С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 27 дек 2015, 9:43, 16754 прочитания

"Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?"

Няколко български училища показаха с помощта на гражданския сектор как образованието може да бъде за всички деца, техните родители и учители

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Лидерството - като в бизнеса

"Ако училището е организъм, учителите са живителните му сили", казва Даниела Тодорова. Те са тези, които могат да помогнат на едно дете да тръгне по правилния за него път или да затворят всички врати пред него. От учителя зависи много, но това го натоварва и с много отговорности - да познава силните и слабите страни на всеки свой ученик, да бъде креативен, да обръща внимание на детайлите. За да е успешен във всичко това, ключовата дума е подкрепа - от родителите, колегите и особено от училищния ръководител.

Софийското 104 ОУ е пример как мотивиран и подкрепящ директор може да движи в ясна посока дори училище с 800 деца и 60 преподаватели. В началото на проекта с Центъра за приобщаващо образование екипът си поставя няколко приоритета във всяка от различните области - училищно лидерство, педагогически практики, детска закрила и партньорство с родителите. За всеки  приоритет се разпределят групи отговорници, които имат ангажимент за действията, сроковете и напредъка по него. Директорът координира екипите, но отговорността е разпределена между всички. Капка Велинова изрежда големите цели - първо учениците и родителите трябва да започнат да се чувстват спокойни, после идва успешното социално включване на всички, а накрая и по-високите академични резултати като следствие от всичко преди това. "Нашата система е устроена така, че се опитват да ни мерят, но единствено по това колко ученици има в училище и какви са техните академични постижения", споделя директорката и добавя, че за нея ценното училище включва много повече душевното здраве на децата и това учителите да си обичат работата.


Експертите на ЦПО държат училищните ръководители да развиват училищната визия заедно с екипа си, да поставят на предно място толерантността и приобщаването, като бъдат и ролеви модел за тях, да стимулират хората да работят заедно и да си дават обратната връзка и да подкрепят учителите си, включително в това да се справят с немалкия стрес в училище. Даниела Тодорова вижда промени в нагласата на преподавателите, с които работят през годините. Когато например на едно от обученията коментират какво може да направи екипът, за да стане училищното управление по-ефективно, голяма част от учителите се отдръпват с думите "но ние не можем да влияем". Постепенно разбират, че взимането на решения е екипен процес и не само директорът казва какво и как да се случи. Сега фокусът на обсъжданията вече е изместен от "какво няма да се случи" върху "какво може да се направи", забелязала е Даниела.

"Екипът на училището трябва да е като лодка с екипаж, който гребе синхронно." Мария Сандева, директор на 202 ОУ "Христо Ботев"

Фотограф: Надежда Чипева
"Екипът на 202 ОУ е лодка с екипаж, който се учи да гребе синхронно", е мнението на Мария Сандева. Когато преди четири години става директор, една от първите й грижи е климатът в училище. "Стремя се да поддържам екип с разчупено мислене и градивно отношение към училището", казва директорката и смята, че децата търсят близостта на учителите си и имат нужда да бъдат подкрепяни, провокирани и радвани. Едно от събитията, които променят нагласите както на учителите, така и на учениците на 202 ОУ, е обучението за детско участие, което правят с ЦПО извън училище. На него децата разказват какво ги притеснява и споделят идеите си за промени в училище. Оказва се, че те не са малко - ремонтиран салон, щори в класната стая, топла вода в тоалетните... Училищният екип и някои родители се захващат с желанията на децата и им показват, че те не остават просто така във въздуха. Учителите пък отварят класните си стаи и започват взаимно да посещават часовете си, да си дават обратна връзка и да се подкрепят при планирането на целите.

Родителите - балонът и карфицата



"Ако едните не се надуват толкова много, а другите се обърнат не с острото, нещата може и да се случат." Метафоричното сравнение е на логопеда Мария Пеева и отразява честата ситуация, в която попадат отношенията между учители и родители. Според модела на ЦПО в приобщаващото училище всеки родител се чувства спокоен за безопасността и развитието на своето дете, добре дошъл е да се включи в училищния живот и в определянето на училищните приоритети. А ако има проблем в комуникацията, според Даниела Тодорова той идва оттам, че и родителите искат най-доброто за детето си, и учителите искат най-доброто за класа си, но понякога гледните им точки или начините за постигането на целите не съвпадат напълно.

"Правилният подход към родителите е честност, споделя Капка Велинова - трябва да сложим всичко на масата, да кажем какъв е проблемът и какво предлагаме и да чуем какво предлагат те." 104 ОУ има например на сайта си формуляр за похвали, оплаквания, сигнали и предложения. Писмата, които вече са по няколко на седмица, не отиват в нищото, а се взимат насериозно от директора и екипа му, дори понякога и да е трудно да се осъществят желанията на родителите.

Според Даниела Тодорова от ЦПО в училищния екип трябва да има съгласие каква точно е ролята на родителите и какви са техните очаквания. Има различни целеви групи родители, изрежда тя - такива, които ще останат само на ниво информираност, други, които искат да бъдат доброволци и да се включват в инициативи на училището, и трети, които искат да участват във взимането на управленски решения, например през училищното настоятелство или да водят часове. Има родители, които сигурно никога няма да дойдат в училище, но с всички групи се изисква различен партньорски подход и позитивна комуникация.

"Един от най-големите страхове сред родителите е, че ако в класа на тяхното дете има деца със специални образователни потребности, това забавя развитието и на тяхното дете, защото учителят се фокусира върху детето с проблем", казва Даниела Тодорова. Но обяснява, че международни изследвания са показали, че това е един мит. Дори напротив - в класове, в които има различия и те са приети, децата са много по-отворени, с по-добре развити социални умения и емоционална зрялост.

Закрилата - най-важният елемент

Дори най-мотивираните учители и директори няма да имат успех обаче, ако в училището не е гарантирана безопасността на децата. А тя не се изчерпва с пазача на входа. "Училището е второто място, където се случват злоупотреби и насилие върху деца", припомни на годишната конференция на ЦПО експертът на организацията Стефан Йорданов. И тъй като децата често прекарват в училище повече време, отколкото вкъщи, трябва да се спазват ясни правила за сигурна среда. Те включват детайлно разписани процедури какво се прави при случай или съмнение за насилие и механизми, които да гарантират, че тези документи не остават само на хартия. Защото понякога учителите не са запознати с тях, притесняват се да докладват сигнали или пък са обезсърчени, че другите институции ще направят нещо. "Искахме учителите да държат в главата си, че това е нещо първостепенно", казва Даниела Тодорова и допълва, че макар да звучи като нещо естествено, детската закрила е подценена територия и обхваща доста по-голям периметър от само това децата да са живи и здрави.

Дружелюбна и гостоприемна среда. Училището като място, където нищо не заплашва децата и техните родители. Екипна работа за една споделена общност. Креативна класна стая, в която всеки взима участие. Така би изглеждало образованието, ако бъде приобщаващо за всички. А защо това е важно ни казва спонтанният и естествен отговор на дете от Кубрат: "Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?"

*Имената на децата са сменени
 
Какво е приобщаващо образование

Макар приобщаващото образование все още да не е много популярен термин в България, нуждата от него през последните години започва да се разпознава. Според неправителствената организация "Център за приобщаващо образование", която от 2005 г. работи в тази посока, това е процес, при който всички с отношение към училището и училищния живот – директори, учители, ученици, родители, се чувстват добре в училище. Това означава да са приети и ценени такива, каквито са, да са подкрепени, когато имат нужда, и да участват активно във взимането на решенията, които ги засягат. Приобщаващото образование поставя фокуса върху нуждите на всяко дете и развитие на неговия потенциал, подкрепа за учителите и работа с родителската общност. То отхвърля идеята, че децата имат фиксирани възможности, и твърди, че капацитетът за учене се променя - най-вече спрямо преподаването и отношението на учителя.

В България няма официална статистика колко са децата със специфични обучителни трудности, но на базата на наблюдения и изследвания в други страни може да се предположи, че във всеки клас има поне по едно дете, на което ученето му е трудно. Освен това обучителните трудности не включват само децата с някакъв тип увреждане или състояния като дислексията. Всъщност всеки ученик може да има момент, в който да се затрудни в училище - било то заради проблем в семейството, разсейване или пропуск от предишни уроци. Затова приобщаването не слага ударение върху определени деца, а разширява различните ресурси, за да включи всички. Идеята му е също, че когато всеки участник в образователния процес се чувства добре и е уважаван от другите, това повишава резултатите на учениците, подобрява връзката родител - учител и намалява напрежението в училище.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2211 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3042 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Суингът превзема града

Или как линди хоп танците създават нова общност

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10