Русаля, където говорят на езика на децата

Темата накратко - Преди две години актьорите Златко Златков и Анимари Димитрова създават експериментално училище по изкуства и занаяти в село Русаля, Търновско. - Мисията на училището е да даде възможност за интеграция в обществото на деца с тежък социален статус. - Учебното заведение се финансира от частни дарения и датска фондация и средствата са на привършване. - Вместо да оценят модела и да мултиплицират успешните практики, държавата и бизнесът не го припознават.

"Бур фур бгх", започва с приповдигнат тон своята реч пред учениците по случай 24 май техният ментор Поли. Двайсетина погледа се вперват в нея с неразбиране. Тя продължава, вече по-несигурно - "хор-дор джв?", а на лицето ѝ е изписано учудване от това какво излиза от устата ѝ. Децата започват да се смеят и да ѝ подвикват, че не я разбират. Тук Поли излиза от образ и казва: "Виждате ли сега, деца, защо празнуваме днес? Без словото не можем да общуваме един с друг, не можем да си кажем какво мислим, какво искаме, какво чувстваме."

След това празникът на буквите в училището по изкуства и занаяти "Димитър Екимов" в село Русаля, Търновско, продължава с песни, хора, танци и почерпка.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

"Докато държавата закрива поголовно училища, ние отворихме едно",

казва актьорът и съосновател на училището Златко Златков. Заедно с бившата си ръководителка от театралната трупа "БИС БАРД" Анимари Димитрова, преди две години той създава експерименталното учебно заведение в Русаля. Разположено в старата, но реновирана сграда на селското училище, "Димитър Екимов" е уникално по рода си училище. Неговата мисия е да даде възможност за интеграция в обществото на деца в тежко материално положение и такива, които са напуснали затворените домове за деца, лишени от родителска грижа. Моделът на училището е непознат за България - то е както частно – финансира се от частни дарители, така и социално – децата получават безвъзмездно покрив над главата си и обучение до четвърти клас.

В последните две години общо 24 деца от региона са имали шанса да го посещават и всеки, който прекара дори само ден с тях и чуе техните истории, ще разбере колко много е постигнал педагогическият екип на "Димитър Екимов". Сбъднатата мечта за децата и техните преподаватели скоро може да се окаже мимолетна поради липса на средства. Инициативата, финансирана от чуждестранна фондация и дарения, вече не може да се издържа, а държавата не припознава модела. Въпреки че училището предлага успешен модел за интегриране на деца с тежък социален статус, те могат скоро отново да се върнат в токсичната среда, от която излизането е почти невъзможно.



"Борци мълчаливи,
със воля сурова,
дарихте ни живо
и огнено слово!"

Освен по стандартната училищна програма, децата в Русаля се обучават и на ключови компетентности и умения Фотограф: Мартин Димитров

Идва ред на четирима от завършващите първокласници да кажат по един стих. Асен, дребничко момче, е първо по азбучен ред, и на един дъх изрецитира своето. Учители и деца му ръкопляскат бурно. "Когато дойде тук преди година", шепне Анимари Димитрова, "Асен не можеше да каже и една думичка на български език." "Виж го сега", добавя тя с усмивка, докато детето кърши ръце и гледа към пода, засрамено от вниманието. Също като Асен повечето деца идват от трудна среда. Две от тях изобщо не са можели да говорят, защото като малки са прекарвали повече време с животните в оборите, които майка им е чистила. Друго момиче идва от семейство със 17 други деца.

Колкото повече Анимари и учителките разказват за тежкото минало на учениците си, толкова по-ярък става контрастът с празненството в уютната и слънчева зала на училището. Русокосият Боби изсвирва няколко акорда, на които е бил научен от другата менторка – Анна, а съучениците му припяват в такт: "О, минало незабравимо, о, пресвещени старини." След това второкласничката Андрея уверено рецитира стих на поетесата Веса Паспалеева, посветен на 24 май.

"Децата са благодатен, но труден за оформяне материал",

казва Анимари за своите ученици.

Успехът на децата в училището се дължи до голяма степен на борбата и грижите на малкия екип от преподаватели, ментори и помощници в училището. Те преподават на учениците както по стандартната програма, така и водят занимания, за които връстниците им и в най-престижните училища могат да мечтаят. Народни танци, плетене на една кука, психология за третокласници, музикални инструменти и дори таекуондо – всеки възпитател идва в екипа с различно умение, което после предава на децата. Децата се учат на градинарство и отглеждат зайци в двора, помагат с готвенето и чистенето, като създават почти семейни връзки едно с друго и с преподавателите си – чувство, което повечето от тях изпитват за пръв път в живота си.

Силвия Пенева, учителка на подготвителната група нарича училището "сбъдната мечта". Тя разказва как по-голямата част от децата не са имали никакъв достъп не само до каквото и да било формално образование, а и до възпитание изобщо. Социалните им дефицити само допреди две години са били толкова всеобхватни, че преподавателката ги сравнява с "липса на връзка с външния свят." За да успеят да ги свържат с външния свят обаче, учителите им се стремят да ги накарат първо да влязат в мир със себе си.

Въпреки че училището предлага успешен модел за интегриране на деца с тежък социален статус, те могат скоро отново да се върнат в токсичната среда, от която излизането е почти невъзможно. Фотограф: Мартин Димитров

"Те махат психологията от единайсети клас, аз я слагам в трети", смее се психологът на училището Крум Крумов. Той е дошъл в Русаля случайно, след като съпругата му е кандидатствала за работа там, и отношението му бързо се променя от "какво ще правим в това село" до отдаденост към каузата на учебното заведение. Според него изучаването на психологията е от изключителна важност за адаптирането на децата, понеже това е единственият учебен предмет в програмата, който обръща погледа на учениците навътре към самите тях. "Говорихме си за различията между това да си сам и това да си самотен. Децата разказват истории, аз им давам примери, а те ги асоциират с преживяното", казва 24-годишният психолог. Чрез ролеви игри децата се поставят в обувките на своите родители, съученици, учители и по този начин развиват емоционалната си интелигентност. Ефектът от работата по този модел е толкова голям, че децата се чувстват странно, когато се изправят пред грубата действителност, която ги чака у дома през ваканциите. "Една от майките ми се обади да връщаме детето в Русаля, понеже нямало достатъчно умни деца в квартала", разказва Анимари Димитрова.

Агресията и автоагресията са двата най-сериозни проблема, пред които децата се изправят според Крумов. В началото неспособността им да се справят дори с най-простите задачи ги е водела до отчаяние и апатия. Но със създаването на правилните стимули това постепенно се променя. "Вкарваме им в главата идеята, че нещата могат да бъдат по-добри", казва Крумов и добавя, че когато им дават задачи, преподавателите и менторите се стараят да покажат на учениците тънката линия на постоянството, която дели успеха от провала. "Пет минути упорство е разликата между отличника и глупавия", смее се Крумов. "За тях разстоянието между проблема и решението му е недостижима. Трябва да им се обръща внимание и да им се показва как хората си поставят цели, изграждат механизми за постигането им, пробват да ги постигнат, не успяват и опитват пак", обяснява училищният психолог и разказва как ги записва в конкурси, за да им покаже на какво са способни. "През април пратихме тяхна проза и стихове на конкурс, посветен на Априлското въстание, без да очакваме каквото и да е. От пет произведения, три спечелиха трето място, едно бе на първо, а едно получи специална награда", разказва Крум.

Екипът на експерименталното училище обаче е притеснен за бъдещето му. Досега то се финансира проектно от датската фондация "Велукс" (виж историята в карето). Идеята е да се изпробва извънсистемен модел за приобщаване на деца в неравностойно положение, като след първоначалната инвестиция държавата сама да започне да подкрепя и разпространява добрите практики на модела. Разбира се, в образователната система, където пари се дават за камери против преписване и за крути мерки срещу изтичането на матурите, инвестиция и воля за подобно училище липсват. "Не ми се мисли през какъв катарзис ще трябва да преминат децата, ако трябва да ги върнем в средата им сега", казва Златко Златков.

Сбъднатата мечта за децата и техните преподаватели скоро може да се окаже мимолетна поради липса на средства. Фотограф: Мартин Димитров

Досега обаче свършената работа, отличните препоръки от фондациите, които са работили с тях, немският посланик и търговският аташе на Германия не успяват да привлекат сериозно вниманието нито на държавата, нито на бизнеса. За да изкарат последната учебна година те разчитат на скромни дарения от приятели и непознати, материални дарения от фирми, както и на собствените си средства. "През лятото ни предстои огромна битка да наберем спонсорство, иначе това ще бъде краят на училището", казва Анимари Димитрова. Двамата създатели изброяват всички начини, по които се опитват да привлекат финансиране, засега безуспешно - от това всяка компания да "поема попечителството" над едно дете за година, през това училището да бъде обявено за експериментално и да получи финансиране от МОН, както и още десетки начини, по които да се намерят пари, за да започне следващата учебна година. За капак сега училището се опитва да събере пари за ограда, тъй като според ново изискване на образователното министерство всяка училищна сграда трябва задължително да разполага с такава.

За създателите на експерименталното училище обаче децата са преди оградите. "За нас важното е да покажем на тези деца, че животът може да бъде и красив", завършват те.

Историята на училището в Русаля "Какво ли не е правил българинът едно време за образованието", пита риторично Анимари Димитрова. Със сигурност неща като тези, през които са минали тя и съоснователят на училище "Димитър Екимов" Златко Златков. Двамата са актьори с дългогодишна кариера, а пътищата им се пресичат в театралната формация "БИС БАРД", съоснована от Анимари през 1994 г. Истинската им споделена цел обаче се появява през 2000 г., когато формацията организира собствена гражданска програма за деца, лишени от родителски грижи. Оттогава предоставянето на програми и уроци по изкуство на деца в риск от бедност и социална маргинализация се превръща в тяхна мисия. Те създават няколко различни проекта със социална насоченост, които обаче рядко могат да бъдат поддържани извън финансирането им. Но преди три години техният най-смел проект за училище по изкуствата печели вниманието на датската фондация "Велукс", която инвестира 934 хил. евро за създаването на училището. С тях двамата купуват 26 дка земя, реновират старата училищна сграда и изграждат още две здания, които служат съответно за стол и общежитие на децата. Парите им стигат и да изкарат първата година и няколко месеца от обучението. В заключителния си вид кампусът трябва да включва арт център с театрална зала, художествени и занаятчийски ателиета, музикални стаи, звукозаписно студио и танцови ателиета, три малки училищни сгради, административна сграда, както и къщи за живеене за всеки клас, спортнa зала, две игрища и екоградини. В дългосрочен план стратегията на училището е то да се превърне в комплекс, в който да живеят и учат 200 ученици от първи до дванайсети клас. Освен всичко останало училището е създадено с идеята да е максимално енергийно ефективно, а за сградите са използвани материали, които са намалили въглеродния отпечатък. Училището е наречено на габровчанина и дядо на Анимари - Димитър Екимов. Роден в началото на миналия век, Екимов е известен индустриалец и общественик в предбалканския град, който освен за работниците си е мислил и за развитието на културата и науката в новата българска държава. Екимов въвежда едни от първите общежития за своите работници и е меценат на редица български учени и артисти, включително Елин Пелин. След 09.09.1944 г. обаче той последва съдбата на голяма част от интелигенцията и е изпратен без съд в Белене, от където се връща на носилка през 1952 г.