С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 7 май 2016, 8:46, 18259 прочитания

Науката е за всеки

Четирима български учени разказват защо е важно научните открития да се разказват на разбираем език за широката публика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако не можеш да обясниш нещо като за петгодишно дете, значи не го разбираш изобщо. Мисълта е на Айнщайн, а ни я припомня Никола Каравасилев - един от учените, които ще представят някои от най-новите научни изследвания на Софийския фестивал на науката между 12 и 15 май. Той е създаден през 2011 г. от Британски съвет и форум "Демокрит", а целта му е да говори за наука така, че знанието да стигне до широката публика, но без да губи професионалното си обяснение. Защото смисълът на научните открития идва тогава, когато хората разберат защо са полезни и как са свързани с живота и света около тях. Срещнахме се с четирима от българските презентатори на тазгодишното издание, за да разкажат повече за своите научни интереси и каква е рецептата им да ги представят по увлекателен начин.
Алексей Митев - бъдещият лекар, който намери връзката между Бай Ганьо, лютите чушки и хормоните

"Ако си представиш слушателя от публиката като ходеща материя, която трябва да погълне другата материя - информацията, двете трябва да имат много общи неща." През 2014 г. студентът по медицина Алексей Митев намира това общо нещо в Бай Ганьо и представя на конкурса за разбираема наука "Лаборатория за слава FameLab" влиянието на различните видове хормони през образа на героя на Алеко Константинов и неговата страст - лютите чушки. Атрактивната му презентация печели първо място и изпраща Алексей на международния финал във Великобритания. "Когато се смеси народопсихология с факти, става много интересно", казва студентът.

Две години по-късно той е един от участниците на Софийския фестивал на науката, а за описание на темата си - ганглийните клетки, е написал цял стих с много метафори. "Окото ли е съвършеният мракобесник за един различен свят", пита студентът и дава пример с дребния Давид, който успява да убие Голиат заради липсата на периферно зрение при гиганта. "Идеята е, че зрението е най-силното сетиво, с което разполагаме, и с презентацията ще се опитам да разкажа на публиката за основните принципи, по които работи човешкото тяло", разказва Алексей. Целта му е да прави връзки с познати за хората неща, защото иначе информацията не се разбира и се забравя. Твърди, че случайно се сеща за идеи как да представи сложната материя на популярен език, а основното е "да прецениш публиката" и да поддържаш интереса.

"Една английска кралица беше обявила, че този учен, който не може да представи научната информация добре, ще бъде наказан, ако не и обезглавен", смее се Алексей, когато стигаме до въпроса за популярното представяне на сложна терминология. "Това е като продажбата на стоки в магазина - ако купувачът не види какво точно ще вземе и не разбере, че е подходящо за консумация, няма да го вземе", продължава студентът.

Първото изследване на Алексей е още в 12 клас и е на тема "Упойващи вещества". Печели награди от община Враца за принос в развитието в научната област и има няколко медала от състезания по природни науки. Казва, че се е насочил към медицината, след като още като ученик се запознава със здравната система заради здравословни проблеми на баща му. Най-интересни са му онкологичните заболявания, макар до специализация да има още време. По въпроса с реализацията в България Алексей се отнася трезво и с логични аргументи - в страната има достатъчно завършващи студенти, както и работни места, смята той, и ако човек има желание, нещата се случват.

През свободното си време студентът пише научно-популярни статии за "BBC Знание", занимава се с езици и спорт и все по-рядко свири на пиано. Миналата година създава с колеги от Медицинския университет - София, асоциация на студенти изследователи, чиято основна задача е по-добрата връзка между студентите и преподавателите, така че да се създават качествени научни продукти. Следващата му цел е да изследва процеса на комуникация при хора с различни характери и да бъде "по-прецизен" в него.
Никола Каравасилев - астрономът учител, който иска да развенчае мита за странния учен

През лятото на 1999 г. в България се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Гледката толкова впечатлява тогава ученика Никола Каравасилев, че той решава, че ще се занимава с нещо, свързано с небе и Космос. Година по-късно вече е състезател в националната олимпиада по астрономия, а през 2006 г. - студент по астрофизика в Софийския университет. В момента Никола работи по своята дисертация, в която изследва кълбовидни звездни купове в Местната група от галактики. Но времето му далеч не минава само в научна работа. Още когато е в първи курс, със свой колега започват школа във Физическия факултет за подготовка за олимпиадата по астрономия. Тя се разраства и със занятия по физика и вече идват ученици не само от София. Никола пък е поканен да преподава в Софийската математическа гимназия и в Първа частна математическа гимназия. Отскоро може да бъде намерен и в "Музейко", където разказва за Космоса и звездите.

"Представям нещата така, както ги разбирам вътрешно, изчистени от всякакви формули, математика, сложни термини", споделя Никола рецептата си за увлекателен научен разказ и допълва, че е запазил "някои от наивните си детски представи за науката". "Истинският смисъл, който стои зад сложните формули, се появява тогава, когато можеш да обясниш на разбираем език с прости думи", продължава Никола и използва този модел и в преподаването си. Помагат му експериментите в часовете по физика, посветени на темата светлина например. Никола отива оборудван с епруветка с вода и лазарна показалка. Когато светва с показалката в епруветката, се вижда много красиво как лазерният лъч се отразява в стените й, минавайки през водата. Така учениците разбират как наистина изглежда пълно вътрешно отражение и свързват иначе скучния и сложен материал с реалния живот. "Не бива да се набляга на това човек да научи едва ли не всички формули и да ги помни до края на живота си", смята Никола. Според него за учениците е важно да формират рационално и критично мислене, да свикнат да търсят взаимовръзката между нещата и обяснението. Да знаят например, че има сила на триене, която им помага да вземат завоя с колата си, но може да не им помогне, когато карат твърде бързо. Да подлагат на съмнение всичко, което виждат, за да не се поддават на масови заблуди, като астрологията например. "Често оправданието е, че няма пари. Всъщност няма въображение", смята Никола по въпроса с разчупването на училищния материал.

Никола е убеден, че от разбираемото представяне на науката зависи и нейното финансиране. "Ако обществото има лоша нагласа към научната общност, такава нагласа ще имат и управляващите. Оттам финансирането ще бъде значително редуцирано", казва докторантът. И дава пример с изискванията в много държави към учените, когато пишат научен проект, да защитят какво ще бъде общественото влияние от неговата реализация. Друг важен играч - бизнесът - също има нужда да знае ползата от науката, за да се включи с инвестиции. Никола иска да развенчае и мита за чудатия учен с бяла престилка, какъвто си го представят голяма част от хората. "Вижте един филм с участието на учен - винаги е някакъв луд, със съмнителна лична хигиена, който постоянно стои зад някакви сметки, говори непонятно, даже леко шизофренично. А накрая по ирония на съдбата излиза прав. Или умира по смешен начин", казва Никола, а всъщност "учените не се различаваме от масата хора на улицата".
Любомира Николаева-Гломб - стражът срещу страшния вирус

Знаете ли, че на учените са им били нужни около 20 години, преди официално да обявят едрата шарка за изкоренена, след като Световната здравна организация (СЗО) е поставила тази задача? В момента лекари и вирусолози работят върху следващото такова предписание - елиминиране на полиомиелита, познат още като детски паралич. Целта е поставена още през 1988 г. заради тежкото и коварно протичане на болестта, а през септември миналата година СЗО официално обявява за изкоренен един от трите вируса, причиняващи заболяването. Как тази страшна болест е на прага на своето елиминиране ще разкаже на Софийския фестивал на науката доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, която работи в областта на контрола, с цел недопускане на полиомиелит в страната.

"България от повече от 20 години е без случай на полиомиелит, така че сме нещо като страж, който непрекъснато се оглежда, за да хване този вирус", обяснява за "Капитал" доц. Николаева-Гломб. След дълги години в Института по микробиология към БАН в момента тя ръководи лаборатория в Центъра по заразни и паразитни болести, която се занимава основно с диагностика на ентеровирусните инфекции. Цел на екипа е също да засича всяко дете, при което се е получила някаква форма на парализа, да изследва за наличие или липса на вируса на полиомиелита и ако има опасност, да открие причините за заболяването и да алармира здравните служби, за да не се допусне разпространение на вируса.

Успехът срещу детския паралич се дължи на правилното приложение на ваксините, дело основно на двама учени. Това ще бъде и един от акцентите в презентацията на доц. Николаева-Гломб, защото, както тя казва, благодарение на тях не чуваме за случаи на полиомиелит. Питаме я какво мисли за антиваксиналните движения, които се засилиха през последните години в България, а Любомира ни изненадва с отговора си - според нея хората тук са достатъчно добре информирани, а тези против ваксините са малцинствена, но просто шумна група. Според доц. Николаева-Гломб причината за тези движения, от една страна, е незнанието, но от друга, и това, че когато не виждаме страшните болести - някои от тях почти изкоренени с помощта на ваксините, страхът от тях намалява. Тя вижда решенията в достъпната информация и обяснението на медицинска терминология на популярен език.

Любомира разказва, че попада в сферата на вирусологията "по случайност". След като завършва медицина, е разпределена на работа извън София, което затруднява грижата за малкото й дете. "Единственият начин да се прибереш в София беше да се явиш на конкурс", спомня си доц. Николаева-Гломб, а първият обявен е по вирусология в БАН. Там тя защитава и дисертация в областта на антивирусните средства. А когато я питаме каква е нейната рецепта за интересно представяне на научната информация, Любомира отговаря: "Гледам какво правят другите в моята област и се старая да съм в час."
Владимир Божилов - преподавателят, който разкрива изненадите на бъдещето

"Откъде идва Вселената? Как и защо е започнала? Ще има ли край и ако да — какъв? Тези въпроси интересуват всички нас. (...) И все пак основните идеи за произхода и съдбата на Вселената могат да се изложат без помощта на математиката във вид, който и хора без научна подготовка могат да разберат." Това пише известният учен проф. Стивън Хокинг още през 1988 г. в книгата си "Кратка история на времето". Идеите в нея за Космоса и неговите тайни запленяват тогава десетокласника от френската гимназия в София Владимир Божилов. Днес той е главен асистент в катедра "Астрономия" на Физическия факултет на Софийския университет, главен редактор на списание "ВВС Знание", лектор в планетариума на "Музейко" и една от мисиите му е да представя на популярен и разбираем език най-новите резултати от научната сцена.

"Едно от най-важните неща за знанието е то да бъде споделено", казва за "Капитал" д-р Божилов и обяснява накратко основните си изследователски интереси. Една част от научната му работа е свързана с изследване на активни галактични ядра, което може да помогне да научим повече и за "еволюцията на нашия собствен звезден кът от Космоса". Втората му задача е търсенето на възможности за живот на други планети във или извън Слънчевата система. "Животът е една от най-големите загадки на природата и научният отговор на въпроса има ли извънземни се крие в модерната наука астробиология", обяснява Владимир. С това ще бъде свързана и презентацията му на Софийския фестивал на науката, на който ще разкаже какво още ще се случи в изучаването на Космоса и какви изненади крие бъдещето. Рецептата на д-р Божилов за разбираемо представяне на научната информация е само от три съставки - любопитство, вдъхновение и постоянство. "Любопитство, защото науката е най-добрият начин да намерите отговор на всички въпроси. Вдъхновение, за да не се отказвате от стремежите и мечтите си, дори когато средата не е най-благоприятна. И постоянство, за да споделите всички малки и големи успехи с колкото се може повече хора", споделя Владимир и допълва, че така те ще се заразят с ентусиазъм и ще станат част от "голямото приключение, наречено наука".

Едно от местата, на които може да се намерят най-новите резултати от изследвания на български и международни специалисти, разказани на интересен и достъпен език, е списанието "ВВС Знание", на което Владимир е главен редактор от ноември 2014 г. "Най-интересните теми за читателите са свързани с Космоса, високите технологии и загадките на съзнанието", разказва той. Преподавателят има и амбициозни бъдещи планове. С колегите му от катедра "Астрономия" разработват трета професионална обсерватория в България – САО - Плана, която се намира близо до София и ще позволи на всеки студент от самото начало на образованието си в Софийския университет да се занимава с реална научна дейност. Освен това Физическият факултет започва нова задочна програма за обучение по астрономия за неспециалисти, която ще даде достъп на всеки, независимо какво е завършил, да разбере повече за Космоса, за последните научни знания и как да ги комуникира най-добре към различни аудитории. "Това е уникална инициатива за света и първата програма по комуникация на астрономията в България", горд е д-р Божилов.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1940 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2675 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Бурки, плашила и бели кахъри

В битката си срещу невидимата заплаха на бурките няколко града в България са на път да приемат опасни ограничения на свободата на вероизповедание

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10