С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 26 фев 2016, 14:03, 17413 прочитания

Войната с наркотиците: смяна на курса

Назрява глобална воля за пълна промяна на политиките за борба с наркотиците, а България е на опашката на изоставащите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Знаете ли, че в началото на ХХ век папата е пиел вид вино, което съдържало кокаин?
А че преди няколко века на много места в Европа тютюнът е бил забранен, а пушенето му се наказвало със смърт? Светът променя гледните си точки към наркотиците във времето и сега отново е назрял такъв момент.

През последните десетилетия международната война с наркотиците доведе до кризи в общественото здравеопазване, корупция и насилие, породени от черния пазар. Редица държави вече призовават за нов подход за справяне с проблема. Някои от тях, като Уругвай например, дават пример на останалите с натиска за огромна воля за промяна на неработещите правила и практики. Само преди няколко дни бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан написа в свое есе за немското издание Der Spiegel, че пълната забрана има малко или никакво влияние върху търсенето или предлагането на наркотици. И призова за смяна на курса. "Вярвам, че наркотиците са унищожили много животи, но грешните правителствени политики са унищожили много повече", казва Анан.


Надеждите на Кофи Анан и на всички граждани и правителства, които се борят за реформа в политиките към наркотиците, са насочени към специалната сесия на Общото събрание на ООН (UNGASS), която ще се проведе през април в Ню Йорк. Това е събитието, на което всички държави - членки на ООН, се събират да обсъждат глобални въпроси, свързани със здравето или половете, а този път ще дискутират приоритетите в контролирането на наркотиците. Тази сесия е историческа, защото този въпрос е обсъждан последно през 1998 г. и защото се очаква тя да предложи много повече от просто констатиране на статуквото. Има една група страни, сред които Колумбия, Гватемала и Мексико, които са критично настроени към сегашната позиция на ООН за пълна забрана на наркотиците, защото смятат, че тя овластява картелите и паравоенните групировки, вместо да ги отслабва. Има и близо 150 граждански организации от цял свят, обединени в Международния консорциум по политиките за наркотиците (IPDC), които ще отправят предложения от своя опит за по-ефективни подходи в борбата с наркотиците и зависимостта от тях. Те ще настояват за преосмисляне на целите на политиките и замяната им с по-реалистични. Ще търсят подкрепа за нови мерки за справяне с проблема като декриминализацията на употребата на леки наркотици, ограничаване на вредите от употребата и отмяна на смъртните наказания.

"Не трябва да твърдим и мислим, че може да се премахнат напълно наркотиците", обясни Петер Сароши, дългогодишен експерт по политиките в областта на наркотиците, който беше в София тази седмица, за да говори за UNGASS. Според него един от най-големите успехи на предстоящата сесия на ООН ще бъде присъствието на гражданското общество, а най-добрият сценарий, по който може да протече, е, ако фокусът се обърне към превенцията. През ноември миналата година в медиите изтече документ, който е нещо като чернова на бъдеща глобална стратегия за борба с наркотиците. Той извади наяве, че няма глобален консенсус в политиките и че има растящо напрежение между различните държави в разбиранията им кое работи и кое не.

Цифрите опровергават скептиците



Дори само в рамките на Европейския съюз страните са поели по различни пътища в борбата с наркотиците. Една от либералните и иновативни политики, предприета от част от европейските държави, е на декриминализация на употребата или притежанието на различни видове наркотици в рамките на определени количества. В тези страни употребата на някои наркотици вече не е престъпление, а административно нарушение, което се санкционира с глоба, а не със затвор. Това не включва обаче продажбата или трафика - те си остават престъпления.

Всъщност редица проучвания показват, че няма връзка между това колко сурови са законите за наркотиците и нивото на употреба. Проучване на британското правителство от октомври 2014 г. установява, че по-стриктните закони не са довели до значително намаляване на разпространението на наркотици, като са изследвани случаите на Португалия, Дания, Швеция и др. Така например в Португалия, противно на опасенията, че либерализирането на отношението към наркотиците ще доведе до страшни последствия, това не се случва. Според изследване на вашингтонския мозъчен тръст Cato Institute от 2009 г. (8 години след като политиката е влязла в сила) използването на наркотици в повечето възрастови групи се е понижило, а проблемите, които обикновено вървят с него, са намалели. Хората, потърсили лечение, са се увеличили значително след 2001 г., а броят на смъртните случаи вследствие от наркотици е паднал. Притесненията от туризъм с цел употреба на наркотици също са се оказали безпочвени. Решението на Португалия да гледа на притежанието и употребата на наркотиците като на проблем на общественото здраве, а не на криминалните хроники, е довело до промени освен в законодателството и в държавното финансиране за лекуването на зависимости и превенция. Идеята зад декриминализацията е, че наркозависимите се третират не като престъпници, а като хора с хронично, рецидивиращо заболяване (така го дефинира и Световната здравна организация), които имат нужда от подкрепа, за да не употребяват, а ако употребяват - за да вредят най-малко на себе си и на околните.

Затова сред добрите практики, които използват по-напредничавите държави за намаляване на вредите от наркотиците, са раздаването на чисти игли и спринцовки с цел да се намали рискът от разпространението на заболявания като HIV или хепатит. Ползата от тях не е само за наркозависимите, но и за обществото. Наличието на стаи за употреба например, от една страна, създава сигурна среда за наркозависимите, а от друга, ги спира да приемат наркотици на улицата и така дава възможност за бърза реакция при предозиране. Целта на мерките за намаляване на вредите е да се ограничат здравните, социалните и икономическите последствия от употребата на наркотици. Доклад на IDPC от 2012 г. показва, че стаите за употреба имат положителен ефект върху намаляването на случаи на свръхдоза или случаи на смърт, свързани с наркотици. Опитът на Испания например показва, че клиентите на тези стаи страдат от по-малко здравословни проблеми, причинени от употреба на наркотици, и се приспособяват към по-безопасни форми на потребление в сравнение с хората, които не използват такива места. Броят на новозаразените с HIV сред клиентите на стаите е паднал от 19.9% през 2004 г. до 8.2% през 2008 г. Случаите на свръхдози са намалели повече от 2.5 пъти между 1991 и 2008 г.

А къде е България

България изостава значително от добрите практики в Европа. Тук се набляга най-вече върху силовите методи за борба с наркотрафика (Наказателният кодекс определя като престъпление придобиването и държането на наркотици, дори цигарата марихуана) и се инвестира твърде малко в превенция и лечение на наркотичните зависимости. Или както обобщава адвокат Калин Ангелов от движение "Промена" (което се обявява против преследването на пълнолетни потребители на марихуана, които не застрашават обществения ред и здраве): "Един от най-драконовските закони дава контрапродуктивни резултати."

Политиката на България към наркотиците е не само консервативна, но и неефективна, както установява Центърът за оценка на въздействието на законодателството в свой доклад по поръчка на фондация "Инициатива за здраве". Той изследва политиките за наркотиците в България за периода 2009 - 2014 г. Данните показват, че публичните ресурси, които са делегирани и разходвани за политики в областта на подкрепа, превенция и контрол на общественото здраве, са около 66 хиляди през 2014 г. За сравнение - изразходваните средства за отбрана и сигурност по Консолидираната фискална програма в България за действия за борбата с наркотиците са над 3 милиона лева. Акцентът на финансиране е именно върху репресивните органи, а не в посока превенция или лечение на населението. За реализация на политики в борбата с последствията от употреба на наркотици се предвиждат около 3.5 млн. лв. годишно, но от тях се усвояват само около 600 хил. лв., или около 17%.

В лечението също се представяме слабо. Едва 15% от общо между 20 и 30 хиляди наркозависими в България получават достъп до лечение, като единствената достъпна форма са метадоновите програми. Едва около 2000 души на година успяват да се възползват от лечение, финансирано от държавата. При по-добро управление и синхронизация на институциите броят на хората, които се възползват от него, може да се удвои, констатира докладът. По неофициални данни в местата за изтърпяване на наказания проблемите на наркозависимите се задълбочават, а разпространението на наркотични вещества в тях продължава да е на високи нива въпреки формалните мерки, написани на хартия.

Според адв. Калин Ангелов основен проблем в българския подход е, че органът, който е призван да се занимава с формулирането на национални политики срещу злоупотребата с наркотични вещества - Националният съвет по наркотичните вещества, е "абсолютно затворен". В него решенията се взимат с единодушие, а опозиция в лицето на гражданското общество липсва почти винаги, разказва Ангелов. Така българските политики за борбата с наркотиците се въртят в затворен кръг и не се взима предвид чуждият прогрес в областта. Дори когато представители на гражданския сектор присъстват на заседания на съвета, мнението им не се взима предвид и истински ефект липсва.

Друг проблем е, че дейността на неправителствените организации като фондация "Инициатива за здраве", които помагат да се намалят вредите от употребата, не са достатъчно добре подкрепени от закона. Те са "на ръба" и "се притесняват от полицията", защото помагат на хора, които употребяват наркотици и извършват престъпление, притежавайки тези вещества. Така и попадат под погледа на полицейските органи, които следят зорко наркозависимите. Фондация "Инициатива за здраве" например осигурява чисти игли на наркозависими с цел превенция на инфекции. Декриминализацията ще помогне техните действия да бъдат регламентирани и законово подкрепени.

Ангелов споделя, че през януари Министерският съвет е внесъл законопроект за промени в Закона за наркотичните вещества, който вече е минал първо четене в комисията по здравеопазване с 8 гласа "за" и 7 "въздържал се". В становището на движение "Промена" се отбелязва обаче, че в законопроекта няма стъпка към декриминализация. Освен това поправките предлагат забрана на използването на марихуана за медицински цели - което е в разрез с Единната конвенция за наркотичните вещества на ООН, където се засяга възможността държавите да разрешават всяка от контролираните субстанции за "медицински цели", посочват от "Промена".

Въпросът е дали България ще се включи в глобалните усилия за преосмисляне на подхода си в борбата с наркотиците, тъй като досега той очевидно не дава желаните резултати. А в бъдеще ще става и по-трудно, предупреждават експертите. Както Петер Сароши отбеляза, контролът среща повече препятствия заради възможността за продажбата в интернет, предизвикателството на новите наркотици, които не присъстват в списъците с незаконни вещества, или дори с появата на 3D принтерите, с които хората в домашни условия ще могат да произвеждат наркотици.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2177 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3015 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Започва хуманитарната мисия в Сирия

Примирието все още е крехко, с регистрирани нарушения и от двете страни

Още от Капитал
Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10