Празненството на панелките
Как динозаврите на соца - панелните комплекси, могат да бъдат източник на вдъхновение за промяна в градския живот
"Добре сме. По мъничко живеем, за да има за всеки ден", усмихва се възрастен господин със сламена шапка, застанал на входа на блока, и поздравява Меган и Краси. "Хайде, момичета, хубав ден", продължава по пътя си. Философията му за живота приляга на тромавия летен следобед, в който е трудно да намериш друг човек из улиците на пловдивския квартал "Тракия".
Меган Луенебърг е тук, за да разкаже за архитектурата и живота между панелните блокове. Спряла се е при Краси, която пък трябва да покаже как с изобретателност може да направиш живота на такова място по-хубав. От 1993 г. тя върти собствен малък фризьорски салон до входа на блок №9. Превърнала е помещението, замислено преди повече от 40 години като шахта за отпадъци, в успешен бизнес. При нея "не може да влезеш, без да чакаш на опашка", разказва американската й приятелка.
Меган е от Минесота и е завършила архитектура в САЩ, но от повече от година е щастлива жителка на блок №9 в комплекс "Тракия". Обикаля, изследва и снима този квартал, който побира между квадратните си панели повече от цялото население на Габрово, или колкото, ако съберем всички жители на Ботевград, Троян и Айтос на едно място.
По подразбиране такова място не би трябвало да е привлекателно. Още повече за някой чужденец, който не пази спомени от ожулени колене по катерушките или летни експедиции за захарен памук, а пристига, след като години наред кварталът се е развивал по собствени правила. Подобните "Люлин", "Дружба" или "Меден рудник" от години вървят по-често с етикета "гето", отколкото с награди за високо качество на живот.
За това, разбира се, има много причини - от зачеването им като квартали-спални през социализма, през неглижирането им през 90-те до превръщането им в арена на настървено строителство в последните 15 години. Навсякъде из Европа панелните квартали носят напрежение, защото са наследство, което няма ясно приложение в бъдещето. Не знаем как да мислим за тях - дали с неприязън към идеята за еднаквост, с носталгия по безгрижните дни на подреден живот, с желание за пълна промяна и бягство или с нещо друго.
Днес всеки от тези квартали е смес между бедност и богатство, излющено и луксозно, отдалечено и добре уредено. Такова място е трудно за управление и планиране. За това не е учудващо, че никой български град няма адекватна стратегия в какво трябва да се превърнат тези райони. Ако изключим два опита - "амнистията" на остъклените балкони на министър Лиляна Павлова отпреди няколко години и държавната програма за саниране.
"Тракия" под лупа
"Тракия" през погледа на Меган и на хората, които работят за идващата след два месеца One Architecture Week, обаче е различно място. "Стереотипите са за сиви и монотонни места, а за 25 години реалността вече е друга - има промяна. Това не е анонимна, а активна, дори атрактивна среда", намесва се арх. Любомир Георгиев, който е директор на архитектурния фестивал. Като доказателство от началото на годината в "Тракия" се случва най-задълбоченото проучване на подобен квартал в България. То продължава и в момента и изследва всеки дребен детайл за живота тук - какво мислят хората, къде са разположени всяко кошче, лампа и автобусна спирка, как работят малките местни бизнеси, кой строи междусъседските пейки, градинки и барбекюта. Първите резултати показват другото лице на панелния квартал. "Между 70% и 80% от жителите на "Тракия" казват, че са щастливи от градската си среда и не биха заменили жилището си с такова на друго място. Харесват простора, гледките, зеленината", казва арх. Нина Толева, която координира проучването. След два месеца пълните резултати трябва да влязат в специална книга и уебсайт. Дотогава организаторите на фестивала дават своята интерпретация защо животът в източния пловдивски квартал прави жителите му щастливи.
В очите на Меган например "Тракия" не носи проблеми, а по-скоро любопитни решения. В блога си тя показва малките детайли - прострените терлици на нечий балкон, самоделната сергия от щайга, на която се продава домашна сливова ракия, ремонтите на домашните майстори с въображение. "Аз съм живяла в тази блока и тука хората се събират всяка сутрин на кафе машинката", посочва тя към празна кутия с размерите на автомат за кафе. "Сигурно сега е на ремонт, но ще се върне, без него не може", разказва Меган, която леко се препъва в сложните родове на българския език. За Меган най-хубавото тук е, че хората са общителни и винаги са готови да те поканят на "ракия и почерпка".
Животът на квартала не се изчерпва с това."Тук има 300 блока, всеки от тях има по пет входа. Ако в две трети от тях има фризьорски салони като този на Краси - ето тук в съседния вход имаше магазинче за дограма, това са 750 малки бизнеса", разказва и арх. Толева. Изоставените шахти за боклук са дефект, за който хората са се погрижили сами. А и в "Тракия" бизнесът кипи - в квартала са регистрирани над 3500 фирми. Смисълът на проучването на One Architecture Week е да забележи и покаже всички начини, по които хората са решили един или друг проблем и са обживяли празните, нерегламентирани или изоставени от общината пространства. "Идеята е да намерим начин остъкляването и магазинчетата да станат част от градското планиране", казва арх. Любомир Георгиев.
Защо жителите си харесват "Тракия"
Ако наречем "Тракия" успешен панелен квартал - все пак жителите му си го харесват, то не е без причина. Замислен през 70-те години, още тогава всичко тук е експеримент - позволени са чупки, криви, различни височини, Г-образни, С-образни, П-образни и всякакви други форми на блоковете. "Това прави пространствата нееднотипни и много интимни", обяснява Меган. "Кварталът е измислен като едно цяло - всеки дребен детайл е проектиран, така че да живее, диша и работи много добре с останалите", казва тя. С годините се натрупват остъклените балкони, пристройките, различните дограми, климатици, козирки, шахти, външни, вътрешни и вити стълби, розовото, жълтото, сивото, олющеното - всичко, което американската архитектка колекционира в блога си "Всеки ден Тракия".
Тук обаче никога не се случва едно най-важно нещо, което е характерно за толкова много други квартали от този тип. В "Тракия" почти не се строи. Всъщност оригиналният устройствен план никога не е изпълнен докрай. Много от местата, които са били планирани за блокове или обществени сгради, са останали празни, а земята в квартала в огромната си част е на общината.
Днес много от хората в изследването ще кажат, че кварталът им е измислен добре. Ако се разходиш из "Тракия", може да се препънеш в някоя надигнала се плочка или в нагънатия асфалт пред някой блок, но няма да ти се наложи да се провираш между безкрайни редици автомобили по тротоарите. В някакъв смисъл "Тракия" е доказателство, че пространствата около панелните блокове могат да работят добре... докато не се появят новите блокове, офис сградите, моловете или огромните спортни зали. "Старите планове може и да не са били достатъчно добри, защото не са били достатъчно гъвкави и не са се съобразявали с всички нужди на хората, но поне са измислени така, че всичко да пасва", смята Меган Луенебърг. Най-големият проблем за нея сега е новото строителство. "Някога всичко е проектирано да работи като система, а сега всички нови проекти се мислят краткосрочно", обяснява тя, преди да каже, че не вярва съвсем на обещанията на общината в район "Тракия", че няма да продава земята в квартала.
След два месеца архитектурният фестивал ще се нанесе за една седмица в "Тракия", за да разкаже за всичко научено в изследването, а Меган ще подреди интерактивна изложба за живота в района. В началото на квартала, на пресечната точка между бул. "Освобождение" и бул. "Съединение", между блокове №1, №2 и №3, трябва да се появи и нещо, което организаторите наричат "намеса" за жителите от околните пространства. Цяло лято от фестивала ще събират техните нужди и идеи за подобрения с градинките и площадките наоколо, а в края на септември ще доведат проектанти от Австрия, Франция и Полша, които да ги реализират. Но вероятно най-ценният артефакт в тези планове може да ви се стори странен. В началото на есента трябва да се появи карта, която да показва как би изглеждала "Тракия", ако всяко парче земя, на което строителството е разрешено, бъде запълнено.
Дали проучването на квартала ще доведе до истинска промяна за жителите на "Тракия" не може да се каже. Но то трябва да покаже две неща - на общината, че хората променят кварталите си всеки ден и единственият смислен начин чиновниците да управляват такива сложни пространства е, като се вслушват в тях, а на жителите на квартала, че трябва да изискват решения. "Двайсет апартамента в един блок не са общност. Те имат нужда от енергия, гориво и пространство", казват румънските куратори на архитектурния фестивал от "СтудиоБазар". Въпросът е как това да се случва повече, по по-нормален начин и по-устойчиво, вместо просто няколко блока да бъдат санирани безплатно, а за останалите да няма решение.