С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 30 мар 2016, 13:58, 10058 прочитания

А ако Айнщайн беше отхвърлен заради дислексията си?

Какво е да си ученик с обучителна трудност и как децата могат да се научат да приемат различията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Много хора се възхищават на постиженията на учени като Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг или пък на лидери и борци за човешки права като Нелсън Мандела и Малала Юсуфзай, но е лесно да забравим през какви предизвикателства им се е налагало да преминат, за да постигнат целите си.

Някои са били чисто физически и психологически - смята се, че Айнщайн е страдал от дислексия заради проблеми с говора в ранните си години, а Хокинг е прикован на инвалиден стол заради болест на моторните неврони. Други пък са социални - Мандела се бори срещу апартейда в Южна Африка и прекарва десетилетия в затвора, а Малала Юсуфзай за малко не умира, след като е простреляна от талибански боец в Пакистан заради това, че е отишла на училище.


Примери срещу неравенството

За да се поставят учениците на мястото на известни личности, които са изпитвали затруднения заради свои физически недъзи или социален статут, обучителят Димитър Лазаров от Центъра за приобщаващо образовани (ЦПО) изнесе открит урок в 22 СОУ "Георги Раковски" в София. Идеята на новия модел е учениците да съпреживеят какво е да изпитваш затруднения в ученето заради неравенство или дискриминация като разиграят различни ситуации. Уроците по този модел са напълно безплатни и достъпни, както и много други материали за родители и учители, които можете да намерите на сайта на ЦПО.

Първата такава ситуация изисква от децата да препишат кратък текст от листчета, които са им раздадени от обучителя. До тук - нищо сложно. Особеното в ситуацията е, че три от пръстите на децата са залепени с тиксо, с което се имитира моторни затруднения, а напечатаният текст, който децата трябва да препишат, е написан с неравни букви и в лъкатушещ шрифт, за да имитира начина, по който деца с дислексия виждат написаното. "Някои деца не могат да се научат да четат толкова лесно, колкото другите, въпреки, че искат много", казва Димитър Лазаров от ЦПО и след това разказва на учениците повече за дислексията и за проблемите, които самият Айнщайн е имал в началото на образованието си.



"Тези проблеми обаче не означават, че децата са по-глупави или неспособни, нали?" пита Лазаров, а учениците му отговарят утвърдително. Започва дискусия за трудностите, които деца със специфични образователни потребности може да имат и как могат да ги преодолеят. След това пък обучителят продължава с историите на Айнщайн и Хокинг, за да онагледи как хора с подобни, а и по-страшни проблеми, могат не просто да наваксат с обучението си, а и да станат лидери в своята област.

Преживей дискриминацията, за да я разбереш

След това Димитър Лазаров разделя учениците на два "отбора" - мъжки и женски. Момичетата излизат извън класната стая, а на момчетата им се преподава бърз урок по география. След това всички се събират и започва викторина, като за всеки правилен отговор ученикът прави крачка напред. "Кой е най-високият връх в България?"; "Колко е висок?"; "Коя е най-северната точка в страната?"... Няколко въпроса и отговора по-късно момчетата, които са присъствали на "урока", са с няколко крачки пред момичетата, които са разчитали само и единствено на своята обща култура.

Целта на играта е да покаже на учениците, че все още на много места по света достъпът до образование на момичетата и момчетата не е еднакъв. Следва историята на Малала Юсуфзай и това как се е превърнала в икона в борбата за равен достъп до образование на жените в Пакистан. "Ако повече хора се поставяха на мястото на хората със затруднения, щеше да ни е много по-лесно да разберем какво им е", завършва урока Лазаров. "Урокът бе много интересен и поучителен, само се надявам повече учители да ни преподават материала по този начин", споделя след края на занятието осмокласничката Моника Методиева. В крайна сметка, и най-добрата иновация е безполезна, ако учителят не разбере за нея и не я прилага в час.

Когато неволята те научи на самоуправление

Но 22-ро СОУ крие още изненади. Пространството, в което се провежда урокът, всъщност е читалня и кабинет за кариерно ориентиране, където работи педагогическият съветник Галя Димитрова. "Това място, заедно с библиотеката, бе наводнено преди три години", разказва тя. Вместо да изхвърлят подгизналите книги обаче, те организират базар, с който събират пари за нов книжен фонд, свързват се и с университети и издателства, от които получават множество дарения. "Все още не сме ги инвентаризирали", разказва Димитрова.

А може би най-уникалната иновация, която училищното настоятелство подкрепя, е въвеждането на пълно ученическо самоуправление в библиотеката. Най-активните и заинтересовани ученици-доброволци изграждат система, по която да си разделят смените в библиотеката. С подкрепа на ментор от Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) пък започват да канят млади български автори, които да четат свои произведения в новото пространство. Директорът и настоятелството дори заделят средства за допълнителни стипендии за тези ученици, които отделят от времето си, за да управляват библиотеката. "Какво да правиш - понякога неволята учи!", е оптимистичният извод на Галя Димитрова.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2219 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3048 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Create your future*

25-годишната арх. Дора Иванова се заема с амбициозната задача да запази Бузлуджа и да я постави сред топ дестинациите в България

Още от Капитал
Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10