"Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?"

Софийското 104 ОУ има ясен план за развитие, който започва с това децата и родителите им да са спокойни и завършва с високите академични успехи.

"Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?"

Няколко български училища показаха с помощта на гражданския сектор как образованието може да бъде за всички деца, техните родители и учители

Люба Йорданова
18897 прочитания

Софийското 104 ОУ има ясен план за развитие, който започва с това децата и родителите им да са спокойни и завършва с високите академични успехи.

© Надежда Чипева


"Дай ми речника, мой ред е", протяга се към съученика си от първия ред шестокласникът Явор*, а класната стая кънти от детски смях. Учениците се забавляват с любимата игра да се изпитват на думи на английски от произволно избрана страница на позахабения вече речник. Преди малко са започнали часа с кратка медитация, а сега младата им учителка по английски пише задачите за деня на дъската. В съседната стая второкласниците на 202 ОУ "Христо Ботев" в Долни Пасарел обсъждат "Малката кибритопродавачка" и как точно преди Коледа трябва да се замислим за това, че някои хора нямат това, което други приемат за даденост. В кабинета по история пък на дневен ред е законодателството на хан Крум - актуална тема, ще каже учителят им в седмицата след като сегашният парламент отхвърли важните промени в конституцията. Първокласниците са получили зелена светлина да подредят чиновете си така, както им се седи днес, и шумът от стаята им успява да заглуши дори коледните мелодии, които звучат от кабинета по музика. "А имате ли време за две песни", пита ни въодушевено солистката Катето, когато минаваме да ги чуем.

Основното училище в Долни Пасарел е едно от петте училища партньори, с които неправителствената организация "Център за приобщаващо образование" (ЦПО) създаде български модел за приобщаващо училище. Зад сложния на пръв поглед термин "приобщаване" стои естествената цел всички деца - без значение дали им е лесно или трудно в часовете, техните родители, учители и директор да се чувстват добре и спокойни в своето училище. Защото без тази първа крачка училището няма как да продължи пътя си напред - към високите резултати на учениците, развиването на уменията им да се справят в живота и да бъдат пълноценни граждани. Приобщаващото образование не е само за учениците с увреждания, както повечето хора смятат. То е и за детето с различен майчин език, за това с разведени родители, за съученика му, който лесно се разсейва, и този с дефект на говора, дори за "пълния отличник", когото другите наричат зубър. (Повече за философията на приобщаващото образование можете да прочетете в карето.)

"Има огромен брой деца, които не присъстват в училище - физически или ментално", започна презентацията си на годишната конференция на ЦПО в началото на декември изпълнителният му директор Ива Бонева. Така тези деца не могат да получат идея за своя житейски път, която да ги направи полезни за себе си и за другите, смята тя. Ниската грамотност и липсата на образовани хора пък затваря кръга на бедността. Затова образованието е единственият изход. "Всяко дете, независимо от неговия проблем - дали е увреждане, затруднение, различен майчин език, проблем в семейството, трябва да се чувства прието в училище, за да може да учи. Същото важи за всеки  учител, защото само подкрепеният учител може да приобщава", обобщи Ива Бонева.

С помощта и на експерти от САЩ и Европа центърът е адаптирал за България успешни примери от класни стаи от други държави, изследвал е в детайли училищната среда през последните десет години, за да стигне до конкретен план как моделът за приобщаваща среда да се въведе във всяко училище, отворено към идеята, че децата са различни и това е по-скоро ценност, отколкото недостатък. Екипът на организацията стига до извода, че усилията трябва да се концентрират в четири области - училищното управление, педагогическите практики, детската закрила и партньорството с родителите. А ефективните и постоянни усилия в четирите могат да доведат до крайната цел - едно училище за всички.

Преподаването - с мисъл за всеки

"Ценното училище, разбира се, включва академичните постижения, но много повече включва душевното здраве на децата и това учителите да си обичат работата."Капка Велинова, директор на 104 ОУ "Захари Стоянов"
Фотограф: Надежда Чипева

Когато преди време Капка Велинова - директорът на софийското 104 ОУ "Захари Стоянов", което също е партньор на ЦПО, наблюдава учениците си в часа по български език и литература, забелязва, че за разлика от много от съучениците си Владо е оформил поле в тетрадката си. Детето е със специални образователни потребности (СОП) - нормативната дефиниция за ученици, които срещат проблеми в ученето поради някакъв вид увреждане или друга обучителна трудност, и повечето учители не са сигурни как да подходят към него. Директорката решава да благодари на Владо, че си е подредил толкова добре тетрадката, и ефектът от похвалата е мигновен. "Той грейна и писа цял час", разказва Капка Велинова. Тя е открила и друго - когато обяснява нов материал, е важно да отиде до Владо и да го попита дали е разбрал задачата и иска ли помощ. Самото обръщане на внимание е достатъчно за детето да продължи нататък. "Понякога не са трудни нещата, но искат постоянство да ги правиш и внимание да мислиш за тях", споделя директорката на 104 ОУ.

Постоянството обаче се възнаграждава. Въпреки натиска, включително от родители, които не искат ученици с проблеми в класовете на своите деца, нито едно не е молено да напусне училището, нито пък е ставало дума да бъде местено по решение на педагогическия съвет. И Капка Велинова е горда с това. През последните години екипът й е разбрал, че многообразието е ценно, и влага много време и усилия, за да накара учениците да се чувстват добре и спокойни. Началният учител например използва по математика картини с емотикони, с които децата показват по време на час как се чувстват. Ако са уморени, тя променя нещо в преподаването си или пък просто ги кара да се раздвижат и после отново им задава същия въпрос. "Важно е да си даваме сметка как се чувстват децата, докато учат, а не да преподаваме, без да търсим обратна връзка, и после да ги упрекваме, че са невнимателни или мързеливи", казва директорът на 104 ОУ.

Огромен успех училището е постигнало още преди години с хиперактивно дете, чието изключване са искали родители на съучениците му. Капка Велинова спокойно им обяснява, че то ще остане в училището и екипът има план как да му помогне. Включват се психолог и педагогически съветник, а помощник-директор ходи при класа винаги когато е необходимо. Канят бабата на детето да стои в училището по време на последните часове, когато то става неспокойно. Няколко години по-късно детето завършва успешно основното си образование и продължава в гимназия, като вече не е на ресурсно подпомагане.

Ключът, казват от ЦПО, е в диференцираното преподаване и оценяване така, че всяко дете да има възможност да се изяви активно и да бъде включено в рамките на часа. Защото, както казва Ива Бонева, когато влезем в клас, не намираме три редици еднакви деца, които учат по един учебник, а ярки индивидуалности, с които трябва да работим както индивидуално, така и в група. Диференцираният подход не означава 25 различни плана за урока, успокоява експертът от центъра Даниела Тодорова. Понякога той е в това да разпечаташ теста с по-голям шрифт или на различен цвят хартия, защото има деца, които имат проблем със зрителната преработка. Или пък да преместиш Ива далече от вратата и прозореца, за да може шумът да не я разсейва. Да позволиш на Павел да използва калкулатор. Да използваш времето за индивидуална консултация след часовете ефективно.

"Поставяме акцент и върху наблюдението на децата - особено в начален етап трябва да има ранно идентифициране на ученици, които не стигат минималните за този клас нива", коментира за "Капитал" Даниела Тодорова. И обяснява, че не е задължително това да се дължи на обучителна трудност, а може да е моментно състояние или пропуск от предишни години. Ако обаче учителите отделят време да разпознаят рано такива разминавания и започнат да работят с детето, за да навакса, това може да предотврати задълбочаването на пропуските. Центърът за приобщаващо образование адаптира в България американски модел, според който при качествено преподаване 80% от учениците би трябвало да постигат нивото, което се очаква от тях. Около 15% могат да изостават и да имат нужда от допълнителна подкрепа, така че да наваксат и да влязат в първото ниво. И само между 1 и 5% са децата, за които е необходима ресурсна подкрепа и специалист.

"Етикетирането на децата е безсмислено", категорична е директорката на 202 ОУ в Долни Пасарел Мария Сандева. Тя обяснява, че всяко дете има потребности и нужди и "ние, учителите, сме тези, които трябва да намерим начин как да работим с всеки". С подкрепата на ЦПО екипът на училището подготвя инструмент за оценка на стиловете на учене и мислене на децата, с помощта на който да адаптира стиловете си на преподаване. "Учениците, които имат обучителни трудности, не се отделят от другите и не се афишират затрудненията", споделя Мария Сандева. Тази нагласа е ключова, но за жалост все още недостатъчно разпространена сред българските преподаватели. Социологическо изследване, поръчано по-рано през годината от ЦПО, показва, че над 70% от учителите имат нагласата, че нуждите на всяко дете са в центъра, но много от тях не вярват, че могат да влияят върху развитието на учениците така, че да преодолеят негативни последици от семейната и социалната среда на детето.

Лидерството - като в бизнеса

"Ако училището е организъм, учителите са живителните му сили", казва Даниела Тодорова. Те са тези, които могат да помогнат на едно дете да тръгне по правилния за него път или да затворят всички врати пред него. От учителя зависи много, но това го натоварва и с много отговорности - да познава силните и слабите страни на всеки свой ученик, да бъде креативен, да обръща внимание на детайлите. За да е успешен във всичко това, ключовата дума е подкрепа - от родителите, колегите и особено от училищния ръководител.

Софийското 104 ОУ е пример как мотивиран и подкрепящ директор може да движи в ясна посока дори училище с 800 деца и 60 преподаватели. В началото на проекта с Центъра за приобщаващо образование екипът си поставя няколко приоритета във всяка от различните области - училищно лидерство, педагогически практики, детска закрила и партньорство с родителите. За всеки  приоритет се разпределят групи отговорници, които имат ангажимент за действията, сроковете и напредъка по него. Директорът координира екипите, но отговорността е разпределена между всички. Капка Велинова изрежда големите цели - първо учениците и родителите трябва да започнат да се чувстват спокойни, после идва успешното социално включване на всички, а накрая и по-високите академични резултати като следствие от всичко преди това. "Нашата система е устроена така, че се опитват да ни мерят, но единствено по това колко ученици има в училище и какви са техните академични постижения", споделя директорката и добавя, че за нея ценното училище включва много повече душевното здраве на децата и това учителите да си обичат работата.

Експертите на ЦПО държат училищните ръководители да развиват училищната визия заедно с екипа си, да поставят на предно място толерантността и приобщаването, като бъдат и ролеви модел за тях, да стимулират хората да работят заедно и да си дават обратната връзка и да подкрепят учителите си, включително в това да се справят с немалкия стрес в училище. Даниела Тодорова вижда промени в нагласата на преподавателите, с които работят през годините. Когато например на едно от обученията коментират какво може да направи екипът, за да стане училищното управление по-ефективно, голяма част от учителите се отдръпват с думите "но ние не можем да влияем". Постепенно разбират, че взимането на решения е екипен процес и не само директорът казва какво и как да се случи. Сега фокусът на обсъжданията вече е изместен от "какво няма да се случи" върху "какво може да се направи", забелязала е Даниела.

"Екипът на училището трябва да е като лодка с екипаж, който гребе синхронно."Мария Сандева, директор на 202 ОУ "Христо Ботев"
Фотограф: Надежда Чипева

"Екипът на 202 ОУ е лодка с екипаж, който се учи да гребе синхронно", е мнението на Мария Сандева. Когато преди четири години става директор, една от първите й грижи е климатът в училище. "Стремя се да поддържам екип с разчупено мислене и градивно отношение към училището", казва директорката и смята, че децата търсят близостта на учителите си и имат нужда да бъдат подкрепяни, провокирани и радвани. Едно от събитията, които променят нагласите както на учителите, така и на учениците на 202 ОУ, е обучението за детско участие, което правят с ЦПО извън училище. На него децата разказват какво ги притеснява и споделят идеите си за промени в училище. Оказва се, че те не са малко - ремонтиран салон, щори в класната стая, топла вода в тоалетните... Училищният екип и някои родители се захващат с желанията на децата и им показват, че те не остават просто така във въздуха. Учителите пък отварят класните си стаи и започват взаимно да посещават часовете си, да си дават обратна връзка и да се подкрепят при планирането на целите.

Родителите - балонът и карфицата

"Ако едните не се надуват толкова много, а другите се обърнат не с острото, нещата може и да се случат." Метафоричното сравнение е на логопеда Мария Пеева и отразява честата ситуация, в която попадат отношенията между учители и родители. Според модела на ЦПО в приобщаващото училище всеки родител се чувства спокоен за безопасността и развитието на своето дете, добре дошъл е да се включи в училищния живот и в определянето на училищните приоритети. А ако има проблем в комуникацията, според Даниела Тодорова той идва оттам, че и родителите искат най-доброто за детето си, и учителите искат най-доброто за класа си, но понякога гледните им точки или начините за постигането на целите не съвпадат напълно.

"Правилният подход към родителите е честност, споделя Капка Велинова - трябва да сложим всичко на масата, да кажем какъв е проблемът и какво предлагаме и да чуем какво предлагат те." 104 ОУ има например на сайта си формуляр за похвали, оплаквания, сигнали и предложения. Писмата, които вече са по няколко на седмица, не отиват в нищото, а се взимат насериозно от директора и екипа му, дори понякога и да е трудно да се осъществят желанията на родителите.

Според Даниела Тодорова от ЦПО в училищния екип трябва да има съгласие каква точно е ролята на родителите и какви са техните очаквания. Има различни целеви групи родители, изрежда тя - такива, които ще останат само на ниво информираност, други, които искат да бъдат доброволци и да се включват в инициативи на училището, и трети, които искат да участват във взимането на управленски решения, например през училищното настоятелство или да водят часове. Има родители, които сигурно никога няма да дойдат в училище, но с всички групи се изисква различен партньорски подход и позитивна комуникация.

"Един от най-големите страхове сред родителите е, че ако в класа на тяхното дете има деца със специални образователни потребности, това забавя развитието и на тяхното дете, защото учителят се фокусира върху детето с проблем", казва Даниела Тодорова. Но обяснява, че международни изследвания са показали, че това е един мит. Дори напротив - в класове, в които има различия и те са приети, децата са много по-отворени, с по-добре развити социални умения и емоционална зрялост.

Закрилата - най-важният елемент

Дори най-мотивираните учители и директори няма да имат успех обаче, ако в училището не е гарантирана безопасността на децата. А тя не се изчерпва с пазача на входа. "Училището е второто място, където се случват злоупотреби и насилие върху деца", припомни на годишната конференция на ЦПО експертът на организацията Стефан Йорданов. И тъй като децата често прекарват в училище повече време, отколкото вкъщи, трябва да се спазват ясни правила за сигурна среда. Те включват детайлно разписани процедури какво се прави при случай или съмнение за насилие и механизми, които да гарантират, че тези документи не остават само на хартия. Защото понякога учителите не са запознати с тях, притесняват се да докладват сигнали или пък са обезсърчени, че другите институции ще направят нещо. "Искахме учителите да държат в главата си, че това е нещо първостепенно", казва Даниела Тодорова и допълва, че макар да звучи като нещо естествено, детската закрила е подценена територия и обхваща доста по-голям периметър от само това децата да са живи и здрави.

Дружелюбна и гостоприемна среда. Училището като място, където нищо не заплашва децата и техните родители. Екипна работа за една споделена общност. Креативна класна стая, в която всеки взима участие. Така би изглеждало образованието, ако бъде приобщаващо за всички. А защо това е важно ни казва спонтанният и естествен отговор на дете от Кубрат: "Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?"

*Имената на децата са сменени

 

Какво е приобщаващо образование

Макар приобщаващото образование все още да не е много популярен термин в България, нуждата от него през последните години започва да се разпознава. Според неправителствената организация "Център за приобщаващо образование", която от 2005 г. работи в тази посока, това е процес, при който всички с отношение към училището и училищния живот – директори, учители, ученици, родители, се чувстват добре в училище. Това означава да са приети и ценени такива, каквито са, да са подкрепени, когато имат нужда, и да участват активно във взимането на решенията, които ги засягат. Приобщаващото образование поставя фокуса върху нуждите на всяко дете и развитие на неговия потенциал, подкрепа за учителите и работа с родителската общност. То отхвърля идеята, че децата имат фиксирани възможности, и твърди, че капацитетът за учене се променя - най-вече спрямо преподаването и отношението на учителя.

В България няма официална статистика колко са децата със специфични обучителни трудности, но на базата на наблюдения и изследвания в други страни може да се предположи, че във всеки клас има поне по едно дете, на което ученето му е трудно. Освен това обучителните трудности не включват само децата с някакъв тип увреждане или състояния като дислексията. Всъщност всеки ученик може да има момент, в който да се затрудни в училище - било то заради проблем в семейството, разсейване или пропуск от предишни уроци. Затова приобщаването не слага ударение върху определени деца, а разширява различните ресурси, за да включи всички. Идеята му е също, че когато всеки участник в образователния процес се чувства добре и е уважаван от другите, това повишава резултатите на учениците, подобрява връзката родител - учител и намалява напрежението в училище.
След кратка медитация шестокласниците на 202 ОУ "Христо Ботев" започват през игра да учат нови думи на английски.
Фотограф: Надежда Чипева
Екипът на основното училище в Долни Пасарел адаптира преподаването си според стиловете на учене и мислене на учениците.
Фотограф: Надежда Чипева
Учителите на основното училище "Захари Стоянов" са убедени, че многообразието е ценност.
Фотограф: Надежда Чипева

"Дай ми речника, мой ред е", протяга се към съученика си от първия ред шестокласникът Явор*, а класната стая кънти от детски смях. Учениците се забавляват с любимата игра да се изпитват на думи на английски от произволно избрана страница на позахабения вече речник. Преди малко са започнали часа с кратка медитация, а сега младата им учителка по английски пише задачите за деня на дъската. В съседната стая второкласниците на 202 ОУ "Христо Ботев" в Долни Пасарел обсъждат "Малката кибритопродавачка" и как точно преди Коледа трябва да се замислим за това, че някои хора нямат това, което други приемат за даденост. В кабинета по история пък на дневен ред е законодателството на хан Крум - актуална тема, ще каже учителят им в седмицата след като сегашният парламент отхвърли важните промени в конституцията. Първокласниците са получили зелена светлина да подредят чиновете си така, както им се седи днес, и шумът от стаята им успява да заглуши дори коледните мелодии, които звучат от кабинета по музика. "А имате ли време за две песни", пита ни въодушевено солистката Катето, когато минаваме да ги чуем.

Основното училище в Долни Пасарел е едно от петте училища партньори, с които неправителствената организация "Център за приобщаващо образование" (ЦПО) създаде български модел за приобщаващо училище. Зад сложния на пръв поглед термин "приобщаване" стои естествената цел всички деца - без значение дали им е лесно или трудно в часовете, техните родители, учители и директор да се чувстват добре и спокойни в своето училище. Защото без тази първа крачка училището няма как да продължи пътя си напред - към високите резултати на учениците, развиването на уменията им да се справят в живота и да бъдат пълноценни граждани. Приобщаващото образование не е само за учениците с увреждания, както повечето хора смятат. То е и за детето с различен майчин език, за това с разведени родители, за съученика му, който лесно се разсейва, и този с дефект на говора, дори за "пълния отличник", когото другите наричат зубър. (Повече за философията на приобщаващото образование можете да прочетете в карето.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    teri_beri avatar :-|
    Terry bear

    Много се радвам, когато чета такива статии. Информацията за постиженията на центъра по приобщаващо образование обаче, трябва да бъде разпространявана по телевизиите и вестниците за да достигне до възможно повече хора.

  • 2
    rudel avatar :-|
    Vasil Grozdanov

    Някой се опитва да ни внуши , че трябва да живеем заедно с тях. А кой е казал, че трябва?

  • 3
    xmm avatar :-?
    xmm

    Какво правим със субсидиите?
    "Парите трябва да следват ученика"?
    http://www.capital.bg/interaktiv/debati/6_triabva_li_da_se_izplashta_durjavna_izdrujka_i_za/911379_oshte_argumenti_za_i_protiv/

  • 4
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    До коментар [#2] от "Vasil Grozdanov":

    Как кой?! Тези, които си мечтаят за една цивилизация, един език, една валута, едно правителство за целия свят. И бюрократите в Брюксел, и лобистите във Вашингтон, и още, и още, си имат една мечта. Да управляват всичко. А за целта трябва да прецакат националните държави, да убедят хората да забравят рода си, да смесят бели, черни, жълти и каквито още има. Пък после да става каквото ще. И без това едни мъдреци са казали, че хората вече са прекалено много и трябва да ги "проредят". Лично аз с индобългари не бих се омесвал, поне не доброволно.

  • 8
    ekj1451291849484077 avatar :-P
    Alexander St Iliev

    хубаво е когато се пишат положителни статий за нашето образование случват се добри неща и на това трябва да се реагира с респект към хората който се опитват да променят системата с поглед в бъдещето


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK