С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 8 яну 2016, 14:46, 17162 прочитания

У дома е там, където е най-бързият WiFi

София, Пловдив и Варна бавно изгряват на картата на дигиталните номади, които търсят следващата си спирка, от която да управляват бизнеса си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Прави го като местните

Но няма един начин на номадство, ще ви кажат мобилните предприемачи, всеки го прави както реши. Правилото на Ели Давид например е да сменя дестинациите на всеки два месеца - според него за по-малко от това време трудно можеш да изградиш социален живот на новото място и да го разбереш наистина, а по-дълго му омръзва и го отдалечава от крайната му цел да види всяко кътче на света. Той пътува с туристическа виза (която ти позволява да останеш в дадена държава около три месеца) и за последните пет години е живял в повече от 30 държави. Признава, че има места, които обиква повече от другите и му е по-трудно да ги напусне. Варна например е едно от тях. "Но ако ми хареса някое място, винаги си задавам въпроса заслужава ли си заради този град да пропусна всички останали, които не съм видял", обяснява своята философия Давид.

За 29-годишния Паскал Таларида от Франция, който търгува на финансовите пазари и има собствена брокерска компания за онлайн търговия, базирана в София, правилото е във всеки нов град да живее и прави нещата като местните. Да вижда, усеща и разбира мястото през техните очи, не като турист. Затова задължително прекарва първите седмици в социализиране - дълги разходки в търсене на динамичните зони на града, където се събират млади хора, и на по-добрите кафета, ресторанти и барове, които да се превърнат в "твоето" място в следващите месеци. Това, което го кара да се влюби в София, е един покрив на хотелска стая, от който се виждат златните кубета на "Св. Александър Невски", зелената пътека от дървета по ул. "Оборище", която му напомня за Париж, и едно пътуване с такси до булевард "Витоша", който кипи от живот и смях на млади хора.


Има моменти в живота на всеки дигитален номад обаче, в които романтиката на новото място помръква. За Паскал Таларида това е всеки път, когато му се налага да приключи връзка, защото е време да смени държавата. "Аз съм ясен с момичетата още от началото, че не мога да се обвързвам задълго. Защото знам, че ще си тръгна някой ден и имам много да постигна, преди да се обвържа сериозно. Обикновено казват, че не им пука, но после се зараждат чувства и става голям проблем", разказва той. На етапа му е трудно да си представи, че желанието му да има семейство след време би го възпрепятствало да пътува. "Ако това ме спре, ще означава да се откажа от нещо, което ме определя", откровен е Таларида.

За Юви Иванова и Майк Гилиланд, които са една от малкото двойки по пътя, също стои въпросителната как да поддържат този начин на живот, когато се появят децата и отговорностите покрай тях. "Изморително е да трябва да се местиш на всеки три месеца. Ако имаме семейство, бихме искали да имаме дом, база поне за половината от годината, а другата половина да прекарваме в пътуване", представя си Майк Гилиланд, добавяйки, че Пловдив му изглежда като добро място за отглеждане на деца.

А Ели Давид признава, че не познава много дигитални номади, които успяват да пътуват с това темпо дългосрочно. "Просто защото животът се случва", казва той.



Пловдив, София и Варна - новите горещи дестинации?

Макар и скачащи от една дестинация на друга, дигиталните номади могат да оставят и по-трайни отпечатъци на местата, които предпочитат. "Мисля, че тази култура носи много ползи за държавите, които привличат такива хора", смята Майк Гилиланд. Във Виетнам и Тайланд например около номадското движение непрекъснато възникват нови кафета, коуъркинг пространства и други малки бизнеси, които се грижат за комфорта на тази глобална кохорта, която цени и се радва на малките удоволствия. Предприемачите сред тях пък наемат местни хора, с които да работят по различни проекти. Иванова и Гилиланд например ангажират около 50 души за различните си бизнеси, сред които и български програмисти и дизайнери. 

Дигиталните номади по правило се стремят да взаимодействат с местните хора, защото възприемат всяко ново място като свой дом. "Те искат да бъдат въвлечени в местната общност, да й помагат, да създават нови възможности за бизнес", казва Майк Гилиланд.

А тези, които са се отбивали в България, виждат потенциал в Пловдив, Варна и София да привличат повече дигитални предприемачи, макар и да са все още малки на картата на глобалното движение. "Има много млади хора в България, които искат да се занимават с предприемачество, искат да работят и да правят нещо различно, и това много ми харесва тук", казва Паскал Таларида. Затова в момента той проучва възможностите за наемане на офис и обучава търговци, които да се грижат за бизнеса тук, когато той замине към следващата дестинация.

Юви Иванова и Майк Гилиланд пък са се заели да рекламират Пловдив в огромната си мрежа от дигитални номади по света, в която почти никой не е чувал за южния български град. Самите те го откриват благодарение на Юви, която е наполовина българка и познава региона от ваканциите, които е прекарвала като дете. Проблемът е, че почти никъде в интернет няма добре написана информация на английски език за града, нито пък различните местни услуги като ресторанти, хотели, апартаменти, компании са достатъчно видими в Google на чужд език. Отделно те се сблъскват и с рестриктивния режим за оставане в страната за граждани, които не са от Европейския съюз и смятат, че България би спечелила много, ако облекчи издаването на работни визи за онлайн предприемачи от трети страни.

А Ели Давид на мнение, че ако иска да влезе в радара на дигиталните номади подобно на Прага и Будапеща, България просто трябва да се превърне в едно по-щастливо място. "Има потенциал и атмосфера, хората са много интересни. Но това, което липсва на София, е да бъде просто по-весело място, което местните харесват. Тогава ще се появят и чужденците."
 
"Аз не виждам света в граници. Не се интересувам от политика или религия. За пръв път в живота си се почувствах французин след атентатите в Париж. Тогава осъзнах, че имам корени и може би някой ден трябва да се върна в моята държава."

Паскал Таларида, 29 години, собственик на брокерска компания, която търгува на финансовите пазари

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Барбара Айзъкс: Образованието трябва да подготвя за живота, не само за кариера Барбара Айзъкс: Образованието трябва да подготвя за живота, не само за кариера

Образователният експерт пред "Капитал" за това как методът "Монтесори" помага на децата и може да промени света

5 дек 2018, 3679 прочитания

Останки от най-старото запазено корабокрушение в света са на дъното на Черно море Останки от най-старото запазено корабокрушение в света са на дъното на Черно море

Проектът Black Sea MAP създава оправдан интерес към българската подводна археология

27 ное 2018, 3595 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Батко е невинен

Оправдателната присъда за Веселин Георгиев показа част от причините за неефективната борба с корупцията

Западният страх от Huawei

Китайският технологичен гигант се оказа под неочаквано мащабен световен политически натиск

Как да изберем въздухопречиствател

Какво трябва да знаем, когато купуваме уред за пречистване на въздуха за вкъщи или офиса

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Tuesday, I'm in Love

Как Quiz Night Show създаде разрастващо се общество от ентусиасти в киното, музиката и литературата чрез състезанията си

Европа над всичко

Защо писателят и философ Робeрт Менасе продължава да гледа с надежда към Европейския съюз

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Нов мениджър за фонд за стартъпи, размествания в "Стандарт", Ковачки трупа дългове към "Булгаргаз"

Емисия

DAILY @7AM // 17.12.2018 Прочетете