, който да създаде следващия. Виж в наръчника на младия доброволец откъде да започнеш и ако решиш, пиши ни смело на [email protected]. Насреща сме с каквото можем да помагаме.

Материалът е подготвен от екип на платформата за доброволчество TimeHeroes.org

Четири и двайсет сутринта е и, както всеки ден, в квартирата на г-жа Петя Данева в Златица кафеварката бодро свисти. По същото време, на 4 км от нея, в общежитието на "Млекарското" в Пирдоп не бихме могли да предположим дали Александър Пиянков спи дълбоко в стаята си, току-що се е промъкнал тайно или изобщо не е там, защото когато си почти на 18, местонахождението ти преди зазоряване трудно може да се прогнозира. Дори в малко градче, в което на пръв поглед просто няма какво да се случи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK