Със сърце и ръце
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Със сърце и ръце

Базарите са естествената среда на малкия бизнес

Със сърце и ръце

Зад възхода на базарите се оформя физиономията на прохождаща творческа индустрия в България, както и публика с вкус и отношение към местното производство

Зорница Стоилова
10991 прочитания

Базарите са естествената среда на малкия бизнес

© Надежда Чипева


Часът е десет, навън е слънчево, но щипещо студено и все още сънените градски хора, увити в големи шалове и прегърнали картонени чаши с кафе, врат любопитни носове между щандовете. Съботата е къса и полуработна, а има много спирки за правене. Артистите трескаво подреждат работата си по маси, закачалки и рафтове и все още срамежливо поздравяват и отговарят на събуждащия се интерес. Погледите шарят по деликатните керамични чаши и купички, по които личат вдлъбнатините от пръстите, които са ги създали, и бижутата от най-неочаквани материали, заели формата на въображението на създателите си. Ръцете се радват на естествените материи на пуловерите, роклите, шапките, одеялата, възглавниците и платнените торби със смешни надписи, в които някой е вложил сърце и идея. От малките кутийки с масла, мехлеми и балсами дъха на лавандула, невен и други билки, а книгите са грижливо и талантливо илюстрирани от български артисти. Има още зайци, лисици и мечета за гушкане от филц и прежди и плакати и книжки за оцветяване, които те предизвикват да се проснеш по корем по средата на всичко, за да ги нашариш целите. Мирише на прясно изпечени хляб и сладкиши. Можеш да опиташ сурова тиква, гигантска и отгледана във философията на устойчивото земеделие, или киви, пекло се под петричко слънце, да се подлютиш с балкански лют сос от диви родопски подправки, да се научиш как да мариноваш пъстърва по рецепта на свещениците от манастир "Благовещение" или как да отглеждаш пъдпъдъци в хола си като домашни любимци. За вече посъбудилите се се разлива вино, а на улицата цвърчат бургери от камион като в онзи филм за майстора готвач, който заряза мишленските звезди, за да приготвя улична храна заедно със семейството си.

Базарите са новото градско средище за любознателните, отворени и търсещи хора. За едни са място да избереш подарък на близките си с вкус и отношение или да занесеш на приятелите от чужбина нещо българско и хубаво, различно от мускалче или дървена лъжица made in China. За други са начин да прекарат съботата си приятно и различно, далеч от неоновия кич на мола и нервността на пазаруването там. За трети са зона за открития и срещи с нови и интересни хора. За четвърти - възможност да подкрепят лудите си приятели, които са зарязали сигурната си работа, за да следват страстта си.

Базарите са естествената среда на малкия бизнес, на идеите, родени под душа и записани първо на коляно или на гърба на цигарена кутия, на творбите, доскоро показвани с пламтящи уши само на гаджето, които тепърва ще порастват в конкретни бизнес планове, ще се обличат в маркетингови усилия и етикети и ще търсят пазари. Тези градски събития оформят физиономията на една прохождаща творческа индустрия в България, все още рошава и стеснителна, но търсеща изява и пространство да се развива.

@@galwidg:[email protected]@

Началото логично беше поставено от коледните базари и преди празниците обикновено има най-голямо струпване и разнообразие на подобни форуми. Но те отдавна счупиха рамката на София и сезонността и започнаха да шестват из цялата страна и да създават и заемат различни ниши - вече съществуват базари не само за дизайнерски продукти или ръчно правени неща, но и специализирани за фермери, сладоледи или крафт бири например.

Без да претендираме за изчерпателност, използвахме най-интензивното време преди Коледа, за да се срещнем с някои от организаторите и авторите, с чиято работа може да се запознаете на базарите, за да ни разкажат какви са причините за бума на този формат, какви са възможностите, които предлага той за малки бизнеси и независими творци, и в каква посока ще поеме тази тенденция.

Обратно към корените, или защо се появиха базарите

Един от двигателите на базарите е появата на все повече хора, които имат смелостта да произвеждат по-сериозни дизайнерски продукти. Ася Колева-Стоянова, художник, илюстратор и дизайнер, която стои зад бранда за детски книги, постери, картички, тефтери и тетрадки "Бяла лодка", дава своето обяснение: "Наблюдението ми е, че повечето от тях са хора с деца, които горе-долу са се установили тук, но бягат от масовите продукти и масовия вкус - тоест търсят алтернативни дрешки, играчки, книжки и тъй като не ги намират, им хрумва налудничавата идея да вземат сами да ги произвеждат. Има и много други (без деца), които според мен едва сега са добили самочувствието и смелостта да започнат да правят свои неща - хората лека-полека започват да намират своята "нова бг идентичност", тоест да правят модерни неща и продукти, пречупени през призмата на "българското".

Според нея това може би е израз и на по-голям процес на завръщане към ценности, който тече и при отсрещната страна - на купувачите. Изморени от скоростното живеене и пренаситени от конвейера на бързата мода, те търсят нещо автентично и изработено с внимание към детайла. "Хората се разчупиха и започнаха да се отдалечават от манталитета "да имаш нещо купешко" или на "еди коя си марка", казва и дизайнерът на бижута от индустриални материали и създател на марката Blackout Label Пламена Владимирова.

Затова и организаторите на базари говорят с голямо уважение към публиката си, старателно я култивират и се стремят да я изненадват всеки път с нови открития. Люба Христова, основател на арт коуъркинг пространство SOHO, описва аудиторията на събитията, които се провеждат под техния бранд, "като нормални и усмихнати хора, които те карат да се радваш, че живееш в този град". "Това не са слепи консуматори, а хора, които правят информирани покупки и които искат да се запознаят с авторите, интересуват се от тънкостите, от това как е произведен продуктът", добавя тя.

Базарите са естествената среда на малкия бизнес
Фотограф: Надежда Чипева

Появата на базарите е част и от по-голямата тенденция на икономиката на споделянето, която роди пазарни феномени като Uber и AirBnB. Взаимодействието между различните малки бизнеси, подялбата на ресурси и пространства, елиминирането на посредника - това са все елементи на споделената икономика, които са отличителни черти и на базарите. Една голяма част от творците не могат да си позволят да наемат собствени пространства или да се разделят с процента от продажбите, който изискват галерии и магазини, и базарите са най-естественият начин да преодолеят тези бариери. А и както казва Невяна Бойчева, която се грижи за маркетинга на онлайн платформата, свързваща фермерите с градските хора farmhopping, и която съорганизира коледния фермерски базар в betahaus sofia: "Много по-успешният формат е да се съберем заедно, отколкото всеки по отделно да се опитва да реализира това, което е създал. Пък и си е поле за колаборация."

Базарът с може би най-дълга традиция на пазара и лоялна и подбрана публика е "Ангели и прасета", който се случва в пространството за градска култура и дизайн "Склада". Но неслучайно споделените работни пространства като betahaus, SOHO и cosmos се превърнаха в естествения дом на базарите, а основателите им ги разглеждат като задължителен елемент от комуникирането и бизнес модела на мястото. "За нас ползата е в networking-a, в изграждането и развиването на общност, която вижда, че тук се случват интересни и нови неща", казва Елена Дончева, съосновател на cosmos coworking space & bar, който досега е бил домакин на дизайн маркет и коледен базар.

Сходен е мотивът за организирането на подобни събития и на платформите и кооперативите като farmhopping и "Хранкооп", които свързват производители на чиста храна с клиентите и организират фермерски пазари из града. "Решихме, че е готино преди Коледа да съберем всички на едно място - клиентите да видят на живо производителите и обратното. Защото това са хора с подобен тип мислене - едните се стремят да произвеждат качествена храна, а другите да я консумират и според мен е ценно тези хора да се познават и да заздравим връзката между тях", обяснява Невяна Бойчева от farmhopping.

Подтикнати от желанието да вдъхнат живот на рубриката си "Градски находки", в която представят български производители, дизайнери, автори на приложно изкуство и ръчно изработени аксесоари, в приключението с базарите се впускат и основателките на женския сайт за градска култура и начин на живот "Момичетата от града". Творците, намерили място в медиата, наброяват близо 400 и инициативата за офлайн среща идва тъкмо от тях. "Направихме го по идея на хората, с които от години работим и поддържаме, защото те са много близки до нас като философия - това са независими проекти, започнали от нищото, без подкрепа", казва главният редактор на сайта Левена Лазарова и съосновател на Mish Mash феста, който вече имаше лятно, есенно и коледно издание.

В тенденцията за организиране на базари за ръчно изработени неща и приложни изкуства се включиха още нощни клубове като Culture Beat и Sofia Live Club, които търсят да разширят публиката си през деня, и гиганти, ориентирани към масовата публика, като НДК и Халите.

Това, което разграничава базарите едни от други в голямото предлагане в момента, е селекцията. Истински добрите базари, смятат организаторите, с които "Капитал" разговаря, не са за всеки, който поиска маса и плати такса. Напротив, професионалистите в областта подхождат към това събитие като към изложба, която изисква истинска кураторска работа. Това означава да подбират старателно както участниците, така и броят им, за да не допускат пространството да се претоварва, да имат критерии за качество, да внимават да няма големи разминавания в ценовия диапазон и идеологията на марките, да има равновесие между различните типове артисти и микс между вече наложили се брандове и току-що прохождащи и да следят процеса до най-малките детайли - като подредбата и презентацията на щандовете и маркетинга на участниците

"Ние редим базара от предишния ден и мислим подредбата на много нива - кой участник от какъв вид маса има нужда, трябва ли му светлина, как да бъде украсен щандът, кой с кого е приятел или работи и до кого да бъде нареден. Преди събитието правим специален онлайн каталог и фотосесия на подбрани продукти. Аз лично съм подбирала снимките и съм писала текстовете, с които представяме участниците", дава представа за мащаба на работата Люба Христова от SOHO. За нея най-голямата добавена стойност в целия процес е в контакта между творци и публика, колаборацията между артистите и откриването на нови таланти.

Съоснователите на cosmos Елена Дончева и Мирослав Карталски допълват, че най-големият двигател за всяко следващо събитие е да покажеш нещо ново, тъй като публиката бързо се изморява и постоянно търси разнообразие. Това означава непрекъснато да следиш и да търсиш следващото най-добро нещо, но пък развива вкус и аудитория. Затова и смятат, че повече базари няма да доведат до пренасищане на пазара, а по-скоро до по-доброто му сегментиране. "Всеки ще намери своята ниша, своите автори и своята публика", казва Елена Дончева.

Другият важен момент в организацията на базарите е освен възможности за пазаруване и среща с артисти те да предлагат и цялостно преживяване на посетителите си - от дегустации на кафе или вино, през грим сесии или масажи до фотокорнери за моментални снимки и т.н. "Винаги се стремим да излезем от стандартното излагане на стоки и да отпразнуваме по някакъв начин добрия вкус, така че да изкараш няколко часа приятно през събота и неделя", обобщава една от организаторките на Mish Mash фест, Косара Чигирева.

Каква е ползата за авторите

От другата страна на щандовете, при авторите, които се вълнуват още повече от срещата си с публиката, базарите предлагат няколко различни типа възможности в зависимост от това на какъв етап от развитието си е техният продукт или марка. Едни присъстват на тези събития по-скоро с маркетингова цел - повече хора да научат за работата им, други търсят конкретен търговски ефект от участието си и за тях това е един от най-силните канали за продажби, трети се интересуват от възможността за обратна връзка от публиката, четвърти са любопитни за контакти и работа с други бизнеси. А някои успяват да извличат от появата си всички тези неща накуп.

Организаторите наблюдават, че в процеса на участието си в базари много от авторите са се научили да се промотират по-добре, да инвестират в по-добри опаковки и етикети, да мислят върху представянето си, както и да внимават да не преекспонират присъствието си. "В емоционален план поне за мен базарите са винаги трудни, понеже като повечето творящи и аз съм доста интроверт", споделя авторът на продуктите на "Бяла лодка" Ася Колева-Стоянова. "Но се боря с това и се уча да заставам зад нещата, които правя. Но пък също така е невероятно хубаво, защото се срещаш с хора, които обичат нещата ти и искрено се вълнуват да се запознаят с теб на живо. Виждаш реакциите на други, които срещат продуктите ти за пръв път. Срещите с децата пък са просто отделна тема - да видиш как искрено се радват на нещо, което си направил. Това е храна за душата."

За Милица Зикатанова, която заедно със семейството си управлява малко предприятие за вино и селски туризъм Villa Melnik, най-ценното в участието на базари е възможността да намериш и опознаеш точната си аудитория. "Това са хората, които пътуват, които се интересуват от винен туризъм и натурални продукти и за нас е важно те да ни познават. Те наистина ценят да видят, че продуктът идва от природата и че някой е вложил труд и усилия в него", добавя тя.

А Албена Георгиева от семейното стопанство "Златна нива", което се е специализирало в отглеждането на киви, казва, че базарите са стимул за малките производители да не се отказват. "Всички ние работим и нещо друго, за да можем да се издържаме, и базарите ни дават смисъл да продължаваме да работим. Другото е, че се легитимираме пред клиентите, за които не сме анонимни. И, трето, получаваме обратна връзка, защото за малкия бизнес това е много важно", обяснява Георгиева.

Не на последно място за творците срещите с други креативни хора са източник на вдъхновение и бъдеща работа. Оттам изникват съвместни идеи и бизнес начинания - илюстратори започват колаборации с марки за дрехи и шапки или брандове (например натурална козметика и чорапи) решават да комбинират продуктите си в специални пакети, за да ги продават заедно.

Пък и както казва Ася Колева-Стоянова: "Действа мотивиращо да видиш и други луди хора, които са тръгнали да правят от нищо нещо със сърце и ръце."

Освен че откриват и представят български производители, базарите се стремят да предлагат и цялостно преживяване
Фотограф: Надежда Чипева

Часът е десет, навън е слънчево, но щипещо студено и все още сънените градски хора, увити в големи шалове и прегърнали картонени чаши с кафе, врат любопитни носове между щандовете. Съботата е къса и полуработна, а има много спирки за правене. Артистите трескаво подреждат работата си по маси, закачалки и рафтове и все още срамежливо поздравяват и отговарят на събуждащия се интерес. Погледите шарят по деликатните керамични чаши и купички, по които личат вдлъбнатините от пръстите, които са ги създали, и бижутата от най-неочаквани материали, заели формата на въображението на създателите си. Ръцете се радват на естествените материи на пуловерите, роклите, шапките, одеялата, възглавниците и платнените торби със смешни надписи, в които някой е вложил сърце и идея. От малките кутийки с масла, мехлеми и балсами дъха на лавандула, невен и други билки, а книгите са грижливо и талантливо илюстрирани от български артисти. Има още зайци, лисици и мечета за гушкане от филц и прежди и плакати и книжки за оцветяване, които те предизвикват да се проснеш по корем по средата на всичко, за да ги нашариш целите. Мирише на прясно изпечени хляб и сладкиши. Можеш да опиташ сурова тиква, гигантска и отгледана във философията на устойчивото земеделие, или киви, пекло се под петричко слънце, да се подлютиш с балкански лют сос от диви родопски подправки, да се научиш как да мариноваш пъстърва по рецепта на свещениците от манастир "Благовещение" или как да отглеждаш пъдпъдъци в хола си като домашни любимци. За вече посъбудилите се се разлива вино, а на улицата цвърчат бургери от камион като в онзи филм за майстора готвач, който заряза мишленските звезди, за да приготвя улична храна заедно със семейството си.

Базарите са новото градско средище за любознателните, отворени и търсещи хора. За едни са място да избереш подарък на близките си с вкус и отношение или да занесеш на приятелите от чужбина нещо българско и хубаво, различно от мускалче или дървена лъжица made in China. За други са начин да прекарат съботата си приятно и различно, далеч от неоновия кич на мола и нервността на пазаруването там. За трети са зона за открития и срещи с нови и интересни хора. За четвърти - възможност да подкрепят лудите си приятели, които са зарязали сигурната си работа, за да следват страстта си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    vassilev12 avatar :-|
    Стефан Василев (vassilev12)

    Хубава статия! Липсва само част 4 - Каква е ползата за потребителя.

    А тя неизменно скоро ще бъде разбрана, защото на хората им писва да купуват боклуци произведени единствено защото носят печалба на индустрията. Писна им да ги правят на маймуни с апетитни реклами засягащи най-ниските им страсти.
    За капак индустрията, освен че изнася работните места, където е най-евтино, обезсмисля човешкия фактор в производството, пък дори и в търговията и маркетинга.
    Скоро хората ще започнат да мислят и да действат в посока спасяването на човешкото в човека.

    И да се върнем на авторите. Това, което ги стимулира да създават не са просто печалбите (поне в началото), ами потребността на извадят на вън тяхната творчества природа. За съжаление, колкото повече успех имат, толкова повече се доближават до индустрията. Но, това е природата на човека - и ренесансовите автори са минали от там.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK