Българската църква: Духовният другар на Путин
Как и защо Светият синод играе ролята на проводник на интересите на руския патриарх в църковната дипломация
Попитан дали кубинското рандеву между папа Франциск и руския патриарх Кирил е било одобрено от президента на Русия Владимир Путин, говорителят на патриарха Александър Волков беше непоколебим: "Има 100% гаранция, че срещата между двамата духовни лидери не е свързана с политика."
И думите му сигурно биха прозвучали убедително, ако събитието не идваше в твърде удобен за Путин момент. При драматичното обезценяване на рублата, падащите цени на петрола, продължаващите санкции и все по-обезпокояващите картини от Сирия руският президент имаше нужда да влезе в световния обмен с позитивна новина. Какво по-добро от това да обявиш благия папа Франциск за свой политически и духовен съюзник?
Патриарх Кирил от своя страна пък е едно от най-силните оръдия на режима на Путин за провеждането на външната политика на Русия. Бившият офицер от КГБ обяви колегата си агент Владимир Путин за "божие чудо" и двамата работят заедно за превръщането на православието в идеология, която обслужва възродените имперски амбиции на Русия.
На този фронт в края на януари те отбелязаха още една победа - предстоящият Всеправославен събор, който за пръв път от векове ще събере всички православни църкви, ще се случи изцяло по начина, по който Москва пожела. Той дори ще се проведе на гръцкия остров Крит вместо в Истанбул, където е седалището на Вселенския патриарх Вартоломей - едно от многото условия, поставени от Руската православна църква (РПЦ) в хода на подготовката.
Този дипломатически триумф беше постигнат не без помощта на Българската православна църква (БПЦ), която все по-силно и видимо играе ролята на проводник на интересите на руския патриарх. Светият синод танцува опасен танц с авторитарен режим, превърнал православието в политическа платформа на национализма, консерватизма, нетолерантността и враждебността към Запада, а взаимоотношенията между различните църкви в сюжет от шпионски роман.
Православието - мост между България и Русия
Има две линии, по които може да се проследи влиянието на Москва в българските църковни дела. Първата са безкрайните съвместни чествания на празници и светци, размяна на ордени и отличия. Ако се внимава в календара на митрополитите само от последната една година, се вижда, че няма друга поместна църква, с която БПЦ да поддържа толкова задълбочени и последователни контакти. Сайтът на патриаршията прилича на афиш на събитията на Руския-културно информационен център. А черешката на тортата ще бъде гостуването на руския патриарх Кирил в София следващата седмица (26 февруари - бел. авт.)
За близостта между двете църкви до голяма степен допринася общото комунистическо минало - и при руския, и при българския висш клир лустрацията се оказа causa perduta. По-голямата част от нашите епископи и митрополити са завършили образованието си в руски духовни училища. Според историка и главен редактор на "Християнство и култура" д-р Момчил Методиев липсата на историческа памет за това е голям проблем, който ни лишава от ориентири. "В Русия този дебат беше приключен в средата на 90-те години. Резултатът е, че всеки може да се преформатира в каквото реши, без да се пита за неговото минало", коментира той по време на семинар за Всеправославния събор, организиран от списание "Християнство и култура" и Богословския факултет на СУ.
Така втората линия, по която е видна намесата на РПЦ, е църковната дипломация в полза на Москва, която извършва българският Свети синод. В по-голямата битка за върховенството в православния свят между Вселенския патриарх Вартоломей и руския патриарх Кирил България отчетливо взима страната на Русия. Противоречията между двамата духовни лидери са сблъсък на две тотално различни концепции за това какво е православието. Руският държи да го обвърже с Изтока, докато вселенският държи то да остане универсално.
Християнският философ проф. Калин Янакиев от Софийския университет "Свети Климент Охридски" говори за "две болести на съвременното православие" - тенденцията към ориентализация на православието (разбирането, че то трябва да бъде източно, славянско и не може да бъде живяно в Европа) и силното преувеличение на автокефализма (радикална независимост на църквите - бел. ред.) като пречка пред единството на църквите. Тези две тенденции описват политиката на Московската патриаршия в последните години, а духовната фигура, която саботира тази представа за православието, е Вселенският патриарх Вартоломей. Неговата визия е, че православието може да бъде живяно навсякъде и всякакви народности могат да бъдат православни. "Той е единственият, който нарушава идиличната картина, която е закодирана дълбоко в родовата ни памет поради некадърно представяне на новата ни история - че православието е религията, която ни свързва с Русия", обяснява проф. Янакиев и добавя, че тъй като комунизмът и славянството са "изфирясали идеологии", тази идея се пробутва през православието.
Неслучайно при официалното посещение на Вселенския патриарх Вартоломей в България през ноември миналата година бяха хвърлени сериозни ресурси по неговото публично дискредитиране. Важно е да се отбележи, че превръщането на посещението му в скандал не дойде от Светия синод, а от външни на църквата фактори - медии (като epicenter.bg на Валерия Велева), политически партии (като ВМРО) и общественици (като Велислава Дърева) с ярки русофилски възгледи. Те сътвориха яростна кампания срещу константинополския патриарх, като го обвиниха в неуважение към българския патриарх (за това, че го нарекъл "блаженство" вместо "светейшество"), в обида към българския народ (защото заклеймил етнофилетизма [еретично отклонение, което поставя расата и националността преди църквата - бел. ред.] в словото си в храма "Александър Невски") и в необосновани претенции (за това, че поискал премахване на паметника на Антим I от българската църква в Одрин или богослужение на гръцки език по Черноморието).
В своя анализ на "оскандаляването" на Вартоломей проф. Калин Янакиев отбелязва няколко особености на атаките. Първо, според официалния протокол Вселенският патриарх редовно се обръща към всички предстоятели на поместни църкви с "Ваше блаженство" и в това няма знак на неуважение. Второ, в словото си той наистина говори за етнофилетизма, но в контекста на честването на 70 години, откакто обвинението на нашата църква в това отклонение от православието е прекратено, а след това продължава, като го характеризира като общ проблем на всички православни народи през XIX век. А не през XXI век, както комплексарски предположиха "патриотично" настроени общественици. И трето и най-интересно, че т.нар. претенции на Вселенския патриарх към паметника на Антим I в Одрин и богослужението на гръцки език по Черно море въобще не бяха изречени от Вартоломей в публичните му изяви на българска земя.
Според източници на "Капитал" тези твърдения са се съдържали в доклад на ДАНС, разпространен до българските институции преди посещението на константинополския патриарх наред с друго странно схващане, че Вселенският патриарх е проводник на интересите на турската държава. Въпреки че седалището й е в Истанбул, Вселенската патриаршия е по-скоро в лоши отношения с турските власти, които потискат православното малцинство.
Вероятен първоизточник на конспирациите на ДАНС и "патриотите" е съвсем публична докладна записка от посещението на патриарх Неофит в Константинопол през 2013 г., публикувана в "Християнство и култура". Там в един пасаж се споменава, че Вселенският патриарх е изтъкнал пред българската делегация поставянето на паметник на екзарх Антим в Одрин, което е станало без неговото знание и за който той настоява да бъде премахнат, тъй като според него в диоцеза и Вселенската патриаршия е недопустимо да съществува паметник на йерарх, който е разрушил каноничните връзки между двете църкви. На този въпрос членовете на българската църковна делегация са дали отговор, че този паметник не е поставен нито с благословението, нито със знанието на БПЦ, а е поставен от Сдружението на тракийските българи, председателствано от бившия член на Висшия съвет на БСП Красимир Премянов (който също така е зам.-председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД). Следователно те не могат да го махнат, защото не са го сложили.
БПЦ - огледало на РПЦ
Същинските критики, които Вселенският патриарх отправя към БПЦ, са, че не дава ясни отговори на запитвания или ги дава с огромно закъснение, също така, че слабо присъства в междуправославния диалог и напълно отсъства от междухристиянския и междурелигиозен диалог.
Тази пасивност се забелязва и в поведението на БПЦ покрай подготовката за Всеправослания събор. Така например на сайта на Българската патриаршия липсва позиция по която и да е от обсъжданите теми с изключение на два-три въпроса, които вълнуват Московската патриаршия. Тоест, когато не мълчи многозначително, БПЦ изцяло споделя позицията на Руската православна църква.
"Капитал" опита да научи позицията на Светия синод относно начина на взимане на решения на предстоящия събор, но в телефонен разговор ръководителката на отдела "Връзки с обществеността" на БПЦ Александра Карамихалева обясни, че това не е необходимо, след като вече има обща позиция на всички поместни църкви. След това се съгласи да изпрати писмени отговори, но до редакционното приключване на броя такива не бяха получени.
А как ще се взимат решенията на Всеправославния събор на Крит през юни и как ще са представени отделните църкви там са отново теми, по които има сериозни противоречия между Московската и Вселенската патриаршия. В името на това въобще да се състои такъв събор константинополският патриарх претърпя сериозни дипломатически поражения на последните съвещания. В началото на февруари пресслужбата на РПЦ разпространи съобщение, в което заявява, че повечето й предложения около Всеправославния събор са били приети. Сред своите победи РПЦ отбелязва това, че форумът ще се проведе на Крит, а не в Истанбул (след влошаването на отношенията между Русия и Турция вследствие на сваления руски самолет руският патриарх заплаши, че няма да изпрати делегация, ако съборът се провежда в Истанбул), че въпросът за календара няма да бъде разглеждан, а въпросът за диптисите (начина на подреждане на отделните църкви по старшинство - бел. авт.) ще бъде отложен и че всички документи, които ще се гласуват на събора, ще бъдат публикувани предварително.
Вселенският патриарх настоява решенията на събора да се взимат с мнозинство, както се е случвало на средновековните събори. Московската патриаршия пък държи решенията да се взимат с консенсус - тоест да не бъдат легитимни, ако дори една от православните църкви отсъства. А такава вероятност съществува. Спорът между Антиохийската и Йерусалимската църква за юрисдикцията на православните в Катар например поставя под въпрос участието им в събора. Казус има и с православната църква на Чехия и Словакия, която се намира в състояние на разкол. Двама нейни предстоятели спорят в съда за това кой е легитимният водач, единият от които е подкрепен от Москва. "Поради тази причина Константинопол настоява Чешката и словашка православна църква да не участва в бъдещия Всеправославен събор, докато не се разберат кой й е предстоятелят. Напротив, Москва твърди, че тя трябва да участва на всяка цена, знаейки, че в този конфликт те са силно зависими от Москва", обяснява проф. Калин Янакиев.
В този спор БПЦ е решително на страната на Москва. В средата на януари тази година Светият синод излиза с решение, че няма да вземе участие в последната подготвителна среща за събора в Шамбези, Швейцария, в края на месеца, ако не е налице присъствието на всички поместни православни църкви и ако присъства неканоничен представител на църквата на Чешките земи и Словакия (да се разбира, ако там не е кандидатът на Москва митрополит Ростислав). В крайна сметка и в името на това да има събор вселенският патриарх направи компромис, позволявайки на митрополит Ростислав да представлява чешко-словашката църква на срещите - нещо, което дотогава отричаше.
БПЦ поддържа Москва и по друг важен за нея въпрос - Украйна. На фона на липсата на всякаква активност по външнополитически теми и въпроси на 15 декември миналата година българският патриарх Неофит изпрати писмо до украинския президент Петро Порошенко, в което са застъпва за светините на украинската църква към Московската патриаршия.
"Украйна е най-дебатираната територия в православния свят", казва историкът д-р Момчил Методиев, обяснявайки, че православната общност там е разделена между УПЦ към Московската патриаршия, която е автокефална, и УПЦ - Киевска патриаршия, която не е призната официално. В писмото си патриарх Неофит е разтревожен, че има опити за отнемане на манастири от каноническата църква в полза на непризнатата. В украинските медии тези "опити за отнемане" са обяснени като проста онлайн петиция. Там се дебатират и разликите в писмото на Неофит на български и на руски език, като в руския си вариант то звучи по-остро. Разликите карат украинските медии да повдигат въпроса дали писмото не е написано първо на руски, а после нарочно смекчено на български.
Църковната дипломация е игра на нюансите, а Българската православна църква не е никак деликатна в предпочитанията си между Москва и Истанбул. А всъщност въобще не е нужно да избира отбор, както прави Румънската православна църква. Тя се държи независимо в разговорите досега. С избора си да бъде в орбитата на Москва БПЦ поставя православието в страната ни в опасна зависимост от политическите амбиции на Путин.
* В началото на миналата седмица "Капитал" изпрати запитване за среща и интервю с представителя на РПЦ в България Филип Василцев. Вместо това той изпрати писмени отговори по поставените от "Капитал" теми за разговор.
Предстоящото посещение на руския патриарх Кирил по случай канонизацията на архиепископ Серафим Соболев
Канонизацията на владиката Серафим е особено важно събитие не само за нашия Николски храм, в който той е служил, и в криптата на който пребивават неговите свети мощи. Българската и Руската православни църкви се сдобиха с общ свят небесен покровител. На 3 февруари в Москва се състоя обявяването на богучарския архиепископ Серафим за светец на Руската православна църква.Този исторически акт е предшестван от дълга работа. Резултат от нея е решението на съвместната комисия на двете църкви, под председателството на Волоколамския митрополит Иларион и Варненския и великопреславен митрополит Йоан, че няма пречки пред канонизацията. Известно е колко голямо е почитанието към владиката Серафим в България. То продължава вече над 65 години. Ние се явяваме свидетели на това, че този поток на вярващи към лобното му място се засилва. Затова канонизацията констатира тази всенародна почит. Вярващи от всички краища на страната и други държави се обръщат с молитви за помощ и застъпничество към свети Серафим. Тържественото обявяване на Серафим за светец на БПЦ ще стане на 25 и 26 февруари. На тържествата в София ще дойде и делегация на РПЦ начело с митрополит Иларион.
Взаимоотношенията между Българската православна църква и Руската православна църква
Връзката между БПЦ и РПЦ датира от над сто години. Нашите отношения са преминали през много изпитания, но са наистина братски. Аз ще кажа повече: те особено се засилват през последните години.Имаше няколко посещения на делегации на Българската православна църква в Москва и Киев през последните две години. На два пъти (през декември 2014 г. и декември 2015 г.) в София дойде митрополит Иларион. През май 2015 г. митрополитът на Киев и цяла Украйна Онуфрий начело на делегацията на Руската православна църква взе участие в честването на 1150-та годишнина от покръстването на българите и се срещна с българския патриарх Неофит, на когото предаде съобщение от Патриарха на Москва и на цяла Русия. Патриарх Неофит бе домакин на делегацията на Руската православна църква, начело с митрополитите на Нижни Новгород и Арзамас Георгий, саратовският и волският Лонгин, и архиепископа на Вилнюс и Литва Инокентий.
Укрепват връзките между различните епархии на сестринските църкви. Мащабно се посрещна в София 100-годишнината от Великото благословение на храма св. Николай, в края на ноември - началото на декември 2014 година. Българският патриарх Неофит поведе празничната Божествената литургия в Подворието на 30 ноември и взе участие в конференцията "Русия и България:. Духовното единство на изображенията". След работата на конференцията бе издадена книга с резултатите.
През февруари 2015 г.. ние отбелязахме дните на памет за архиепископ Серафим: в присъствието на патриарх Неофит и членове на Светия Синод, митрополитът на Видин Домециан отслужи света литургия за архиепископ Серафим. На премиерата на документален филм за него, присъства и патриарх и митрополит Неофит и митрополити от Българската православна църква.
През май 2015 на патриарх Неофит Руската православна църква предаде частица от мощите на св. Серафим Саровски. На 2 януари 2016 г., на празника на Св Серафим Саровски, след Божествената литургия се проведе шествие и тържествено пренасяне на мощите на св. Серафим Саровски в катедралата на Светия княз Александър Невски в София.
С благословията на патриарха и по покана на Българската православна църква патриархът на Москва и цяла Русия Кирил ще участва в тържественото богослужение.
Но най-важното за нас, без съмнение, ще бъде обявяването на Св Серафим Софийски Чудотворец.
Значимостта на срещата между патриарх Кирил и папа Франциск в Хавана
Първата по рода си среща на патриарха на Москва и цяла Русия Кирил и Папа Франциск I, предстоятелите на двете най-големи християнски църкви в света – е историческо събитие. В резултат на тази среща бе приет най-важният документ - съвместната декларация, която отразява най-сложните и важни проблеми на живота на Църквата и човешката цивилизация.В документа се посочва: "Радваме се, че се срещнахме като братя в християнската вяра." Но това не игнорира и съществуващите проблеми и разногласия. Това е откровено казано: "Разделени сме от раните, причинени от конфликти в далечното и близкото минало, и от унаследени от предшествениците ни различия". Въпреки това, маркирана е целта: "осъзнавайки многото пречки, ние се надяваме, че нашата среща ще допринесе за постигането на заповяданото от Бога единство, за което Христос се моли."
Първенците не можеха да не се срещнат по време, когато "човешката цивилизация навлезе в период на епохална промяна. Християнската съвест и пастирска отговорност не ни позволява да останем безразлични към предизвикателствата, които изискват съвместна реакция," се казва в документа.
Един от най-важните въпроси на срещата бе въпросът за преследването на християните в Близкия изток, Северна Африка и в други региони на света, където са унищожени "цели семейства, села и градове." Патриарх Кирил и папа Франциск апелират към всички онези, които "могат да повлияят на съдбата на всички отвлечени, включително митрополитите на Алепо Павел и Йоан Ибрахим да направят това, което е необходимо за бързото им освобождаване". Въпреки това, не само съдбата на християните вълнува водачите на християнските църкви: "Надигайки глас в защита на преследваните християни, ние сме съпричастни със страданията и на последователите на други религиозни традиции, които са жертви на гражданската война, хаос и терористично насилие." Те призовават за край на насилието и тероризма, за да се установи гражданския мир, междурелигиозния диалог.
Особено радостно е, че окончателният документ отразява "безпрецедентно възраждане на християнската вяра, което сега се случва в Русия и в много страни от Източна Европа, където в продължение на десетилетия, доминираха атеистични режими. Днес, веригите на войнствения атеизъм паднаха, а на много места, християните са свободни да изповядват своята вяра. За четвърт век тя издигна десетки хиляди нови църкви, откри стотици манастири и духовни училища. Християнски общности водят обширни благотворителни и социални дейности, предоставят разнообразна помощ на нуждаещите се. " Това е висока оценка на текущата дейност, включително и на руската и българската православни църкви.
Заедно с това, патриарх Кирил и папа Франциск заявиха, че в Европа има сили, които се стремят към "секуларизирано общество, чуждо на всяка памет за Бога и Неговата правда." Те изразиха общото убеждение, че "Европа се нуждае от вярност към своите християнски корени." По-специално, лоялност към семейните ценности, "брак като акт на свободна и верна любов между един мъж и една жена", "родителството като специално призвание на мъжа и жената в брака."
"Специалнии думи" имаха патриархът и папата за християнската младеж и я призоваха: "Не се страхувайте да вървите срещу течението, защитавайки Божията истина, която не винаги съответства на съвременни светски стандарти"
"Ние не сме съперници и братя", - заявиха в заключителния документ водачите на православните и католиците. Те осъдиха всички форми на прозелитизъм и "униатизъм". По отношение на последното за първи път ясно се заяви, че "не е начинът да се възстанови единството."
Това е пряко свързано с Украйна, където има остри конфликти, и където "православни и греко-католици имат нужда от помирение и намиране на взаимно приемливи форми на съжителство." Противопоставянето в Украйна е разгледано в окончателния документ и обществен аспект, и в църковен.
Патриархът и папата призоваха всички страни в конфликта за "благоразумие, социална солидарност и активна омиротворяване." А Църквата, "да се въздържа от участие в конфронтация и да не подкрепя по-нататъшното развитие на конфликта." Отделно е отбелязано разцеплението сред православните вярващи в Украйна, което трябва да бъде "преодоляно на базата на съществуващите каноничните норми" на всички православни християни в Украйна, за да живеят в мир и хармония, "а католическата общност в страната ще помагат, за да става нашето християнско братство още по-очевидно."
Ръководителите на големите християнски църкви поканиха католици и православни с "многолика и в същото време обединена съдба" в модерния свят да си сътрудничат братски. Да осъзнаем своята отговорност пред Бога за съдбата на света: "От това, можем ли в преломната епоха заедно да свидетелстваме за Духа на истината, до голяма степен зависи бъдещето на човечеството."
Предстоящият Всеправославен събор
Предстоящият Свети и Велик събор на Православната църква, ние не наричаме Вселенски. За разлика от древните Вселенските събори, той не е предназначен за решаване на доктринални въпроси, тъй като те отдавна са решени и не подлежат на преразглеждане. Той също така не е предназначен да се правят иновации в литургичния живот на Църквата, в каноничната й структура. Въпреки това, той може, ако е правилно подготвен, да бъде важен фактор за укрепване на единството и сътрудничество, както и да служи за изясняване на отговорите, които Православната църква въз основа на своята вековна традиция дава на въпросите на нашето време.Този съвет ще е Всеправославен само ако бъде посетен от представители на всички признати за автокефални православни църкви.
В резултат на това, заради позицията на патриарх Кирил и руската делегация по време на среща на предстоятелите на православните църкви в Шамбези от предстоящия Всеправославен съвет е бил изключен проект на документ за "календарния въпрос." Патриарх Кирил по време на предсъборната среща в Шамбези отбеляза, че темата за "по-точно определяне на датата на Великден" абсолютно не е приложимо към православната църква и само сее раздори между много вярващи.
В дневния ред на предстоящия Всеправославен събор е темата на икуменизма ( "Отношението на православната църква с останалата част от християнския свят"), което е основателна грижа за голям брой православни вярващи, които не искат мутация на вярата си в някакво "синкретично православие." Но в текста на проекта не се съдържат никакви унионални, още по-малко суперикуменически положения, от които се опасяваха много вярващи.
Срещата на предстоятелите на поместни православни църкви, проведена в Шамбези 21-28 януари 2016, създаде специална междуправославна комисия, която преразгледа три съборни документи и ги координира през октомври миналата година на петото предсъборно Всеправославен събрание. Текстовете бяха за значението на поста, отношението на Православната църква с останалата част от християнския свят, и за реда на обявяване на църковна автономия. И също така бяха взети предвид, в частност, проектите за "мисията на Православната църква в съвременния свят", "тайнството на брака и на пречките за това", както и други теми.
Всеправославният събор е призован да се превърне в символ на единството на святата, апостолическа църква в лицето на съвременния свят и неговите предизвикателства.