Часът е десет, навън е слънчево, но щипещо студено и все още сънените градски хора, увити в големи шалове и прегърнали картонени чаши с кафе, врат любопитни носове между щандовете. Съботата е къса и полуработна, а има много спирки за правене. Артистите трескаво подреждат работата си по маси, закачалки и рафтове и все още срамежливо поздравяват и отговарят на събуждащия се интерес. Погледите шарят по деликатните керамични чаши и купички, по които личат вдлъбнатините от пръстите, които са ги създали, и бижутата от най-неочаквани материали, заели формата на въображението на създателите си. Ръцете се радват на естествените материи на пуловерите, роклите, шапките, одеялата, възглавниците и платнените торби със смешни надписи, в които някой е вложил сърце и идея. От малките кутийки с масла, мехлеми и балсами дъха на лавандула, невен и други билки, а книгите са грижливо и талантливо илюстрирани от български артисти. Има още зайци, лисици и мечета за гушкане от филц и прежди и плакати и книжки за оцветяване, които те предизвикват да се проснеш по корем по средата на всичко, за да ги нашариш целите. Мирише на прясно изпечени хляб и сладкиши. Можеш да опиташ сурова тиква, гигантска и отгледана във философията на устойчивото земеделие, или киви, пекло се под петричко слънце, да се подлютиш с балкански лют сос от диви родопски подправки, да се научиш как да мариноваш пъстърва по рецепта на свещениците от манастир "Благовещение" или как да отглеждаш пъдпъдъци в хола си като домашни любимци. За вече посъбудилите се се разлива вино, а на улицата цвърчат бургери от камион като в онзи филм за майстора готвач, който заряза мишленските звезди, за да приготвя улична храна заедно със семейството си.
Базарите са новото градско средище за любознателните, отворени и търсещи хора. За едни са място да избереш подарък на близките си с вкус и отношение или да занесеш на приятелите от чужбина нещо българско и хубаво, различно от мускалче или дървена лъжица made in China. За други са начин да прекарат съботата си приятно и различно, далеч от неоновия кич на мола и нервността на пазаруването там. За трети са зона за открития и срещи с нови и интересни хора. За четвърти - възможност да подкрепят лудите си приятели, които са зарязали сигурната си работа, за да следват страстта си.
Базарите са естествената среда на малкия бизнес, на идеите, родени под душа и записани първо на коляно или на гърба на цигарена кутия, на творбите, доскоро показвани с пламтящи уши само на гаджето, които тепърва ще порастват в конкретни бизнес планове, ще се обличат в маркетингови усилия и етикети и ще търсят пазари. Тези градски събития оформят физиономията на една прохождаща творческа индустрия в България, все още рошава и стеснителна, но търсеща изява и пространство да се развива.
Началото логично беше поставено от коледните базари и преди празниците обикновено има най-голямо струпване и разнообразие на подобни форуми. Но те отдавна счупиха рамката на София и сезонността и започнаха да шестват из цялата страна и да създават и заемат различни ниши - вече съществуват базари не само за дизайнерски продукти или ръчно правени неща, но и специализирани за фермери, сладоледи или крафт бири например.
Без да претендираме за изчерпателност, използвахме най-интензивното време преди Коледа, за да се срещнем с някои от организаторите и авторите, с чиято работа може да се запознаете на базарите, за да ни разкажат какви са причините за бума на този формат, какви са възможностите, които предлага той за малки бизнеси и независими творци, и в каква посока ще поеме тази тенденция.
Обратно към корените, или защо се появиха базарите
Един от двигателите на базарите е появата на все повече хора, които имат смелостта да произвеждат по-сериозни дизайнерски продукти. Ася Колева-Стоянова, художник, илюстратор и дизайнер, която стои зад бранда за детски книги, постери, картички, тефтери и тетрадки "Бяла лодка", дава своето обяснение: "Наблюдението ми е, че повечето от тях са хора с деца, които горе-долу са се установили тук, но бягат от масовите продукти и масовия вкус - тоест търсят алтернативни дрешки, играчки, книжки и тъй като не ги намират, им хрумва налудничавата идея да вземат сами да ги произвеждат. Има и много други (без деца), които според мен едва сега са добили самочувствието и смелостта да започнат да правят свои неща - хората лека-полека започват да намират своята "нова бг идентичност", тоест да правят модерни неща и продукти, пречупени през призмата на "българското".
Според нея това може би е израз и на по-голям процес на завръщане към ценности, който тече и при отсрещната страна - на купувачите. Изморени от скоростното живеене и пренаситени от конвейера на бързата мода, те търсят нещо автентично и изработено с внимание към детайла. "Хората се разчупиха и започнаха да се отдалечават от манталитета "да имаш нещо купешко" или на "еди коя си марка", казва и дизайнерът на бижута от индустриални материали и създател на марката Blackout Label Пламена Владимирова.
Затова и организаторите на базари говорят с голямо уважение към публиката си, старателно я култивират и се стремят да я изненадват всеки път с нови открития. Люба Христова, основател на арт коуъркинг пространство SOHO, описва аудиторията на събитията, които се провеждат под техния бранд, "като нормални и усмихнати хора, които те карат да се радваш, че живееш в този град". "Това не са слепи консуматори, а хора, които правят информирани покупки и които искат да се запознаят с авторите, интересуват се от тънкостите, от това как е произведен продуктът", добавя тя.

Появата на базарите е част и от по-голямата тенденция на икономиката на споделянето, която роди пазарни феномени като Uber и AirBnB. Взаимодействието между различните малки бизнеси, подялбата на ресурси и пространства, елиминирането на посредника - това са все елементи на споделената икономика, които са отличителни черти и на базарите. Една голяма част от творците не могат да си позволят да наемат собствени пространства или да се разделят с процента от продажбите, който изискват галерии и магазини, и базарите са най-естественият начин да преодолеят тези бариери. А и както казва Невяна Бойчева, която се грижи за маркетинга на онлайн платформата, свързваща фермерите с градските хора farmhopping, и която съорганизира коледния фермерски базар в betahaus sofia: "Много по-успешният формат е да се съберем заедно, отколкото всеки по отделно да се опитва да реализира това, което е създал. Пък и си е поле за колаборация."
Базарът с може би най-дълга традиция на пазара и лоялна и подбрана публика е "Ангели и прасета", който се случва в пространството за градска култура и дизайн "Склада". Но неслучайно споделените работни пространства като betahaus, SOHO и cosmos се превърнаха в естествения дом на базарите, а основателите им ги разглеждат като задължителен елемент от комуникирането и бизнес модела на мястото. "За нас ползата е в networking-a, в изграждането и развиването на общност, която вижда, че тук се случват интересни и нови неща", казва Елена Дончева, съосновател на cosmos coworking space & bar, който досега е бил домакин на дизайн маркет и коледен базар.
Сходен е мотивът за организирането на подобни събития и на платформите и кооперативите като farmhopping и "Хранкооп", които свързват производители на чиста храна с клиентите и организират фермерски пазари из града. "Решихме, че е готино преди Коледа да съберем всички на едно място - клиентите да видят на живо производителите и обратното. Защото това са хора с подобен тип мислене - едните се стремят да произвеждат качествена храна, а другите да я консумират и според мен е ценно тези хора да се познават и да заздравим връзката между тях", обяснява Невяна Бойчева от farmhopping.
Подтикнати от желанието да вдъхнат живот на рубриката си "Градски находки", в която представят български производители, дизайнери, автори на приложно изкуство и ръчно изработени аксесоари, в приключението с базарите се впускат и основателките на женския сайт за градска култура и начин на живот "Момичетата от града". Творците, намерили място в медиата, наброяват близо 400 и инициативата за офлайн среща идва тъкмо от тях. "Направихме го по идея на хората, с които от години работим и поддържаме, защото те са много близки до нас като философия - това са независими проекти, започнали от нищото, без подкрепа", казва главният редактор на сайта Левена Лазарова и съосновател на Mish Mash феста, който вече имаше лятно, есенно и коледно издание.
В тенденцията за организиране на базари за ръчно изработени неща и приложни изкуства се включиха още нощни клубове като Culture Beat и Sofia Live Club, които търсят да разширят публиката си през деня, и гиганти, ориентирани към масовата публика, като НДК и Халите.
Това, което разграничава базарите едни от други в голямото предлагане в момента, е селекцията. Истински добрите базари, смятат организаторите, с които "Капитал" разговаря, не са за всеки, който поиска маса и плати такса. Напротив, професионалистите в областта подхождат към това събитие като към изложба, която изисква истинска кураторска работа. Това означава да подбират старателно както участниците, така и броят им, за да не допускат пространството да се претоварва, да имат критерии за качество, да внимават да няма големи разминавания в ценовия диапазон и идеологията на марките, да има равновесие между различните типове артисти и микс между вече наложили се брандове и току-що прохождащи и да следят процеса до най-малките детайли - като подредбата и презентацията на щандовете и маркетинга на участниците
"Ние редим базара от предишния ден и мислим подредбата на много нива - кой участник от какъв вид маса има нужда, трябва ли му светлина, как да бъде украсен щандът, кой с кого е приятел или работи и до кого да бъде нареден. Преди събитието правим специален онлайн каталог и фотосесия на подбрани продукти. Аз лично съм подбирала снимките и съм писала текстовете, с които представяме участниците", дава представа за мащаба на работата Люба Христова от SOHO. За нея най-голямата добавена стойност в целия процес е в контакта между творци и публика, колаборацията между артистите и откриването на нови таланти.
Съоснователите на cosmos Елена Дончева и Мирослав Карталски допълват, че най-големият двигател за всяко следващо събитие е да покажеш нещо ново, тъй като публиката бързо се изморява и постоянно търси разнообразие. Това означава непрекъснато да следиш и да търсиш следващото най-добро нещо, но пък развива вкус и аудитория. Затова и смятат, че повече базари няма да доведат до пренасищане на пазара, а по-скоро до по-доброто му сегментиране. "Всеки ще намери своята ниша, своите автори и своята публика", казва Елена Дончева.
Другият важен момент в организацията на базарите е освен възможности за пазаруване и среща с артисти те да предлагат и цялостно преживяване на посетителите си - от дегустации на кафе или вино, през грим сесии или масажи до фотокорнери за моментални снимки и т.н. "Винаги се стремим да излезем от стандартното излагане на стоки и да отпразнуваме по някакъв начин добрия вкус, така че да изкараш няколко часа приятно през събота и неделя", обобщава една от организаторките на Mish Mash фест, Косара Чигирева.
Каква е ползата за авторите
От другата страна на щандовете, при авторите, които се вълнуват още повече от срещата си с публиката, базарите предлагат няколко различни типа възможности в зависимост от това на какъв етап от развитието си е техният продукт или марка. Едни присъстват на тези събития по-скоро с маркетингова цел - повече хора да научат за работата им, други търсят конкретен търговски ефект от участието си и за тях това е един от най-силните канали за продажби, трети се интересуват от възможността за обратна връзка от публиката, четвърти са любопитни за контакти и работа с други бизнеси. А някои успяват да извличат от появата си всички тези неща накуп.
Организаторите наблюдават, че в процеса на участието си в базари много от авторите са се научили да се промотират по-добре, да инвестират в по-добри опаковки и етикети, да мислят върху представянето си, както и да внимават да не преекспонират присъствието си. "В емоционален план поне за мен базарите са винаги трудни, понеже като повечето творящи и аз съм доста интроверт", споделя авторът на продуктите на "Бяла лодка" Ася Колева-Стоянова. "Но се боря с това и се уча да заставам зад нещата, които правя. Но пък също така е невероятно хубаво, защото се срещаш с хора, които обичат нещата ти и искрено се вълнуват да се запознаят с теб на живо. Виждаш реакциите на други, които срещат продуктите ти за пръв път. Срещите с децата пък са просто отделна тема - да видиш как искрено се радват на нещо, което си направил. Това е храна за душата."
За Милица Зикатанова, която заедно със семейството си управлява малко предприятие за вино и селски туризъм Villa Melnik, най-ценното в участието на базари е възможността да намериш и опознаеш точната си аудитория. "Това са хората, които пътуват, които се интересуват от винен туризъм и натурални продукти и за нас е важно те да ни познават. Те наистина ценят да видят, че продуктът идва от природата и че някой е вложил труд и усилия в него", добавя тя.
А Албена Георгиева от семейното стопанство "Златна нива", което се е специализирало в отглеждането на киви, казва, че базарите са стимул за малките производители да не се отказват. "Всички ние работим и нещо друго, за да можем да се издържаме, и базарите ни дават смисъл да продължаваме да работим. Другото е, че се легитимираме пред клиентите, за които не сме анонимни. И, трето, получаваме обратна връзка, защото за малкия бизнес това е много важно", обяснява Георгиева.
Не на последно място за творците срещите с други креативни хора са източник на вдъхновение и бъдеща работа. Оттам изникват съвместни идеи и бизнес начинания - илюстратори започват колаборации с марки за дрехи и шапки или брандове (например натурална козметика и чорапи) решават да комбинират продуктите си в специални пакети, за да ги продават заедно.
Пък и както казва Ася Колева-Стоянова: "Действа мотивиращо да видиш и други луди хора, които са тръгнали да правят от нищо нещо със сърце и ръце."

Часът е десет, навън е слънчево, но щипещо студено и все още сънените градски хора, увити в големи шалове и прегърнали картонени чаши с кафе, врат любопитни носове между щандовете. Съботата е къса и полуработна, а има много спирки за правене. Артистите трескаво подреждат работата си по маси, закачалки и рафтове и все още срамежливо поздравяват и отговарят на събуждащия се интерес. Погледите шарят по деликатните керамични чаши и купички, по които личат вдлъбнатините от пръстите, които са ги създали, и бижутата от най-неочаквани материали, заели формата на въображението на създателите си. Ръцете се радват на естествените материи на пуловерите, роклите, шапките, одеялата, възглавниците и платнените торби със смешни надписи, в които някой е вложил сърце и идея. От малките кутийки с масла, мехлеми и балсами дъха на лавандула, невен и други билки, а книгите са грижливо и талантливо илюстрирани от български артисти. Има още зайци, лисици и мечета за гушкане от филц и прежди и плакати и книжки за оцветяване, които те предизвикват да се проснеш по корем по средата на всичко, за да ги нашариш целите. Мирише на прясно изпечени хляб и сладкиши. Можеш да опиташ сурова тиква, гигантска и отгледана във философията на устойчивото земеделие, или киви, пекло се под петричко слънце, да се подлютиш с балкански лют сос от диви родопски подправки, да се научиш как да мариноваш пъстърва по рецепта на свещениците от манастир "Благовещение" или как да отглеждаш пъдпъдъци в хола си като домашни любимци. За вече посъбудилите се се разлива вино, а на улицата цвърчат бургери от камион като в онзи филм за майстора готвач, който заряза мишленските звезди, за да приготвя улична храна заедно със семейството си.
Базарите са новото градско средище за любознателните, отворени и търсещи хора. За едни са място да избереш подарък на близките си с вкус и отношение или да занесеш на приятелите от чужбина нещо българско и хубаво, различно от мускалче или дървена лъжица made in China. За други са начин да прекарат съботата си приятно и различно, далеч от неоновия кич на мола и нервността на пазаруването там. За трети са зона за открития и срещи с нови и интересни хора. За четвърти - възможност да подкрепят лудите си приятели, които са зарязали сигурната си работа, за да следват страстта си.
1 коментар
Хубава статия! Липсва само част 4 - Каква е ползата за потребителя.
А тя неизменно скоро ще бъде разбрана, защото на хората им писва да купуват боклуци произведени единствено защото носят печалба на индустрията. Писна им да ги правят на маймуни с апетитни реклами засягащи най-ниските им страсти.
За капак индустрията, освен че изнася работните места, където е най-евтино, обезсмисля човешкия фактор в производството, пък дори и в търговията и маркетинга.
Скоро хората ще започнат да мислят и да действат в посока спасяването на човешкото в човека.
И да се върнем на авторите. Това, което ги стимулира да създават не са просто печалбите (поне в началото), ами потребността на извадят на вън тяхната творчества природа. За съжаление, колкото повече успех имат, толкова повече се доближават до индустрията. Но, това е природата на човека - и ренесансовите автори са минали от там.