Модна жертва
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Модна жертва

Разследването на Щефанут разкрива, че въпреки стандартите на ЕС, работниците в текстилната индустрия в Румъния се трудят при тежки и унизителни условия

Модна жертва

Румънската журналистка Лаура Щефанут, която разкрива тежките условия на труд в текстилната индустрия в задния двор на ЕС, е изправена на съд заради разследването си

Зорница Стоилова
12180 прочитания

Разследването на Щефанут разкрива, че въпреки стандартите на ЕС, работниците в текстилната индустрия в Румъния се трудят при тежки и унизителни условия

© Shutterstock


Темата накратко

- Разследване на румънската журналистка Лаура Щефанут показва, че зад дрехите с етикети Made in Romania стоят хиляди жени, които не получават възнаграждения с месеци и припадат от изтощение в текстилните фабрики.

- Според една от засегнатите компании статията й прогонва инвеститори от страната, а Щефанут е изправена на съд за увреждане на репутацията на една от текстилните фабрики.

- Едно от исканията към нея е да разкрие източниците си на информация.

Журналистиката е постоянна битка за румънката Лаура Щефанут. Ако си започнал работа в защита на обществения интерес, трябва да си готов и да поемаш удари, смята тя. Но този път "чувството е като да имаш отворена рана, която кърви, а ти нямаш време да спреш, за да я запушиш". Разговаряме с 28-годишната журналистка на свободна практика седмици преди тя да се изправи пред съда, за да защити работата си по разкриването на тъмната страна на текстилната индустрия в Румъния.

В продължение на година Щефанут обикаля страната, разговаря с бивши и настоящи работници в шивашки фабрики, самата тя постъпва на работа в една от тях, за да покаже, че често зад дрехите с етикет Made in Romania или Made in Bulgaria, които носим, стоят хиляди жени (и по-малко мъже), които припадат от изтощение в задушни халета, трудят се под минималната работна заплата, а понякога не получават възнагражденията си с месеци. Когато става дума за тежки и унизителни условия на труд, международните организации и медии са фокусирани в Азия, но стремежът на журналистката е да докаже, че и в задния двор на ЕС не е по-различно. А тежестта на натиска на големите модни гиганти върху подизпълнителите да свалят цените надолу пада върху работниците, които често нямат друга алтернатива, за да оцеляват.

Разследването на Лаура Щефанут излиза извън границите на Румъния, появява се в международни издания на Балканите и в Европа като Balkan Insight, Reuters и Daily Mail и печели награда от Балканската мрежа за разследваща журналистика. След публикуването му обаче разкритията й се обръщат срещу самата нея. Работниците от една от фабриките, за която Щефанут разказва, излизат на протест, но не за да настояват да им бъдат изплатени забавените възнаграждения. Те протестират срещу нейната статия заради опасения, че тя може да прогони инвеститори от Румъния. Мениджмънтът на текстилната компания завежда дело срещу журналистката за увреждане на репутацията и настоява тя да разкрие източниците си на информация.

Във времена, когато потребителите са все по-внимателни как се хранят и какво потребяват, а компаниите се стремят да бъдат все по-отговорни към околната среда и хората, казусът на Щефанут е поучително напомняне - за това каква е цената на изобличаването на лошите практики и нередности в обществото, независимо дали зад тях стоят политици или корпорации.

Страх и бедност в Калафат

Когато миналото лято Лаура Щефанут пристига в малкия румънски град Калафат, знае, че няма да намери радостна картина. Но не предполага, че проблемите, които ще открие, са системни за цялата текстилна индустрия в Румъния. Калафат е от другата страна на Видин и двата града си приличат по много неща. Бивш индустриален център по времето на социализма, сега в Калафат няма нито фабрики, нито хора. Населението е около 17 хиляди души, а най-големият работодател в региона е текстилна компания с италиански собственици, която наема около 1000 души. Тя шие дрехи за световни брандове като Escada, Marc O'Polo и ZARA и е една от най-големите в бранша в цяла Румъния. Работници от фабриката обаче тогава разказват пред журналистката, че не са получавали заплати от месеци. Няколко се оплакват, че за миналата година са получавали само по едно възнаграждение на всеки два-три месеца. Други - че са затънали в заеми към банки и близки заради нередовното изплащане на сумите. "Зле са нещата, помогни ни, ако можеш", казват й, но никой не смее да застане с името си пред журналистката.

"Писала съм и преди за уязвими групи - за секс робини, за жертви на трафик, за подлагани на насилие домашни помощници от Филипините. Но никога не съм виждала толкова много хора, които се страхуват да говорят", спомня си Лаура Щефанут и обяснява, че работниците, с които е разговаряла под условие да запази анонимността им, са се страхували да не бъдат уволнени, защото лесно могат да бъдат заменени с други.

Година по-рано около 300 души, които работят във фабриката, излизат на стачка, защото не могат да си позволят да сложат нищо на масата си за Великден. Заплатите им в крайна сметка са изплатени, но част от протестиращите са уволнени. Един от тях застава с лицето си пред журналистката и твърди, че е бил освободен тъкмо заради участието си в протеста. Тя се сдобива с вътрешни документи, които доказват думите му - че работникът е бил уволнен, след като вътрешна дисциплинарна проверка установява, че е взел участие в неразрешена стачка, като по този начин е дискредитирал компанията.

"Те нямат друга алтернатива - ако бъдат уволнени, няма къде да бъдат наети, защото няма никакъв друг бизнес или индустрия наоколо. Понякога животът им зависи от тази работа, която е или зле платена, или не се заплаща с месеци", разказва Лаура Щефанут. Това потвърждава и заместник-кметът на Калафат, който в разговора си с журналистката признава, че работниците "падат като мухи" от изтощение, но ако този инвеститор напусне, това би създало много по-мащабен социален проблем за града.

Междувременно журналистката открива, че ситуацията, която заварва в Калафат, не е изолиран случай и не е ограничена до тази компания и тази група работници, а е системен бъг, който се повтаря в други градове и фабрики в Румъния. "В продължение на година разпитвах хора от текстилната индустрия и неправителствени организации да ми дадат добър пример в Румъния. Но не успях да намеря. Открих го в Гоце Делчев, България", обяснява Щефанут. (Става дума за текстилната компания "Пиринтекс" на германския бизнесмен Бертрам Ролман - бел. ред.)

Шум в слушалката

Дни преди разследването й да бъде публикувано, журналистката започва да получава странни обаждания - в слушалката звучат шумове и шепнения или пълно мълчание. "В един момент бяха толкова на често, че батерията на телефона ми падаше непрекъснато", спомня си тя. Родителите й приемат обаждания в дома си от непознати хора, които питат дали Лаура живее там. Пред нейното жилище също се появява човек, който опитва да разбере дали журналистката живее там. Това продължава и известно време след излизането на историята й, която е препечатана в множество румънски сайтове.

Един ден през февруари обаче тя получава друго необичайно телефонно обаждане. "Ало, Лаура Щефанут, журналистката? Аз съм работничка от фабриката в Калафат. Ние излизаме на протест." Първоначално Щефанут е обнадеждена и пита дали работниците ще се обединят, за да настояват да им бъдат изплатени възнагражденията. Гласът отсреща е категоричен: "Не, протестираме срещу твоята статия. Наречени сме роби, а ние сме хора с достойнство." Щефанут приема това, но пита работничката дали е получавала заплатата си и тя е честна, че не е взимала пари от декември. После обяснява, че са искрено притеснени за работните си места, защото инвеститорите са почнали да се оттеглят, изплашени от нейната история.

По-късно Лаура Щефанут разбира, че в протеста срещу нея взимат участие и много от героите от нейното разследване. Някои го правят, защото се страхуват, че ако не участват, ще има лоши последствия, други искрено се страхуват да не загубят работата си. "Всички те имаха своето право и аз ги разбирам напълно", казва журналистката. Според нейните източници мениджмънтът на компанията е обявил пред работниците, че Inditex (собственикът на ZARA) се оттегля заради написаното от журналистката и това заплашва съществуването на фабриката. В официален имейл до Лаура Щефанут обаче Inditex отричат това твърдение, казвайки, че единствено са поставили конкретната румънска фабрика под "корекционен план", без да дават повече детайли.

Историята й привлича и вниманието на местната инспекция по труда, която налага три глоби на фабриката заради същите нарушения, установени в статията, като неизплащане на възнаграждения и неплатен извънреден труд. Министърът на труда също взима отношение и разпорежда проверка на условията на труд във всички текстилни фабрики в страната.

Кой е говорил

Не закъснява обаче и реакцията на фабриката в Калафат. Лаура Щефанут разбира случайно, че въпросната компания е завела гражданско дело за клевета срещу нея и срещу местния всекидневник Gazeta de Sud в съда в област Долж. Искането им е за 50 хиляди евро обезщетение за увреждане на репутацията. За Щефанут не е ясно защо от всички румънски и международни издания, които препечатват или цитират нейното разследване, избират да съдят точно този местен вестник заедно с нея.

Директорът на фабриката Christiane Magliere Impex Мариан Пасат потвърди пред "Капитал", че компанията е завела гражданско дело за клевета срещу журналистката и срещу всекидневника. Той обаче не пожела да коментира какви точно са обвиненията срещу тях или кои факти в статията на Щефанут намира за неверни или некоректни с аргумента, че тепърва предстои съдебен процес, който ще изясни това.

Самата Щефанут обаче каза, че едно от исканията към нея е да разкрие имената на работниците, които са разговаряли с нея под условие за анонимност. Журналистката, разбира се, не възнамерява да разкрие източниците си, както повелява едно от най-базовите правила на журналистиката. Има обаче дълга верига от редактори, които могат да свидетелстват чрез записите й, че тези хора съществуват. Лаура Щефанут се впечатлява, че след като разбират за делото срещу нея, източниците й сами започват да търсят други хора, бивши и настоящи работници, които могат да свидетелстват пред съда, че фактите в разследването й са верни.

Журналистката е документирала внимателно и всеки свой опит да се свърже с мениджмънта на компанията, докато разследва темата в продължение на година. Опитва да разговаря с тях на място във фабриката, търси по телефона както мениджърите, така и италианските собственици, изпраща имейли до тях, до компанията и до акционерите им, дори се свързва във Facebook с един от синовете на собствениците, но така и не получава нито отговор на своите въпроси, нито покана за среща. "Един ден ги търсих 45 пъти. Пазя скрийншот на телефона си. Направих всичко, което мога, за да разговарям с тях, да имам тяхната гледна точка", разказва Лаура Щефанут.

"Искам да подчертая, че всички компании, които са споменати, са получили време да отговорят и пространство да споделят своята гледна точка за събитията. Ние преминахме през тежък процес на редактиране и процедури по проверка на фактите и журналистическите стандарти не са компрометирани", добавя и Гордана Игрич, регионална директорка на Балканската мрежа за разследваща журналистика (БИРН), чиято стипендиантка е Щефанут. Игрич пита защо от всички влиятелни международни медии, които публикуват разследването на румънската журналистка, въпросната фабрика избира да съди местен вестник, а делото да се гледа в малък провинциален съд, далеч от прожекторите на големите медии. "Защо тази фабрика се чувства по-комфортно в местен съд", пита риторично Игрич. И добавя: "Всички трябва да си даваме сметка, че в нашия регион върховенството на закона е все още крехко, и този случай ще бъде добър тест колко независими са румънските съдилища, особено тези, които са далеч от столицата."

Според Лиана Ганеа, координаторка на програмата FreeEx в ActiveWatch, неправителствена организация, която защитава свободата на изразяване в Румъния, в страната досега няма съдебни решения, които да изискват от журналистите да разкрият своите източници. "От друга страна, добавя тя, през последните няколко години, откакто бе приет новият граждански кодекс, виждаме цял нов диапазон от законови мерки срещу журналисти и медии, които са много тревожни за нас." Често те неоправдано ограничават свободата на изразяване, като например изискват от журналистите да трият материали от онлайн изданията си.

"Чувствам, че въвличам много хора в това, и това ме кара да се чувствам зле, но в никакъв случай не съм сама", казва Лаура Щефанут в навечерието на съдебния процес срещу нея. Тя усеща подкрепата не само на близките и приятелите си, но и на професионалната общност и на много активни граждани. "Хората разбират, че не става дума за мен и за тази фабрика. А за нещо много по-голямо - свободата на медиите."

Тъжният извод от тази история е, че в нашия ъгъл от Европа не всички опити на журналистите да стигнат до истината и да изобличат неправдата водят до повече справедливост или до подобрение на живота на хората. Много често цената на разкритията се плаща от самите журналисти. Това обаче не означава, че не трябва да продължаваме да опитваме да счупим статуквото.

Темата накратко

- Разследване на румънската журналистка Лаура Щефанут показва, че зад дрехите с етикети Made in Romania стоят хиляди жени, които не получават възнаграждения с месеци и припадат от изтощение в текстилните фабрики.

- Според една от засегнатите компании статията й прогонва инвеститори от страната, а Щефанут е изправена на съд за увреждане на репутацията на една от текстилните фабрики.

- Едно от исканията към нея е да разкрие източниците си на информация.

Журналистиката е постоянна битка за румънката Лаура Щефанут. Ако си започнал работа в защита на обществения интерес, трябва да си готов и да поемаш удари, смята тя. Но този път "чувството е като да имаш отворена рана, която кърви, а ти нямаш време да спреш, за да я запушиш". Разговаряме с 28-годишната журналистка на свободна практика седмици преди тя да се изправи пред съда, за да защити работата си по разкриването на тъмната страна на текстилната индустрия в Румъния.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Един материал засягащ видният офшорен собственик Георгиу би бил добро попадение.

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    Съдейки по информацията - става дума за журналистка с мисия. Тези са най-опасни и най-далече от журналистиката защото приоритетът за тях е мисията - така, както те, най-често идеалистично са си я изградили, без да се съобразяват с факти, които не се вписват в клишето на мисията им, нито пък с възможните последствия, които такива "разследвания" могат да нанесат на онези, които журналистката с мисия си въобразява, че защитава, в случая, обезпокоените за работните си места работнички. За такова журналистическо камикадзе спиране няма, защото целта оправдава средствата, а още по-опасно става, когато въпросният разследващ журналист си втълпи, че има морални основания да се занимава с това, с което се занимава, нещо от типа на носител на някаква висша истина. Такива хора са наистина опасни и могат да нанесат много вреда тъй като пребивават в кокона на собствената си - в тяхното въображение - етична правота и недосегаемост и по презумпция смятат, че истината е само една - тази, която те са си избрали за такава. Ще се вдигне в конкретния случай малко пушек, ще уволнят няколко човека, които са имали непредпазливост да споделят с въпросната дама, която най-вероятно им е обещала дискретност, а след това - керванът си върви - кучетата си лаят.

  • 3
    malick avatar :-|
    Княз Мишкин

    "В продължение на година разпитвах хора от текстилната индустрия и неправителствени организации да ми дадат добър пример в Румъния. Но не успях да намеря. Открих го в Гоце Делчев, България", обяснява Щефанут.

    Уининг.

  • 4
    kukuband avatar :-(
    kukuband

    Мдааа, журналистИка с мисия...а след това - керванът си върви..."Те нямат друга алтернатива - ако бъдат уволнени, няма къде да бъдат наети, защото няма никакъв друг бизнес или индустрия наоколо. Понякога животът им зависи от тази работа, която е или зле платена, или не се заплаща с месеци"...гарантирано от...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK