Науката е за всеки

Четирима български учени разказват защо е важно научните открития да се разказват на разбираем език за широката публика

Ако не можеш да обясниш нещо като за петгодишно дете, значи не го разбираш изобщо. Мисълта е на Айнщайн, а ни я припомня Никола Каравасилев - един от учените, които ще представят някои от най-новите научни изследвания на Софийския фестивал на науката между 12 и 15 май. Той е създаден през 2011 г. от Британски съвет и форум "Демокрит", а целта му е да говори за наука така, че знанието да стигне до широката публика, но без да губи професионалното си обяснение. Защото смисълът на научните открития идва тогава, когато хората разберат защо са полезни и как са свързани с живота и света около тях. Срещнахме се с четирима от българските презентатори на тазгодишното издание, за да разкажат повече за своите научни интереси и каква е рецептата им да ги представят по увлекателен начин.

Алексей Митев - бъдещият лекар, който намери връзката между Бай Ганьо, лютите чушки и хормоните

"Ако си представиш слушателя от публиката като ходеща материя, която трябва да погълне другата материя - информацията, двете трябва да имат много общи неща." През 2014 г. студентът по медицина Алексей Митев намира това общо нещо в Бай Ганьо и представя на конкурса за разбираема наука "Лаборатория за слава FameLab" влиянието на различните видове хормони през образа на героя на Алеко Константинов и неговата страст - лютите чушки. Атрактивната му презентация печели първо място и изпраща Алексей на международния финал във Великобритания. "Когато се смеси народопсихология с факти, става много интересно", казва студентът.

Две години по-късно той е един от участниците на Софийския фестивал на науката, а за описание на темата си - ганглийните клетки, е написал цял стих с много метафори. "Окото ли е съвършеният мракобесник за един различен свят", пита студентът и дава пример с дребния Давид, който успява да убие Голиат заради липсата на периферно зрение при гиганта. "Идеята е, че зрението е най-силното сетиво, с което разполагаме, и с презентацията ще се опитам да разкажа на публиката за основните принципи, по които работи човешкото тяло", разказва Алексей. Целта му е да прави връзки с познати за хората неща, защото иначе информацията не се разбира и се забравя. Твърди, че случайно се сеща за идеи как да представи сложната материя на популярен език, а основното е "да прецениш публиката" и да поддържаш интереса.

"Една английска кралица беше обявила, че този учен, който не може да представи научната информация добре, ще бъде наказан, ако не и обезглавен", смее се Алексей, когато стигаме до въпроса за популярното представяне на сложна терминология. "Това е като продажбата на стоки в магазина - ако купувачът не види какво точно ще вземе и не разбере, че е подходящо за консумация, няма да го вземе", продължава студентът.

Първото изследване на Алексей е още в 12 клас и е на тема "Упойващи вещества". Печели награди от община Враца за принос в развитието в научната област и има няколко медала от състезания по природни науки. Казва, че се е насочил към медицината, след като още като ученик се запознава със здравната система заради здравословни проблеми на баща му. Най-интересни са му онкологичните заболявания, макар до специализация да има още време. По въпроса с реализацията в България Алексей се отнася трезво и с логични аргументи - в страната има достатъчно завършващи студенти, както и работни места, смята той, и ако човек има желание, нещата се случват.

През свободното си време студентът пише научно-популярни статии за "BBC Знание", занимава се с езици и спорт и все по-рядко свири на пиано. Миналата година създава с колеги от Медицинския университет - София, асоциация на студенти изследователи, чиято основна задача е по-добрата връзка между студентите и преподавателите, така че да се създават качествени научни продукти. Следващата му цел е да изследва процеса на комуникация при хора с различни характери и да бъде "по-прецизен" в него.

Никола Каравасилев - астрономът учител, който иска да развенчае мита за странния учен

През лятото на 1999 г. в България се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Гледката толкова впечатлява тогава ученика Никола Каравасилев, че той решава, че ще се занимава с нещо, свързано с небе и Космос. Година по-късно вече е състезател в националната олимпиада по астрономия, а през 2006 г. - студент по астрофизика в Софийския университет. В момента Никола работи по своята дисертация, в която изследва кълбовидни звездни купове в Местната група от галактики. Но времето му далеч не минава само в научна работа. Още когато е в първи курс, със свой колега започват школа във Физическия факултет за подготовка за олимпиадата по астрономия. Тя се разраства и със занятия по физика и вече идват ученици не само от София. Никола пък е поканен да преподава в Софийската математическа гимназия и в Първа частна математическа гимназия. Отскоро може да бъде намерен и в "Музейко", където разказва за Космоса и звездите.

"Представям нещата така, както ги разбирам вътрешно, изчистени от всякакви формули, математика, сложни термини", споделя Никола рецептата си за увлекателен научен разказ и допълва, че е запазил "някои от наивните си детски представи за науката". "Истинският смисъл, който стои зад сложните формули, се появява тогава, когато можеш да обясниш на разбираем език с прости думи", продължава Никола и използва този модел и в преподаването си. Помагат му експериментите в часовете по физика, посветени на темата светлина например. Никола отива оборудван с епруветка с вода и лазарна показалка. Когато светва с показалката в епруветката, се вижда много красиво как лазерният лъч се отразява в стените й, минавайки през водата. Така учениците разбират как наистина изглежда пълно вътрешно отражение и свързват иначе скучния и сложен материал с реалния живот. "Не бива да се набляга на това човек да научи едва ли не всички формули и да ги помни до края на живота си", смята Никола. Според него за учениците е важно да формират рационално и критично мислене, да свикнат да търсят взаимовръзката между нещата и обяснението. Да знаят например, че има сила на триене, която им помага да вземат завоя с колата си, но може да не им помогне, когато карат твърде бързо. Да подлагат на съмнение всичко, което виждат, за да не се поддават на масови заблуди, като астрологията например. "Често оправданието е, че няма пари. Всъщност няма въображение", смята Никола по въпроса с разчупването на училищния материал.

Никола е убеден, че от разбираемото представяне на науката зависи и нейното финансиране. "Ако обществото има лоша нагласа към научната общност, такава нагласа ще имат и управляващите. Оттам финансирането ще бъде значително редуцирано", казва докторантът. И дава пример с изискванията в много държави към учените, когато пишат научен проект, да защитят какво ще бъде общественото влияние от неговата реализация. Друг важен играч - бизнесът - също има нужда да знае ползата от науката, за да се включи с инвестиции. Никола иска да развенчае и мита за чудатия учен с бяла престилка, какъвто си го представят голяма част от хората. "Вижте един филм с участието на учен - винаги е някакъв луд, със съмнителна лична хигиена, който постоянно стои зад някакви сметки, говори непонятно, даже леко шизофренично. А накрая по ирония на съдбата излиза прав. Или умира по смешен начин", казва Никола, а всъщност "учените не се различаваме от масата хора на улицата".

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvd50491823 avatar :-P
    Костадин Иванов

    Всички правим една и съща грешка - мислим за хората като за себе си.
    Така и Айнщайн е мислил за петгодишните деца като за петгодишни Айнщайнчета. А те не са. С останалото съм съгласен.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал