Дания не се страхува от свободата

Ключът е в думата интернатно. Те дори живеят там и това не е обидно. По важно е да се разбере, че в страните, които разбират от образование, образованието вкл. домашните, се извършват основно в самото училище, т.е. всички имат вариант на занималня.

Не родителите отговарят за подготовката на децата. Родителите избират(!) образ0ванието и за него не се кандидатства.

Така училището има свобода и родителите имат свобода(!) да правят с децата си общи неща, вкл. учене, но не да доработват несършената работа на учителите.

Много хора се срамуват да признаят, но в соц. България 1960-80 тази форма на занимални за 1-7 клас я имаше свободно у нас в повечето по-малки села и градове. Сви я алчността на чиновници свързани с издадтелства и масовите курсове в големите градове. Така вместо да спре, лишаването на децата от образование плъзна към провинцията...

[quote#1:"potrebitel3"]Ключът е в думата интернатно. Те дори живеят там и това не е обидно. [/quote]

Българският парламент мисли почти в същата посока. На дневен ред е връщането на казармата, където младежите трябва да получат "6 месечна военна подготовка и патриотично възпитание". Интернатът го има, даже със съботата и неделята. Възпитателят и учител в лицето на старшната - също.

До коментар [#1] от "potrebitel3":

плюс заниманията навън, игрите сред природата като копаене на окоп например, и боравенето с различни конструктори - конструктор-калашник, конструктор-гаубично оръдие и т.н.

Направо да го хване яд човек за всички години, изгубени по български училища и университети, където се възпитава само безсмислено зубрене и преписване и липсва всякаква практическа насоченост. Защото у нас за съжаление никому не са потребни "мислещи и творчески настроени, активни хора, свободни да решават за себе си и отговорни за себе си и за обществото като цяло".

Яд ме хваща за екипната работа по проекти, дето в нашето образование я няма никаква, а точно това трябва в малките фирми и на местата, дето се прави голяма добавена стойност — работа в екип и работа по определено нещо (проект). Другото нещо, е че там търсят в какво си добър, а тук се опитваме да набутаме "определена библиотека знания" в главата на ученика. Да трябват си основни познания в определен обем, ама трябва да са свързани с нещо дето дава предимство на самия ученик, иначе много бързо се губят.

А в нашето училище е просто ужас. Случайно ми попанднаха учебници ма ноя племенник - трети клас. Там какви глупости има не е истина. След една родителска среща направо се потресох. Повечето учители са за прихиятрията - посточнно говореха против децата и какво не трябва да се прави, все едно става дума за затворници. А идей за промяна - абсурд.
Аз учих при соца, но е спорно с всичките дивотий преподавани (Военно обучение, речи на Ленин и т.н.) ми тогава, дали и сега не е толкова зле?

"В Дания е законно да се купува и консумира алкохол след 12-годишна възраст и Явор и Томислав понякога виждат съучениците си да пият бира между часовете. На прекалили с алкохола ученици обаче не са попадали. При записване тийнейджърите посочват дали са пушачи. Медицинска сестра обяснява минусите от тютюнопушенето, но училището има и отделено място за пушене."
Много широка кройка.

В Дания оценките не играят голяма роля, важното е какво може и как мисли ученикът или стидентът.

Без да ни трябват подобни свободни изпълнения, в нашето образование екипната работа по проекти и дискусионната форма на образование биха свършили чудеса.