Българската църква: Духовният другар на Путин

Попитан дали кубинското рандеву между папа Франциск и руския патриарх Кирил е било одобрено от президента на Русия Владимир Путин, говорителят на патриарха Александър Волков беше непоколебим: "Има 100% гаранция, че срещата между двамата духовни лидери не е свързана с политика."

И думите му сигурно биха прозвучали убедително, ако събитието не идваше в твърде удобен за Путин момент. При драматичното обезценяване на рублата, падащите цени на петрола, продължаващите санкции и все по-обезпокояващите картини от Сирия руският президент имаше нужда да влезе в световния обмен с позитивна новина. Какво по-добро от това да обявиш благия папа Франциск за свой политически и духовен съюзник?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Патриарх Кирил от своя страна пък е едно от най-силните оръдия на режима на Путин за провеждането на външната политика на Русия. Бившият офицер от КГБ обяви колегата си агент Владимир Путин за "божие чудо" и двамата работят заедно за превръщането на православието в идеология, която обслужва възродените имперски амбиции на Русия.

На този фронт в края на януари те отбелязаха още една победа - предстоящият Всеправославен събор, който за пръв път от векове ще събере всички православни църкви, ще се случи изцяло по начина, по който Москва пожела. Той дори ще се проведе на гръцкия остров Крит вместо в Истанбул, където е седалището на Вселенския патриарх Вартоломей - едно от многото условия, поставени от Руската православна църква (РПЦ) в хода на подготовката.

Този дипломатически триумф беше постигнат не без помощта на Българската православна църква (БПЦ), която все по-силно и видимо играе ролята на проводник на интересите на руския патриарх. Светият синод танцува опасен танц с авторитарен режим, превърнал православието в политическа платформа на национализма, консерватизма, нетолерантността и враждебността към Запада, а взаимоотношенията между различните църкви в сюжет от шпионски роман.



Православието - мост между България и Русия

Има две линии, по които може да се проследи влиянието на Москва в българските църковни дела. Първата са безкрайните съвместни чествания на празници и светци, размяна на ордени и отличия. Ако се внимава в календара на митрополитите само от последната една година, се вижда, че няма друга поместна църква, с която БПЦ да поддържа толкова задълбочени и последователни контакти. Сайтът на патриаршията прилича на афиш на събитията на Руския-културно информационен център. А черешката на тортата ще бъде гостуването на руския патриарх Кирил в София следващата седмица (26 февруари - бел. авт.)

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

За близостта между двете църкви до голяма степен допринася общото комунистическо минало - и при руския, и при българския висш клир лустрацията се оказа causa perduta. По-голямата част от нашите епископи и митрополити са завършили образованието си в руски духовни училища. Според историка и главен редактор на "Християнство и култура" д-р Момчил Методиев липсата на историческа памет за това е голям проблем, който ни лишава от ориентири. "В Русия този дебат беше приключен в средата на 90-те години. Резултатът е, че всеки може да се преформатира в каквото реши, без да се пита за неговото минало", коментира той по време на семинар за Всеправославния събор, организиран от списание "Християнство и култура" и Богословския факултет на СУ.

Така втората линия, по която е видна намесата на РПЦ, е църковната дипломация в полза на Москва, която извършва българският Свети синод. В по-голямата битка за върховенството в православния свят между Вселенския патриарх Вартоломей и руския патриарх Кирил България отчетливо взима страната на Русия. Противоречията между двамата духовни лидери са сблъсък на две тотално различни концепции за това какво е православието. Руският държи да го обвърже с Изтока, докато вселенският държи то да остане универсално.

Християнският философ проф. Калин Янакиев от Софийския университет "Свети Климент Охридски" говори за "две болести на съвременното православие" - тенденцията към ориентализация на православието (разбирането, че то трябва да бъде източно, славянско и не може да бъде живяно в Европа) и силното преувеличение на автокефализма (радикална независимост на църквите - бел. ред.) като пречка пред единството на църквите. Тези две тенденции описват политиката на Московската патриаршия в последните години, а духовната фигура, която саботира тази представа за православието, е Вселенският патриарх Вартоломей. Неговата визия е, че православието може да бъде живяно навсякъде и всякакви народности могат да бъдат православни. "Той е единственият, който нарушава идиличната картина, която е закодирана дълбоко в родовата ни памет поради некадърно представяне на новата ни история - че православието е религията, която ни свързва с Русия", обяснява проф. Янакиев и добавя, че тъй като комунизмът и славянството са "изфирясали идеологии", тази идея се пробутва през православието.

Неслучайно при официалното посещение на Вселенския патриарх Вартоломей в България през ноември миналата година бяха хвърлени сериозни ресурси по неговото публично дискредитиране. Важно е да се отбележи, че превръщането на посещението му в скандал не дойде от Светия синод, а от външни на църквата фактори - медии (като epicenter.bg на Валерия Велева), политически партии (като ВМРО) и общественици (като Велислава Дърева) с ярки русофилски възгледи. Те сътвориха яростна кампания срещу константинополския патриарх, като го обвиниха в неуважение към българския патриарх (за това, че го нарекъл "блаженство" вместо "светейшество"), в обида към българския народ (защото заклеймил етнофилетизма [еретично отклонение, което поставя расата и националността преди църквата - бел. ред.] в словото си в храма "Александър Невски") и в необосновани претенции (за това, че поискал премахване на паметника на Антим I от българската църква в Одрин или богослужение на гръцки език по Черноморието).

В своя анализ на "оскандаляването" на Вартоломей проф. Калин Янакиев отбелязва няколко особености на атаките. Първо, според официалния протокол Вселенският патриарх редовно се обръща към всички предстоятели на поместни църкви с "Ваше блаженство" и в това няма знак на неуважение. Второ, в словото си той наистина говори за етнофилетизма, но в контекста на честването на 70 години, откакто обвинението на нашата църква в това отклонение от православието е прекратено, а след това продължава, като го характеризира като общ проблем на всички православни народи през XIX век. А не през XXI век, както комплексарски предположиха "патриотично" настроени общественици. И трето и най-интересно, че т.нар. претенции на Вселенския патриарх към паметника на Антим I в Одрин и богослужението на гръцки език по Черно море въобще не бяха изречени от Вартоломей в публичните му изяви на българска земя.

Според източници на "Капитал" тези твърдения са се съдържали в доклад на ДАНС, разпространен до българските институции преди посещението на константинополския патриарх наред с друго странно схващане, че Вселенският патриарх е проводник на интересите на турската държава. Въпреки че седалището й е в Истанбул, Вселенската патриаршия е по-скоро в лоши отношения с турските власти, които потискат православното малцинство.

Вероятен първоизточник на конспирациите на ДАНС и "патриотите" е съвсем публична докладна записка от посещението на патриарх Неофит в Константинопол през 2013 г., публикувана в "Християнство и култура". Там в един пасаж се споменава, че Вселенският патриарх е изтъкнал пред българската делегация поставянето на паметник на екзарх Антим в Одрин, което е станало без неговото знание и за който той настоява да бъде премахнат, тъй като според него в диоцеза и Вселенската патриаршия е недопустимо да съществува паметник на йерарх, който е разрушил каноничните връзки между двете църкви. На този въпрос членовете на българската църковна делегация са дали отговор, че този паметник не е поставен нито с благословението, нито със знанието на БПЦ, а е поставен от Сдружението на тракийските българи, председателствано от бившия член на Висшия съвет на БСП Красимир Премянов (който също така е зам.-председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД). Следователно те не могат да го махнат, защото не са го сложили.

• 1
• 2
• Следваща страница » "БПЦ - огледало на РПЦ"