Д-р Румен Петров: Робството ни е нужно, за да оправдаем несправедливостта, върху която е изградено обществото ни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Д-р Румен Петров: Робството ни е нужно, за да оправдаем несправедливостта, върху която е изградено обществото ни

Д-р Румен Петров: Робството ни е нужно, за да оправдаем несправедливостта, върху която е изградено обществото ни

Специалистът по групови отношения пред "Капитал"

Зорница Стоилова
25936 прочитания

© Надежда Чипева


Профил:

Д-р Румен Петров е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научният му интерес е в сферата на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие. Преподава социална работа.

Защо през 2016г. ни е толкова важна концепцията за "турското робство" , че дори настояваме да не ни я "отнемат"?

Възраженията срещу ревизията на "робството" са свързвани с тъмните страни на нашата модерна национална идентичност. А тя е зачената в грях, казано метафорично. Грехът на тежка социална и етническа неравнопоставеност, с която се заквасва обществото абсолютно встрани от идеалите за братство, равенство и свобода.

Ние влизаме като модерни българи, стреснати от една промяна, абсолютно ненаясно какво е добро и какво е зло, как се живее със съседа, как се живее изобщо в общество, основано на диалога. Вместо това ние премахваме диалога, постановяваме доминиращо мнозинство над маргинализирано малцинство и заживяваме с машина за производство на културна идентичност, която обслужва тези факти, към които новият социален и политически елит има интерес.

Много малко се говори, въпреки че историците знаят добре, че при Руско-турската война през 1878 г. тече интензивно преразпределение на собственост, която от турски минава в български ръце.

Процесът е интензивен и мащабен и много българи стават имотни и едроимотни в резултат на тези процеси. Ние сме по-склонни да се замисляме за несправедливостта на изтръгването на собственост от българската държава след 1944 г., но сме малко склонни да съдим справедливостта при отнемането на собственост на турци в полза на българи в хода на създаването на българската държава. С други думи, в хода на възникването на модерната българска идентичност възниква, макар и да не е поставен, въпросът за справедливостта и морала. Какво може да оправдае справедливостта на тези решения? През 1878 г. българското общество има нужда да си изгради, да създаде, да изобрети валидна, приемлива, споделяна от мнозинството версия за начина, по който се конституира. А юридически то се конституира чрез ограбване. Няма закон, при положение че частната собственост е гарантирана и документите са валидни, който да постановява, че турците губят собствеността си.

Заедно с това в хода на войната тече и процес на класическо етническо прочистване. Огромни маси турскоезично население e активно прогонвано или чрез пропаганда, или чрез откровен терор към Цариград и към онези райони, където хората имат закрилата на турската армия.

Обезземлени и стигматизирани (в страната, освободила се от турското робство, да си турчин си е като жълта звезда в някои други времена?), новите български турци остават граждани на новата българска държава. Състaвят сериозно маргинализирано икономически и политически малцинство в нова, модерна България. Не съм готов да споря, но съм склонен да предизвикам публиката с твърдението, че по отношение на политическите права правата на българските турци след Освобождението са по-малки в сравнение с правата на османските българи в имперския живот. Аргументът ми е, че много, много българи са можели да участват в политически решения, касаещи империята, патриаршията в Цариград и самия султански двор. А като икономически субекти български производители и търговци са били икономически важни поданици на империята, с политически авторитет и автономност да управляват и разширяват бизнеса си без особени ограничения. Ние нямаме аналози на подобен тип икономически и политически фигури с идентитет на турци в периода между Руско-турската война и 9 септември 1944 г.

В хода на създаването на модерната българска идентичност след Освобождението идеята за "робството" ни е полезна и нужна, за да се оправдаем пред себе си, за да бъдем по-силните, за да бъдем морални в собствените и очи. Обяснителната схема за справедливата "злоба на роба" (по Гео Милев), за "разрешения" гняв, причинен от лишенията, оправдава всякакви действия. Узряването на концепцията за робството настъпва постепенно, с възникването на българската идентичност възниква и идеята за робството като страна на тази идентичност. Колкото повече сме вършили неща, спорни от гледна точка на справедливостта и морала, толкова повече - ние, бившите роби - сме имали необходимост от обяснения, които да ни оправдават.

Възраженията днес, през 2016 г., срещу "отнемането" на робството са и израз на факта, че апартейдната организация на нашето общество продължава да е властна и силна. Приемаме за естествено, че икономически и социално можем да се разделим почти на касти - градски българи, селски българи, турци, цигани и т.н. Така самата ценност на справедливостта ерозира. Това е структурна несправедливост – заложена в самата идея на обществото за самото себе си - неоспорвана и некритикувана. А неглижирането на темата за справедливостта и равнопоставеността лесно корумпира публичните институции и води до създаването на олигархични организации на икономиката и политическия живот. Кой да каже кога коя справедливост да прилагаме, след като имаме няколко справедливости?  В един по-общ план борбата за некорумпирана държава в България не може да мине покрай идеята за структурните несправедливости, които ни изграждат като общество.

В България има апартейд по отношение на турците и на циганите и ние живеем прелестно в него. Нещо повече - косвеното послание не само към турците и циганите, но и към българите е: "Не очаквайте съпротивата да бъде радикална. Бъдете подчинени на държавата, защото извън нея не може да се разберете като общност." Доминиращото българско общество и неговият елит имат изгода да създават усещане, че всеки сериозен разговор за справедливостта в България означава катаклизъм с магнитуд на гражданска война. Но правилото "да няма етнически конфликт" е много подвеждащо. Етнически конфликт не означава непременно хората да се избиват. Когато "забраняваме" етническия конфликт, ние не даваме възможност социалното неравенство между българите, турците и циганите да бъде заявено като обществен проблем. И, парадоксално, това обслужва единствено олигархията.

А защо обществото е толкова затворено да чува и други разкази за себе си?

В развитието на концепцията за "робството" стои и нашият комплекс "ние европейци ли сме". Бързо развиващото се отчуждение от османската ни родина не може да бъде разглеждано изолирано от християнско-европейските агресии към Османската империя. Нашият негативизъм към Османската империя задължително е свързан с усвояването на европейска идентичност, която е изключваща по отношение на Османската империя. А Европа има интерес да насърчава отчуждение към Османската империя, защото това прави много по-лесна експанзията на Европа на Изток.

Така ние попадаме в една сива зона на вражда между Европа и Османската империя - като деца на развеждащи се родители, между които няма никакво приемане. Или сме с единия, или сме с другия. Не можем да бъдем с двамата, защото те са в изключителен антагонизъм. Несигурни с европейската си идентичност, ние сме принудени да изфабрикуваме османския друг като радикален друг. В резултат на това си навличаме синдром на отчуждение от себе си, защото двете страни, които съставляват нашата идентичност, са взаимно изключващи се. Доста късно в хода на нашето национално развитие и идентичност Европа започва да изгражда системни политики на сближаване с постосманска Турция. Но ние вече сме се създали като бивши роби и сме инвестирали средства в това.

Производството на идентичност е много по-интензивно поради тази несигурност европейци ли сме, османци ли сме, модерни ли сме или предмодерни. Общото усещане за изоставане, което владее и срамува българския елит, оправдава огромните инвестиции в индустрията на производство на идентичност. Обикновено тези държави или култури с по-несигурна идентичност отделят повече средства за изграждането на определен образ за себе си.

Защо има очакване, че училището трябва да създава национална идентичност?

Училището е силен инструмент за създаването на тази идентичност. Поразходете се из българските училища и инспекторати и бързо ще разберете, че педагогиката в България е част от колонизационния проект на модерната държава, който трябва да превърне едно аграрно предмодерно общество в модерно - да си мие ушите, да не ражда много деца и да не яде чесън винаги. И да работи във фабриката, не на нивата, разбира се.

Един от въпросите, който не се задава, е какво да направим, ако смятаме, че е по-справедливо да има спор между българите имало ли е робство или не, отколкото да решим, че трябва да има една истина, която се формулира нависоко и започва да се следи дали е станала задължителна. Дали например да няма възможност да има учебници, които са на различна позиция по този въпрос? Защо хората да не спорят? Защо държавата постоянно да отнема възможността за дебат? За да си отгледа олигархия, разбира се.

Можем ли да очертаем нещо като групов портрет на хората, които вярват в робството и настояват за неговото "оставане"?

Метафората "върнете ни робството", разбира се, е израз и на нещо друго - възражението на хората срещу една промяна, която настъпва с отварянето на границите ни - контролирано и неконтролирано.

В резултат на нашето постепенно отваряне към света сложните идеи за това кои сме ние вече стават възможни за мислене. Социалната и географската мобилност на хората разколебават твърдите и доста себеограничаващи ни спрямо света обяснения. Синът заминава за Канада, след време детето му само говори български, но не може да пише. Става едно такова - друго. То хем е българско внуче, хем канадче.

Едни са по-подготвени да приемат по-сложни версии за себе си. Други обаче, изложени на същата мобилност, могат да се втвърдят, да се защитят от тази промяна и да изберат твърда идентичност пред сложната или пред смесената. Кои са тези хора, които възразяват срещу ревизията на робството? Те могат да се идентифицират с избирателите на "Атака" или на Патриотичния фронт, или пък са по-широка група. Често пъти се асоциират с малки населени места, които са онеправдани по отношение на разпределението на достъп до услуги и до икономическо развитие. Те са най-обезвластени и настояването на "робството" е всъщност желанието да се съхрани една система от вярвания в опита им да имат разбираема представа за себе си.

Но освен всичко друго ние не познаваме османското ни средновековие и в пряк, и в метафоричен смисъл. Не познаваме детайлите на тези 500 години всекидневен живот, който е описан писмовно на турски и гръцки, и това е нещо, в което си струва да инвестираме и да си сътрудничим с Анкара. В резултат на това непознаване ни се губи едно огромно времево парче от разбирането ни за това кои сме ние. Не знаем цялата истина за нас. Лошото е, че предмодерни, устни, естетически прекрасни и основно афективни, но не рационални източници като митове и народни песни изместват обективното й изучаване. Едва в началото сме на сериозното осмисляне на последиците от отказването от метафората за "робството".

Профил:

Д-р Румен Петров е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научният му интерес е в сферата на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие. Преподава социална работа.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

111 коментара
  • 1
    rpk03314974 avatar :-|
    Metodi Metodiew

    Този е изпреварил времето с 10-на години

  • 2
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Не се разбира много ясно дали автора на тази статия е наясно какво иска дакаже,т.е.това е като доклад на партиен секретар,когото никой не слуша!?Това"робство"натрапено като шовинизъм още мъти съзнанието на хората и ни смразява с турския етност.Въпреки всичко има смесени бракове между турци и българи и цигани.Това довежда до мисълта,че някой мъти водата в негов интерес.Няма"робство"има завладяване последван от геноцид и жестока експлоатация и несправедливост довела до хайдушко отмъщение и въстания.Но накрая българите са получили свободи и църковна независимост,което те индифицира като нация.Руско-турската война ни дава независимост и създаване на трето българско царство.В османската империя нямало робство на етносите,само васална и икономическа зависимост.А до дерибейството на властимащите то и сега е в сила!!!???


  • 3
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    "Много малко се говори, въпреки че историците знаят добре, че при Руско-турската война през 1878 г. тече интензивно преразпределение на собственост, която от турски минава в български ръце."

    Ще се разплача... турците като са дошли са заграбили всичко, избили сума народ и обезлюдили цели области. Само да напомня че в границите на Гърция (каквито са били до 1913 г) са изгонени всички турци и съборени всички джамии. И заграбена всяка турска собственост съответно. Тук след 1878 са останали няколкостотин хиляди турци, които са имали представители в парламента. Така че спестете си сълзите за онеправданите турци.

  • 4
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    До коментар [#2] от "Peni Radulov":

    Добро мнение.

  • 5
    rumen.petrov avatar :-|
    rp65

    Румен Петров съм. Според мен основният проблем с "робството" е вървящата с него толерантност към апартейдното живеене. Тази поносимост към апартейда става част от светогледа и културата ни. Приели апартейда за норма ние създаваме корумпирано общество. Комунизмът беше корумпиран. Монархията е била корумпирана, пост-комунизмът - също.

  • 6
    rumen.petrov avatar :-|
    rp65

    Друга област, която е забранена за изучаване в България е национализмът и национализмите. Това е друга част от проблема "робство".

  • 7
    rumen.petrov avatar :-|
    rp65

    Горчивото говорене срещу "робството" не се води само у нас. Ето какво пише в гръцки (националистически?) сайт, който впечатлява със сходството с нашите спорове:

    "Today (2013), thanks to the turkish propaganda and the slavish obedience of the Greek State, the whole suffering of the Greeks during the Turkish rule tends to be taken out of the History school books and of course to be eliminated from our memory in order to make us adopt the idea that globalization is the only acceptable way of living. Fortunately, various testimonies of people who lived under the turkish yoke are the best source of evidence for the tortures the greek people suffered for almost four centuries.
    http://www.agiasofia.com/turco/turco_eng.html

  • 8
    rumen.petrov avatar :-|
    rp65

    ''The Essence of the Greek-Turkish Rivalry: National Narrative and Identity.''

    Alexis HERACLIDES

    - http://eprints.lse.ac.uk/45693/1/GreeSE%20No51.pdf

  • 9
    tedex13 avatar :-|
    Todor Nikolov

    https://anonybulgaria.wordpress.com/2013/05/28/българия-под-турско-еврейско-робство/

  • 10
    tedex13 avatar :-|
    Todor Nikolov

    Разбирам "напъните" всичко да се обясни с емоции и психология, но има исторически документи и факти. 20% от момчетата са отнемани за еничари - това ако не е робство - какво е? Данък? "Човешки" данък?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK