Мисионерите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мисионерите

В момента тече процес на модернизация на ромската общност, казват председателят на център "Амалипе" Деян Колев (вляво) и общностният модератор на местния клуб в Бяла черква Венелин Илиев.

Мисионерите

Деян Колев и екипът му в център "Амалипе" доказват защо ромската интеграция не е мръсна дума

Люба Йорданова
9490 прочитания

В момента тече процес на модернизация на ромската общност, казват председателят на център "Амалипе" Деян Колев (вляво) и общностният модератор на местния клуб в Бяла черква Венелин Илиев.

© Надежда Чипева


"Влизайте, влизайте", маха с ръка Деян Колев към събралите се пред вратата на офиса на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" хора. Те бързо запълват стаята, която служи за приемна в тесния стар апартамент на организацията в центъра на Велико Търново. Дошли са от Павликени, за да чуят какво се променя в системата за плащане на здравни осигуровки от догодина и как "Амалипе" може да им помогне да покрият задълженията си. 23 декември е последният ден, в който хората с прекъснати здравноосигурителни права могат да ги възстановят двойно по-евтино, започва да обяснява спокойно Деян Колев, а всички очи са вперени в него. Със спечелен проект към Европейската комисия неправителствената организация подпомага най-активните доброволци към местния си център за развитие на общността в Павликени, като покрива половината от осигуровките, които дължат. "Искаме обаче всеки месец да се плащат системно осигуровките - така както плащате за кабелна телевизия", изрежда условията Деян Колев, "и да се включвате активно в дейностите на местните клубове." "Дори когато не работите, 17 лева за здравето си трябва да дадете", продължава той и обяснява предимствата на това да си здравноосигурен. "Хайде, отивайте към НАП", изпраща доброволците Деян, а координаторът "Общностно развитие" в центъра Иван Тодоров отива да помага с документите. Опашката в агенцията е дълга, но те вече са убедени, че чакането си заслужава.

Проектът със здравните осигуровки е една от много инициативи, в които център "Амалипе" и неговият председател Деян Колев влагат време, усилия и сърце през последните 15 години. Посветили са се на каузата модернизация на ромското общество - но отвътре, през самите хора, и със запазване на тези ромски традиции и култура, които излизат от патриархалното и могат да донесат разнообразие в живота ни заедно. Рецептата на неправителствената организация е качествено образование за всички деца и развитие на местните общности. Оттам следват здравната интеграция, социалната работа и застъпничеството пред институциите. Едва ли има училище из страната, което да работи активно срещу отпадането на ромски деца от класните стаи и което да не го прави в партньорство с "Амалипе". На организацията се дължат многобройните случаи на превенция на ранни бракове, на включване на хора обратно в здравната и социалната системи, на успешното дипломиране на младежи от ромски произход. "Амалипе" всъщност показва какво стои зад мъглявото определение ромска интеграция и как тя може да се случи наистина. Извън сухите национални стратегии, които остават само на хартия, неправилно вложените държавни ресурси и обраслото с предразсъдъци българско общество.

"Е, точно циганчето ли?"

Началото на "Амалипе" е през 1999-2000 г. на тържество за първокласника на колеги на Деян Колев, който тогава е учител по философия. Възрастните се шегуват с момчето дали вече има съученичка, която харесва и то импулсивно посочва единственото момиче от ромски произход в класа. "Е, от толкова много българи, ти циганчето ли избра", възразяват на майтап родителите, които, спомня си Деян, са далече от това да са расисти. "Бях много шокиран от цялата работа и се замислих, че децата всъщност нямат предразсъдъци, не правят разлика по етнос", разказва председателят на "Амалипе" и допълва: "Но родителите - дори и от високи социални слоеве, без да осъзнават, могат да вкарат този тип стереотипи".

С партньорката му Теодора Крумова си дават сметка, че до голяма степен тези предразсъдъци се дължат на непознаването и започват да събират суров ромски фолклор - приказки, обичаи легенди, а след това ги публикуват. Логично им идва идеята за свободно избираемия предмет "Фолклор на етносите", "защото в модерното общество най-сигурният начин да стигнеш до по-широк кръг хора е през училището". Постепенно всички останали дейности се навързват около образованието. Деян и Теодора започват да доброволстват към гражданския сектор и впоследствие се оформя "Амалипе" във Велико Търново. Днес организацията има структури из цялата страна, дейностите й имат национален обхват, а екипът изглежда сплотен в преследването на ясна кауза. "Деян Колев умее да работи с нас, говорим си дори на малки имена, няма господин или госпожо. Много внимателен е към всички", описва работната атмосфера Иван Тодоров, един от членовете на екипа. Дори когато се опитва да се прави на строг, вижда положителното и обръща на шега. "Залага на доброто у хората, много им вярва, толкова е доверчив, че понякога дори злоупотребяват с него, но той не обръща внимание и продължава с мисията си - да прави добро и да помага на хората", искрен е Иван.

"Огромната част от хората не са расисти в душата си", учудва ни с искрената си убеденост Деян Колев. Той вярва, че предразсъдъците спрямо ромите идват от непознаването, от това, че  ромската общност масово се асоциира с най-маргиналните й части. А проучване на социалното министерство преди няколко години е показало, че маргинализирани са само около 11% от ромските семейства. Повечето българи не възприемат образованите роми като част от този етнос, смята председателят на "Амалипе", и допълва, че това е пречка да се показват публично добри примери, а води и до това самите роми да предпочитат да се скрият, че са такива, от страх от дискриминация. Можем ли да преборим предразсъдъците, питаме Деян и той е откровен - при някои хора - да, при други обаче - не. "Амалипе" са се фокусирали върху тези, групи, които имат влияние върху обществото - учители, социални и здравни работници, както и млади хора. При първите си обучения и съвместни дейности с местни институции като регионалните здравни инспекции и регионалните инспекторати по образованието, организацията успява да постигне с около 20% намаляване на стереотипните нагласи. Още по-голям е успехът на младежките клубове "Младежта е толерантност", които обединяват ромски и български младежи в шест университетски града. "Най-важното нещо беше, че работиха и живяха заедно - това ликвидира всякакви предразсъдъци", разказва Деян и дава пример със САЩ, където ключово за началото на преодоляването на стереотипите срещу афроамериканците е била войната във Виетнам, когато всички отиват да воюват заедно. "Големият проблем в нашето общество след промените е това, че роми и българи спряха да контактуват системно - училища се сегрегираха, на работното място има малко роми. Когато работиш с някого заедно, когато празнувате заедно, почивате заедно, няма как да имаш толкова предразсъдъци", убеден е философът.

За себе си той казва, че не се е чувствал дискриминиран, най-малко защото "никога не съм опитвал да обясня свои неуспехи с дискриминация". Но му е изключително неприятно, когато сутрин си пусне телевизора и попадне на репортаж с антиромски коментари, а те, както знаем, въобще не са малко. "Това се отразява зле на хората от общността, кара ги да крият произхода си", забелязал е Деян.

Училището може всичко

За Таня Ванова, която е координатор "педагогическа подкрепа" в "Амалипе", моделът за образователна интеграция на организацията липсва в системата като цяло. Ключът според нея е в "това, че се обръща внимание на всеки един учител, на всеки един проблем, че винаги сме отворени - без значение по кое време в денонощието", в комбинация с обученията на учители и родители. А за силния ефект на срещите по училищата допринася и самата личност на Деян Колев. "Когато той застане отпред и започне да им говори, всички проблеми и лоши мисли сякаш се изпаряват, енергията се обръща, хората се чувстват по-спокойни. намират в него човек, на когото могат да се опрат", разказва Таня Ванова. Мрежата на центъра включва вече близо 200 училища, 37 хил. деца и над 200 доброволци.

Преди близо две години екипът на средищното ОУ "Васил Левски" в пловдивското село Караджово успява с помощта на местната общност да убеди отличничката си в седми клас и нейното семейство калайджии (една от консервативните ромски групи) да продължи образованието си в гимназия, вместо скоро да бъде омъжена. Директорката на училището Красимира Благоева разказва за този случай с гордост и споделя, че не биха могли да го направят без подкрепата и информацията за спецификите на различните ромски групи, която им дава "Амалипе". Като това например, че в някои от тях, ако искаш да върнеш едно дете в училище, трябва да се обърнеш към свекървата. Целият екип на ОУ "Васил Левски" преминава обучения за работа в мултикултурна среда, научава се да познава причините, поради които даден етнос постъпва в различни ситуации, и се учи, че решенията не са еднакви навсякъде. Днес сто процента от учениците на средищното училище в Караджово са включени в учебния процес и завършват успешно. "Срещата ми с Деян Колев преди 11 години беше причината да се впусна в  неговата кауза за приобщаване на ромската общност", спомня си Красимира Благоева. Определя го като мисионер, който с личния си пример успява да събуди доверието на хората, с които общува. "Амалипе" са заедно с Караджово и по време на събитията в близката Катуница, за да покажат, че конфликтите не са етнически, а междуличностни и обществото не трябва да залита по лесния път на расизма. 

Отпадащи ученици няма и в СОУ "Цанко Церковски" в шуменското село Никола Козлево, което е огромен успех на фона на 17,5 хил. напуснали образованието през учебната 2012-2013 г. според НСИ. Заедно с "Амалипе" екипът е сформирал училищен парламент и родителски клуб, организира лагери и обмен за добри практики с други училища, работи с всяко дете в риск. "Деян Колев вярва в учителите - може би защото и той е такъв", споделя директорът Катилиян Костадинов. От председателя на "Амалипе" той е получил "безрезервна подкрепа", всеотдайност, идеи за работа с общността и възможности за контакти на местно и национално ниво. Една от ключовите инициативи на неправителствената организация е отбелязването на ромската Нова година, при което деца от различни училища из страната идват в София, за да сурвакат представители на държавни институции. Това дава възможност да училищата, които често се чувстват изолирани в малките си населени места, да покажат какво правят и да споделят проблемите си.

Деян Колев държи на съвместната работа с националните власти. Участва в междуведомствени групи, обсъждания на политики, комитети за наблюдение на оперативни програми. Или както го описва председателят на сдружение "Свят без граници" Ганчо Илиев, "Деян е единственият представител на ромската общност, който в момента активно прави национални политики". Двете организации успяват например да прокарат възможност за проекти за социално включване с фокус върху ромите и в двете нови оперативни програми - за човешки ресурси и за образование и наука.

Деян казва, че не е получавал "сериозен отказ" от взаимодействие с някоя национална институция и че за него е важно управляващите да виждат, че "Амалипе" са силни на терен. Въпреки това е категоричен, че ромската интеграция не е била досега приоритет на нито едно правителство, макар че предвид мащаба на проблема би трябвало да е сред първите. Според доклад на Световната банка отпреди 2 години 23% от младите хора, които трябва да стъпят на пазара на труда, са от ромски произход. "Ако тези младежи не са образовани и квалифицирани, не можеш да постигнеш никакво развитие за България", убеден е Деян. Според него друг недостатък е, че макар да има много успешни пилотни модели на местно ниво, те не се прилагат в национален мащаб. Затова остава впечатлението, че от толкова години все някой прави нещо за интеграция на ромите, а пък резултати не се постигат. А основният фактор, който пречи на политиките за интеграция според председателя на "Амалипе", е липсата на обществена подкрепа. "Хората не подкрепят тези политики, смятат ги за привилегии спрямо ромите", споделя Деян и намира причината за това в недобрата комуникация между власти и хора.

"Държавната политика е един шаблон, който се налага на всяко училище", дава пример за разликите между политиките на гражданския и държавния сектор Катилян Костадинов. "А с "Амалипе" имаме политика за всяко едно дете, обръщаме внимание на всички страни на проблема, по-близко стигаме до децата и техните родители", допълва директорът.

Ромската общност се променя, дори и да не го виждаме

"Това, което наричаме интеграция, всъщност е процесът на модернизация на ромската общност", обяснява Деян Колев. Така, както българите са започнали да минават от патриархален към модерен етап в своето развитие през Възраждането, така за ромите този преход започва при социализма при някои групи, но активно протича сега. Има групи, при които този процес е много напреднал - например рударската, към която принадлежи самият Деян Колев. Както пише Иван Хаджийски, разказва ни председателят на "Амалипе", през Възраждането в едната стая бащата прави менци и бакъри, в другата синът чете Волтер. "Същото може да се види сега в ромска къща - бащата прави ножове, синът е във Facebook и иска да учи висше", дава пример Деян.

За него голямата задача пред гражданския сектор е първо да ускорят този процес на модернизация, защото обстановката в момента не го прави. "Голяма работа, че в село Долни цибър има 90 висшисти роми. Те са без работа", посочва Деян един от проблемите - икономическата ситуация, особено в Северозападна България, където иначе ромската общност е най-напреднала. Другият фактор са много тежките стереотипи спрямо ромите, заради които съществуват две заплахи - асимилация, която вече тече активно сред по-образованите роми, които не се определят като такива, и радикализация заради това, че ти се отказва достъп до обществото, която все още не се случва масово, но я има по места.

Затова "Амалипе" залагат силно на работата си със самите хора от общността. Те са при тях, обикалят от врата на врата, за да разберат какви са нуждите и как могат да се решат. "Ако самата общност изостава и не се работи с нея, няма да бъдем така добре полезни", смята координаторът "общностно развитие" Иван Тодоров. Той е категоричен, че "центърът прави това, което е занемарила държавата" и всяка една община има нужда от политиките за развитие на общността.

"Работата с общността е ключът към интеграцията", споделя и Ганчо Илиев от "Свят без граници". Другият вариант, казва той, е "изкуствено, моментно състояние, в което общността няма нужната визия и участие и което я прави за пореден път консуматорски зависима".

Със спечелен проект към Европейската комисия "Амалипе" подпомага най-активните доброволци към местния си център за развитие на общността в Павликени, като покрива половината от здравните осигуровките, които дължат.
Фотограф: Надежда Чипева

"Влизайте, влизайте", маха с ръка Деян Колев към събралите се пред вратата на офиса на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" хора. Те бързо запълват стаята, която служи за приемна в тесния стар апартамент на организацията в центъра на Велико Търново. Дошли са от Павликени, за да чуят какво се променя в системата за плащане на здравни осигуровки от догодина и как "Амалипе" може да им помогне да покрият задълженията си. 23 декември е последният ден, в който хората с прекъснати здравноосигурителни права могат да ги възстановят двойно по-евтино, започва да обяснява спокойно Деян Колев, а всички очи са вперени в него. Със спечелен проект към Европейската комисия неправителствената организация подпомага най-активните доброволци към местния си център за развитие на общността в Павликени, като покрива половината от осигуровките, които дължат. "Искаме обаче всеки месец да се плащат системно осигуровките - така както плащате за кабелна телевизия", изрежда условията Деян Колев, "и да се включвате активно в дейностите на местните клубове." "Дори когато не работите, 17 лева за здравето си трябва да дадете", продължава той и обяснява предимствата на това да си здравноосигурен. "Хайде, отивайте към НАП", изпраща доброволците Деян, а координаторът "Общностно развитие" в центъра Иван Тодоров отива да помага с документите. Опашката в агенцията е дълга, но те вече са убедени, че чакането си заслужава.

Проектът със здравните осигуровки е една от много инициативи, в които център "Амалипе" и неговият председател Деян Колев влагат време, усилия и сърце през последните 15 години. Посветили са се на каузата модернизация на ромското общество - но отвътре, през самите хора, и със запазване на тези ромски традиции и култура, които излизат от патриархалното и могат да донесат разнообразие в живота ни заедно. Рецептата на неправителствената организация е качествено образование за всички деца и развитие на местните общности. Оттам следват здравната интеграция, социалната работа и застъпничеството пред институциите. Едва ли има училище из страната, което да работи активно срещу отпадането на ромски деца от класните стаи и което да не го прави в партньорство с "Амалипе". На организацията се дължат многобройните случаи на превенция на ранни бракове, на включване на хора обратно в здравната и социалната системи, на успешното дипломиране на младежи от ромски произход. "Амалипе" всъщност показва какво стои зад мъглявото определение ромска интеграция и как тя може да се случи наистина. Извън сухите национални стратегии, които остават само на хартия, неправилно вложените държавни ресурси и обраслото с предразсъдъци българско общество.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gabera avatar :-?
    gabera

    Голямо възхищение от дейността на тези хора - с разум, търпение и упорство!
    България ще започне да израства едва, когато мнозинството българи разбере, че образоването на ромите е една от най-важните предпоставки за дълготраен растеж на икономиката и за социален мир.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK