С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 3 юни 2016, 16:34, 24557 прочитания

Fast food изпитване - fast food резултати

Проблемът на матурите и външното оценяване не е преписването, а формата и съдържанието им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко
- В края на май традиционно се проведоха националните изпити след 7-и клас и матурите след 12-и.
- Фокусът за поредна година беше върху изтичането на информация, а не върху съдържанието и смисъла на изпитите.
- В този си формат те не представят обективна картина за качеството на образованието в България.

Културен феномен ли е религията? Избира ли човек да стане артист? Необходимо ли е познание, за да се оцени произведението на изкуството? Съществуват ли безспорни истини? Сигурност или справедливост трябва да осигурява държавата? Щастието цел ли е на нашето съществуване? Това са някои от темите на матурата по философия във Франция тази година, които професорът по културна антропология Ивайло Дичев цитира във Facebook профила си миналата седмица. "Хайде, кажете сега кой е правилният отговор и как точно да го препишем", написа още преподавателят в отговор на истерията с "драконовските" (по някои медии) мерки на Министерството на образованието и науката (МОН) срещу евентуални нарушения по време на тазгодишните матури.

Въпреки камерите във всяка стая, "умните датчици" (по прессъобщението на МОН), сезирането на прокуратурата, сядането на точно определено място и още един куп бюрократщина анулираните за преписване работи бяха точно толкова, колкото миналата година - малко над 30. Това е поредното доказателство, че проблемът с "изтичането" на изпитите е изкуствено създаден и служи най-много за медийни репортажи всяка година. Това обаче не означава, че проблем с финалното изпитване след седми и след дванадесети клас няма. Напротив, и той е много по-сериозен от преписването. Състои се в това какво точно измерват тези изпити, какво стои зад оценките на учениците и за какво (не) служат данните от резултатите накрая.


Дати и формули vs. мислене

Примерът на проф. Дичев ясно показва какво най-вече не е наред с изпитите в България - знанията и уменията, които те оценяват. Вместо да измерят могат ли децата да мислят, да се аргументират и да намират логически връзки между наученото по различните предмети, те стимулират зубренето на факти и възпроизвеждането на информация, която ще бъде забравена малко след изпита. Точно това, на което се набляга и през 12-те години в училище. И което е пряко свързано с преписването, срещу което министерството толкова се бори. Ако часовете по литература например изискват препредаване на готова критика за произведенията, защо да не я препишеш и на изпита?

"Тестовете мерят това, което образователната система предлага като съдържание на подготовката - заученото, а не наученото", коментира образователният експерт от институт "Отворено общество" Илко Йорданов. Той обръща внимание на все по-важните некогнитивни и метакогнитивни умения, които този формат изпити не могат да оценят - като нагласи за поведение, ценности и характеристики на ученика, например доколкото е упорит и има воля за решаване на проблеми, как използва различни източници на информация и проверява надеждността им. Тези умения могат да се измерват, да кажем, през разчитане на графики и карти. Йорданов дава пример с въпроса "Колко е голяма разликата в ръста на населението между последната и предпоследната година", който на пръв поглед може да изглежда лесен, но в скалата може да се сложи капан и да изисква повече логическо мислене.



Разчитането на графики между другото е един от големите проблеми на българските ученици според международния тест PISA - тема, която не изглежда да е сред приоритетите на правещите политики в образованието. "Много са малко онези въпроси, с които да можем да разберем как децата тълкуват, как умеят да извеждат информация", смята и директорът на ОУ "Св. св. Кирил и Методий" във Ветрен Лена Парова. Това води до невъзможност да се открие до каква степен учениците умеят да мислят креативно и критично.

Едно е да питаш "колко е 7+5" и съвсем друго - "по колко начина можем да намерим 12", дава още един пример Веселин Симеонов, управител на образователния център Exploratorium. Вторият подход показва на децата, че до една цел има различни пътища и повече от един верен отговор, което пък ги стимулира да експериментират, да изследват, да си кажат "какво можем да направим" вместо "не знам".

Националните изпити са инструментите, чрез които МОН най-ясно демонстрира какво e най-важното, което учениците трябва да знаят и могат, припомня Мария Сендова, мениджър оценка на въздействието и развойна дейност в "Заедно в час". "Докато тези оценявания се фокусират върху възпроизводство на информация, посланието, което изпращаме на учениците ще бъде, че най-важното е "да имаш верния отговор", смята тя. Затова за нея не е учудващо, че голяма част от творческия потенциал на учениците се насочва към това как да стигнат до верните отговори - дали чрез стратегии за запаметяване или чрез търсене на креативни, но често незаконни начини.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2176 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3009 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Урок по инвестиция в бъдещето

Учениците, които учат в модерна учебна среда, имат по-висока функционална грамотност и се чувстват по-добре в училище. Ключово обаче е как учителите използват новите технологии

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10