Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 16 яну 2016, 13:05, 17660 прочитания

Димитровград: Непознатият фронт на бежанската криза

На броени километри от София стотици тайно преминават границата със Сърбия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Димитровград в Източна Сърбия е притихнал в навечерието на Бъдни вечер, която по стар стил се празнува в началото на януари. Няколко души кръстосват улиците в проливния дъжд, който разтопява първия януарски сняг, за да направят последни предколедни покупки. Но не са единствените. Пред жп гарата в града спира минибус, от който изскача русо момиче в оранжево яке и с жест подканва малка група мъже да слязат.

Това е Свеня, част от малка група доброволци, пристигнали чак от Кьолн, Германия. Изминали са почти 2000 км в изморителен двудневен път в навечерието на Нова година, за да помагат на пристигащите от България бежанци на сръбската граница. Седмината афганистанци, които слизат от немския минибус, са единствените, пристигнали на 7 януари - студеното и дъждовно време, както и придошлата погранична река Гинска, са довели до многократното намаляване на пристигащите. Мъжете дават пари на Свеня и другите доброволци с нея и сядат да чакат влака, докато единственият сръбски говорещ доброволец купува билети до Белград.


В десетте минути, които ги делят от отпътуването на влака, един от афганистанците се съгласява да говори с екипа на "Капитал", като в разговора ни помага един от доброволците. Али също е от афганистански произход, но живее от години в Сърбия. Освен дари - единия от официалните езици в Афганистан, той говори свободно сръбски и английски и задава въпросите на мъжа, който се представя като Шефил Булла Шафак. Разказва как с групата си са прекосили България за 54 часа, пеша. Наложило им се е да изоставят някои от по-възрастните хора, но ни уверява, че са запалили огън и са ги оставили в пограничната зона, за да бъдат намерени възможно най-бързо от граничарите. След групата пуснали кучета, но успели да се измъкнат. Шефил твърди, че не са използвали услугите на каналджия.

Време за повече въпроси няма - влакът за Белград надува свирка и мъжете, в новите си обувки от доброволците, се качват. По-късно Свеня и приятелите ѝ Розалина, Мириам и Билал - всичките от Кьолн - ще ни разкажат как мъжете са пристигнали рано сутринта, с измокрени от пресичането на реката крака. Поспали са, яли са само бисквити и са приели с благодарност новите обувки, но са бързали да продължат напред към Германия - "обетованата земя" за повече от милион души само през последната година.

Тайният маршрут

Добре дошли на един от непознатите фронтове на бежанската криза в Европа. Пътят през Македония, Сърбия и Унгария (а след като Будапеща затвори границите си - Хърватия и Словения) към Западна Европа, по който минаха няколко десетки хиляди мигранти, доби популярност като "балканския маршрут" през лятото на 2015 г. Докато медиите и много неправителствени и правителствени организации от Европа и региона концетрираха вниманието си към този маршрут, за Димитровград не се чуваше. Въпреки че е на по-малко от час път от София, а оттам минават средно по стотина души всяка седмица, за този маршрут не се знае почти нищо и в България.За пръв път за Димитровград се заговори в началото на ноември, когато Белградският ценър за човешки права (БЦЧП) излезе с критичен доклад за отношението на българските гранични власти към бежанците. Поръчаният от клона на британската благотворителна организация Oxfam за Югоизточна Европа доклад се базираше на интервюта с общо 110 души, които споделяха едни и същи преживявания по време на преминаването си през България - българските граничари са били, стреляли и пускали кучетата си срещу тях, рекетирали са ги и са ги заплашвали с депортация. Първо от БЦЧП и Oxfam, а малко по-късно и от Amnesty International са приканвали българските власти, включително МВР и омбудсмана, да предприемат мерки към пресичането на подобни практики, но засега институционалният отговор остава един и същ - българските власти нямат данни за насилие по границите.



Такива обаче има 
Алис Бернар - доброволка от Канада, която помага на сръбската организация I am Human (IHO). Тя събира снимки и записва с камерата си разкази на мигрантите, които имат видими физически следи от насилие и ни показва част от тях. Те са като продължение на свидетелствата, записани от БЦЧП. "Как може такова нещо да се случва в страна от ЕС? Няма ли обществен натиск да се прекрати този ужас", пита Алис. Въпроси, които чуваме от почти всички доброволци, сърби или чужденци през целия ден. "През цялото време има хора, които се оплакват, че българската полиция им е отнела телефоните, парите, дори храната и водата", разказва и Тарек Мурат, създателят на IHO.

По думите му в последните четири месеца, откакто екипът му работи в Димитровград, е имало 27 статии по въпроса в европейски медии, но дори този публичен натиск не е довел до подобрение. Тарек, който е работил за Червения кръст в лагера край Зайчар на сръбско-македонската граница, преди да създаде собствената си организация, разказва, че подобни оплаквания са били рядкост сред хората, прекосили Македония и Гърция. В желанието си да предупредят бежанците за насилието на българска територия Алис и Тарек търсят начин да информират хората още при пресичането на турската граница.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14753 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3066 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Как да се поправи счупената система за помощ

Хуманитарните кризи в света растат, а ООН не може да се справи. Панел, воден от Кристалина Георгиева, представи възможно решение.

Още от Капитал
Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10