А ако Айнщайн беше отхвърлен заради дислексията си?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

А ако Айнщайн беше отхвърлен заради дислексията си?

Учениците от 22 СОУ в София опитаха да препишат трудночетим текст със залепени пръсти, за да се поставят на мястото на деца със специални образователни потребности

А ако Айнщайн беше отхвърлен заради дислексията си?

Какво е да си ученик с обучителна трудност и как децата могат да се научат да приемат различията

Мартин Димитров
11347 прочитания

Учениците от 22 СОУ в София опитаха да препишат трудночетим текст със залепени пръсти, за да се поставят на мястото на деца със специални образователни потребности

© Цветелина Белутова


Много хора се възхищават на постиженията на учени като Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг или пък на лидери и борци за човешки права като Нелсън Мандела и Малала Юсуфзай, но е лесно да забравим през какви предизвикателства им се е налагало да преминат, за да постигнат целите си.

Някои са били чисто физически и психологически - смята се, че Айнщайн е страдал от дислексия заради проблеми с говора в ранните си години, а Хокинг е прикован на инвалиден стол заради болест на моторните неврони. Други пък са социални - Мандела се бори срещу апартейда в Южна Африка и прекарва десетилетия в затвора, а Малала Юсуфзай за малко не умира, след като е простреляна от талибански боец в Пакистан заради това, че е отишла на училище.

Примери срещу неравенството

За да се поставят учениците на мястото на известни личности, които са изпитвали затруднения заради свои физически недъзи или социален статут, обучителят Димитър Лазаров от Центъра за приобщаващо образовани (ЦПО) изнесе открит урок в 22 СОУ "Георги Раковски" в София. Идеята на новия модел е учениците да съпреживеят какво е да изпитваш затруднения в ученето заради неравенство или дискриминация като разиграят различни ситуации. Уроците по този модел са напълно безплатни и достъпни, както и много други материали за родители и учители, които можете да намерите на сайта на ЦПО.

Първата такава ситуация изисква от децата да препишат кратък текст от листчета, които са им раздадени от обучителя. До тук - нищо сложно. Особеното в ситуацията е, че три от пръстите на децата са залепени с тиксо, с което се имитира моторни затруднения, а напечатаният текст, който децата трябва да препишат, е написан с неравни букви и в лъкатушещ шрифт, за да имитира начина, по който деца с дислексия виждат написаното. "Някои деца не могат да се научат да четат толкова лесно, колкото другите, въпреки, че искат много", казва Димитър Лазаров от ЦПО и след това разказва на учениците повече за дислексията и за проблемите, които самият Айнщайн е имал в началото на образованието си.

"Тези проблеми обаче не означават, че децата са по-глупави или неспособни, нали?" пита Лазаров, а учениците му отговарят утвърдително. Започва дискусия за трудностите, които деца със специфични образователни потребности може да имат и как могат да ги преодолеят. След това пък обучителят продължава с историите на Айнщайн и Хокинг, за да онагледи как хора с подобни, а и по-страшни проблеми, могат не просто да наваксат с обучението си, а и да станат лидери в своята област.

Преживей дискриминацията, за да я разбереш

След това Димитър Лазаров разделя учениците на два "отбора" - мъжки и женски. Момичетата излизат извън класната стая, а на момчетата им се преподава бърз урок по география. След това всички се събират и започва викторина, като за всеки правилен отговор ученикът прави крачка напред. "Кой е най-високият връх в България?"; "Колко е висок?"; "Коя е най-северната точка в страната?"... Няколко въпроса и отговора по-късно момчетата, които са присъствали на "урока", са с няколко крачки пред момичетата, които са разчитали само и единствено на своята обща култура.

Целта на играта е да покаже на учениците, че все още на много места по света достъпът до образование на момичетата и момчетата не е еднакъв. Следва историята на Малала Юсуфзай и това как се е превърнала в икона в борбата за равен достъп до образование на жените в Пакистан. "Ако повече хора се поставяха на мястото на хората със затруднения, щеше да ни е много по-лесно да разберем какво им е", завършва урока Лазаров. "Урокът бе много интересен и поучителен, само се надявам повече учители да ни преподават материала по този начин", споделя след края на занятието осмокласничката Моника Методиева. В крайна сметка, и най-добрата иновация е безполезна, ако учителят не разбере за нея и не я прилага в час.

Когато неволята те научи на самоуправление

Но 22-ро СОУ крие още изненади. Пространството, в което се провежда урокът, всъщност е читалня и кабинет за кариерно ориентиране, където работи педагогическият съветник Галя Димитрова. "Това място, заедно с библиотеката, бе наводнено преди три години", разказва тя. Вместо да изхвърлят подгизналите книги обаче, те организират базар, с който събират пари за нов книжен фонд, свързват се и с университети и издателства, от които получават множество дарения. "Все още не сме ги инвентаризирали", разказва Димитрова.

А може би най-уникалната иновация, която училищното настоятелство подкрепя, е въвеждането на пълно ученическо самоуправление в библиотеката. Най-активните и заинтересовани ученици-доброволци изграждат система, по която да си разделят смените в библиотеката. С подкрепа на ментор от Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) пък започват да канят млади български автори, които да четат свои произведения в новото пространство. Директорът и настоятелството дори заделят средства за допълнителни стипендии за тези ученици, които отделят от времето си, за да управляват библиотеката. "Какво да правиш - понякога неволята учи!", е оптимистичният извод на Галя Димитрова.

Много хора се възхищават на постиженията на учени като Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг или пък на лидери и борци за човешки права като Нелсън Мандела и Малала Юсуфзай, но е лесно да забравим през какви предизвикателства им се е налагало да преминат, за да постигнат целите си.

Някои са били чисто физически и психологически - смята се, че Айнщайн е страдал от дислексия заради проблеми с говора в ранните си години, а Хокинг е прикован на инвалиден стол заради болест на моторните неврони. Други пък са социални - Мандела се бори срещу апартейда в Южна Африка и прекарва десетилетия в затвора, а Малала Юсуфзай за малко не умира, след като е простреляна от талибански боец в Пакистан заради това, че е отишла на училище.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    zztop11 avatar :-|
    zztop11

    Всъщност не се знае дали Айнщайн е имал дислекция, но в действителност на няколко пъти е срещал трудности по време на образованието си и неведнъж са му казвали учителите, че няма да успее. Един път в началното училище, един път в гимназията, като дори я напуска, заради лошото държание на учителите и учениците към него. Не успява да влезе в колеж първия път за това се пробва пак и го приемат. Но завършва с нисък успех и дълго време не може да си намери работа.

    Проблемът при него не идва от една евентуална дислекция, а от това, че образователната система в целия свят склопява великите умове. Просто се цели да се образоват хора, които мислят по един и същ начин. За това масова практика е успелите хора да са имали проблеми в училище или в университета.

  • 2
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Мандела, нека не забравяме е бил част от терористична организация, финансирана от съветите. Така че дислексията явно не му е пречка да взривява бомби.

  • 3
    deaf avatar :-|
    deaf

    [quote#1:"zztop11"] Просто се цели да се образоват хора, които мислят по един и същ начин.[/quote]


    До коментар [#1] от "zztop11":

    Според мен,целта на образованието през този (и миналият) век е, "произвеждането" на хора годни да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от Държавата! Тази е трагедията...

  • 4
    ivanchola avatar :-P
    ivanchoLA

    Добра идея в изключително нетолерантното и расистко обществото в БГ. Няма да има мърдане напред ако не се промени отвратителния менталитет

  • 5
    fellix avatar :-|
    Божикравов

    На калпавото държавно образование, дислексията му пречи.

  • 6
    atcomtatz avatar :-|
    Уточнител

    ТОВА ЗА АЙНЩАЙН И ДИСЛЕКСИЯТА Е МНОГО ОРИГИНАЛНО, но май че преиграват

  • 7
    klimentm avatar :-P
    klimentm

    До коментар [#2] от "fio41315648":

    Ами да спомни си че освен Мандела ,Ясер Арафат беше награден с Нобел за мир!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK