С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 20 май 2016, 15:20, 29495 прочитания

Как повярвахме, че от нас нищо не зависи

Онлайн енциклопедията daritelite.bg разказва историята на една изгубена култура на грижа и отговорност към другите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
И как изчезва

Доц. Росица Стоянова разказва, че младата българска държава през национални и местни власти опитва да подпомага благотворителните организации, но през 20-те години има и линия за засилване на контрола върху тях. Първоначално това се прави с цел повече прозрачност върху изразходването на обществени средства, но след 1934 година т.нар. деветнадесетомайци (правителството на Кимон Георгиев, което идва на власт с военен преврат - бел. авт.) и следващите военни режими вкарват повече държава навсякъде. "Приема се един всеобхватен закон за общественото подпомагане. Чрез специална своя служба МВР наблюдава и контролира цялата благотворителна дейност. А през 1938 година се приема и закон, който въвежда и политически контрол върху настоятелствата на всички дружества", обяснява доц. Стоянова.

Следващата стъпка, която окончателно погубва обществените фондове и фондации, са действията на комунистическия режим в периода 1946 - 1951 г., когато чрез различни закони се национализират имотите и средствата им. Въпреки разтурянето на дружествата повечето от сградите продължават да се използват за социални и образователни нужди. Но нагласата да връщаш на обществото постепенно си отива. "Сбърканото в тази философия е, че държавата е благотворителят, и по този начин гражданите се отчуждават. Това отчуждаване от грижата за другия е най-лошото и създава огромни трудности пред възстановяването на гражданския сектор днес, защото българското общество продължава да се отнася с голямо недоверие към тези организации", смята изследователката.


А Красимира Величкова от БДФ добавя, че, въпреки че идеологиите са се сменили, психологията на неучастието е останала. "Тези истории ни напомнят, че държавата във всеки момент може да се превърне от добър стопанин в мащеха и че демокрацията и правилата не са даденост", казва тя.

Защо дарителите днес предпочитат да са анонимни

Един от парадоксите, който наблюдават днес от Българския дарителски форум, е, че когато популяризират дейността на българските филантропи от началото на 20-и век, реакциите на обществото са свръхположителни. Когато обаче разказват истории на хора, които инвестират своите пари, време и идеи днес, реакциите са по-скоро негативни. "Понеже това поведение е по-скоро изключение, отколкото норма, то звучи съмнително в нашата среда. Хората започват да критикуват и да търсят някакъв заден дневен ред", разказва Красимира Величкова. Според нея това се дължи на дълбоко втълпеното чувство у хората, че от тях нищо не зависи и затова няма смисъл да правят каквото и да е.



Липсата на подкрепяща среда е една от причините да има много дарители днес, които предпочитат да останат анонимни. "Окуражаваме хора, които са готови да разкажат собствената си дарителска история, защото смятаме, че това може да бъде вдъхновение и открита възможност. Но, от друга страна, ни се струва, че част от хората, които правят тези жестове, нямат смелостта да го правят, защото не са сигурни дали посоката е правилна, дали има смисъл да разказват", казва Боряна Кирилова, мениджър "Комуникации" в БДФ. Но това се преодолява само с повече говорене според нея, защото колкото повече хора разказват мотивацията, страховете, грешките и историите си, толкова повече могат да увлекат други след себе си.

Тъкмо това е смисълът от събирането на цялото знание за дарителството в енциклопедията - през споделянето на истории малко по малко да се върне нагласата, че хората би трябвало да имат грижа и отговорност към общото. А според БДФ част от усилията това да се превърне във всеобщо разбиране минава през училище. При старта на инициативата те въвлякоха ученици от столични училища в игра на търсене на късчета дарителска история из града, а сега подготвят програма за извънкласно обучение "Научи се да даряваш", която обхваща от 1 до 12 клас. Започват обучение на 13 учители в страната, които ще водят тези часове в своите класове по теми като това какво е общност и толерантност, защо политиците лъжат или как се прави кампания за набиране на средства. Идеята на програмата е да бъде практическа и жива и да научи децата да бъдат емпатични, да виждат и преживяват присъствието на другите около тях. "Ако не започнем промяната на нагласата от децата, резултатите ще са все на парче", категорични са от дарителския форум.
Йорданка Филаретова. Как личната болка се превръща в обществен дълг

Фотограф: Енциклопедия "Дарителство"

Наследничката на заможния търговец Никола Хаджикоцев Йорданка Филаретова управлява една от най-големите фондации в България и успява да превърне личните си житейски загуби в мощна воля за социална промяна. Тя се омъжва за просветния деец и свой учител Сава Филаретов, когато е едва на 17 години. Пътува и живее с него в Цариград и Кайро, а след като той умира от туберкулоза, се завръща в София. Преди Освобождението Йорданка Филаретова се включва в революционното движение, пише статии във възрожденския печат, укрива самия Васил Левски. По време на Руско-турската война е милосърдна сестра, а по време на Сръбско-българската в дома й се шият дрехи за българските войници.

След Освобождението Филаретова изпраща единствения си син Владимир да учи в Русия, но той също се разболява и умира от туберкулоза, а трупът му потъва в морето на път за България. След смъртта му тя влага всички средства, които е заделила за образованието му, в строежа на Девическо стопанско училище в София към дружество "Майка".
Църквата "Покров Богородичен", построена от дружеството на Йорданка Филаретова "Всехскорбящих радостъ"

Фотограф: Цветелина Белутова

Първоначалното й желание е да завещае всички свои недвижими имоти в София и средства на Българската православна църква, но Светият синод й отказва с аргумента, че не може да ги управлява. Тогава тя събира група приятели в дома си и създава благодетелното дружество "Всех скорбящих радость". То се захваща с построяването на приют за възрастни хора в София и на доходно здание на площад "Съборна", с приходите от което да издържа старопиталището. Сградата, в която се помещават дюкяни, кантори и държавни учреждения, е готова през 1913 г., а паралелно с това се изгражда и приютът, който е открит официално следващата година. По волята на дарителката след смъртта й до старопиталището започва изграждането на православен храм, който е завършен през 1929 г. Грандиозното строителство на църквата обаче се отразява зле върху финансовото състояние на благотворителната организация, а не след дълго прокуратурата започва проверка за финансови злоупотреби. Държавата се намесва и през 1938 г. отстранява няколко от членовете основатели, уличени в машинации. Така или иначе към началото на 40-те години това е една от най-големите нестопански организации в България с имущество за над 20 милиона лева. В него влизат зданието на пл. "Св. Неделя" №5, мястото и сградата на приюта, църквата, полски имоти в с. Ноевци, Брезнишко, и в Стара Загора, къща в Свищов. През 1947 г. всички те са национализирани и сменят предназначението си, а фондацията е окончателно ликвидирана през 1951. Имотите й никога не са върнати обратно. Днес в бившата сграда на фондацията се намира Министерството на здравеопазването. На мястото на приюта за стари хора е Институтът за подготовка на медицински сестри. Но улицата все пак носи името на своята дарителка - Йорданка Филаретова.
Ангел и Мария Попови, които завещават макаронената си фабрика на любимото Търново

Фотограф: Енциклопедия "Дарителство"

Групата на предприемачите създава силна традиция в дарителството, а търновската фамилия Попови заема специално място в нея. Ангел Попов е индустриалец с опит в най-разнообразни бизнес начинания - от търговия с копринени буби, през производство на хартия и брашно до първата фабрика за макаронени изделия в България. Преди Освобождението той е активен участник в революционните комитети, а след това - народен представител в новата българска държава. Съпругата му Мария, която произхожда от известен търновски род, е образована и напредничава жена, която подкрепя новаторството на Ангел Попов. Тя е била председателка на едно от най-старите благотворителни дружества "Радост", което създава девическо професионално училище за шев и кройка в Търново. Училището се издържа с приходите от дюкяни в центъра на града, завещани от Мария Попова, докато капиталите на дружеството й не са иззети в полза на държавата през 1946 година.

Заедно двамата съпрузи правят многобройни дарения за училища и църкви. В завещанието си през 1908 г. Ангел Попов формулира мотивите си така: "желанието ми е щото това ми състояние да послужи главно за най-належащите обществени нужди на любимото ми Търново, а особено да помогне на тия, които искат, но нямат възможност да се приготвят, за да добиват прехраната си с работа". В наследство той оставя фабриката си за тестени изделия в с. Килифарево, 3-етажна сграда в града, парични средства и ценни книжа. Желанието му е приходите от имотите и предприятията му да отидат за построяването на средно техническо училище във Велико Търново. Волята му се отлага дълги години поради недостатъчно средства, но е реализирана пред 1943 година. По време на комунистическия режим строителният техникум, завещан от Ангел Попов, се преименува на "Георги Димитров", но след промените възстановява името на своя дарител. А днес възпитаници на училището се грижат за гробовете на семейство Попови.
Стойна и Андон Виячеви. Как село Шишковци се сдобива с жп гара

Фотограф: Енциклопедия "Дарителство"

Има и дарители, чиито добри дела са неизменно свързани с родните им места. Такава е историята на Стойна и Андон Виячеви от село Шишковци край Кюстендил, чиито образи са съхранени в картината на Владимир Димитров-Майстора "Семейство". Художникът е бил техен приятел и те му помагат да се установи трайно в селото. Андон Виячев учителства в ранните години на своя живот. След това се захваща с овощарство и помага на сектора да се модернизира - въвежда нови сортове ябълки и лози в региона, основава земеделско сдружение. За кратко е народен представител.

През 1934 г. семейството решава да направи дарение от 2 милиона лева на родното си село. Капиталът се инвестира във фонд, който трябва да бъде изразходен за икономическия и образователен напредък на Шишковци. Така с една част от средствата се построява жп гара със склад, като идеята на Виячев е, че така съселяните му ще могат да изнасят по-лесно земеделската си продукция. Друга голяма сума отива за начално училище и прогимназия, които са открити през 1938 г. и носят името на семейство Виячеви. А с останалите приходи на фонда се издържат служителите в общината, сред които има и лекар, закупуват се лекарства и брашно на бедни семейства, укрепва се река Струма с бетонна стена, селото се електрифицира и водоснабдява, улиците му се павират. В летописната книга на училището е записано, че съселяните са направили "небивало тържество" в знак на почит към своите благодетели - семейство Виячеви.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Университети зад европейския борд 6 Университети зад европейския борд

Няма нито един от България сред селектираните консорциуми в нова инициатива за висшето образование в ЕС

9 авг 2019, 10072 прочитания

Една детска градина по-малко в София 7 Една детска градина по-малко в София

Въпреки липсата на места в "Манастирски ливади" Столичната община отново забави изграждането на нова детска градина за над 200 деца

8 авг 2019, 8486 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Русаля, където говорят на езика на децата

Иновативно училище край Велико Търново се опитва да предложи социален модел за обучение на деца в риск

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" 19 идва на мястото на затворилото врати Percolate

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма