Празненството на панелките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Празненството на панелките

Празненството на панелките

Как динозаврите на соца - панелните комплекси, могат да бъдат източник на вдъхновение за промяна в градския живот

Мария Манолова
19782 прочитания

© Надежда Чипева


Панелните квартали все още са въпрос без отговор. Те са смесица от бедност и богатство, излющено и луксозно, отдалечено и добре уредено. Такива места са много трудни за управление, а и никоя българска община няма ясен план как трябва да се развиват в бъдеще. Пловдивският квартал "Тракия" е изключение - първо, защотое пощаден от масови реституции и ново строителство и, второ, защото жителите му наистина го харесват. За това One Architecture Week иска да изследва всеки дребен детайл от живота в квартала в търсене на успешни модели за развитието на панелните квартали в бъдеще.

"Добре сме. По мъничко живеем, за да има за всеки ден", усмихва се възрастен господин със сламена шапка, застанал на входа на блока, и поздравява Меган и Краси. "Хайде, момичета, хубав ден", продължава по пътя си. Философията му за живота приляга на тромавия летен следобед, в който е трудно да намериш друг човек из улиците на пловдивския квартал "Тракия".

Меган Луенебърг е тук, за да разкаже за архитектурата и живота между панелните блокове. Спряла се е при Краси, която пък трябва да покаже как с изобретателност може да направиш живота на такова място по-хубав. От 1993 г. тя върти собствен малък фризьорски салон до входа на блок №9. Превърнала е помещението, замислено преди повече от 40 години като шахта за отпадъци, в успешен бизнес. При нея "не може да влезеш, без да чакаш на опашка", разказва американската й приятелка.

Меган е от Минесота и е завършила архитектура в САЩ, но от повече от година е щастлива жителка на блок №9 в комплекс "Тракия". Обикаля, изследва и снима този квартал, който побира между квадратните си панели повече от цялото население на Габрово, или колкото, ако съберем всички жители на Ботевград, Троян и Айтос на едно място.

По подразбиране такова място не би трябвало да е привлекателно. Още повече за някой чужденец, който не пази спомени от ожулени колене по катерушките или летни експедиции за захарен памук, а пристига, след като години наред кварталът се е развивал по собствени правила. Подобните "Люлин", "Дружба" или "Меден рудник" от години вървят по-често с етикета "гето", отколкото с награди за високо качество на живот.

За това, разбира се, има много причини - от зачеването им като квартали-спални през социализма, през неглижирането им през 90-те до превръщането им в арена на настървено строителство в последните 15 години. Навсякъде из Европа панелните квартали носят напрежение, защото са наследство, което няма ясно приложение в бъдещето. Не знаем как да мислим за тях - дали с неприязън към идеята за еднаквост, с носталгия по безгрижните дни на подреден живот, с желание за пълна промяна и бягство или с нещо друго.

Днес всеки от тези квартали е смес между бедност и богатство, излющено и луксозно, отдалечено и добре уредено. Такова място е трудно за управление и планиране. За това не е учудващо, че никой български град няма адекватна стратегия в какво трябва да се превърнат тези райони. Ако изключим два опита - "амнистията" на остъклените балкони на министър Лиляна Павлова отпреди няколко години и държавната програма за саниране.

"Тракия" под лупа

"Тракия" през погледа на Меган и на хората, които работят за идващата след два месеца One Architecture Week, обаче е различно място. "Стереотипите са за сиви и монотонни места, а за 25 години реалността вече е друга - има промяна. Това не е анонимна, а активна, дори атрактивна среда", намесва се арх. Любомир Георгиев, който е директор на архитектурния фестивал. Като доказателство от началото на годината в "Тракия" се случва най-задълбоченото проучване на подобен квартал в България. То продължава и в момента и изследва всеки дребен детайл за живота тук - какво мислят хората, къде са разположени всяко кошче, лампа и автобусна спирка, как работят малките местни бизнеси, кой строи междусъседските пейки, градинки и барбекюта. Първите резултати показват другото лице на панелния квартал. "Между 70% и 80% от жителите на "Тракия" казват, че са щастливи от градската си среда и не биха заменили жилището си с такова на друго място. Харесват простора, гледките, зеленината", казва арх. Нина Толева, която координира проучването. След два месеца пълните резултати трябва да влязат в специална книга и уебсайт. Дотогава организаторите на фестивала дават своята интерпретация защо животът в източния пловдивски квартал прави жителите му щастливи.

В очите на Меган например "Тракия" не носи проблеми, а по-скоро любопитни решения. В блога си тя показва малките детайли - прострените терлици на нечий балкон, самоделната сергия от щайга, на която се продава домашна сливова ракия, ремонтите на домашните майстори с въображение. "Аз съм живяла в тази блока и тука хората се събират всяка сутрин на кафе машинката", посочва тя към празна кутия с размерите на автомат за кафе. "Сигурно сега е на ремонт, но ще се върне, без него не може", разказва Меган, която леко се препъва в сложните родове на българския език. За Меган най-хубавото тук е, че хората са общителни и винаги са готови да те поканят на "ракия и почерпка".

Животът на квартала не се изчерпва с това."Тук има 300 блока, всеки от тях има по пет входа. Ако в две трети от тях има фризьорски салони като този на Краси - ето тук в съседния вход имаше магазинче за дограма, това са 750 малки бизнеса", разказва и арх. Толева. Изоставените шахти за боклук са дефект, за който хората са се погрижили сами. А и в "Тракия" бизнесът кипи - в квартала са регистрирани над 3500 фирми. Смисълът на проучването на One Architecture Week е да забележи и покаже всички начини, по които хората са решили един или друг проблем и са обживяли празните, нерегламентирани или изоставени от общината пространства. "Идеята е да намерим начин остъкляването и магазинчетата да станат част от градското планиране", казва арх. Любомир Георгиев.

Защо жителите си харесват "Тракия"

Ако наречем "Тракия" успешен панелен квартал - все пак жителите му си го харесват, то не е без причина. Замислен през 70-те години, още тогава всичко тук е експеримент - позволени са чупки, криви, различни височини, Г-образни, С-образни, П-образни и всякакви други форми на блоковете. "Това прави пространствата нееднотипни и много интимни", обяснява Меган. "Кварталът е измислен като едно цяло - всеки дребен детайл е проектиран, така че да живее, диша и работи много добре с останалите", казва тя. С годините се натрупват остъклените балкони, пристройките, различните дограми, климатици, козирки, шахти, външни, вътрешни и вити стълби, розовото, жълтото, сивото, олющеното - всичко, което американската архитектка колекционира в блога си "Всеки ден Тракия".

Тук обаче никога не се случва едно най-важно нещо, което е характерно за толкова много други квартали от този тип. В "Тракия" почти не се строи. Всъщност оригиналният устройствен план никога не е изпълнен докрай. Много от местата, които са били планирани за блокове или обществени сгради, са останали празни, а земята в квартала в огромната си част е на общината.

Днес много от хората в изследването ще кажат, че кварталът им е измислен добре. Ако се разходиш из "Тракия", може да се препънеш в някоя надигнала се плочка или в нагънатия асфалт пред някой блок, но няма да ти се наложи да се провираш между безкрайни редици автомобили по тротоарите. В някакъв смисъл "Тракия" е доказателство, че пространствата около панелните блокове могат да работят добре... докато не се появят новите блокове, офис сградите, моловете или огромните спортни зали. "Старите планове може и да не са били достатъчно добри, защото не са били достатъчно гъвкави и не са се съобразявали с всички нужди на хората, но поне са измислени така, че всичко да пасва", смята Меган Луенебърг. Най-големият проблем за нея сега е новото строителство. "Някога всичко е проектирано да работи като система, а сега всички нови проекти се мислят краткосрочно", обяснява тя, преди да каже, че не вярва съвсем на обещанията на общината в район "Тракия", че няма да продава земята в квартала.

След два месеца архитектурният фестивал ще се нанесе за една седмица в "Тракия", за да разкаже за всичко научено в изследването, а Меган ще подреди интерактивна изложба за живота в района. В началото на квартала, на пресечната точка между бул. "Освобождение" и бул. "Съединение", между блокове №1, №2 и №3, трябва да се появи и нещо, което организаторите наричат "намеса" за жителите от околните пространства. Цяло лято от фестивала ще събират техните нужди и идеи за подобрения с градинките и площадките наоколо, а в края на септември ще доведат проектанти от Австрия, Франция и Полша, които да ги реализират. Но вероятно най-ценният артефакт в тези планове може да ви се стори странен. В началото на есента трябва да се появи карта, която да показва как би изглеждала "Тракия", ако всяко парче земя, на което строителството е разрешено, бъде запълнено.

Дали проучването на квартала ще доведе до истинска промяна за жителите на "Тракия" не може да се каже. Но то трябва да покаже две неща - на общината, че хората променят кварталите си всеки ден и единственият смислен начин чиновниците да управляват такива сложни пространства е, като се вслушват в тях, а на жителите на квартала, че трябва да изискват решения. "Двайсет апартамента в един блок не са общност. Те имат нужда от енергия, гориво и пространство", казват румънските куратори на архитектурния фестивал от "СтудиоБазар". Въпросът е как това да се случва повече, по по-нормален начин и по-устойчиво, вместо просто няколко блока да бъдат санирани безплатно, а за останалите да няма решение.

Панелните квартали все още са въпрос без отговор. Те са смесица от бедност и богатство, излющено и луксозно, отдалечено и добре уредено. Такива места са много трудни за управление, а и никоя българска община няма ясен план как трябва да се развиват в бъдеще. Пловдивският квартал "Тракия" е изключение - първо, защотое пощаден от масови реституции и ново строителство и, второ, защото жителите му наистина го харесват. За това One Architecture Week иска да изследва всеки дребен детайл от живота в квартала в търсене на успешни модели за развитието на панелните квартали в бъдеще.

"Добре сме. По мъничко живеем, за да има за всеки ден", усмихва се възрастен господин със сламена шапка, застанал на входа на блока, и поздравява Меган и Краси. "Хайде, момичета, хубав ден", продължава по пътя си. Философията му за живота приляга на тромавия летен следобед, в който е трудно да намериш друг човек из улиците на пловдивския квартал "Тракия".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    gogo1212 avatar :-P
    gogo1212

    Страшни лумпени са американците. Всеки път трябва да преоткриват колелото.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Днес всеки от тези квартали е смес между бедност и богатство, излющено и луксозно, отдалечено и добре уредено. "

    Това важи много повече за градските центрове с типичните реституирани апартаменти, от колкото за панелните квартали. А и Тракия и Дружба нямат никакво място до Меден Рудник. И двата квартала имат добри възможности за бизнес реализация наблизо. Добре че не сте включили и Младост в сметката, че щеше да е смешно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.