Как Холандия си проправя пътя към икономика на иновациите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как Холандия си проправя пътя към икономика на иновациите

Важно е и да заведем учениците при технологиите, казва Дафни ван Дурсен

Как Холандия си проправя пътя към икономика на иновациите

Инициатива на бизнеса, образователната система и държавата стимулира интереса към техническите специалности

Александра Козбунарова
10777 прочитания

Важно е и да заведем учениците при технологиите, казва Дафни ван Дурсен

© Надежда Чипева


През 2002 г. само двама от всеки десет ученици в Холандия избират да продължат образованието си в специалност от сферите науки, технологии, инженерство или математика - повече от наполовина по-малко в сравнение с началото на 90-те години. Това притеснява големите компании в страната, които започват да усещат липсата на нужните им специалисти. Не отговаря и на плановете на държавата за дългосрочното развитие на икономиката й, които се основават на иновации и технологии.

Решението идва от пет от най-големите холандски компании - Shell, Unilever, Philips, DSM и AkzoNobel, които, за да помогнат и на себе си, и на училищата, започват инициатива за насърчаването на студенти и кадри в технологични специалности. Те основават фондацията Jet-Net, която има за цел да стимулира учениците в средните училища да се насочат към STEM специалности (науки, технологии, инженерство или математика). Идеята е проста - бизнесът активно участва в създаването на нов тип учебно съдържание по избрани предмети, а младежите имат достъп до практическото приложение на техническите науки, за да видят дали са им интересни и евентуално да решат да се развиват в тях. Министерството на образованието подкрепя инициативата, отпуска допълнително финансиране на училищата и така завърта колелото на по-иновативното образование, а после и икономика.

Теория на практиката

Моделите, по които бизнесът участва в образованието в Холандия, са няколко и ролята на координатор играе Jet-Net. Организацията подпомага процеса по две основни линии - организира събития, на които среща ученици и служители на компаниите, и съдейства за връзката между бизнеса и училищата с цел създаване на нови учебни програми.

Събитията са кариерни дни, срещи с шефовете на големи компании или дни за момичета. Целта им е да покажат на учениците възможностите за развитие в дадени сектори, да ги срещнат с вдъхновяващи личности и да им дадат възможност да усетят наистина работата и приложението на техническите науки. "Така нареченият Girlsday например е за момичета между 10 и 15 години. Молим компаниите да отворят вратите си за нас и да организират работилници с малко по-момичешки елемент и фокус", разказва пред "Капитал" ръководителят на проекти в Jet-Net Дафни ван Дурсен, която беше в България, за да участва на конференцията "Иновации за по-добро образование", организирана от "Капитал" и фондация "Америка за България". Ван Дурсен дава пример с DATA Steel - голяма компания, която прави стомана, а за Girlsday организира за момичетата изработване на стоманени фибички. "Така момичетата правят нещо, което им изглежда полезно в момента, и им става интересно", обяснява Ван Дурсен. Друг пример са компаниите за бои, където се бъркат химически съставки за лакове на нокти. Обикновено тези дни се посещават от над три хиляди момичета, а тази година темата е IT и програмиране.

По-дългосрочният ефект обаче се търси по друг начин - с внасянето на контекст в учебното съдържание. Иначе казано, училище и компания работят заедно така, че в учебната програма да има истински примери от производството. Например за часовете по физика с тема електроника компания, производител на чипове, организира работилница или изпраща гост-лектор в училището. Jet-Net събира учители и инженери в рамките на обучения, наема и специалисти, които им помагат да работят заедно, за да изготвят адекватна програма и дори нови педагогически методи.

Като допълнение се организират и посещения в компаниите, където учениците могат да се докоснат до "суровия модел" на работа.

"Училището често е просто сграда, където си играеш с приятелите си и не се замисляш за света навън", обяснява Дафни ван Дурсен и допълва: "А там има цял един вълнуващ свят с толкова много технологии. Важно е както да доведем технологиите в училище, така и да заведем учениците при технологиите извън класната стая."

Ролята на държавата

Въпреки че инициативата за Jet-Net идва от бизнес сектора, ключова роля в задвижването на процеса играе Министерството на образованието в Холандия. В началото именно държавата е тази, която дава стимул на училищата да се ориентират към STEM профилите. "Училищата, които залагаха повече на това, получаваха по-голямо финансиране, оборудваха се с модерни методи за практически демонстрации", разказва Ван Дурсен. Това според нея обаче е било за много кратко, преди училищата сами да припознаят нуждата да се преориентират и да пожелаят да доведат реалността в класните стаи.

Към днешна дата в Jet-Net има 175 училища (около една трета от всички в страната) и 95 чакат да бъдат включени. Това означава, че около 60 хил. ученици годишно имат досег с компаниите благодарение на фондацията. Самите компании в Jet Net са 85 и от различни сектори - технологични, софтуерни, хардуерни, химически, инженерни и строителни. Освен петте фирми основателки в Jet-Net членуват и IBM, германската инженерна компания Festo, Booking и много други.

