С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 27 дек 2015, 9:43, 16099 прочитания

"Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?"

Няколко български училища показаха с помощта на гражданския сектор как образованието може да бъде за всички деца, техните родители и учители

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Дай ми речника, мой ред е", протяга се към съученика си от първия ред шестокласникът Явор*, а класната стая кънти от детски смях. Учениците се забавляват с любимата игра да се изпитват на думи на английски от произволно избрана страница на позахабения вече речник. Преди малко са започнали часа с кратка медитация, а сега младата им учителка по английски пише задачите за деня на дъската. В съседната стая второкласниците на 202 ОУ "Христо Ботев" в Долни Пасарел обсъждат "Малката кибритопродавачка" и как точно преди Коледа трябва да се замислим за това, че някои хора нямат това, което други приемат за даденост. В кабинета по история пък на дневен ред е законодателството на хан Крум - актуална тема, ще каже учителят им в седмицата след като сегашният парламент отхвърли важните промени в конституцията. Първокласниците са получили зелена светлина да подредят чиновете си така, както им се седи днес, и шумът от стаята им успява да заглуши дори коледните мелодии, които звучат от кабинета по музика. "А имате ли време за две песни", пита ни въодушевено солистката Катето, когато минаваме да ги чуем.

Основното училище в Долни Пасарел е едно от петте училища партньори, с които неправителствената организация "Център за приобщаващо образование" (ЦПО) създаде български модел за приобщаващо училище. Зад сложния на пръв поглед термин "приобщаване" стои естествената цел всички деца - без значение дали им е лесно или трудно в часовете, техните родители, учители и директор да се чувстват добре и спокойни в своето училище. Защото без тази първа крачка училището няма как да продължи пътя си напред - към високите резултати на учениците, развиването на уменията им да се справят в живота и да бъдат пълноценни граждани. Приобщаващото образование не е само за учениците с увреждания, както повечето хора смятат. То е и за детето с различен майчин език, за това с разведени родители, за съученика му, който лесно се разсейва, и този с дефект на говора, дори за "пълния отличник", когото другите наричат зубър. (Повече за философията на приобщаващото образование можете да прочетете в карето.)


"Има огромен брой деца, които не присъстват в училище - физически или ментално", започна презентацията си на годишната конференция на ЦПО в началото на декември изпълнителният му директор Ива Бонева. Така тези деца не могат да получат идея за своя житейски път, която да ги направи полезни за себе си и за другите, смята тя. Ниската грамотност и липсата на образовани хора пък затваря кръга на бедността. Затова образованието е единственият изход. "Всяко дете, независимо от неговия проблем - дали е увреждане, затруднение, различен майчин език, проблем в семейството, трябва да се чувства прието в училище, за да може да учи. Същото важи за всеки  учител, защото само подкрепеният учител може да приобщава", обобщи Ива Бонева.

С помощта и на експерти от САЩ и Европа центърът е адаптирал за България успешни примери от класни стаи от други държави, изследвал е в детайли училищната среда през последните десет години, за да стигне до конкретен план как моделът за приобщаваща среда да се въведе във всяко училище, отворено към идеята, че децата са различни и това е по-скоро ценност, отколкото недостатък. Екипът на организацията стига до извода, че усилията трябва да се концентрират в четири области - училищното управление, педагогическите практики, детската закрила и партньорството с родителите. А ефективните и постоянни усилия в четирите могат да доведат до крайната цел - едно училище за всички.

Преподаването - с мисъл за всеки



"Ценното училище, разбира се, включва академичните постижения, но много повече включва душевното здраве на децата и това учителите да си обичат работата." Капка Велинова, директор на 104 ОУ "Захари Стоянов"

Фотограф: Надежда Чипева
Когато преди време Капка Велинова - директорът на софийското 104 ОУ "Захари Стоянов", което също е партньор на ЦПО, наблюдава учениците си в часа по български език и литература, забелязва, че за разлика от много от съучениците си Владо е оформил поле в тетрадката си. Детето е със специални образователни потребности (СОП) - нормативната дефиниция за ученици, които срещат проблеми в ученето поради някакъв вид увреждане или друга обучителна трудност, и повечето учители не са сигурни как да подходят към него. Директорката решава да благодари на Владо, че си е подредил толкова добре тетрадката, и ефектът от похвалата е мигновен. "Той грейна и писа цял час", разказва Капка Велинова. Тя е открила и друго - когато обяснява нов материал, е важно да отиде до Владо и да го попита дали е разбрал задачата и иска ли помощ. Самото обръщане на внимание е достатъчно за детето да продължи нататък. "Понякога не са трудни нещата, но искат постоянство да ги правиш и внимание да мислиш за тях", споделя директорката на 104 ОУ.

Постоянството обаче се възнаграждава. Въпреки натиска, включително от родители, които не искат ученици с проблеми в класовете на своите деца, нито едно не е молено да напусне училището, нито пък е ставало дума да бъде местено по решение на педагогическия съвет. И Капка Велинова е горда с това. През последните години екипът й е разбрал, че многообразието е ценно, и влага много време и усилия, за да накара учениците да се чувстват добре и спокойни. Началният учител например използва по математика картини с емотикони, с които децата показват по време на час как се чувстват. Ако са уморени, тя променя нещо в преподаването си или пък просто ги кара да се раздвижат и после отново им задава същия въпрос. "Важно е да си даваме сметка как се чувстват децата, докато учат, а не да преподаваме, без да търсим обратна връзка, и после да ги упрекваме, че са невнимателни или мързеливи", казва директорът на 104 ОУ.

Огромен успех училището е постигнало още преди години с хиперактивно дете, чието изключване са искали родители на съучениците му. Капка Велинова спокойно им обяснява, че то ще остане в училището и екипът има план как да му помогне. Включват се психолог и педагогически съветник, а помощник-директор ходи при класа винаги когато е необходимо. Канят бабата на детето да стои в училището по време на последните часове, когато то става неспокойно. Няколко години по-късно детето завършва успешно основното си образование и продължава в гимназия, като вече не е на ресурсно подпомагане.

Ключът, казват от ЦПО, е в диференцираното преподаване и оценяване така, че всяко дете да има възможност да се изяви активно и да бъде включено в рамките на часа. Защото, както казва Ива Бонева, когато влезем в клас, не намираме три редици еднакви деца, които учат по един учебник, а ярки индивидуалности, с които трябва да работим както индивидуално, така и в група. Диференцираният подход не означава 25 различни плана за урока, успокоява експертът от центъра Даниела Тодорова. Понякога той е в това да разпечаташ теста с по-голям шрифт или на различен цвят хартия, защото има деца, които имат проблем със зрителната преработка. Или пък да преместиш Ива далече от вратата и прозореца, за да може шумът да не я разсейва. Да позволиш на Павел да използва калкулатор. Да използваш времето за индивидуална консултация след часовете ефективно.

"Поставяме акцент и върху наблюдението на децата - особено в начален етап трябва да има ранно идентифициране на ученици, които не стигат минималните за този клас нива", коментира за "Капитал" Даниела Тодорова. И обяснява, че не е задължително това да се дължи на обучителна трудност, а може да е моментно състояние или пропуск от предишни години. Ако обаче учителите отделят време да разпознаят рано такива разминавания и започнат да работят с детето, за да навакса, това може да предотврати задълбочаването на пропуските. Центърът за приобщаващо образование адаптира в България американски модел, според който при качествено преподаване 80% от учениците би трябвало да постигат нивото, което се очаква от тях. Около 15% могат да изостават и да имат нужда от допълнителна подкрепа, така че да наваксат и да влязат в първото ниво. И само между 1 и 5% са децата, за които е необходима ресурсна подкрепа и специалист.

"Етикетирането на децата е безсмислено", категорична е директорката на 202 ОУ в Долни Пасарел Мария Сандева. Тя обяснява, че всяко дете има потребности и нужди и "ние, учителите, сме тези, които трябва да намерим начин как да работим с всеки". С подкрепата на ЦПО екипът на училището подготвя инструмент за оценка на стиловете на учене и мислене на децата, с помощта на който да адаптира стиловете си на преподаване. "Учениците, които имат обучителни трудности, не се отделят от другите и не се афишират затрудненията", споделя Мария Сандева. Тази нагласа е ключова, но за жалост все още недостатъчно разпространена сред българските преподаватели. Социологическо изследване, поръчано по-рано през годината от ЦПО, показва, че над 70% от учителите имат нагласата, че нуждите на всяко дете са в центъра, но много от тях не вярват, че могат да влияят върху развитието на учениците така, че да преодолеят негативни последици от семейната и социалната среда на детето.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1762 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1882 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 9099 прочитания

20 сеп 2019, 4866 прочитания

20 сеп 2019, 2626 прочитания

20 сеп 2019, 1826 прочитания

20 сеп 2019, 1818 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Суингът превзема града

Или как линди хоп танците създават нова общност

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата