Защо сме толкова уморени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо сме толкова уморени

Защо сме толкова уморени

Изтощението е екзистенциалният вик на нашето време, а справянето с него минава през искрено вглеждане в себе си

Зорница Стоилова
96495 прочитания

© Инна Павлова


Темата накратко

- Ако напишете в Google на английски език "защо съм", търсачката любезно предлага да завърши фразата с "уморен", изхождайки от това какво най-често търсят хората

- Изтощението, продукт на бързото ни живеене и динамизацията на света, е най-разпространеният вик за помощ на модерното време и червена светлина, че бъркаме в приоритетите си

- "Капитал" разговаря с трима души, които се борят с последствията, които ритъмът ни на живот нанася върху телата и душите ни, за това какво крием зад цялото това бързане и как да се научим да правим качествени паузи

На екрана на компютъра греят десетки отворени табове. Наченати статии, недовършени имейли, power point-ът с презентацията за следобеда, календарите на цялото семейство, skype чатове с колеги, Facebook фийдът, оферти от хотели в Гърция, онзи доклад от 156 страници, който кой изобщо чете. Бойното поле на един изтощен ум. И докато допиваш шестнайстото отдавна изстинало кафе, стомахът ти крещи за помощ, телефонът ти изпраща breaking news от другия край на света, напомня ти, че си на зъболекар от 6 и три приятелки имат рожден ден, трябва някак си да минеш и през този ден, защото утре... ами утре ще е същото.

"Има едно ниво на умората, в което дори не забелязваш, че си уморен, защото вече не си спомняш как се чувства човек, когато не е уморен", пише една от най-влиятелните жени в медийния бизнес - Ариана Хъфингтън, която дълго време практикува спорта разтегляне на денонощието. Докато един ден не се сгромолясва на пода, осъзнава, че е преминала като сомнамбул през живота си и днес адвокатства за здравия сън в новата си книга "Революцията на съня".

Ако напишете в Google на английски език "защо съм", търсачката любезно предлага да завърши фразата с "уморен", изхождайки от това кое е най-честото търсене на хората. (Aко го напишете на български език, излиза "защо съм сама", но това е друга тема.) Както казва Хъфингтън, в тези три думи е уловен "екзистенциалният вик на модерното време". Препускаме през живота си, спим малко, храним се лошо, преяждаме с информация и чувството, че не успяваме да си поемем въздух, за да отсеем важното от всичко останало, се е наместило трайно във всекидневието ни. Срещнахме трима души, които в професионалните си роли се борят с отпечатъците, които този ритъм на живот оставя върху телата и душите ни. Попитахме ги защо сме толкова уморени, какво крием под шлифера на цялото това бързане и как да се научим да изключваме.

За къде бързаме

Американският изследовател Робърт Ливайн, който се занимава със социология на времето, опитва да изчисли точно колко бързо живеем. Екипът му провежда серия от експерименти в около тридесет града по света, измерва с каква скорост се движат пешеходците в центъра на населеното място, засича колко време отнема да се извърши проста търговска операция и записва точността на градските часовници в бизнес зоната. Открива, че местата с по-бърз ритъм на живот имат по-силна икономика (изчислена по БВП, средна покупателна способност и брой калории, средно приети на ден - бел. авт.). И че в по-бързите градове хората са по-склонни да пушат, по-вероятно е да страдат от коронарни заболявания на сърцето и е по-малко вероятно да помогнат на изпаднал в беда непознат.

Германският социолог Хартмут Роза пък говори за цели три измерения на социалното ускоряване. Първото е в технологиите, транспорта, комуникациите и производството - непрекъснатото движение на стоки, продукти и услуги. Второто е в ускоряването на социалната промяна - светът вече не остава един и същ за продължително време. Помислете само колко военни конфликти се водят в този момент някъде по света. И третото е ускорението в личния ни живот - усещането, че времето постоянно не ни стига. Между тези три измерения, казва проф.Роза, има логическа връзка.

Проблемът на цялото това бързане е, че рядко сме "на една честота" с хората, местата, случките около нас. Работните срещи се провалят, защото в жонглирането с теми и проблеми никой няма търпението да изслуша другия. Общуването с приятелите, с децата, с възрастните ни родители е тежко и трудно, защото вниманието ни никога не е изцяло в разговора, в човека отсреща. Не успяваме да усетим или да се свържем с местата, които посещаваме, защото бързаме към следващите. Не се радваме на постиженията си, защото все има нещо по-голямо и по-важно, което преследваме.