Големите фирми в мрежата на Jet-Net плащат годишен членски внос от 10 хил. евро, а министерството отпуска още 500 хил. евро. За училищата всичко е безплатно. Така организацията разполага с близо 1 млн. евро годишно, за да организира събитията и инициативите си. Но всъщност инвестицията на компаниите се равнява на около 6 млн. евро годишно. "Това е цената на многото часове човешки капитал. С други думи, времето, в което служителите на компаниите влизат в контакт с учениците и работят с тях по реални проекти", обяснява Дафни ван Дурсен.

Как се променя играта

Когато Jet-Net стартира, инициативата е не просто самоцел на компаниите, а следствие от реалните нужди на икономика с дългосрочна визия. "За да можем да изградим икономиката на знанието, към която се стремим, трябва да удвоим броя на младежите, които продължават образованието си в STEM специалности, и дългосрочната ни цел е четири от десет ученици", коментира Ван Дурсен. В Холандия профилът на обучение се избира на 17-годишна възраст, т.е третата година в гимназиалното образование. Това и до голяма степен е определящо за избора на специалност във висшето образование. Затова и тъкмо там са насочени усилията на фондацията.

Изглежда, моделът работи, защото от големия спад през 2002 г. до днес е отчетен плавен ръст на избралите STEM специалност - както в средните училища, така и в университети и висши професионални училища. За 13 години от съществуването на Jet-Net делът на гимназистите, които избират точните науки, е почти 50%, а във висшите учебни заведения достига до близо 40 хил. души на година, което е около 15% ръст от 2002 г. насам.

"Сега имаме почти трима от всеки десет ученици, но ни предстои много работа", допълва Ван Дафне Дурсен. Според нея все още има и несъотеветствия между завършващите и пазара на труда. Компаниите продължават да имат нужда от специалисти и си ги набавят от Индия или САЩ. "Разбира се, ние искаме да се наемат хора от вътрешния трудов пазар", продължава Ван Дурсен. И отбелязва, че всяка година 1200 ученици избират научните профили благодарение на Jet-Net.

Холандският модел се оказва достатъчно успешен, за да бъде възприет и от Дания, където също започва подобна инициатива. Всъщност не е и толкова труден за осъществяване. И със сигурност е пример, който би могъл да бъде от голяма полза и за България.

През 2002 г. само двама от всеки десет ученици в Холандия избират да продължат образованието си в специалност от сферите науки, технологии, инженерство или математика - повече от наполовина по-малко в сравнение с началото на 90-те години. Това притеснява големите компании в страната, които започват да усещат липсата на нужните им специалисти. Не отговаря и на плановете на държавата за дългосрочното развитие на икономиката й, които се основават на иновации и технологии.

Решението идва от пет от най-големите холандски компании - Shell, Unilever, Philips, DSM и AkzoNobel, които, за да помогнат и на себе си, и на училищата, започват инициатива за насърчаването на студенти и кадри в технологични специалности. Те основават фондацията Jet-Net, която има за цел да стимулира учениците в средните училища да се насочат към STEM специалности (науки, технологии, инженерство или математика). Идеята е проста - бизнесът активно участва в създаването на нов тип учебно съдържание по избрани предмети, а младежите имат достъп до практическото приложение на техническите науки, за да видят дали са им интересни и евентуално да решат да се развиват в тях. Министерството на образованието подкрепя инициативата, отпуска допълнително финансиране на училищата и така завърта колелото на по-иновативното образование, а после и икономика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    raimond avatar :-?
    Meister Eckhart

    Дааа, така е, само че там не ги карат да чертаят лампови усилователи на паус, както и не ги изпитват по програмиране на лист ...

  • 2
    hautacuperche avatar :-|
    hautacuperche

    Какви иновации, по-скоро си проправя пътя към шериата, както и Белгия, Франция и пр.

  • 3
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Някои го могат с ум, други пасат овцете десетки гоини и се уповават на едни и същи мастии, които един път са еврокомисарки, друг път са банкерки, трети път- минитърки на образованието..

  • 4
    mapto avatar :-|
    mapto

    [quote#1:"Meister Eckhart"]Дааа, така е, само че там не ги карат да чертаят лампови усилователи на паус, както и не ги изпитват по програмиране на лист ...[/quote]

    А причината нашето образование да е толкова неадекватно е, че както и през реалния комунизъм, лидерите на академичната общност са избирани не по научни или преподавателски заслуги, а по партийно-доноснически. Звярът е още жив...

    https://www.facebook.com/demerdzhiev/videos/vb.1546055360/10209028067529307/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.