С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
111 5 фев 2016, 16:24, 23908 прочитания

Д-р Румен Петров: Робството ни е нужно, за да оправдаем несправедливостта, върху която е изградено обществото ни

Специалистът по групови отношения пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил:

Д-р Румен Петров е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научният му интерес е в сферата на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие. Преподава социална работа.
Защо през 2016г. ни е толкова важна концепцията за "турското робство" , че дори настояваме да не ни я "отнемат"?

Възраженията срещу ревизията на "робството" са свързвани с тъмните страни на нашата модерна национална идентичност. А тя е зачената в грях, казано метафорично. Грехът на тежка социална и етническа неравнопоставеност, с която се заквасва обществото абсолютно встрани от идеалите за братство, равенство и свобода.


Ние влизаме като модерни българи, стреснати от една промяна, абсолютно ненаясно какво е добро и какво е зло, как се живее със съседа, как се живее изобщо в общество, основано на диалога. Вместо това ние премахваме диалога, постановяваме доминиращо мнозинство над маргинализирано малцинство и заживяваме с машина за производство на културна идентичност, която обслужва тези факти, към които новият социален и политически елит има интерес.

Много малко се говори, въпреки че историците знаят добре, че при Руско-турската война през 1878 г. тече интензивно преразпределение на собственост, която от турски минава в български ръце.

Процесът е интензивен и мащабен и много българи стават имотни и едроимотни в резултат на тези процеси. Ние сме по-склонни да се замисляме за несправедливостта на изтръгването на собственост от българската държава след 1944 г., но сме малко склонни да съдим справедливостта при отнемането на собственост на турци в полза на българи в хода на създаването на българската държава. С други думи, в хода на възникването на модерната българска идентичност възниква, макар и да не е поставен, въпросът за справедливостта и морала. Какво може да оправдае справедливостта на тези решения? През 1878 г. българското общество има нужда да си изгради, да създаде, да изобрети валидна, приемлива, споделяна от мнозинството версия за начина, по който се конституира. А юридически то се конституира чрез ограбване. Няма закон, при положение че частната собственост е гарантирана и документите са валидни, който да постановява, че турците губят собствеността си.



Заедно с това в хода на войната тече и процес на класическо етническо прочистване. Огромни маси турскоезично население e активно прогонвано или чрез пропаганда, или чрез откровен терор към Цариград и към онези райони, където хората имат закрилата на турската армия.

Обезземлени и стигматизирани (в страната, освободила се от турското робство, да си турчин си е като жълта звезда в някои други времена?), новите български турци остават граждани на новата българска държава. Състaвят сериозно маргинализирано икономически и политически малцинство в нова, модерна България. Не съм готов да споря, но съм склонен да предизвикам публиката с твърдението, че по отношение на политическите права правата на българските турци след Освобождението са по-малки в сравнение с правата на османските българи в имперския живот. Аргументът ми е, че много, много българи са можели да участват в политически решения, касаещи империята, патриаршията в Цариград и самия султански двор. А като икономически субекти български производители и търговци са били икономически важни поданици на империята, с политически авторитет и автономност да управляват и разширяват бизнеса си без особени ограничения. Ние нямаме аналози на подобен тип икономически и политически фигури с идентитет на турци в периода между Руско-турската война и 9 септември 1944 г.

В хода на създаването на модерната българска идентичност след Освобождението идеята за "робството" ни е полезна и нужна, за да се оправдаем пред себе си, за да бъдем по-силните, за да бъдем морални в собствените и очи. Обяснителната схема за справедливата "злоба на роба" (по Гео Милев), за "разрешения" гняв, причинен от лишенията, оправдава всякакви действия. Узряването на концепцията за робството настъпва постепенно, с възникването на българската идентичност възниква и идеята за робството като страна на тази идентичност. Колкото повече сме вършили неща, спорни от гледна точка на справедливостта и морала, толкова повече - ние, бившите роби - сме имали необходимост от обяснения, които да ни оправдават.

Възраженията днес, през 2016 г., срещу "отнемането" на робството са и израз на факта, че апартейдната организация на нашето общество продължава да е властна и силна. Приемаме за естествено, че икономически и социално можем да се разделим почти на касти - градски българи, селски българи, турци, цигани и т.н. Така самата ценност на справедливостта ерозира. Това е структурна несправедливост – заложена в самата идея на обществото за самото себе си - неоспорвана и некритикувана. А неглижирането на темата за справедливостта и равнопоставеността лесно корумпира публичните институции и води до създаването на олигархични организации на икономиката и политическия живот. Кой да каже кога коя справедливост да прилагаме, след като имаме няколко справедливости?  В един по-общ план борбата за некорумпирана държава в България не може да мине покрай идеята за структурните несправедливости, които ни изграждат като общество.

В България има апартейд по отношение на турците и на циганите и ние живеем прелестно в него. Нещо повече - косвеното послание не само към турците и циганите, но и към българите е: "Не очаквайте съпротивата да бъде радикална. Бъдете подчинени на държавата, защото извън нея не може да се разберете като общност." Доминиращото българско общество и неговият елит имат изгода да създават усещане, че всеки сериозен разговор за справедливостта в България означава катаклизъм с магнитуд на гражданска война. Но правилото "да няма етнически конфликт" е много подвеждащо. Етнически конфликт не означава непременно хората да се избиват. Когато "забраняваме" етническия конфликт, ние не даваме възможност социалното неравенство между българите, турците и циганите да бъде заявено като обществен проблем. И, парадоксално, това обслужва единствено олигархията.

А защо обществото е толкова затворено да чува и други разкази за себе си?

В развитието на концепцията за "робството" стои и нашият комплекс "ние европейци ли сме". Бързо развиващото се отчуждение от османската ни родина не може да бъде разглеждано изолирано от християнско-европейските агресии към Османската империя. Нашият негативизъм към Османската империя задължително е свързан с усвояването на европейска идентичност, която е изключваща по отношение на Османската империя. А Европа има интерес да насърчава отчуждение към Османската империя, защото това прави много по-лесна експанзията на Европа на Изток.

Така ние попадаме в една сива зона на вражда между Европа и Османската империя - като деца на развеждащи се родители, между които няма никакво приемане. Или сме с единия, или сме с другия. Не можем да бъдем с двамата, защото те са в изключителен антагонизъм. Несигурни с европейската си идентичност, ние сме принудени да изфабрикуваме османския друг като радикален друг. В резултат на това си навличаме синдром на отчуждение от себе си, защото двете страни, които съставляват нашата идентичност, са взаимно изключващи се. Доста късно в хода на нашето национално развитие и идентичност Европа започва да изгражда системни политики на сближаване с постосманска Турция. Но ние вече сме се създали като бивши роби и сме инвестирали средства в това.

Производството на идентичност е много по-интензивно поради тази несигурност европейци ли сме, османци ли сме, модерни ли сме или предмодерни. Общото усещане за изоставане, което владее и срамува българския елит, оправдава огромните инвестиции в индустрията на производство на идентичност. Обикновено тези държави или култури с по-несигурна идентичност отделят повече средства за изграждането на определен образ за себе си.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1746 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2312 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Проф. Албена Хранова: В битката на термините "турското робство" не издържа

Литературната историчка пред "Капитал" за това защо неразделянето на изкуство от история е хранителна среда за митове

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10