Премината е граница, езикът на омразата се превърна в нормалност

Премината е граница. Говоренето за другите с омраза се е превърнало в нещо обичайно и нормално. Част от всекидневието. Фон, на който се водят всички разговори в медиите. Изгубена е дори чувствителността в обществото, че подбуждането към расова или национална вражда е престъпление по Наказателния кодекс.

Тези изводи са част от мащабно изследване за употребите на език на омразата в публичната среда в България, реализирано от фондация "Медийна демокрация" и Центъра за модернизиране за политики. Проведено през последната година, то регистрира епидемична вълна на омразна реч в българските медии, която отдавна е напуснала запазената територия на жълтите медии и интернет форумите и вече шества из новините, коментарите и гостите в централните медии. Нещо повече, експертите отчитат, че журналистите са се изравнили с политиците по употребата на враждебна реч в своята работа. Липсва всякакъв респект от възможни санкции за използване на език на омразата, защото те не се прилагат ефективно нито в сферата на закона, нито в полето на саморегулацията, установява изследването.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

"Враждебната реч е много важен репертоар от пропагандата, а пропагандата е обратното на журналистика. Враждебната реч се ползва, за да поразиш враг", припомни доц. Георги Лозанов по време на представянето на изследването в своя коментар защо това е изпусната и опасна тенденция.

Журналистите се превръщат в основни говорители на омразата

В рамките на проучването двете фондации идентифицират основните зони и канали, по които се разпространява езикът на омразата, кои са най-уязвимите обекти на подобен език и централните му говорители, както и рисковите събития и процеси, които генерират тази реч. Проведени са дълбочинни интервюта с представители на граждански организации, медии и на други институции, медиен мониторинг за периода януари 2015 – февруари 2016 и анализ на проблеми, свързани с правната рамка, с гражданския и политически дебат за езика на омразата.



Според изследването близо половината от българските граждани са се сблъскали със слово на омразата. Като най-чест обект на враждебна реч стават бежанците, следвани от ромите, хомосексуалните мъже и правозащитните организации.

Фондация "Медийна демокрация" е регистрирала над 80 рискови процеси и събития, които са предизвикали реч на омразата. Сред тях са глобални процеси като геополитическата нестабилност в Близкия Изток и Африка, но и действията на политически лидери в страната, действията на правозащитни групи и активисти, както и поведението на самите медии.

Медийният анализатор на "Медийна демокрация" Николета Даскалова посочи например тенденцията медиите да се захранват със съдържание от социалните мрежи, като колкото по-радикални са Facebook статусите или видеа на потребители със закани за смърт и саморазправа, толкова по-голям е шансът да попаднат в новинарския поток. Като други две опасни тенденция тя посочи разпространяването на фалшиви новини дори в централните медии, както и разпространението на стигматизиращ език в сутрешните блокове, който остава без санкция от водещите и се превръща в стандарт на публично говорене.

Интересен парадокс, който наблюдават експертите по време на медийния мониторинг и интервютата с журналисти е, че силното използване на език на омразата в публикациите и предаванията е съчетано с малко познание на това какво е език на омразата. "Много от журналистите за първи път чуваха това понятие", обясни изпълнителният директор на "Медийна демокрация" доц. Орлин Спасов.

Той сложи разграничителна линия между сериозните и булевардните медии както в употребата на език на омразата, така и в регулацията на форумите, като подчерта, че качествените медии се стараят както да избягват такъв език, така и да модерират употребата му във форумите под статиите. "Онези медии, които опазват своите зрители и слушатели от зловредния език на омразата са БНТ и БНР. Ако има определен ролеви модел като превенция и журналистическо поведение, това са обществените медии", коментира доц. Орлин Спасов.

Омразата продава

Жълтата преса се разпознава като един от централните канали за разпространение на езика на омразата, като обект на мониторинга са вестниците "Уикенд", Галерия" и "Шоу" и онлайн изданията "ПИК" и "Блиц". Последните са се превърнали в епицентър на използването на език на омразата в българското публично пространство, установява изследването. Характерно за двата сайта е, че твърде често езикът на омразата се използва още в самите заглавия на материалите. Агресивният език е основополагаща част от цялостната им политика, като
интензивността на тази реч при тях е по-висока от тази в партийните телевизии "Алфа" и СКАТ. Този тон се задава от текстовете на самия собственик на ПИК Недялко Недялков. "В неговите коментари словото на омразата е нормализирано до рутинност и се подема от останалите автори. Имаме честа брутална подмяна на аргумента с език на омразата", констатира доц. Орлин Спасов.

С най-голяма честота на използване на слово на омразата сред печатната жълта преса е вестник "Уикенд". Там основни говорители на слово на омразата са самите журналисти, което е знак за целенасочена редакционна политика на жълтия вестник, установява изследването.

Изводът, който правят експертите при наблюдението на този сегмент от медийния пазар е, че езикът на омразата улеснява комерсиалната продажба на медийно съдържание. Тоест враждебната реч е придобила същата пазарна стойност, каквато имат сензациите, инсинуациите и клюките.

В мониторинга попадат и партийните канали "Алфа" и СКАТ, като данните показват значително превъзходство на телевизия "Алфа" по отношение на използвания език на омразата. Тя е определена като по-радикална медиа, с по-крайно отношение към политически опоненти и представители на различни малцинствени групи.

Като особено тревожна тенденция при представянето на изследването беше посочено нормализирането на словото на омразата в сутрешните блокове и превръщането им в трибуни на враждебна реч чрез избора на събеседници. Като пример беше изведено гостуването на проф. Михаил Константинов в "Тази сутрин" по bTV, където той заяви, че "бежанците са друг биологичен вид, който изисква друг тип отношение".

"Това е легитимното ползване на словото на омразата в медиите. То е не само слово по смисъла на словото, но и като контекст, като фоново насърчаване на расистки предубедености и предразсъдъци", коментира правозащитничката и журналистка от сдружение "Маргиналия" Юлиана Методиева.

Какво да се прави

Авторите на изследването посочват и мерки за противодействие на езика на омразата. Сред тях са по-строги мерки на регулация, ако е необходимо дори глоби, които да бъдат налагани на медиите и като цяло по-ефективно правоприлагане. Като професионалист с опит в делата срещу говорители на слово на омразата, Юлиана Методиева от "Маргиналия" обясни, че те са работещ инструмент, но не са най-добрият. Като причина тя идентифицира мудната прокуратура, която не разпознава този тип престъпления.

Методиева посочи иронията и смеха като нестандартен, но ефективен метод за борба с враждебната реч и дори обяви учредяването на Антинаграда "смях срещу омразата", която ще изобличава най-нелепите й и груби употреби.

Отделно експертите обявиха, че е важно в училищата да се правят антидискриминационни обучения и програми по медийна грамотност, като посочиха образованието като основен път за преодоляване на агресивния език в обществото.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.