Димитровград: Непознатият фронт на бежанската криза
На броени километри от София стотици тайно преминават границата със Сърбия


Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Димитровград в Източна Сърбия е притихнал в навечерието на Бъдни вечер, която по стар стил се празнува в началото на януари. Няколко души кръстосват улиците в проливния дъжд, който разтопява първия януарски сняг, за да направят последни предколедни покупки. Но не са единствените. Пред жп гарата в града спира минибус, от който изскача русо момиче в оранжево яке и с жест подканва малка група мъже да слязат.
Това е Свеня, част от малка група доброволци, пристигнали чак от Кьолн, Германия. Изминали са почти 2000 км в изморителен двудневен път в навечерието на Нова година, за да помагат на пристигащите от България бежанци на сръбската граница. Седмината афганистанци, които слизат от немския минибус, са единствените, пристигнали на 7 януари - студеното и дъждовно време, както и придошлата погранична река Гинска, са довели до многократното намаляване на пристигащите. Мъжете дават пари на Свеня и другите доброволци с нея и сядат да чакат влака, докато единственият сръбски говорещ доброволец купува билети до Белград.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
29 коментара
Ако бежанците минават през официалните пунктове няма проблем.Тук се говори за тези, които пресичат нелегално и от където им скимне, какво трябва да направят граничарите, да ги чакат с карамфили ли?Хайде елате в Странджа да видите какво е в гората, заприлича на бунище от преминаващите.
"Димитровград в Източна Сърбия" всъщност е ЦАРИБРОД в ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ.
СПокойно може и трябва да си употребяваме българското име на градчето, както казваме Солун, а не Тесалоники и Одрин, а не Едирне.
Да не говорим, че е прекръстено на сталинската подлога и акушерка на "македонския народ" Георги Димитров.
Приемам статията като похвала за нашите граничари. Браво!
Добре е, че се поставя въпросът за насилието, упражнявано от страна на българските гранични власти към тези хора. Често пътувам в тази гранична зона и мога да потвърдя, че съм виждал следи от насилие по заловени от гранична полиция чужденци (връщани с редовните маршрутки от Калотина).
Иначе, поразен съм за пореден път от географската неграмотност на журналист на "Капитал" - освен че градът е Цариброд (можеше поне в скоби да се постави), "пограничната река" е Нишава. За началото на Нишава има повече версии, но официално в българската географска наука е прието, че това, което отвъд Калотина често се нарича "Гинска", е НИШАВА.
Границата трябва да изглежда като граница - бодлива тел, система за котрол. Нейната цел е да пази България и начина и на живот (независимо дали си го харесваме) а не да е изпълнена с милосърдие и любов.
Който иска да премине, трябва да го направи по правилата или сам поема риска и после няма какво да се жалва в разни организации. Европа трябва да пази ценостите си и тези, които искат да са част от нея трябва да ги приемат или да се върнат там откъдето са.
Авторът не си е направил труда да провери, че българските граничари на западната граница НЯМАТ кучета, а също така и по граничната бразда няма патрули. Границата се охранява с термо камери. А и на т.нар. "бежанци" не може да им се вярва, за щото те всеки с униформа взимат за полицай. От около двадесет години ловувам в този район, южно от Калотина до самата граница и такова "чудо" в гората както последната есен не съм виждал - разхвърляно бельо, опаковки, дрехи, маратонки....направо вандалщина, но явно такава им е културата. И няма какво да ги жалят, защото това са млади мъже с мисия. Като търсят по-добър живот защо не се заемат да си го създадат в тяхната родина, а са тръгнали през континент и половина за по-добър живот. По тяхната логика 3/4 от нашето население би трябвало да се изсели в Западна Европа.
"Как може такова нещо да се случва в страна от ЕС? Няма ли обществен натиск да се прекрати този ужас", пита Алис.
Сладурана. Обществен натиск има, но в обратната посока.
snaip17 и Gligani, защо задължението да се пази границата трябва да включва "право" да пребиваш хората, да си избиваш комплексите, да излагаш страната и народа ни? Не може ли без това? Не може ли да се взимат мерки срещу закононарушителите без непременно да те да бъдат бити и унижавани?
Има огромно значение как точно си върши работата "Гранична полиция". В крайна сметка освен че в повечето случаи насилието е ненужно с оглед на конкретните задачи на граничните полицаи, то се обръща срещу нас като народ, доказва враждебни към българите внушения и тези, които някои наши съседи се опитват да прокарват от много десетилетия. Такива ли сме?
До коментар [#9] от "simin":
Сещам се за гръцко-македонската граница. Бежанците отказаха да се подчинят на граничарите, като дори ги замеряха с камъни. Граничарите отвърнаха с гранати и бой, за да се защитят. Голяма част от западните медии представиха случката едностранно - показаха кадри на полицаи хвърлящи гранати по "изстрадалите" бежанци.
Не смятам, че е правилен подход да се очернят службите за сигурност, за да се засили представата за онеправданите и изстрадали бежанци. Защото явно това не е изцяло вярно - вече видяхме в Кьолн и Хамбург.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.