Случаят "Митко", Република България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Случаят "Митко", Република България

Случаят "Митко", Република България

Как създаваме биячи патриоти и защо е важно българските власти да покажат недвусмислено, че не толерират насилието, предизвикано от омраза

Зорница Стоилова
17774 прочитания

© Инна Павова


Миналата събота майката на 17-годишния Митко от село Овчеполци го изпраща да й купи цигари. Докато тича нагоре по хълма, Митко се разминава с 24-годишния Ангел Калеев. Виждали са се и преди в селото, но не се познават добре. На "здравей - здрасти" са. На връщане Митко отново среща Ангел и този път той го заговаря. Започва да се заяжда: "Ти педал ли си?" "Можеш ли да се биеш?" "Мога", отвръща му Митко, ама (...) избягвам." "Ами, аз ако те набия, какво ще направиш", продължава Ангел. "Ами, ако не те набия?!" "Ако ти не ме биеш и ако аз не те бия, значи равни сме", казва му Митко.

Тези думи ядосват Ангел. Той включва камерата на телефона си и продължава серията: "Равни ли сме?! Аз циганин ли съм, бе, "п**** м****" Следват юмруци, ритници, обиди, команди "легни" и "стани" под молбите на Митко: "Недей, бате", документирани във видеото. Извън кадър случката приключва със заплахата: "Повече да не съм те видял на центъра, циганин такъв."

По-късно същия ден обаче пътищата им отново се пресичат. Ангел хваща Митко за яката, но момчето се отскубва и побягва към дома си. В преследването нападателят му стига чак до втория етаж на къщата, където Митко крещи и чука по вратата за помощ. Отваря мъжът на сестра му и това най-сетне прогонва насилника. На следващия ден Калеев отново се появява в дома на Митко, този път придружен от кмета на Овчеполци. Целта на посещението му уж е извинение, но то върви с предупреждението: "Като дойде телевизията, да им кажеш, че сме си играли и не е било насериозно."

Тази история обаче стигна до телевизията и интернет не заради жертвата. А благодарение на самия насилник, който сподели видеото от постъпката си във Facebook като значка, с която да закичи своето "родолюбие". Ефектът, който постигна, беше обратен. Този път случката беше твърде грозна, твърде публична и твърде арогантна проява на ненавист и нетърпимост към другите, а расисткият мотив на нападението толкова очевиден и добре документиран, за да могат общество, медии и институциите да извърнат очи.

В България на Митко и Ангел досега няма осъден човек за извършено престъпление от омраза. Това означава, че всички известни ни досега случаи на нападения или тормоз над чужденци, роми, мюсюлмани или хомосексуални хора заради тяхната идентичност не са били разпознавани и преследвани от полиция, прокуратура и съд (ако се стигне до него) като такива. А разлика между това да набиеш възрастен човек, за да му вземеш пенсията, и да набиеш черен човек, защото мразиш черните, има. Ритниците и обидите, които понесе Митко миналата събота, са по-големи от неговото персонално нещастие и унижение, те са шамар за цялата общност, към която той принадлежи. Посланието на насилника е, че цялата група е по-нисша и следователно недостойна да споделя неговото пространство.

Затова случаят "Митко" е крайъгълен камък. Българските общество и институции имат шанса да заявят недвусмислено, че не търпят насилието, предизвикано от ненавист към различните. Че не приемат саморазправата като начин за решаване на конфликти. И е време да затръшнат вратата пред речта на омразата, която пълзи като епидемия от семейната маса и Facebook чак до ефира на най-гледаните телевизии.

Случаят "Ангел" обаче е не по-малко тревожен. Когато 24-годишният младеж заяви пред камерите, че не съжалява за постъпката си, защото е националист, който гордо защитава държавата си, важният въпрос е как се ражда това разбиране - че да удряш, да унижаваш, да мачкаш другия е окей, щом от тениската ти гледа сърдитият поглед на Христо Ботев и пише, че обичаш България. Това е мислене, продукт на информационен и ценностен хаос, в който няма ясни ориентири за добро и зло, защото "всички са маскари". В който политическото и медийното говорене разпознават малцинствата като единствен източник за личните и колективните несполуки, защото е твърде сложно и скучно да се говори за корупцията, нереформираните публични системи и липсата на смислени политики. В който един погълнат от телевизора, зле разбран патриотизъм, за момчето, което живее на село и няма работа, означава не да създава стойност за себе си и близките си чрез труд, а в това да обърше два шамара на циганчето, за да му покаже, че е по-голям, по-важен и по-силен.

Хулиганство - не, престъпление от омраза

Въпреки опита на Ангел Калеев да се укрие след извършеното и излъчено онлайн престъпление той беше задържан и привлечен като обвиняем от районната прокуратура в Пазарджик за причиняване на "лека телесна повреда по хулигански и ксенофобски подбуди". Според Българския хелзинкски комитет (БХК), който пое защитата на пострадалото момче, това обвинение не е адекватно по няколко причини. "Първо, ромите не са чужденци и пострадалият е български гражданин, затова подбудите на извършителя не са ксенофобски, а расистки", отбелязва директорката на правната програма на БХК Маргарита Илиева. "Второ, продължава тя, деянието не се изчерпва с простото причиняване на лека телесна повреда, а обхваща още няколко форми на насилие спрямо пострадалия. Детето – Митко е на 17 години - е обект не само на физическо, но и на психологическо насилие. Докато го удря и рита, извършителят го подлага на психически тормоз посредством расистки и други оскърбления, ругателства, заплахи и унизяващи реплики и действия." Според Илиева пострадалият е жертва на нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Затова освен престъпление срещу личността на пострадалия – лека телесна повреда по расистки подбуди, е налице и престъпление по чл. 162, ал. 2 НК – употреба на насилие срещу другиго поради неговата раса или етническа принадлежност. "Второто е престъпление против равенството на гражданите. Именно за да сломи у своята жертва съзнанието за равенството на гражданите, деецът го подлага на насилствено унижение. Той "наказва" своята жертва, задето детето е "посмяло" да каже, че двамата са равни", казва Маргарита Илиева и добавя, че ще поискат от обвинението да отчете съвкупността на престъпления против личността и против правата на гражданите.

Как прокуратурата ще характеризира нападението над Митко е от значение и заради посланието, което изпраща към обществото. Въпреки арогантното поведение, демонстрирано във видеото, една част от обществото все пак не осъди деянието, а друга въобще не разпозна сериозността му. Като пример Маргарита Илиева цитира реакцията на съдебния лекар, изготвил телесната повреда на Митко. Той е казал на юрист на БХК: "От мен да знаеш – на манго му няма нищо. Добре си е манго. Посритали са го малко само." "Щом този човек пред БХК говори за пострадалото дете като за "манго", представете си каква е средата му в Пазарджик – където той е единственият съдебен лекар: нищо в нея не му загатва, че такова говорене не е в реда на нещата", коментира Маргарита Илиева.

По какво си приличат Ангел и Митко

Овчеполци е голямо село в Пазарджишка област с около 800 души население. Ромите в него са малка общност, около 40 души, не създават проблеми и живеят в хармония с останалите жители. Митко не живее в ромската махала. Учи в помощното училище в Пазарджик - не защото има проблеми в развитието или някакво психично заболяване, а защото според майка му циганчетата в този край само там ги приемат на училище. Митко помага в местната свинеферма и в земеделската работа на съседи, от което изкарва някакви пари за себе си и семейството си. Хора в селото го описват като скромно и работливо момче. За Ангел Калеев знаем по-малко - че нито работи, нито учи, а родителите му са на гурбет в чужбина. А хора в селото твърдят, че поведението му ги притеснява.

Като изключим различния етнически произход и всекидневните им занимания, Ангел и Митко всъщност си приличат. Социалният им статус е еднакъв. Те са сред онези 17.8% от хората на възраст между 18 и 29 години в България, които са безработни, и сред онези 13.6% от същата възрастова група, които живеят на село (данните са от омнибусно изследване на институт "Отворено общество" - бел. авт.). Именно осъзнаването на това, че приликите между двамата са повече от разликите и на практика разлика няма, тоест те са фактически "равни", е мисъл, която Ангел не може да приеме, казва Димитър Димитров, директор на програма "Рома" в "Отворено общество". И за да опровергае това и "да докаже, че той не е "циганин", че той е по-високо в йерархията на джунглата, прибягва до използване на агресивна реч и насилие, за да унижи по-слабия от него и да се почувства по-висш, по-силен, по-могъщ, каквито са всеобщите погрешни представи за истински патриот и националист", добавя Димитров.

Истината е обаче, че между двете момчета стои държавата с нейните действия и бездействия и в някакъв смисъл тя е изоставила и двамата. "Ако социалните политики и политиките за насърчаване на заетостта бяха ефективни, младият български мъж щеше да е на работа, а ромският младеж - на училище", отбелязва експертът. Според него задълбочаващата се бедност, липсата на възможности и перспективи за реализация, намалението на покупателната способност, чувството за непълноценност сред голяма част от обществото поставиха в режим на оцеляване и българи, и роми, но публично отговорност за това се търси само от вторите на базата на изкуствено създадени стереотипи.

Как се раждат "героите"

"Бягството" в национализма цели тъкмо да компенсира липсите и да посочи виновника за несполуките. "Тъй като съвременното битие на България не е източник на гордост, нямаме чувство за национален успех, а по-скоро за колективен провал, търсим убежище в патриотарските формули, в миналото. Търсим врага, за да го отблъснем", казва доц. Михаил Иванов, преподавател в Нов български университет и съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев.

Това, което го тревожи обаче, е, че като общество нямаме ясна представа за процесите, които протичат при младите хора. "Виждаме онова, което е на изхода, резултата", казва доц. Иванов, но липсва анализ защо сериозна част от поколението на подрастващите и младежите изпитва вътрешна потребност от агресия, от мъжкарство, насочено срещу определени групи от хора. Дали за нея допринасят общият европейския контекст и унищожителните войни в Близкия изток и Северна Африка? Дали е дълбоката криза на образователната ни система, която е призвана и да възпитава? Дали е чувството на неудовлетвореност в семейството и в обществото? Дали са медиите, които излъчват страх и създават чувство на непрекъсната застрашеност? "Тогава се появяват те - със самочувствието на герои, които са призвани да спасят България. Но това е път, който може да ни доведе до тоталитарна власт. Когато значителна част от обществото се чувства застрашена и с надежда очаква да дойде отнякъде спасение, опасността да се стигне до тоталитаризъм е съвсем очевидна", предупреждава експертът по етнически въпроси.

Триъгълникът политици - медии - образование (липсата му) беше посочен като извора на омразата в българското общество, от всички хора, с които "Капитал" разговаря. Той храни хората с тежки стереотипи и предразсъдъци едни към други, вместо да им посочва изход от различните кризи, които ги заобикалят.

Така например лидерът на Патриотичния фронт и български депутат Валери Симеонов нарече жените от ромски произход "улични кучки" и упорито квалифицира битовата престъпност като "циганска". Министърът на здравеопазването Петър Москов заяви, че линейки на Бърза помощ няма да влизат в ромските квартали, с което си спечели високо обществено одобрение. Двете частни национални телевизии героизираха противозаконното задържане на мигранти от т.нар. граждански патрули, а правителството закъсня да го осъди категорично.

Затова едва ли е учудващо, че между действията на Ангел Калеев от село Овчеполци и геройствата на Динко Вълев и Петър Низамов-Перата по българската граница има пряка връзка. "Според сведения на съселяни на жертвата и извършителя след деянието Калеев е обяснил пред тях, че искал с него и той да стане "герой" като Динко и другите ловци на хора, които го вдъхновили", казва Маргарита Илиева от БХК. "Оттам и ненадейното виктимизиране на Митко без никакъв повод или предистория", добавя тя. Нещо повече - според съселяни дотогава Калеев не е извършвал расистки деяния спрямо ромите в селото или другиго.

Директорката на правната програма на БХК смята, че Калеев е пример за успеха на масираното публично, медийно подбудителство към извършване на расистки престъпления, на което сме свидетели. Той е "просто един българин от село, осъждан вече за друго престъпление, който е послушал думите на властта и също като похвалените от нея "момчета" е пожелал да получи Фейсбук слава, медийно внимание и обществено одобрение, като смачка някой не-българин", добавя тя.

Дали защото голяма част от медиите се плъзгат само по повърхността на социалните проблеми или пък съвсем съзнателно, ромите по правило присъстват само в истории за етнически конфликти, нежелание за работа, паразитиране върху социалните системи, безотговорно родителство, незачитане на законови и морални норми, не и в истории за успеха. Вече е практика етническият произход на извършилия престъпление да се съобщава само когато той е циганин.

"В учебника по история не можеш да прочетеш колко роми са загинали по време на войните като част от българската армия", казва Огнян Исаев от Ромския образователен фонд
Фотограф: Цветелина Белутова

А друг проблем, който посочва Огнян Исаев от екипа на международния Ромски образователен фонд, е, че говорителите "от ромите за ромите", които се канят в медиите, по правило са със спорни биографии - осъдени престъпници, самозвани експерти, политици със съмнително натрупан капитал. "Това са всъщност хората, които експлоатират ромската общност, които са в тесен контакт с дилърите на гласове и лихварите по махалите. И това е опасно, защото, когато медиите ги поставят на преден план, те реално казват на ромите: ето, това са вашите представители и те ще ви решат проблемите", възмущава се Исаев. Според него този проблем е решим, ако журналистите и редакторите постъпват професионално и проверят събеседниците си.

Какво е искал да каже Левски

За Огнян Исаев обаче формирането на отношението към другите в българското общество се случва още преди медиите да се намесят - в семейството и в училището. "Когато детето не слуша, му казват, че циганката ще го открадне с чувала, а когато не си яде храната, че циганчето ще те надвие. Това е още в ранна възраст, когато децата са с отворено съзнание и нямат готови модели за отношенията между хората", дава пример той.

По-късно и училището не помага за по-задълбоченото знание на другите в българското общество. Като изключим "лошите турци", другите групи просто отсъстват в училищния разказ за миналото ни. "В учебника по история не можеш да прочетеш колко роми са загинали по време на войните като част от българската армия. Няма автори и исторически личности от малцинствата в програмите по литература и история. Така както американците учат за Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс, ние можем да учим за Мануш Романов, Шакир Пашов, Стоянка Соколова, Усин Керим", изброява Огнян Исаев.

Когато учителката по история в столично училище Светлана Михайлова повдига темата за нападението над Митко от село Овчеполци и криворазбрания патриотизъм пред своите по-малки и по-големи ученици, получава мнения от целия спектър - от категорично осъждане на насилието до оправдаването му с това, че жертвата си го е "заслужила". Класната стая е всъщност минимодел на обществото, където учениците идват с вече изградени концепции за света от семейството и средата, в която живеят.

"Учителите вече не са първоизточник на информацията, ролята им не е да обясняват концепции, а да боравят с вече създадени такива", обяснява Светлана Михайлова и добавя, че за учителите става все по-трудно да филтрират информацията, да отсеят фактите от внушенията и откровените манипулации и злоупотреби с историята, които дебнат на всеки клик в интернет. Независимо колко е добър учебникът, днес учителите са в ситуация да оборват Facebook статуси или видеообръщения на младежки - лидери на мнение. Според Светлана Михайлова начинът учителите и училището да се борят със стереотипите, насаждани от медиите и средата, е да учат учениците да мислят критично, да постават под съмнения мненията, коментарите, източниците на информация.

Доказателството за думите й е, че най-здравомислещата реакция, която видяхме през седмицата след популяризирането на нападението над Митко, беше посланието на над 200 ученици от цялата страна, които заляха социалните мрежи със своите снимки, на които държаха надписи "#Ние сме равни". Инициатор на акцията е Центърът за междуетническа толерантност и диалог "Амалипе", а неговата програмна директорка Теодора Крумова разказва, че това, което най-много я е впечатлило в реакциите на хората, които са се включили, е липсата на ответна омраза или страх. "По-скоро имаше остра реакция на непримиримост", добавя тя. Тази, която се събужда, когато хората просто откажат да възприемат безкритично помията от омраза, която ги залива.

Още мнения:

"Миналата година имаше идентичен случай в Пещера. Пет-шест момчета се маскираха и нападаха и обиждаха само роми, но не си позволяваха да правят записи. Една бременна жена беше пребита, затова, че е откъснала череша от улично дърво. Бяха образувани досъдебни производства, които после бяха прекратени. Ако държавата - прокуратурата и съдът - не се произнесат в тази ситуация, мислите ли, че тези прояви няма да продължат?"

Юксел Яшаров, бивш общински съветник в Пещера

"Арогантното поведение на политици и журналисти, които говорят против ромската общност и използват омразно говорене в медиите, го легитимира и го прави правилно. В обикновения гражданин остава впечатлението, че щом политици и журналисти могат да използват антиромския и расисткия дискурс, могат да го правят и обикновените хора"

Диян Данков, експерт по човешки права, който работи в Разград

"Образователната система е мястото, от което трябва да тръгнат промените. Децата биват облъчвани с истории за нетърпимост още от детската градина или даже преди това в семейната среда. Попитайте някое случайно дете на площадката кои са циганите – ще ви кажат това, което би ви казал и средностатистическия възрастен българин – те са лоши, крадат, убиват."

Димитър Димитров, Директор на програма "Рома" в Институт "Отворено общество"

"Историята се използва като инструмент за формиране на идентичност от 18 век насам. Проблемът идва, когато част от това историческо познание се скачи със силна емоционалност. Но крайното спрягане на историята за агресивни прояви не винаги гарантира добро познаване на историята."

Светлана Михайлова, учителка по история в столично училище

Миналата събота майката на 17-годишния Митко от село Овчеполци го изпраща да й купи цигари. Докато тича нагоре по хълма, Митко се разминава с 24-годишния Ангел Калеев. Виждали са се и преди в селото, но не се познават добре. На "здравей - здрасти" са. На връщане Митко отново среща Ангел и този път той го заговаря. Започва да се заяжда: "Ти педал ли си?" "Можеш ли да се биеш?" "Мога", отвръща му Митко, ама (...) избягвам." "Ами, аз ако те набия, какво ще направиш", продължава Ангел. "Ами, ако не те набия?!" "Ако ти не ме биеш и ако аз не те бия, значи равни сме", казва му Митко.

Тези думи ядосват Ангел. Той включва камерата на телефона си и продължава серията: "Равни ли сме?! Аз циганин ли съм, бе, "п**** м****" Следват юмруци, ритници, обиди, команди "легни" и "стани" под молбите на Митко: "Недей, бате", документирани във видеото. Извън кадър случката приключва със заплахата: "Повече да не съм те видял на центъра, циганин такъв."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    antisorosoid avatar :-|
    antisorosoid

    Стига с това "насилие от омраза", когато цигани пребиват българи от омраза не виждаме грантов рев и вой. Нямате морално право да квичите, така че тихичко!

  • 2
    thepirineagle avatar :-(
    thepirineagle

    Тъжно. Защо в Румъния,Сърбия или Македония е различно? Циганите ли им са по-различни, или "българите"?......

  • 3
    thepirineagle avatar :-?
    thepirineagle

    До коментар [#1] от "antisorosoid":
    И аз не виждам такива като теб да "квичат",когато за пореден път се ограбва цяла България от т.н."елити",и то с милиарди,а разни престъпници - цигани,българи и др. се подвизават навсякъде. Или само престъпниците-цигани са лоши, а другите не толкова?

  • 4
    sir_matt avatar :-|
    sir_matt

    До коментар [#1] от " antisorosoid ": Кой доктор те лоботомира? Много добре се е справил!

  • 5
    historama avatar :-|
    historama

    [quote#1:"antisorosoid"]когато цигани пребиват българи от омраза не виждаме грантов рев и вой. [/quote]
    а милиционери (пардон полицаи) виждаш ли? Или те рискуват живота си по магистралите?

  • 6
    historama avatar :-|
    historama

    "...В България на Митко и Ангел досега няма осъден човек за извършено престъпление от омраза..."

    В България Прокуратурата не разследва ако някой пребие друг....
    Освен ако някое НПО не вдигне шум. Побоят у нас не е престъпление.

  • 7
    musashii avatar :-|
    musashii

    Расизъм???От уроците по география в 5-и клас знам,че расите са 4-европеидна,негроидна,монголоидна и индианска.По всички класификации циганите принадлежат към европеидната раса.Не само това,но са и част от индоевропейската езикова общност,към която са и българите.Както казах това се учи в 5-клас.
    А това,че Митко учел в помощно училище,защото не го допускали другаде е върхът на всичко.Ако си бяха направили труда да обиколят училищата в Пазарджик щяха да видят,че във всяко едно училище учат цигани.Как така тях ги допускат?

  • 8
    tkirov avatar :-|
    tkirov

    Каквото и да се каже, все е малко. В България такова насилие - от типа "защото мога" е ежедневие не от днес. Така беше и по червено време, така е било и преди това.
    Мотивите на насилника са расистки, но истината според мен е, че тук расизмът е по-скоро извинение, отколкото мотив. Защото същият този малоценен посерко утре ща набие някого с мотива, че е от ЦСКА, други ден ща набие някого, защото кара кола в "неговия" път (видяхме го това неведнъж), други ден ща набие някого защото другият има по-шарена дрешка и т.н.
    Това не е расизъм - това е липса на елементарно възпитание, пълна тъпотия, безкрайна лична и обществена безкритичност и какво ли още не.
    Митко - биячът дори не расист, той е една куха глава, която не харесва себе си и поради това се опитва да запълни кухотата я с расизъм, я с друг героизъм.

  • 10
    stalik avatar :-|
    stalik

    До коментар [#7] от "mushashi":

    Пич, ти сериозно ли!?.... Расовата теория отдавна е призната за псевдонаучна.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK