Защо Българската църква избра пътя на самоизолацията? Какво стои зад тази църковна дипломация и как да се ориентираме в нея? Защо въобще е важно това, което ще се случва на остров Крит в следващите две седмици? По тези въпроси разговаряхме с д-р Смилен Марков, който е преподавател по християнска философия във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и вече е на гръцкия остров, за да вземе участие в това значимо за православието събитие.

С какво е важен предстоящият Всеправославен събор? Какви теми ще бъдат обсъждани там?

Предстоящият Свят и Велик събор е важен за православието на първо място, доколкото последното е "църква". Един от най-древните документи на християнството, съчинението "Деяния на Светите апостоли", разказва как 50 дни след Възкресението учениците на Христос са събрани заедно. Онзи първи събор няма някаква непосредствена цел – Тайната на Въплъщението вече се е разкрила, няма какво непосредствено да се решава. Но съборът е проявление на същината на църквата, както събирането вечер на трапезата е израз на нещо важно в семейния живот. На онази Петдесетница събраните в единомислие апостоли получават даровете на Духа: благовестие, пророчество, учителство, мисионерство, проповед, говорене на езици и т.н. Тези дарове не спират да се изливат и до ден днешен в църквата. Това може да звучи екстравагантно за вашите читатели, но нали никой не се съмнява, че в който и православен храм да кръстим детето си, Кръщението има една и съща сила. Причината е, че църквата живее еднакво пълноценно в катедралата "Св. Александър Невски" и в църквата на обезлюденото планинско село, в тишината на Света гора и в мултикултурния Ню Йорк. Тази повсеместна пълнота на църквата се нарича съборност, а Съборът е нейно видимо проявление. Поради това няма по-подходящо място от Събора за решаване на църковни проблеми. На Петдесетница през 2016 г. ще бъдем свидетели на събитие в православната църква, каквото светът не е виждал от повече от едно столетие.

На възражението на скептиците, че Критският събор е игра на власт – реална или мечтана – можем да отговорим най-кратко така: Съборността не може да бъде отменена от неморални действия на отделни участници в Събора.

Всеки православен християнин има свои специфични възгледи, а всяка локална църква защитава своите интереси. През XX в. отделните православни църкви живяха в разнородна политическа и културна среда, бяха въвлечени в сблъсъка на политически режими, борещи се за световно господство. Това отвори дълбоки пропасти в църковния живот, като тук не става дума само за прословутото съперничество между Москва и Константинопол. Сега Съборът трябва да потвърди единството. Но как да стане това, когато има толкова противоречия? Отговорът е: Като се започне от онова, което обединява православните. Най-важната цел на Събора е да отправи ясно послание за единство на православната църква. Защото православното единство е свидетелство за Новия живот в Христа, което всички хора могат да разберат, без оглед на националност и религиозна принадлежност (или липса на такава).

Всички обсъждани теми са важни за православието. В това не може да има съмнение, понеже всички православни църкви десетилетия наред са работили по техния подбор, както и по текстовете на проектодокументите. Формулирани са шест теми, като едни от тях адресират наболели проблеми вътре в църквата – например аномалията на църковната организация в страните, които не са традиционно православни, а други изразяват ангажираността на православната църква с проблемите на съвременния свят – например документът за мисията.

Как си обяснявате отказа в последния момент на Българската православна църква да вземе участие в събора?

Българската църква заяви, че няма да вземе участие в Събора, ако не бъдат изпълнени определени нейни изисквания, макар че тя вече бе приела да участва при дадените условия. Тази позиция не бе аргументирана убедително. Правят се различни спекулации, свързани с натиск от Москва. Вероятно те са напълно основателни, но трябва да се запитаме защо изобщо такъв натиск е възможен. Той е възможен именно заради кризата на съборността. Българската църква има нещастието дълго време да живее в изолация и самоизолация от вселенското православие. Така усетът за съборността силно е избледнял. И това не важи само за международните контакти. Съборността е в криза и на микрониво. Като започнем оттам, че в неделя рядко ще видим всички членове на едно семейство, събрани в храма, като не пропуснем липсата на съдържателен диалог на епархийско ниво (някои епархии са радостни изключения), стигаме до нередовното провеждане на църковен събор в България в нарушение на Устава на Българската православна църква. И като споменахме Устава, трябва да кажем, че и понастоящем в него стои изискването кандидатите за дякони или свещеници да са български граждани. Дори не се прави уточнението за граждани на Европейския съюз. А в църквата чужденци няма – всеки православен е винаги в дома на своя Отец, независимо къде се намира.

Много критики бяха отправени към Синода на българската църква, обаче отговорността не е само на митрополитите. Видяхме ли интерес от страна на миряните към проектодокументите, видяхме ли настояване от страна на църковния народ да бъде запознат с текстовете и да бъде чут?! Тук в Крит работят над 100 доброволци от САЩ – най-вече студенти от православните семинарии там. Тези хора са се готвили с години за участие в Събора, а с молитвите си са съпътствали трудния предсъборен процес. Така че независимо от натиска от Кремъл, състоянието на църковния живот у нас е не по-малко важен фактор за вселенската незаинтересованост на българската църква.

Очаква ли се и други църкви да бойкотират събора? Защо?

Не съм сигурен, че оттеглянето на веднъж дадено съгласие е бойкот. Никоя църква не се е отказала от участие в Събора. Бе изразено неодобрение на някои вече одобрени текстове и бе поставено изискване за отлагане на Събора. Подобна позиция изразиха четири църкви: Българската, Грузинската, Антиохийската и Руската. Останалите 10 автокефални православни църкви ще участват безусловно.

Освен кризата на съборността, която далеч не засяга само Българската църква, изглежда е в ход сценарий за дискредитиране на Събора. Поставят се нови изисквания, които противоречат на отстоявани преди това позиции или пък са неприемливи за някои от юрисдикциите. Красноречив пример е настояването християнските общности извън православната църква да не бъдат наричани "църкви". Още в началото на XX в. в различни документи, подготвящи бъдещият Събор, понятието "църква" се употребява по отношение на някои неправославни християнски деноминации. На предсъборното съвещание в Родос през 1963 г. тъкмо руската църква настоява за участие на православната църква в диалога с инославните. И преди няколко месеца, непосредствено след срещата в Шамбези през януари т.г., на която бе постигнато съгласие за провеждане на Събора, руският патриарх осъществи дългоочаквана среща с папата в Куба. Тази знакова визита породи обаче остри протести от страна на руски православни среди "срещу икуменизма". И точно в този момент гласове от България и Гърция настояха, че християнска църква е само православната. Гръцки богослови обясняваха как извън православието нямало църкви, макар в служебника на Атинската архиепископия, който всички гръцки свещеници използват, да стои текст в обратен смисъл. При това за всекиго е ясно, че Константинопол няма да престане да нарича католическото изповедание "църква". Човек остава с впечатление, че чрез планирани във времето действия бива нагнетявано напрежение, за да се пораждат нови разделителни линии в православната църква.

Какъв ефект ще има неучастието на БПЦ на събора?

Тук в Крит работата на българските църковни делегации в предсъборния процес се оценява като много конструктивна и полезна. Ето защо последното решение на Синода за неучастие в Събора предизвиква разочарование и скръб. Но Съборът няма да санкционира Българската църква. Негативните последици ще дойдат от нарастващата самоизолация, която прави БПЦ податлива на натиск – както от страна на геополитическите центрове, така и от вътрешни фактори, в т.ч. и от държавната власт.

Има ли опасност Всеправославният събор да се провали заради неучастието на БПЦ и РПЦ?

Категорично няма такава опасност. Официално Съборът се нарича "Свят и Велик". Имаше надежди да е и всеправославен, но това се оказва невъзможно засега. Неучастието на определени юрисдикции ще накърни вселенската представителност на Събора, но няма да постави под съмнение нито легитимността, нито обвързващата сила на неговите решения. Впрочем някои поместни църкви отсъстват и на Вселенските събори, но днес никой не се съмнява в "православността" на последните. И точно както е било при Вселенските събори, решенията на Светия и Велик събор на Православната църква подлежат на одобрение от поместните църкви.