"Скоростта е опасна, когато води до отчуждение. Цялото това бързане не ни дава възможност да преживяваме света в пълнота", обясни в интервю за "Капитал" преди време проф. Хартмут Роза. "Това естествено води в някакъв момент до депресия, от каквато днес страдат много хора. Светът ти се струва все по-мъртъв, защото твоето съзнание не резонира с него."

Социален джетлег

През 2006 г. германският учен Тил Рьонеберг измисля термин за това състояние - социален джетлег (от англ. jet lag - психологическото състояние на смущение в циркадния ритъм, когато изминаваме огромни разстояния със самолет и преминаваме от една часова зона в друга - бел. ред.), или разминаването между биологическия ни часовник и социалния ни живот. Когато непрекъснато променяме времето, в което спим и се събуждаме, в което се храним и почиваме, чупим синхрона, в който големият часовник на тялото ни се свързва с всички останали по-малки.

"Умората всъщност е хубаво нещо", казва Венета Христова, която е терапевт в магазина за чиста козметика и масажи "Шипка". "Тя е бутонът, който светва, за да ни каже, че е време да спрем. Ако сме наблюдателни и следим тялото си, ще отчетем този сигнал и ще намерим начин да го преборим. Но ако не го направим, умората се натрупва и в един момент просто я игнорираме", продължава тя. Всички клиенти, които са легнали на масажната й маса през деня, признават, че се чувстват постоянно изморени, а в навечерието на празниците това състояние като че ли е най-непоносимо.

Венета Христова може да говори дълго и увлекателно за биохимичните процеси, които протичат в тялото ни, кои вещества изчерпваме и как успяваме да разцентроваме софтуера си - нервната и ендокринната система, но й прави впечатление, че повечето хора не правят разлика между депресия, умора и стрес, които макар и с много общи симптоми всъщност са различни състояния. Това, което най-често й се налага да бори в уморените гърбове, изтръпналите крайници и оплетените мускули на хората, е стрес, зле управлявано време и натрупани негативни емоции от външната среда.

Заетостта е социален статус

"Почти непрекъснато имам усещането, че не съм си отпочинал", пише читател на "Капитал", подписал се като О.Димитров, в имейл до редакцията. "Защо е така? Защото рядко успяваме да кажем "не може". Защото в днешно време имаме склонност да поемаме все повече и повече неща за правене – сякаш се притесняваме, че като кажем не, ще ни се случат лоши неща", добавя той. Или както пише Ариана Хъфингтън в "Революцията на съня", не технологиите стоят между нас и добрия сън нощем, а колективната ни заблуда, че преумората и професионалното прегаряне са цената, която трябва да платим, ако искаме да сме успешни.

Заетостта ни е и социален статус. През нея получаваме имагинерната увереност, че имаме контрол над времето и над себе си, но и че правим нещо значимо. Календарът ни прелива от събития и срещи, телефонът ни постоянно бълва имейли, съобщения и обаждания, значи сме важни и търсени. Заетостта като успокоение и преграда срещу празнотата и безсмислието на всекидневието. В американските социологически проучвания най-щастливите хора обикновено са тези, които казват, че имат малко свободно време.

"Живеем в култура, която стимулира свръхпостиженията и бързото удовлетворение", казва Кирил Йорданов, който съчетава две на пръв поглед несъвместими занимания - търгува на стоковата борса и води практики по ащанга йога в студио "Сантоша Йога". "Хората непрекъснато са притискани да търсят нови върхове и да изпъкват. Масовата култура и консумеризмът ни възпитават в нетърпение. Не трябва да чакаме с години, за да получим нещо - можем просто да си го купим. Съзнанието ни скача като маймуна от клон на клон - нов айфон ли да си купим, нова кола или ипотечен кредит. Всеки се бори за вниманието ни. Дори и без да работим или да се занимаваме с нещо специално, се претоварваме от информация, която дори не сме поискали", описва лудостта на средата той. Всичко това са емоционални натрупвания, които, ако човек няма практика да преработва, задръстват тялото и душата. А най-лесната съпротива, посочва йога учителят, е да нахраниш съзнанието с джънк фууд, алкохол, стимуланти и нещо екстремно, което да ти вдигне адреналина. Иначе е една безкрайна скука. "Опитваме се да намерим нещо, което да занимава съзнанието ни, само и само да не остане спокойно и да се запита какъв е смисълът - защо съм жив, правя ли нещо добро за някого или за себе си", наблюдава Кирил Йорданов.

Психологът и управител на Центъра за позитивна психотерапия Милена Манова казва, че умората се появява, когато някоя от нашите потребности е нарушена. "Има умора и когато няма истинско предназначение, когато изпитваме неудоволствие от това, което работим, когато не сме намерили професионалната си идентичност", обяснява тя.

Хаштаг #slowliving

Начините, по които хората се опитват да избягат от лудостта на всекидневието си, сами по себе си се превръщат в индустрия за милиони. В огромната пазарна ниша на самопомощта (self-help) битката със стреса и умората заемат почетно място. Най-продаваното заглавие в Amazon в момента е книгата за оцветяване за възрастни: "Освободи гнева си: 40 неприлични думи, които да оцветиш, за да се отпуснеш." Книгите за оцветяване за възрастни са последният пазарен тренд, който продава покой за изтощени умове. В САЩ продажбите им скочиха от 1 милион до 12 милиона бройки за около година. В България се появиха през 2015 г., а броят заглавия се увеличава непрекъснато. Управителят на книжарница "Хеликон" на площад "Славейков" в София Светлана Димова коментира пред "Капитал", че книгите за оцветяване за възрастни нееднократно са намирали място в класацията им за най-продаваните заглавия в нехудожествената литература. "През 2015 г. сме продали около 6500 броя, а през първото тримесечие на 2016 г. - около 2800 броя", добавя тя.

A oсвен книгите за оцветяване в топ 10 на най-продаваните книги в Amazon можете да намерите още как подреждането на дома и отърваването от ненужните вещи може да ни помогне да подредим хаоса в живота си. Социалните мрежи като Instagram и Tumblr преливат от снимки, статуси, блог постове с хаштаг #slowliving и #theartofslowliving, в които хората търсят изгубената връзка с чистата храна, с природата, със себе си, със семейството си. Рекламни кампании ни призовават да заключим смартфоните си в шкафове, докато вечеряме с приятели. Българският писател Георги Господинов също е проповедник на намирането на "бавно време", но чрез литературата. Защото "бавният смисъл", който книгите дават, казва той, трае по-дълго.

Хората търсят и намират различни начини да се справят с последствията от бързото живеене и изтощението, но пътят им дотам не е лишен от лутане. Защото, както казва учителят по йога Кирил Йорданов: "Учиш се да четеш, да смяташ, да правиш презентация на пауър пойнт или да програмираш, но не и как да живееш живота си със смисъл." Сам за себе си той открива баланса в практиките на ащана йогата, която възпитава да отдръпнем сетивата отвън и да ги насочим навътре - да наблюдаваме и анализираме тялото и съзнанието си. Това му помага да бъде по-добър и в работата си на стоковата борса. "Ако нямаш баланс и дисциплина, всеки тик нагоре или надолу на пазарите може да те доведе до нервна криза. Но ако имаш яснота на съзнанието, се научаваш да бъдеш хладнокръвен, да гледаш как животът се развива, без да си въвлечен в цялата драма", добавя той.

Да наблюдаваш тялото си и да реагираш на сигналите, които ти подава, е съветът, който и терапевтът Венета Христова винаги дава на клиентите си. "Има неща в живота, които ни правят щастливи, без да изискват усилията ни. Тъкмо това са нещата, които ни карат да почиваме и да редуцираме стреса", казва тя. "Понякога сънят не ми е достатъчен, за да си почина, но една разходка в парка със сина ми, тичайки след колелото му, въпреки че съм суперизморена, наистина може да ми помогне да редуцирам умората и стреса", дава пример Венета.

Има и видове умора, които не можем да преборим, ако не подредим приоритетите си, смята психологът Милена Манова. Ако не се научим как да разпределяме времето и енергията си между тялото, дейността, контактите със себе си и близките си и личните си намерения за близкото бъдеще. "Ако имаме цели, които са реалистични, гъвкави, автентични, тоест свързани с нашата собствена природа и идентичност, тогава успяваме да се чувстваме щастливи", казва тя. А началната точка е да помислим за какво сме благодарни, какво имаме в живота си, а не какво нямаме.

Попитахме ви кои са вашите начини да се разтоварвате от умората

*Ето какви отговори, получихме по имейл, на capital.bg и във Facebook

"Реално общуване на живо с децата и жена ми, както и с познати."

Асен Желязков

"Всичко различно от технологии – разходки, взиране в пространството с опит без мисъл. Даже в задръстванията си слушаш музика."

О. Димитров

"Разтоварвам се като гледам ревюта на нови джаджи и технологии в YouTube."

Р. Йорданова

"Обикновено работата ме поглъща и по час-два никакви паузи не правя. За да не се обезводнявам и да не ми изсъхват очите, си държа голяма бутилка минерална или изворна вода на бюрото, както и капки за очи. Паузите ми са най-често за кафе, т.е. 2-3 максимум (5-15 мин) и за обяд (20-30 мин)."

Ваня

"По време на работния ден 5-10 минути музика , или 5-10 минути, за да прочета няколко страници от книга, или 20-30 минути обиколка (сам!) на тишина в някой парк, градска градина или общуване с домашен любимец (куче)"

birdman

"Колоезденето, разходките със семейството и хубава книга - това ми стига, за да се почувствам нормален човек."

Г.Е.М

"Сериал насред работно време, час сън след обяда, спорт вечер."

victor troska

"Решила съм да направя своя малка революция като отида на Великденска ваканция не само без компютър, но и без телефон"

Pepy Dim

Темата накратко

- Ако напишете в Google на английски език "защо съм", търсачката любезно предлага да завърши фразата с "уморен", изхождайки от това какво най-често търсят хората

- Изтощението, продукт на бързото ни живеене и динамизацията на света, е най-разпространеният вик за помощ на модерното време и червена светлина, че бъркаме в приоритетите си

- "Капитал" разговаря с трима души, които се борят с последствията, които ритъмът ни на живот нанася върху телата и душите ни, за това какво крием зад цялото това бързане и как да се научим да правим качествени паузи

На екрана на компютъра греят десетки отворени табове. Наченати статии, недовършени имейли, power point-ът с презентацията за следобеда, календарите на цялото семейство, skype чатове с колеги, Facebook фийдът, оферти от хотели в Гърция, онзи доклад от 156 страници, който кой изобщо чете. Бойното поле на един изтощен ум. И докато допиваш шестнайстото отдавна изстинало кафе, стомахът ти крещи за помощ, телефонът ти изпраща breaking news от другия край на света, напомня ти, че си на зъболекар от 6 и три приятелки имат рожден ден, трябва някак си да минеш и през този ден, защото утре... ами утре ще е същото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    Умората идва от динамиката, но и от това, че все повече забравяме прости правила за работната среда. Така на края на деня много хора(особено в офис и при умствена работа) са изцедени и често при почти 0 реално свършена работа. Тези дни четох бая по въпроса точно за работната среда и простите изисквания за: - лично пространство(работим често в опънспейс или при бюро на 2м). Изискването по норми е има-няма 10м2 на човек, но кой ли го спазва. - шум. Доказано е, че той разсейва и пречи, а опитите да се заглуши със слушалки още повече създават умора. - разсейване от въпроси на колеги в момент на съсредоточаване, мейли, срещи основно с идеята просто шефът да докаже статута си с глупави въпроси тип "Вие какво бихте правили, ако не бяхте на срещата?" В крайна сметка масовото неспазване на правилата за работна среда води до почти нулева производителност поради простата липса на условия за концентрация върху работата. Пробвайте следното- да карате кола в натоварен трафик и да ви мелят на главата от съседната седалка или да се опитате да заспите и почти заспали да ви бутнат и да ви питат нещо. Колко време трябва да се успокоите и да заспите пак или колко ви изтощава намесата на спътника в колата? Сега си представете шумен офис, където 10 човека в стая постоянно шумят, вдигат телефони и т.н. Трябват ви 10-15 минути да превключите на задача, но на 5тата идва мейл, колега се изхилва шумно. Колко хора по цял ден оставят скайп да мига, когато някой познат се появи онлайн? Колко пишат куп пъти на ден "Зает съм." на познати търсещи с кой да загубят 5 мин? Колко гледат фейсбук през минута? Накрая много хора стоят час след работа, за да свършат нещо, или си взимат работа вкъщи. Лошата работна среда постоянно ни държи на тръни. Да не говорим за търсенето по работа по време на почивка и т.н. И това не го усещаме в общия случай, защото сме постоянно в него. Не се и сещаме да искаме работно пространство, удобен стол, бюро, което да не ни кара да се навеждаме и да слагаме книги под мониторите, та да са на нивото на очите, стена зад нас(а психолозите говорят за постоянна параноя и чуство за опасност от атака отзад при липса на такава), стена поне на 3-4м напред(за отпускане на очите)... Особено, откакто модата стана големи помещения с по 100 човека или нагъчкване на човек на 2кв м с цел пестене от помещения статистиката показва постоянен спад на производителността, все повече гонене да се свърши нещо и накрая изтощение. И това са изследвания от 90те насам в целия свят. През 80те е нямало как по време на почивка да те търсят по телефона с въпроси за работа, някак не е вървяло в 2 през нощта да те тормозят, опън спейс е от средата на 90те. Днес постоянно вървят мейлове, обаждания и почивката почти липсва, а при това в офисите условията са против всякакви норми за нормална работа. Да не говорим за разните модерни аджайл методологии(уж са за добро и прогрес, но всъщност масовият ефект е пълна липса на идея какво се прави, пълна загуба на контрол и производителност, съответно липса на стимул да се работи, отчаяние, че нямаш прогрес и не правиш нищо смислено, преумора от постоянни опити да напаснеш с поредни промени и накрая да излезе нещото ), мийтинги за щяло и нещяло, реалната липса на контакт с колеги(доказано е, че при опън спейс личният контакт и социализирането са всъщност много пъти по-ниски поради липсата на спокойно място да поговорите и споделяте). Човек нормално прегаря и това става все по-често явление. Но... Живеем в интересни времена. Китайците имат едно проклятие "Пожелавам ти да живееш в интересни времена.". След време сигурно всичко ще се нормализира или хората ще се напаснат.

  • 2
    danid avatar :-|
    danid

    Тъжното е, че в това забързано време, в непрекъснатото състезание за нещо повече, губим представа за истинските неща. Тези които си струват да им се посветиш истински. От там и чувството на неудовлетвореност или умора от всичко.
    От личен опит: когато се опитах да забавя темпото и да се върна към важните неща в личен план, се оказа, че околните не ме разбират, те продължават да бързат и да имат да правят куп "важни" неща. Не бяхме в синхрон, на една вълна. Образно казано останах самотник в това начинание. Открих, че трудно общувам с близките ми хора, защото може би бяхме отвикнали, но и защото те продължаваха да са на друга вълна, а аз на моята.

  • 3
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Интересна статия. Много любопитна е и стратегията на victor troska - да гледа сериал в работно време, да спи час след обяд, както и да спортува вечер. Явно работата му не е особено натоварваща, върши я от вкъщи и може да си позволи този подход.

    Другите решения също са добри, освен това да гледам ревюта на джаджи в YouTube.

  • 4
    raicho avatar :-|
    Райчо

    До коментар [#3] от "Читател - подкрепям budd.bg":

    На предната работа CEO-то много обичаше да идва да гледа всеки какво прави в софтуерния и хардуерния отдели - та представям си следобяд как му казвам - айде сега ще позяпам 1 час филм и после пак :) Директно щеше да трябва да си търся друга работа :D

  • 5
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    До коментар [#4] от "Райчо":

    Така е. :-)

  • 6
    nage avatar :-|
    nage

    На мен пък гоогле ми довършва "Защо съм..." с
    защо съм българин
    защо съм се напио
    защо съм сам
    защо съм тъп
    защо съм жив
    защо съм толкова умен

    Мисля, че зависи от предишни търсения, които човек, логнал се в акаунта си, е правил

  • 7
    oror avatar :-|
    Orchid

    Много хубава статия! Много актуална, с полезни съвети!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK