Как повярвахме, че от нас нищо не зависи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как повярвахме, че от нас нищо не зависи

Старопиталището, построено със средствата на Йорданка Филаретова, днес е медицински колеж, който носи нейното име.

Как повярвахме, че от нас нищо не зависи

Онлайн енциклопедията daritelite.bg разказва историята на една изгубена култура на грижа и отговорност към другите

Зорница Стоилова
30992 прочитания

Старопиталището, построено със средствата на Йорданка Филаретова, днес е медицински колеж, който носи нейното име.

© Цветелина Белутова


"... намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро. Да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите... Богатството, спечелено с честен труд, според мене трябва да служи човека, за да върши добри и полезни дела."

Такъв е заветът на Димитър Кудоглу. Български търговец на тютюн, роден в средата на 19-и век, който оставя на Пловдив емблематичните тютюневи складове. Същите, които пловдивчани браниха с жива верига само преди няколко месеца, за да ги спасят от унищожение. Докато е жив, Кудоглу се грижи за бежански семейства в града под тепетата, създава здравен диспансер, подарява бащината си къща за училище, създава аптека в родното си село, наема лекарка, която да обгрижва болните хора...

Добротворчеството на търговеца е запечатано в онлайн енциклопедията daritelite.bg, която събира още 1200 истории на български предприемачи, политици, общественици, лекари, учители, духовници, земеделци, които са развили и преобразували българското общество от края на 19-и и началото на 20-и век чрез дейността си в негова полза (вижте три от тях в допълнителните текстове). Събрани накуп, те представляват важен и неочакван разказ - снимка на най-доброто, което сме били и бихме могли да бъдем.

Проектът, зад който стоят усилията на Българския дарителски форум (БДФ), две американски фондации и голям екип от историци, архивисти и изследователи, разкрива мащабите на една изгубена култура на грижа и отговорност към другия. От черно-белите портрети на дарителите надничат физиономиите на модерното българско образование, социални грижи и здравеопазване, за които първо са запретнали ръкави гражданите, а чак след това се намесва държавата. В съдбата на стотиците фондове и фондации след 1944 година прозират и отговорите на много въпроси, които си задаваме днес - как се роди големият и грозен мит, че държавата е отговорна за всичко, как хората повярваха, че от тях нищо не зависи, и как отчуждението се намести в обществените отношения.

Как се ражда културата на даряването

Енциклопедията на дарителството - в нейния онлайн и офлайн вариант - е плод на дългогодишните усилия на група изследователи, за които това се превръща в темата на живота им. Доц. Росица Стоянова от Института за исторически изследвания при БАН е един от тези учени, преровили огромното богатство от архивни материали в Централния държавен архив, МОН, МВР, Българската екзархия и Светия синод, архивните фондове на големите градове в страната и т.н. Тя започва да изследва историята на дарителството още в средата на 90-те години, когато заедно с проф. Веска Николова от същия институт събират в документален сборник всички закони и нормативни актове, които исторически засягат тази дейност. "Това е една тема, която стои настрана от политическите и социалните сблъсъци, с които е толкова богата българската история. Тя показва едно друго лице на българина - неговото израстване от поданик в гражданин", разказва доц. Стоянова.

"Идеята на тази енциклопедия не е само да съхрани паметта. Тя е опит да се върнат и изградят отново ценности, които да развият обществото ни такова, каквото искаме да бъде", добавя и Красимира Величкова, която управлява Българския дарителски форум и е един от двигателите на съвременното дарителство в България.

И двете подчертават, че в началото на 20-и век дарителството е било норма не само за предприемачите и богатите хора, а за цялото общество. Нещо като ценностен код, необходим за изграждането и обединението на населението в новата българска държава. "Всичко започва от Възраждането", обобщава доц. Росица Стоянова. "Лишени от национална държава, българите са принудени да действат, да се самоорганизират. Всеки дава по малко и се сформира един кръг от хора, които имат нагласата да дават за анонимния друг."

Голямата разлика между тогава и сега, отбелязва тя, е че след 1878 година българите са имали голямо доверие в българската държава и са създавали фондове към институции. Така например към Министерството на народната просвета през 40-те години на 20-и век са действали над 240 фонда с обществени средства. Всъщност за образование и създаване на национална интелигенция са се дарявали най-много средства - за построяване на училища, за стипендии и награди на ученици, за подпомагане на бедни ученици с обувки и училищни пособия или опрощаване на държавните им такси за образование. Създаването на професионалните девически училища например е изцяло дело на българските женски дружества в страната. Първото е гимназията на дружество "Майка" на Йорданка Филаретова, което се е намирало на мястото на днешния музей на МВР на ул. "Лавеле".

След няколкото балкански войни и особено след Първата световна война фокусът се сменя и социалните проблеми застават в центъра на вниманието на обществото. В края на 19-и век се откриват първите сиропиталища, които се управляват от граждани, не от държавата. В най-масовата кауза се превръщат безплатните ученически трапезарии, които се стопанисват от настоятелства, но имат добро взаимодействие с Министерството на народната просвета, което ги разпознава и подкрепя. През 40-те години на 20-и век те наброяват около 3500 в цялата страна. Отделно от това в София и страната започват да се откриват приюти за самотни възрастни хора. Обикновено те са под опеката на църквата и епархийските дружества. А през 20-те години на 20-и век започват да се правят и дневни домове за деца на работещи жени. Първите отварят врати в София и в Пловдив.

И как изчезва

Доц. Росица Стоянова разказва, че младата българска държава през национални и местни власти опитва да подпомага благотворителните организации, но през 20-те години има и линия за засилване на контрола върху тях. Първоначално това се прави с цел повече прозрачност върху изразходването на обществени средства, но след 1934 година т.нар. деветнадесетомайци (правителството на Кимон Георгиев, което идва на власт с военен преврат - бел. авт.) и следващите военни режими вкарват повече държава навсякъде. "Приема се един всеобхватен закон за общественото подпомагане. Чрез специална своя служба МВР наблюдава и контролира цялата благотворителна дейност. А през 1938 година се приема и закон, който въвежда и политически контрол върху настоятелствата на всички дружества", обяснява доц. Стоянова.

Следващата стъпка, която окончателно погубва обществените фондове и фондации, са действията на комунистическия режим в периода 1946 - 1951 г., когато чрез различни закони се национализират имотите и средствата им. Въпреки разтурянето на дружествата повечето от сградите продължават да се използват за социални и образователни нужди. Но нагласата да връщаш на обществото постепенно си отива. "Сбърканото в тази философия е, че държавата е благотворителят, и по този начин гражданите се отчуждават. Това отчуждаване от грижата за другия е най-лошото и създава огромни трудности пред възстановяването на гражданския сектор днес, защото българското общество продължава да се отнася с голямо недоверие към тези организации", смята изследователката.

А Красимира Величкова от БДФ добавя, че, въпреки че идеологиите са се сменили, психологията на неучастието е останала. "Тези истории ни напомнят, че държавата във всеки момент може да се превърне от добър стопанин в мащеха и че демокрацията и правилата не са даденост", казва тя.

Защо дарителите днес предпочитат да са анонимни

Един от парадоксите, който наблюдават днес от Българския дарителски форум, е, че когато популяризират дейността на българските филантропи от началото на 20-и век, реакциите на обществото са свръхположителни. Когато обаче разказват истории на хора, които инвестират своите пари, време и идеи днес, реакциите са по-скоро негативни. "Понеже това поведение е по-скоро изключение, отколкото норма, то звучи съмнително в нашата среда. Хората започват да критикуват и да търсят някакъв заден дневен ред", разказва Красимира Величкова. Според нея това се дължи на дълбоко втълпеното чувство у хората, че от тях нищо не зависи и затова няма смисъл да правят каквото и да е.

Липсата на подкрепяща среда е една от причините да има много дарители днес, които предпочитат да останат анонимни. "Окуражаваме хора, които са готови да разкажат собствената си дарителска история, защото смятаме, че това може да бъде вдъхновение и открита възможност. Но, от друга страна, ни се струва, че част от хората, които правят тези жестове, нямат смелостта да го правят, защото не са сигурни дали посоката е правилна, дали има смисъл да разказват", казва Боряна Кирилова, мениджър "Комуникации" в БДФ. Но това се преодолява само с повече говорене според нея, защото колкото повече хора разказват мотивацията, страховете, грешките и историите си, толкова повече могат да увлекат други след себе си.

Тъкмо това е смисълът от събирането на цялото знание за дарителството в енциклопедията - през споделянето на истории малко по малко да се върне нагласата, че хората би трябвало да имат грижа и отговорност към общото. А според БДФ част от усилията това да се превърне във всеобщо разбиране минава през училище. При старта на инициативата те въвлякоха ученици от столични училища в игра на търсене на късчета дарителска история из града, а сега подготвят програма за извънкласно обучение "Научи се да даряваш", която обхваща от 1 до 12 клас. Започват обучение на 13 учители в страната, които ще водят тези часове в своите класове по теми като това какво е общност и толерантност, защо политиците лъжат или как се прави кампания за набиране на средства. Идеята на програмата е да бъде практическа и жива и да научи децата да бъдат емпатични, да виждат и преживяват присъствието на другите около тях. "Ако не започнем промяната на нагласата от децата, резултатите ще са все на парче", категорични са от дарителския форум.

Йорданка Филаретова. Как личната болка се превръща в обществен дълг

Фотограф: Енциклопедия "Дарителство"


Наследничката на заможния търговец Никола Хаджикоцев Йорданка Филаретова управлява една от най-големите фондации в България и успява да превърне личните си житейски загуби в мощна воля за социална промяна. Тя се омъжва за просветния деец и свой учител Сава Филаретов, когато е едва на 17 години. Пътува и живее с него в Цариград и Кайро, а след като той умира от туберкулоза, се завръща в София. Преди Освобождението Йорданка Филаретова се включва в революционното движение, пише статии във възрожденския печат, укрива самия Васил Левски. По време на Руско-турската война е милосърдна сестра, а по време на Сръбско-българската в дома й се шият дрехи за българските войници.

След Освобождението Филаретова изпраща единствения си син Владимир да учи в Русия, но той също се разболява и умира от туберкулоза, а трупът му потъва в морето на път за България. След смъртта му тя влага всички средства, които е заделила за образованието му, в строежа на Девическо стопанско училище в София към дружество "Майка".

Църквата "Покров Богородичен", построена от дружеството на Йорданка Филаретова "Всехскорбящих радостъ"
Фотограф: Цветелина Белутова


Първоначалното й желание е да завещае всички свои недвижими имоти в София и средства на Българската православна църква, но Светият синод й отказва с аргумента, че не може да ги управлява. Тогава тя събира група приятели в дома си и създава благодетелното дружество "Всех скорбящих радость". То се захваща с построяването на приют за възрастни хора в София и на доходно здание на площад "Съборна", с приходите от което да издържа старопиталището. Сградата, в която се помещават дюкяни, кантори и държавни учреждения, е готова през 1913 г., а паралелно с това се изгражда и приютът, който е открит официално следващата година. По волята на дарителката след смъртта й до старопиталището започва изграждането на православен храм, който е завършен през 1929 г. Грандиозното строителство на църквата обаче се отразява зле върху финансовото състояние на благотворителната организация, а не след дълго прокуратурата започва проверка за финансови злоупотреби. Държавата се намесва и през 1938 г. отстранява няколко от членовете основатели, уличени в машинации. Така или иначе към началото на 40-те години това е една от най-големите нестопански организации в България с имущество за над 20 милиона лева. В него влизат зданието на пл. "Св. Неделя" №5, мястото и сградата на приюта, църквата, полски имоти в с. Ноевци, Брезнишко, и в Стара Загора, къща в Свищов. През 1947 г. всички те са национализирани и сменят предназначението си, а фондацията е окончателно ликвидирана през 1951. Имотите й никога не са върнати обратно. Днес в бившата сграда на фондацията се намира Министерството на здравеопазването. На мястото на приюта за стари хора е Институтът за подготовка на медицински сестри. Но улицата все пак носи името на своята дарителка - Йорданка Филаретова.

Ангел и Мария Попови, които завещават макаронената си фабрика на любимото Търново

Фотограф: Енциклопедия "Дарителство"


Групата на предприемачите създава силна традиция в дарителството, а търновската фамилия Попови заема специално място в нея. Ангел Попов е индустриалец с опит в най-разнообразни бизнес начинания - от търговия с копринени буби, през производство на хартия и брашно до първата фабрика за макаронени изделия в България. Преди Освобождението той е активен участник в революционните комитети, а след това - народен представител в новата българска държава. Съпругата му Мария, която произхожда от известен търновски род, е образована и напредничава жена, която подкрепя новаторството на Ангел Попов. Тя е била председателка на едно от най-старите благотворителни дружества "Радост", което създава девическо професионално училище за шев и кройка в Търново. Училището се издържа с приходите от дюкяни в центъра на града, завещани от Мария Попова, докато капиталите на дружеството й не са иззети в полза на държавата през 1946 година.

Заедно двамата съпрузи правят многобройни дарения за училища и църкви. В завещанието си през 1908 г. Ангел Попов формулира мотивите си така: "желанието ми е щото това ми състояние да послужи главно за най-належащите обществени нужди на любимото ми Търново, а особено да помогне на тия, които искат, но нямат възможност да се приготвят, за да добиват прехраната си с работа". В наследство той оставя фабриката си за тестени изделия в с. Килифарево, 3-етажна сграда в града, парични средства и ценни книжа. Желанието му е приходите от имотите и предприятията му да отидат за построяването на средно техническо училище във Велико Търново. Волята му се отлага дълги години поради недостатъчно средства, но е реализирана пред 1943 година. По време на комунистическия режим строителният техникум, завещан от Ангел Попов, се преименува на "Георги Димитров", но след промените възстановява името на своя дарител. А днес възпитаници на училището се грижат за гробовете на семейство Попови.

Стойна и Андон Виячеви. Как село Шишковци се сдобива с жп гара

Фотограф: Енциклопедия "Дарителство"


Има и дарители, чиито добри дела са неизменно свързани с родните им места. Такава е историята на Стойна и Андон Виячеви от село Шишковци край Кюстендил, чиито образи са съхранени в картината на Владимир Димитров-Майстора "Семейство". Художникът е бил техен приятел и те му помагат да се установи трайно в селото. Андон Виячев учителства в ранните години на своя живот. След това се захваща с овощарство и помага на сектора да се модернизира - въвежда нови сортове ябълки и лози в региона, основава земеделско сдружение. За кратко е народен представител.

През 1934 г. семейството решава да направи дарение от 2 милиона лева на родното си село. Капиталът се инвестира във фонд, който трябва да бъде изразходен за икономическия и образователен напредък на Шишковци. Така с една част от средствата се построява жп гара със склад, като идеята на Виячев е, че така съселяните му ще могат да изнасят по-лесно земеделската си продукция. Друга голяма сума отива за начално училище и прогимназия, които са открити през 1938 г. и носят името на семейство Виячеви. А с останалите приходи на фонда се издържат служителите в общината, сред които има и лекар, закупуват се лекарства и брашно на бедни семейства, укрепва се река Струма с бетонна стена, селото се електрифицира и водоснабдява, улиците му се павират. В летописната книга на училището е записано, че съселяните са направили "небивало тържество" в знак на почит към своите благодетели - семейство Виячеви.

"... намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро. Да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите... Богатството, спечелено с честен труд, според мене трябва да служи човека, за да върши добри и полезни дела."

Такъв е заветът на Димитър Кудоглу. Български търговец на тютюн, роден в средата на 19-и век, който оставя на Пловдив емблематичните тютюневи складове. Същите, които пловдивчани браниха с жива верига само преди няколко месеца, за да ги спасят от унищожение. Докато е жив, Кудоглу се грижи за бежански семейства в града под тепетата, създава здравен диспансер, подарява бащината си къща за училище, създава аптека в родното си село, наема лекарка, която да обгрижва болните хора...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    nqkoga_nqkude avatar :-?
    nqkoga_nqkude

    Историята на този дарител е била 19 век все пак. Тогава е било полулярно, както и в началото на 20-ти. Неслучайно добрите творби на известни автори са ценни, и те не се даряват току-така, а се пазят. Плюс за дарителя на този век. Искал е да остави нещо след себе си и е успял. Поне поколенията го знаят.

  • 2
    leo_k avatar :-(
    Лео

    Днешната ни "култура" по неразбираеми за мен причини осмива всичко добро и издуга в култ простотията и посредствеността. Доказателството са повечето тв предавания и начинът по който повечето хора се отнасят към тях. Затова и днешните дарители са анонимни - за да не бъдат подигравани. А останалите, които имът възможности, са поддържници на съвременната "култура" и предпочитат да бъдат виждани в скъпи коли и заведения.

  • 3
    glog avatar :-|
    glog

    Проблемите, поставени за разглеждане в тази статия, са прекалено сложни за един форум, като този. Не само поради състава на форума, но и поради това, че нещата са прекалено обемисти за него. Всъщност истината е, че начинът, по който се развива едно общество и по който реагира на едни или на други обществени прояви, са заложени в политико-икономическата същност на съответното общество. И се променят с политико-икономическите особености на съответното общество. Пример: По времето на комунизма частното дарителство няма как да съществува, защото по това време богаташи с големи, законно спечелени богатства, няма. А човек, спечелил богатствата си по незаконен начин, е остатъчно умен, за да се сети, че не трябва да парадира с богатството си, за да не предизвика подозрението на органите на МВР или на прокуратурата.

    Малко по-различни, но аналогични са нещата сега, при неолиберализма. При него основно мерило за обществената човешка стойност или значимост на човека като личност е обемът на натрупаното богатство. Не талантът, не моралът, не реалните заслуги към обществото, а богатството. Така животът на хората, които са инициативни и не са глупави, но са тщеславни или желаят да придобият реална власт в обществото, са длъжни цял живот да се състезават със себеподобните си, за да продължават да трупат богатства и да се перчат с тях по всички възможни начини. А участникът в такова състезание няма време, а няма и изгода или друга някаква полза, да раздава част от богатството си за дарителство. Защото тогава другите, които не дават, ще го изпреварят.

    Едва когато са достигнали върха, като по може би законен, но по не особено морален начин са натрупали десятки милиарди долари богатство, свръхбогатите се сещат за нещо, което външно прилича на дарителство, но реално не е. Те просто връщат на народите или на държавите част от парите, които са спечелили с ниските заплати, които плащат на работещите за тях наемни работници и служители, или с големи разлики между реалната и търговската цена стоките в търговията, под формата на грандоманска дарителност. При което често пъти под формата на дарения те правят на практика инвестиции, които ще повишат техните бъдещи печалби.

    Това, че авторът не е забелязал тези особености на дарителството и тяхната зависимост от особеностите на съответната политико-икономическа управленческа система не е изненадваща. В края на краищата хората в тази област не се политолози, поради което не са длъжни да знаят или да се досетят за тази зависимост. Но след като авторът цитира думите на Кудоглу ≪Богатството, спечелено с честен труд, според мене трябва да служи човека, за да върши добри и полезни дела≫, той е трябвало да се досети, че дарителство се прави само с богатство, спечелено при спазването не само на законите, но и на неманипулираните и неполитизирани принципи на морала. А такива богатства в България я има, я не.

  • 4
    lenilaf avatar :-|
    drakon

    Проблемът не е, че няма богати хора, а че няма богати хора с правилни ценности. Но не можем да очакаме друго, след 45 години комунистически режим и управляващи, чиито деца освен, че се възползваха максимално от привилигированто си положение, днес берат плодовете и на операцията с превръщането на политическата власт в икономическа при "падането" на комунистическия режим. Всеки проблем в основата си е морален. А когато не е заложен морал, няма как да очакваш да излезе нещо добро. Просто носителите на капитала не са носители и на ценностите и морала. Очевидно през 19-и век е било различно и очевидно днес "системата" е различна, но всичко започва в крайна сметка от това дали имаш морални мотиви да правиш добри дела.

  • 5
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    До коментар [#3] от "glog":

    Така е. Генезисът на богатството и моралът, който го е съпъствал, предопределят и дали собственикът му ще го сподели с останалите или не. Днес много хора са подозрително настроени към дарителите, защото се съмняват именно в начина, по който те са придобили огромните си средства.

    Все пак, доколкото четох наскоро, сумите, които даряваме, се увеличават с всяка година. Което е положителна тенденция.

  • 6
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    До коментар [#4] от "lenilaf":

    Така е.

  • 7
    nemakvonavi avatar :-|
    Nakom

    По времето на комунизма нямаще безработица.Обратното беше - внасяха се виетнамци за да има кой да работи.За 20 години т.нар "комунизъм" ликвидира безработицата като явление в България, също както ликвидира ранната детска смъртност и неграмотноста.
    Всичките горни примерни, са "помощи за бедни които нямат работа и възможност да се изхранват или позволят лечение".И ми хвалят богати, които поради една или друга причина са решили да помогнат на бедните.Вмсто изобщо да се ликвидира бедноста.
    Това е прекрасна статия за всички идиоти, които учат по четвърт век за да са горди че са се влели в армята която увеличава парите на господаря.За мен истинска статия ще е тази за социалните работници, които се опитват да балансират положението на бедните.Но такава в капитал няма да видим

  • 8
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#7] от "Nakom":

    Ликвидира текущата бедност за сметка на поколението, което им плаща кредитите от "гнилите" западни икономики. А пред 30-те години сме били най-близко по доходи до Европа...

  • 9
    bmh1558771772611271 avatar :-|
    Георги Хаджийски

    Интересен текст. В него обаче е налице твърде "обърна" терминология по отношение на представените обществени явления и процеси: "Благотворителността" като смисъл и значение е нещо много различно от "държавната социална политика", въпреки че обектът на техните дейности е сходен - болни, бедни, бездомни, безнадеждни и пр., а като се прибави и пълната липса на оценка на историческите периоди, в които би трябвало да бъдат вместени описаните социални инициативи на цитираните лица, научната стойност на цялостната разработка не заслужава оценка, разлика от "слаб (2)".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK