Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 25 дек 2015, 14:43, 9216 прочитания

Мисионерите

Деян Колев и екипът му в център "Амалипе" доказват защо ромската интеграция не е мръсна дума

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Влизайте, влизайте", маха с ръка Деян Колев към събралите се пред вратата на офиса на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" хора. Те бързо запълват стаята, която служи за приемна в тесния стар апартамент на организацията в центъра на Велико Търново. Дошли са от Павликени, за да чуят какво се променя в системата за плащане на здравни осигуровки от догодина и как "Амалипе" може да им помогне да покрият задълженията си. 23 декември е последният ден, в който хората с прекъснати здравноосигурителни права могат да ги възстановят двойно по-евтино, започва да обяснява спокойно Деян Колев, а всички очи са вперени в него. Със спечелен проект към Европейската комисия неправителствената организация подпомага най-активните доброволци към местния си център за развитие на общността в Павликени, като покрива половината от осигуровките, които дължат. "Искаме обаче всеки месец да се плащат системно осигуровките - така както плащате за кабелна телевизия", изрежда условията Деян Колев, "и да се включвате активно в дейностите на местните клубове." "Дори когато не работите, 17 лева за здравето си трябва да дадете", продължава той и обяснява предимствата на това да си здравноосигурен. "Хайде, отивайте към НАП", изпраща доброволците Деян, а координаторът "Общностно развитие" в центъра Иван Тодоров отива да помага с документите. Опашката в агенцията е дълга, но те вече са убедени, че чакането си заслужава.

Проектът със здравните осигуровки е една от много инициативи, в които център "Амалипе" и неговият председател Деян Колев влагат време, усилия и сърце през последните 15 години. Посветили са се на каузата модернизация на ромското общество - но отвътре, през самите хора, и със запазване на тези ромски традиции и култура, които излизат от патриархалното и могат да донесат разнообразие в живота ни заедно. Рецептата на неправителствената организация е качествено образование за всички деца и развитие на местните общности. Оттам следват здравната интеграция, социалната работа и застъпничеството пред институциите. Едва ли има училище из страната, което да работи активно срещу отпадането на ромски деца от класните стаи и което да не го прави в партньорство с "Амалипе". На организацията се дължат многобройните случаи на превенция на ранни бракове, на включване на хора обратно в здравната и социалната системи, на успешното дипломиране на младежи от ромски произход. "Амалипе" всъщност показва какво стои зад мъглявото определение ромска интеграция и как тя може да се случи наистина. Извън сухите национални стратегии, които остават само на хартия, неправилно вложените държавни ресурси и обраслото с предразсъдъци българско общество.


"Е, точно циганчето ли?"

Началото на "Амалипе" е през 1999-2000 г. на тържество за първокласника на колеги на Деян Колев, който тогава е учител по философия. Възрастните се шегуват с момчето дали вече има съученичка, която харесва и то импулсивно посочва единственото момиче от ромски произход в класа. "Е, от толкова много българи, ти циганчето ли избра", възразяват на майтап родителите, които, спомня си Деян, са далече от това да са расисти. "Бях много шокиран от цялата работа и се замислих, че децата всъщност нямат предразсъдъци, не правят разлика по етнос", разказва председателят на "Амалипе" и допълва: "Но родителите - дори и от високи социални слоеве, без да осъзнават, могат да вкарат този тип стереотипи".

С партньорката му Теодора Крумова си дават сметка, че до голяма степен тези предразсъдъци се дължат на непознаването и започват да събират суров ромски фолклор - приказки, обичаи легенди, а след това ги публикуват. Логично им идва идеята за свободно избираемия предмет "Фолклор на етносите", "защото в модерното общество най-сигурният начин да стигнеш до по-широк кръг хора е през училището". Постепенно всички останали дейности се навързват около образованието. Деян и Теодора започват да доброволстват към гражданския сектор и впоследствие се оформя "Амалипе" във Велико Търново. Днес организацията има структури из цялата страна, дейностите й имат национален обхват, а екипът изглежда сплотен в преследването на ясна кауза. "Деян Колев умее да работи с нас, говорим си дори на малки имена, няма господин или госпожо. Много внимателен е към всички", описва работната атмосфера Иван Тодоров, един от членовете на екипа. Дори когато се опитва да се прави на строг, вижда положителното и обръща на шега. "Залага на доброто у хората, много им вярва, толкова е доверчив, че понякога дори злоупотребяват с него, но той не обръща внимание и продължава с мисията си - да прави добро и да помага на хората", искрен е Иван.



"Огромната част от хората не са расисти в душата си", учудва ни с искрената си убеденост Деян Колев. Той вярва, че предразсъдъците спрямо ромите идват от непознаването, от това, че  ромската общност масово се асоциира с най-маргиналните й части. А проучване на социалното министерство преди няколко години е показало, че маргинализирани са само около 11% от ромските семейства. Повечето българи не възприемат образованите роми като част от този етнос, смята председателят на "Амалипе", и допълва, че това е пречка да се показват публично добри примери, а води и до това самите роми да предпочитат да се скрият, че са такива, от страх от дискриминация. Можем ли да преборим предразсъдъците, питаме Деян и той е откровен - при някои хора - да, при други обаче - не. "Амалипе" са се фокусирали върху тези, групи, които имат влияние върху обществото - учители, социални и здравни работници, както и млади хора. При първите си обучения и съвместни дейности с местни институции като регионалните здравни инспекции и регионалните инспекторати по образованието, организацията успява да постигне с около 20% намаляване на стереотипните нагласи. Още по-голям е успехът на младежките клубове "Младежта е толерантност", които обединяват ромски и български младежи в шест университетски града. "Най-важното нещо беше, че работиха и живяха заедно - това ликвидира всякакви предразсъдъци", разказва Деян и дава пример със САЩ, където ключово за началото на преодоляването на стереотипите срещу афроамериканците е била войната във Виетнам, когато всички отиват да воюват заедно. "Големият проблем в нашето общество след промените е това, че роми и българи спряха да контактуват системно - училища се сегрегираха, на работното място има малко роми. Когато работиш с някого заедно, когато празнувате заедно, почивате заедно, няма как да имаш толкова предразсъдъци", убеден е философът.

За себе си той казва, че не се е чувствал дискриминиран, най-малко защото "никога не съм опитвал да обясня свои неуспехи с дискриминация". Но му е изключително неприятно, когато сутрин си пусне телевизора и попадне на репортаж с антиромски коментари, а те, както знаем, въобще не са малко. "Това се отразява зле на хората от общността, кара ги да крият произхода си", забелязал е Деян.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 12315 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2784 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Първата важна битка, която трябва да поведем, е да си запазим достойнството

Режисьорът на българския претендент за "Оскар" "Съдилището", Стефан Командарев пред "Капитал"

Още от Капитал
Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

За маската на един лекар

Българската здравна система посреща най-сериозното си изпитание през последните десетилетия в недобра форма

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10