Случаят "Митко", Република България

Как създаваме биячи патриоти и защо е важно българските власти да покажат недвусмислено, че не толерират насилието, предизвикано от омраза

Миналата събота майката на 17-годишния Митко от село Овчеполци го изпраща да й купи цигари. Докато тича нагоре по хълма, Митко се разминава с 24-годишния Ангел Калеев. Виждали са се и преди в селото, но не се познават добре. На "здравей - здрасти" са. На връщане Митко отново среща Ангел и този път той го заговаря. Започва да се заяжда: "Ти педал ли си?" "Можеш ли да се биеш?" "Мога", отвръща му Митко, ама (...) избягвам." "Ами, аз ако те набия, какво ще направиш", продължава Ангел. "Ами, ако не те набия?!" "Ако ти не ме биеш и ако аз не те бия, значи равни сме", казва му Митко.

Тези думи ядосват Ангел. Той включва камерата на телефона си и продължава серията: "Равни ли сме?! Аз циганин ли съм, бе, "п**** м****" Следват юмруци, ритници, обиди, команди "легни" и "стани" под молбите на Митко: "Недей, бате", документирани във видеото. Извън кадър случката приключва със заплахата: "Повече да не съм те видял на центъра, циганин такъв."


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал