Приобщаването на ромите в обществото ни е тема, която предизвиква силни и емоционални реакции от всички страни. Същевременно дебатът по темата продължава да се базира повече на лични мнения и анекдотични истории вместо на реални данни и тенденции във времето. Причините за това са много, но една от тях е, че такива данни почти няма. Така се ражда и преобладаващото усещане, че инвестициите в тези общности са пропилени пари.
В Каварна, малката черноморска община в Североизточна България, не се робува на тези стереотипи и местната власт демонстрира, че инвестирането в ромите води до видима промяна, която е от полза както за самите роми, така и за населението на града като цяло.
Как точно се случва това се заехме да изследваме с цел да предоставим нови данни и задълбочен поглед върху социално-икономическите ефекти от инвестициите в ромските общности. Изследването "Социално-икономически ефекти от публичните инвестиции за приобщаване на ромите в Каварна" е проведено от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) през 2015.
Защо точно Каварна
Съществуват редица положителни и успешни примери за приобщаване на ромите, особено в сферите на образованието, жилищните условия, социалното предприемачество и в други области в много общини, но град Каварна бе избран за проучването, тъй като там има траен приток на инвестиции в различни сфери за период от над десет години.
Изследването обхваща периода между 2004 и 2014 г., като за това време общината инвестира около 20 млн. лв., по данни на предишния кмет на Каварна Цонко Цонев (през 2015 г. за кмет е избрана Нина Ставрева, а Цонев влиза в Общинския съвет). За установяване на ситуацията към момента беше проведено проучване на домакинствата в квартал "Хаджи Димитър", обхващащо 300 семейства. Значимостта и въздействието на промените са анализирани като сравнение с националните средни стойности за цялото население (данни от НСИ и преброяванията 2001 и 2011) и със средните стойности за ромите на национално равнище (от целеви изследвания). Данните следва да се третират по-скоро като очертаващи тенденции и процеси, отколкото като абсолютни стойности или за директни съпоставки.
Всеки има право на равен дял
Преди десет години Каварна не е много различна от всеки друг малък град със значително ромско население. Предимно ромската махала "Хаджи Димитър" е разположена в покрайнините на града в съседство с нерегламентирано сметище, без канализация, само с няколко асфалтирани улици и без улично осветление. Сградите и оборудването на детската градина и близкото основно училище са в лошо състояние. През летните месеци жителите на териториално сегрегираната махала разчитат на непостоянна нископлатена сезонна работа в селското стопанство, строителството и туризма.
За първи път публични средства са инвестирани в махалата от общината през 2004 г. под ръководството на новоизбрания кмет Цонко Цонев. Те включват асфалтиране на улици, организиране на сметосъбиране и сметоизвозване, изграждане на улично осветление, предоставят регулирани парцели, осигурява се възможност за строеж и предоставяне на жилища на най-бедните семейства. В областта на образованието се правят инфраструктурни подобрения, инвестира се в схеми за привличане и задържане на децата в училище, както и обучения на учителите, здравеопазването се подобрява чрез различни схеми за осигуряване на здравно обслужване, създават се програми за квалификация и заетост, насочени по-специално към младите хора.
Финансирането идва по няколко линии, но по-важното е, че е въведен нов подход за планиране на общинския бюджет и неговото разпределяне между жителите на общината. Тъй като ромите представляват една четвърт от населението, същата част от бюджета се насочва към тях. Общината разработва и успешни предложения за финансиране по оперативните програми на ЕС, като развива капацитета си да кандидатства и да изпълнява проекти.
Следващите таблици представят в обобщен вид общинските инвестиции по години и по вид в кв. "Хаджи Димитър", където живеят предимно, но не само ромски домакинства.
Общински инвестиции в кв. "Хаджи Димитър" по вид
Как се връщат инвестициите
Както може да се очаква, различните инвестиции са оказали разнообразно въздействие върху развитието на квартала и за намаляване на разликите между българското и ромското население. Едни от най-видимите резултати са постигнати в областите правосъдие и вътрешни работи, инфраструктура и жилищни условия и намаляване на бедността.
За периода 2004-2014 г. в община Каварна се наблюдава значителен спад на броя на осъдителните присъди за всички основни категории престъпления – против личността, против собствеността, против реда и общественото спокойствие. Промяната в общия брой осъдителни присъди в община Каварна между 2004 и 2014 г. показва намаление от 46.3%, което е много по-голямо от намалението за цялата Добричка област - 19%, и от средния брой за страната, където има нарастване от 7.4 %. Има и чувствително намаляване на броя на осъдителните присъди на жени с ¼ за периода от десет години.
Промяна в броя на осъдените лица между 2004 и 2014 г. (%)
МВР не събира данни за престъпността по етнически принцип, но съдейки по данни от жертви на криминални посегателства (Национално изследване на престъпността, провеждано от ЦИД) престъпността в Каварна е много по-ниска от средната за страната и чувствително е намаляла за период от десет години.
Жертви на престъпления против личността и собствеността през последните 5 години (% от населението)
Делът на жертвите на престъпления против личността и собствеността през последните пет години също показва, че повече престъпления са заявени от българското, отколкото от ромското население. Ромите са жертви на кражби на лични вещи, опити за взломни кражби и взломни кражби в жилището. В Каварна няма заявени сексуални престъпления и грабежи нито от български, нито от ромски жертви. Средните стойности за страната са по-високи за всички разглеждани видове престъпления.
Посоченото от отговорилите на изследването равнище на престъпност в Каварна е значително по-ниско от това за страната като цяло. Тези данни се отнасят както за ромите, така и за българите. Една от хипотезите е, че намаляването на престъпността може да има връзка с подобрената инфраструктура, в частност – уличното осветление, както и в чувството за приобщеност на хората в града. Макар че няма директна инвестиция, с която да бъдат свързани тези промени, индиректно те потвърждават твърдението че развитието на ромските общности има положителен ефект върху всички останали групи, живеещи в близост. Това се констатира и от проведените интервюта с представители на българската общност в Каварна, които също отбелязват положителния ефект от инвестициите. Съществуват две основни предизвикателства по отношение на инфраструктурата и жилищата на ромите в България. Първото е законността на много от постройките, в които живеят ромите, а второто – условията, в които те живеят. За цялата страна е характерно, че много роми живеят в жилищни условия, които не отговарят на стандартите и са възпрепятствани в достъпа си до основни комунални и публични услуги като питейна вода, електричество, съоръжения за хигиенно измиване и санитарни съоръжения, както и до друга инфраструктура. През 2004 г. в Каварна стартира процес за узаконяване на незаконни къщи и всички сгради, в които живеят семейства и за които е прието, че са подходящи за живеене, биват узаконени. След това започва да се прилага строг контрол върху изграждането на нови постройки. През годините в квартала са построени десетки къщи, два нови хотела и магазини, заведения за хранене и кафенета.
Каварна се различава от положението в останалата част на страната по отношение на наличието в домакинствата на битова канализация или септична яма. Едва 0.8% от жилищата нямат нито връзка с обществена канализация, нито изкопна или септична яма, докато средната стойност за страната при ромите е 39% и 17%. Подобренията на тези индикатори могат да бъдат обяснени с построената със средства от общинския бюджет канализационна система за 1 746 000 лева.
Инвестициите на стойност 1 975 000 лв. са довели до подобряване на санитарно-хигиенните условия на приблизително 350 домакинства. Това подобрение поставя ромите в Каварна в по-добро положение от останалото ромско население в страната и спомага за преодоляване на разликата с българското население на Каварна.
Подобрените санитарно-хигиенни условия оказват влияние и върху здравния статус, тъй като с тях се създават условия за по-добра хигиена и по-ниска заболеваемост от редица болести.
По отношение на бедността 39% от ромите в България живеят в домакинства, където някой си е лягал гладен поне веднъж през месеца преди проучването поради липса на достатъчно пари за храна (за сравнение, този дял сред българското население е 5%). Даннитe от Каварна сочат, че съответният дял сред ромските домакинства в града е сравнително по-малък - 24% (при българските домакинства този процент е 1.4%). Делът на засегнатите от материални лишения (лицата и домакинствата, които нямат възможност да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи, да си позволят консумация на месо, пилешко или риба, да не се ограничават при отоплението на жилището или имат затруднения при плащането навреме на разходи) сред ромското население в града през 2015 г. е 70% - по-нисък от процента на живеещите в лишения роми от останалата част на страната – 82%. Отново за съпоставка делът сред българите в Каварна е почти двойно по-нисък 37%.
Дял от населението, живеещо в материални лишения (%)
Каварна, разбира се, има своите специфики както свързани с общинската администрация в разглеждания период, така и с външни фактори, които влияят на ситуацията там. В хода на изследването стана ясно, че другият ключов фактор за успеха в Каварна е външната миграция и по-конкретно сезонната миграция, която е основният източник на доходи за местното население. 31% от респондентите в проучването посочват доходи от заплати и надници, получени в чужбина. В интервю със служителя в общината за връзка с ромите също бе посочено значението на спечелените в чужбина средства не само като основен източник на доход за близо половината от домакинствата в кв. "Хаджи Димитър", но и за местната икономика.
В областта на образование, здравеопазването, трудовата заетост и доходите няма как да се изведат еднозначни изводи за ефекта от инвестициите. Липсата на данни за предходни години и малкият брой на населението в община Каварна водят до големи вариации в някои от данните, а това не позволява да се анализира въздействието на инвестициите (особено в областта на здравеопазването). Други области като заетост, доходи и образование са по-скоро зависими от политики на национално ниво и не са директно в сферата на общинските правомощия.
Конкретният резултат от изследването показа, че дългосрочни публични инвестиции в ромската общност оказват положително и измеримо влияние върху широк спектър от социални и икономически промени. То може да послужи като информационен източник при разработването и изпълнението на регионални стратегии и планове за действие за интеграция на ромите с нови изследователски данни. Чрез фокусиран дебат и разпространение на информация биха могли и да се насърчат практически решения на местно равнище и развитие на адекватни стратегии, отговарящи на местния контекст и специфики.
Приобщаването на ромите в обществото ни е тема, която предизвиква силни и емоционални реакции от всички страни. Същевременно дебатът по темата продължава да се базира повече на лични мнения и анекдотични истории вместо на реални данни и тенденции във времето. Причините за това са много, но една от тях е, че такива данни почти няма. Така се ражда и преобладаващото усещане, че инвестициите в тези общности са пропилени пари.
В Каварна, малката черноморска община в Североизточна България, не се робува на тези стереотипи и местната власт демонстрира, че инвестирането в ромите води до видима промяна, която е от полза както за самите роми, така и за населението на града като цяло.
10 коментара
Лъжат като дърти цигани. Ромите не са еднакви навсякъде. Добруджанските цигани са работливи и (почти) не се занимават с кражби. Цонко и усвоителите на средства да не си придават важност. Тези хора са много различни дори в рамките на един град. В Асан махала са по-заможни и по-интегрирани от тези в Столипиново. Ако сметнем колко лева са похарчени за всеки каварненски ром и умножим сумата по броя на всички роми у нас, ще се получат много милиарди.
Браво на авторката! Добро емпирично изследване, даващо отговор на много важни въпроси по които доста хора се упражняват в популизъм. Още веднъж браво!
До коментар [#2] от " bonzoo ": Най-важният фактор за ситуацията е сезонната миграция и доходите от роднини в чужбина. Авторката така и не казва какво и къде работят циганите. Ами в озеленяването, временна заетост и строителство - както в цяла България. Т.е. близо до минималните заплати. Това не се дължи на Цонко. Циганите работеха в Израел още от 90-те, след това Полша и Германия. Това е истинската причина. А Цонко изхарчи тези пари за да ги открадне през поръчки на близки фирми. Хич не му дреме за махалата. Това местните го знаят много добре. Странно защо авторката не го е разбрала. Или е говорила с подбрани люде.
Инфраструктурата е само едната страна на медала. Трябват образование и перспектива за прилична работа, както и работни места най-добре постоянни, а не само сезонни. Изобщо - много пари и много работа.
Да, ама сега гласуват ли за 20 лв.? Едва ли...
До коментар [#1] от "vloti":
Абсолютно си прав. Само хора които никога не са живели сред роми си мислят, че ромите са хомогенни. Между ром и ром има по-голяма разлика отколкото между европеец(норвежец,финландец) и европеец(българин,албанец). Това са хора, които нито говорят един език, нито изглеждат по един и същи начин. Дошли са в Европа на различни вълни, исторически принадлежат към различни племена, имат различна митология и не се мешат помежду си.
Много вероятно е копанарка от Шуменско да се омъжи за българин, на напълно абсурдно е да се омъжи за "гол" циганин от Сливен.
Тия, които стават трябва да се интегрират. Които не става - дърво.
До коментар [#1] от "vloti":
Няма значение колко хомогенно са циганите, защото в проучаването се сравняват основно цигани в Каварна от 2004-та година с цигани в Каварна в 2014-та година. По всички показатели има подобрение сред едни и същи цигани!
До коментар [#3] от "paco112":
Изследването се занимава с ефекта на общинските инвестиции, миграцията е другата страна на този ефект. Тя има влияние върху личните доходи и е един от най-важните източници за домакинствата в Каварна, като 41% са зависими от доходи извън страната. Традиционно ромите от Каварна се занимават с продажба на дрехи по домовете или по пазари в Полша, основно Ополе и Познан още от края на 80-те и до днес. За разлика от много други градове в страната от където ромите мигрират, политиката на общината прави възможно личните инвестиции да се съчетаят с общинските (особено в подобрените условия на живот и местната търговия).
А в ромската махала в Каварна какви къщи има и какви джипове карат хората... Може да са всякакви, но не и бедни хората.
До коментар [#1] от "vloti":
Добре де, като са различни това с какво променя нещата? И българите са различни, има престъпници рецидивисти, има и добри и честни хора, които и на мравката път правят. Всички са хора и при една добра политика, като тази на кмета на Каварна, при всички ще бъдат регистрирани положителни промени. Ако има воля, ще има и дългосрочни успехи. Проблемът е, че управляващите нямат абсолютно никакъв интерес от циганската интеграция. Колко по-лесно е да управляваш скоти, на които само веднъж на няколко години им трябват по 50лв и 5 кебапчета, за да те изберат?От това печелят ГЕРБ, БСП и ДПС основно. А от подклаждането на конфликта българи - цигани печелят значително АТАКА и другите популистически малоумници...Разделяй и владей!