Как повярвахме, че от нас нищо не зависи

Историята на този дарител е била 19 век все пак. Тогава е било полулярно, както и в началото на 20-ти. Неслучайно добрите творби на известни автори са ценни, и те не се даряват току-така, а се пазят. Плюс за дарителя на този век. Искал е да остави нещо след себе си и е успял. Поне поколенията го знаят.

Днешната ни "култура" по неразбираеми за мен причини осмива всичко добро и издуга в култ простотията и посредствеността. Доказателството са повечето тв предавания и начинът по който повечето хора се отнасят към тях. Затова и днешните дарители са анонимни - за да не бъдат подигравани. А останалите, които имът възможности, са поддържници на съвременната "култура" и предпочитат да бъдат виждани в скъпи коли и заведения.

Проблемите, поставени за разглеждане в тази статия, са прекалено сложни за един форум, като този. Не само поради състава на форума, но и поради това, че нещата са прекалено обемисти за него. Всъщност истината е, че начинът, по който се развива едно общество и по който реагира на едни или на други обществени прояви, са заложени в политико-икономическата същност на съответното общество. И се променят с политико-икономическите особености на съответното общество. Пример: По времето на комунизма частното дарителство няма как да съществува, защото по това време богаташи с големи, законно спечелени богатства, няма. А човек, спечелил богатствата си по незаконен начин, е остатъчно умен, за да се сети, че не трябва да парадира с богатството си, за да не предизвика подозрението на органите на МВР или на прокуратурата.

Малко по-различни, но аналогични са нещата сега, при неолиберализма. При него основно мерило за обществената човешка стойност или значимост на човека като личност е обемът на натрупаното богатство. Не талантът, не моралът, не реалните заслуги към обществото, а богатството. Така животът на хората, които са инициативни и не са глупави, но са тщеславни или желаят да придобият реална власт в обществото, са длъжни цял живот да се състезават със себеподобните си, за да продължават да трупат богатства и да се перчат с тях по всички възможни начини. А участникът в такова състезание няма време, а няма и изгода или друга някаква полза, да раздава част от богатството си за дарителство. Защото тогава другите, които не дават, ще го изпреварят.

Едва когато са достигнали върха, като по може би законен, но по не особено морален начин са натрупали десятки милиарди долари богатство, свръхбогатите се сещат за нещо, което външно прилича на дарителство, но реално не е. Те просто връщат на народите или на държавите част от парите, които са спечелили с ниските заплати, които плащат на работещите за тях наемни работници и служители, или с големи разлики между реалната и търговската цена стоките в търговията, под формата на грандоманска дарителност. При което често пъти под формата на дарения те правят на практика инвестиции, които ще повишат техните бъдещи печалби.

Това, че авторът не е забелязал тези особености на дарителството и тяхната зависимост от особеностите на съответната политико-икономическа управленческа система не е изненадваща. В края на краищата хората в тази област не се политолози, поради което не са длъжни да знаят или да се досетят за тази зависимост. Но след като авторът цитира думите на Кудоглу ≪Богатството, спечелено с честен труд, според мене трябва да служи човека, за да върши добри и полезни дела≫, той е трябвало да се досети, че дарителство се прави само с богатство, спечелено при спазването не само на законите, но и на неманипулираните и неполитизирани принципи на морала. А такива богатства в България я има, я не.

Проблемът не е, че няма богати хора, а че няма богати хора с правилни ценности. Но не можем да очакаме друго, след 45 години комунистически режим и управляващи, чиито деца освен, че се възползваха максимално от привилигированто си положение, днес берат плодовете и на операцията с превръщането на политическата власт в икономическа при "падането" на комунистическия режим. Всеки проблем в основата си е морален. А когато не е заложен морал, няма как да очакваш да излезе нещо добро. Просто носителите на капитала не са носители и на ценностите и морала. Очевидно през 19-и век е било различно и очевидно днес "системата" е различна, но всичко започва в крайна сметка от това дали имаш морални мотиви да правиш добри дела.

До коментар [#3] от "glog":

Така е. Генезисът на богатството и моралът, който го е съпъствал, предопределят и дали собственикът му ще го сподели с останалите или не. Днес много хора са подозрително настроени към дарителите, защото се съмняват именно в начина, по който те са придобили огромните си средства.

Все пак, доколкото четох наскоро, сумите, които даряваме, се увеличават с всяка година. Което е положителна тенденция.

До коментар [#4] от "lenilaf":

Така е.

По времето на комунизма нямаще безработица.Обратното беше - внасяха се виетнамци за да има кой да работи.За 20 години т.нар "комунизъм" ликвидира безработицата като явление в България, също както ликвидира ранната детска смъртност и неграмотноста.
Всичките горни примерни, са "помощи за бедни които нямат работа и възможност да се изхранват или позволят лечение".И ми хвалят богати, които поради една или друга причина са решили да помогнат на бедните.Вмсто изобщо да се ликвидира бедноста.
Това е прекрасна статия за всички идиоти, които учат по четвърт век за да са горди че са се влели в армята която увеличава парите на господаря.За мен истинска статия ще е тази за социалните работници, които се опитват да балансират положението на бедните.Но такава в капитал няма да видим

До коментар [#7] от "Nakom":

Ликвидира текущата бедност за сметка на поколението, което им плаща кредитите от "гнилите" западни икономики. А пред 30-те години сме били най-близко по доходи до Европа...

Интересен текст. В него обаче е налице твърде "обърна" терминология по отношение на представените обществени явления и процеси: "Благотворителността" като смисъл и значение е нещо много различно от "държавната социална политика", въпреки че обектът на техните дейности е сходен - болни, бедни, бездомни, безнадеждни и пр., а като се прибави и пълната липса на оценка на историческите периоди, в които би трябвало да бъдат вместени описаните социални инициативи на цитираните лица, научната стойност на цялостната разработка не заслужава оценка, разлика от "слаб (2)".