Пет въпроса и отговора за православния събор в Крит
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пет въпроса и отговора за православния събор в Крит

Пет въпроса и отговора за православния събор в Крит

Защо Българската църква няма да посети най-важното събитие за православието, има ли пръст Москва в това, как да се ориентирате в сложния свят на църковната дипломация и защо това е важно

Зорница Стоилова
26143 прочитания

© Цветелина Белутова


От вчера на гръцкия остров Крит се провежда Свят и Велик събор на православните църкви. Това е най-важното събитие за православния свят от векове. Нещо като Европейското за християнските религиозни лидери. И да, България, отново не участва.

В началото на юни тази година българският Свети синод изпрати становище, с която настоява за отлагане на събора, и заявява, че няма да присъства, ако това не се случи. Сред аргументите, които дава, е, че от дневния ред на събитието липсват важни за православието теми, които имат актуално значение.

Решението на БПЦ е странно, от една страна, защото дойде в последния момент. И от друга, защото българската страна участваше със своя делегация на всички подготвителни срещи и е съгласувала дневния ред и документите, които ще се разглеждат на събора. Според редица сериозни богослови, историци и християнски философи зад този ход на българската църква стои влиянието на Москва. Руската православна църква също преди дни заяви, че няма да присъства, а като мотив посочи българския отказ.

Защо Българската църква избра пътя на самоизолацията? Какво стои зад тази църковна дипломация и как да се ориентираме в нея? Защо въобще е важно това, което ще се случва на остров Крит в следващите две седмици? По тези въпроси разговаряхме с д-р Смилен Марков, който е преподавател по християнска философия във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и вече е на гръцкия остров, за да вземе участие в това значимо за православието събитие.

С какво е важен предстоящият Всеправославен събор? Какви теми ще бъдат обсъждани там?

Предстоящият Свят и Велик събор е важен за православието на първо място, доколкото последното е "църква". Един от най-древните документи на християнството, съчинението "Деяния на Светите апостоли", разказва как 50 дни след Възкресението учениците на Христос са събрани заедно. Онзи първи събор няма някаква непосредствена цел – Тайната на Въплъщението вече се е разкрила, няма какво непосредствено да се решава. Но съборът е проявление на същината на църквата, както събирането вечер на трапезата е израз на нещо важно в семейния живот. На онази Петдесетница събраните в единомислие апостоли получават даровете на Духа: благовестие, пророчество, учителство, мисионерство, проповед, говорене на езици и т.н. Тези дарове не спират да се изливат и до ден днешен в църквата. Това може да звучи екстравагантно за вашите читатели, но нали никой не се съмнява, че в който и православен храм да кръстим детето си, Кръщението има една и съща сила. Причината е, че църквата живее еднакво пълноценно в катедралата "Св. Александър Невски" и в църквата на обезлюденото планинско село, в тишината на Света гора и в мултикултурния Ню Йорк. Тази повсеместна пълнота на църквата се нарича съборност, а Съборът е нейно видимо проявление. Поради това няма по-подходящо място от Събора за решаване на църковни проблеми. На Петдесетница през 2016 г. ще бъдем свидетели на събитие в православната църква, каквото светът не е виждал от повече от едно столетие.

На възражението на скептиците, че Критският събор е игра на власт – реална или мечтана – можем да отговорим най-кратко така: Съборността не може да бъде отменена от неморални действия на отделни участници в Събора.

Всеки православен християнин има свои специфични възгледи, а всяка локална църква защитава своите интереси. През XX в. отделните православни църкви живяха в разнородна политическа и културна среда, бяха въвлечени в сблъсъка на политически режими, борещи се за световно господство. Това отвори дълбоки пропасти в църковния живот, като тук не става дума само за прословутото съперничество между Москва и Константинопол. Сега Съборът трябва да потвърди единството. Но как да стане това, когато има толкова противоречия? Отговорът е: Като се започне от онова, което обединява православните. Най-важната цел на Събора е да отправи ясно послание за единство на православната църква. Защото православното единство е свидетелство за Новия живот в Христа, което всички хора могат да разберат, без оглед на националност и религиозна принадлежност (или липса на такава).

Всички обсъждани теми са важни за православието. В това не може да има съмнение, понеже всички православни църкви десетилетия наред са работили по техния подбор, както и по текстовете на проектодокументите. Формулирани са шест теми, като едни от тях адресират наболели проблеми вътре в църквата – например аномалията на църковната организация в страните, които не са традиционно православни, а други изразяват ангажираността на православната църква с проблемите на съвременния свят – например документът за мисията.

Как си обяснявате отказа в последния момент на Българската православна църква да вземе участие в събора?

Българската църква заяви, че няма да вземе участие в Събора, ако не бъдат изпълнени определени нейни изисквания, макар че тя вече бе приела да участва при дадените условия. Тази позиция не бе аргументирана убедително. Правят се различни спекулации, свързани с натиск от Москва. Вероятно те са напълно основателни, но трябва да се запитаме защо изобщо такъв натиск е възможен. Той е възможен именно заради кризата на съборността. Българската църква има нещастието дълго време да живее в изолация и самоизолация от вселенското православие. Така усетът за съборността силно е избледнял. И това не важи само за международните контакти. Съборността е в криза и на микрониво. Като започнем оттам, че в неделя рядко ще видим всички членове на едно семейство, събрани в храма, като не пропуснем липсата на съдържателен диалог на епархийско ниво (някои епархии са радостни изключения), стигаме до нередовното провеждане на църковен събор в България в нарушение на Устава на Българската православна църква. И като споменахме Устава, трябва да кажем, че и понастоящем в него стои изискването кандидатите за дякони или свещеници да са български граждани. Дори не се прави уточнението за граждани на Европейския съюз. А в църквата чужденци няма – всеки православен е винаги в дома на своя Отец, независимо къде се намира.

Много критики бяха отправени към Синода на българската църква, обаче отговорността не е само на митрополитите. Видяхме ли интерес от страна на миряните към проектодокументите, видяхме ли настояване от страна на църковния народ да бъде запознат с текстовете и да бъде чут?! Тук в Крит работят над 100 доброволци от САЩ – най-вече студенти от православните семинарии там. Тези хора са се готвили с години за участие в Събора, а с молитвите си са съпътствали трудния предсъборен процес. Така че независимо от натиска от Кремъл, състоянието на църковния живот у нас е не по-малко важен фактор за вселенската незаинтересованост на българската църква.

Очаква ли се и други църкви да бойкотират събора? Защо?

Не съм сигурен, че оттеглянето на веднъж дадено съгласие е бойкот. Никоя църква не се е отказала от участие в Събора. Бе изразено неодобрение на някои вече одобрени текстове и бе поставено изискване за отлагане на Събора. Подобна позиция изразиха четири църкви: Българската, Грузинската, Антиохийската и Руската. Останалите 10 автокефални православни църкви ще участват безусловно.

Освен кризата на съборността, която далеч не засяга само Българската църква, изглежда е в ход сценарий за дискредитиране на Събора. Поставят се нови изисквания, които противоречат на отстоявани преди това позиции или пък са неприемливи за някои от юрисдикциите. Красноречив пример е настояването християнските общности извън православната църква да не бъдат наричани "църкви". Още в началото на XX в. в различни документи, подготвящи бъдещият Събор, понятието "църква" се употребява по отношение на някои неправославни християнски деноминации. На предсъборното съвещание в Родос през 1963 г. тъкмо руската църква настоява за участие на православната църква в диалога с инославните. И преди няколко месеца, непосредствено след срещата в Шамбези през януари т.г., на която бе постигнато съгласие за провеждане на Събора, руският патриарх осъществи дългоочаквана среща с папата в Куба. Тази знакова визита породи обаче остри протести от страна на руски православни среди "срещу икуменизма". И точно в този момент гласове от България и Гърция настояха, че християнска църква е само православната. Гръцки богослови обясняваха как извън православието нямало църкви, макар в служебника на Атинската архиепископия, който всички гръцки свещеници използват, да стои текст в обратен смисъл. При това за всекиго е ясно, че Константинопол няма да престане да нарича католическото изповедание "църква". Човек остава с впечатление, че чрез планирани във времето действия бива нагнетявано напрежение, за да се пораждат нови разделителни линии в православната църква.

Какъв ефект ще има неучастието на БПЦ на събора?

Тук в Крит работата на българските църковни делегации в предсъборния процес се оценява като много конструктивна и полезна. Ето защо последното решение на Синода за неучастие в Събора предизвиква разочарование и скръб. Но Съборът няма да санкционира Българската църква. Негативните последици ще дойдат от нарастващата самоизолация, която прави БПЦ податлива на натиск – както от страна на геополитическите центрове, така и от вътрешни фактори, в т.ч. и от държавната власт.

Има ли опасност Всеправославният събор да се провали заради неучастието на БПЦ и РПЦ?

Категорично няма такава опасност. Официално Съборът се нарича "Свят и Велик". Имаше надежди да е и всеправославен, но това се оказва невъзможно засега. Неучастието на определени юрисдикции ще накърни вселенската представителност на Събора, но няма да постави под съмнение нито легитимността, нито обвързващата сила на неговите решения. Впрочем някои поместни църкви отсъстват и на Вселенските събори, но днес никой не се съмнява в "православността" на последните. И точно както е било при Вселенските събори, решенията на Светия и Велик събор на Православната църква подлежат на одобрение от поместните църкви.

От вчера на гръцкия остров Крит се провежда Свят и Велик събор на православните църкви. Това е най-важното събитие за православния свят от векове. Нещо като Европейското за християнските религиозни лидери. И да, България, отново не участва.

В началото на юни тази година българският Свети синод изпрати становище, с която настоява за отлагане на събора, и заявява, че няма да присъства, ако това не се случи. Сред аргументите, които дава, е, че от дневния ред на събитието липсват важни за православието теми, които имат актуално значение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Няма как да се делегитимира нещо, което е по условие нелегитимно, иначе казано, БПЦ е толкова църква, колкото и свещениците с пагони под расото.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    "...Нещо като Европейското за християнските религиозни лидери..."

    Момиченце, как не ви е неудобно да пишете подобни глупости? Това говори за две неща:
    - че не познавате изобщо темата, по която съчинителствате, защото в Европа има "различни" християни: католици, протестанти, адвентисти, православни и пр. Великият и свят събор е САМО на ПРАВОСЛАВНИТЕ;
    - пълно неуважение на публиката, която по подразбиране поставяте на вашето ниво.

    Смесването на богословски тези с актуални политически внушения е нечистоплътно. Това, че интервюираният не много деликатно прокарва версията за зависимост от близостта на позициите на Българската и Руската патриаршии по отношение начина на вземане на решение на събора и представителността на поместните църкви и на инославните е просто негово уважавано мнение, а не доказателство за едно или друго.

    Защо момиченцето не попита събеседника си кои са каноничните теми, които този събор след 1300 годишна пауза от Седмия Вселенски събор ще разглежда? Ще подскажа - едната и най-важната е за значението на поста...

    Този събор, в този му формат е нелегитимен и решенията му - неангажиращи. Той е лебедовата песен на Вартоломей, който по един комичен начин вписа суетността си в църковната история.

    А че Вартоломей ще си отмъсти на БПЦ - нямайте съмнение. Първото ще бъде да премахне паметника на Антим І от двора на одринската църква "Св. Георги", а второто е да продължи да не разрешава на български свещеници да водят служби в българските црамове в Одрин и Истанбул, които са в неговия диоцез.

    Това е.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    "...Никоя църква не се е отказала от участие в Събора..."

    Напротив. Точно такъв е смисълът на писмата, които предстоятелите на Българската, Грузинската, Антиохийската и Руската православни църкви изпратиха до Вселенския патриарх.
    Затова представители на тези църкви няма на събора.

    Господинът в какво качество е там? Явно по туризъм, защото съответната църковна делегация се води от патриарха/митрополита...

  • 4
    vaticana avatar :-|
    vaticana

    Наистина обидно елементарен материал.
    Видимо единственият досег до темата на авторката е с интервюирания. И: каквото каже "капацитетът" - това е истина.
    "Момиченцето", както я нарича горе докторът, е могла да изчете Калин Янакиев в портала Култура, да почете мнението на ловчанския митрополит Гавриил в Гласове, да потърси писмата на руската, антиохийската, грузинската и българската църкви, да изчете предложението на Свещения Кинотис на Света гора - Атон.

    Но явно: чукча/Стоилова не читатель, чукча/Стоилова - писатель...

  • 5
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Ами темата е по-скоро от категорията "любопитни"за много хора у нас. Само прочетете, че у нас миряните не са се развълнували особено от документите, нямало натиск итп. Такава ни е традицията и нощо лошо не виждам в това.

  • 6
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Другото значение на този събор, не е споменато в тази статия е също културно и политическо. Да, политическо.

    Културно, защото става въпрос за отстояване на принципи в които всеки нормален човек разчита да бъдат част от неговото общество: разбиране, любов, борба за истина и т.н. в един все по-глобален и сбъркан свят.
    Политическо, защото тук се намесва и желанието на Русия пак да доминира, властва, кара влака на световната сцена - нищо, че гащите им са ...хайде да ползваме по-добрата дума тук - мръсни.
    Лесно забравяте, че комунизма си отиде с не малката помощ на католиците, които тук някои се притесняват да нарекат "църква". Този събор щеше да ни приближи до реален диалог с католиците и създаване на някакви наченки на решаване на проблемите които ни разделят последните 1000г. Как си представяте руснаците да позволят да им дръпнат черджето изпод краката?

    Истинският и основен проблем с католиците е само и единствено един: ролята на папата. До 11-ти век (Великата Схизма) се правят съвместни литургии, въпреки разликите. Изведнъж след 11-ти една камара богослови откриват, че 5 века са имали догматични проблеми с католиците. И отново става дума за политика - борба за политическо надмощие в Средиземноморието и удържане на нормандското нашествие. Точката на спора е разрушението на Константинопол от латините през 1204-та - това вече не бива простено.

    Неслучването на този събор е голямо постижение на КГБ - успяха да провалят нещо градено над 70 години. Но за толкова време успяха да си унищожат страната, така, че достатъчно е да почакаме още малко, преди и те да изчезнат.

  • 7
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    То пък - голям проблем ! Като попско "чедо" (два попа прадядовци) и като знам как са се отнасяли с паството направо ще умра от смях. Майка ми е разказвала как по време на пости единия поп като го види че върви към къщи и едната му ръка е скрита в подрастницата - значи в нея носи мръвка. Значи паството трябва да пости, а той тайничко блажи.
    Днес ги возят на "Мерцедес 500 С" и ни занимават техните простотии.
    Пише ви го кръстен християнин, православен, който е чел Светото писание 6 пъти поне и му е над екрана - и Вехтия завет и Новия Завет.
    Това, че БПЦ са ненормалници е ясно. От 8 владици 7 се кланят на Москва. Осмият е п****ст и носи "Ролекс" за 50 000 евро.
    Какви всеправославни събори ? Ами събора трябваше са се състои през април месец.
    Това, че руснаците искат да "овладяват" света на хората с православна културно-историческа традиция е ясно. Само дето малко няма да стане. Ако са забравили кой ги е научил да пишат на пергамент, а не на брезова кора, просто ще духат супата.

  • 8
    gosho3 avatar :-|
    gosho3

    И въобще какво толкова значение му отдаваме на този измислен събор? Някакви белобради идиоти се събират да си говорят по техните си работи - как били тълкували Светото Писание ?
    Аз ходя в църква (храма), паля свещ , прекръствам се тихо и излизам. Това е. Вярата в Бог и Христа. И животът продължава........

  • 9
    ksm1416514793382905 avatar :-|
    Tihomir Iliev

    Вярата няма нищо общо с едни организации за упражняване на контрол върху масите - да си правят каквито искат сбирки. Аз най-добре си знам кое е богоугодно, няма нужда някакви педали да се събират и после да ми дават акъли.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK