С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 22 юли 2016, 16:34, 28957 прочитания

"Ако съседите страдат, и ние страдаме"

Как Ердоган печели симпатии в Родопите, или как турбуленциите в Турция се усещат от българските мюсюлмани

Зорница Стоилова | Корница-Брезница-Сатовча-София
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Контрапревратът на Ердоган

Все по-опасният съсед

Какво следва от това, че Ердоган превзема напълно Турция и я повежда все по-далече от демокрацията, ЕС и НАТО

Коя е "паралелната държава" в Турция

Бившият съратник на Ердоган, духовникът Фетхуллах Гюлен, има влияние в много сфери

Защо съдиите

Масовата чистка на магистрати в Турция е последният етап от завземането на властта

Когато европейският Китай се заклати

Турция е най-голямата икономика в региона и проблемите й неминуемо ще ударят по България

Рисковете за България след контрапреврата на Ердоган

Напрежението от Турция може да се пренесе през бежанска вълна, радикализация на част от българските мюсюлмани и нуждата да се взима страна при различни дипломатически усложнения

В размирната нощ между петък и събота към един и половина от минарето на едно село в Западна Турция се разнася призив за молитва. "Аз с брата приказвам и той вика тоз ходжа дали се е побъркал", спомня си Атидже, която преживява опита за военен преврат в Турция от другата страна на телефонната слушалка на близо 800 километра на запад в пиринското село Корница. След първоначалния шок жителите на селото, сред които и много български изселници, пътуват около 15 километра в три през нощта до близкия голям град Маниса, за да се включат в протестите в подкрепа на президента на страната Таийп Ердоган. "Изплашили се, опасно, може да си останеш там да те утрепат, ама...", продължава разказа си Атидже.

В Корница по оценка на местните жители има около хиляда души, които са емигрирали в различни периоди и сега се намират в Турция. На практика всяко семейство в селото се чувства засегнато от политическите турбуленции в съседната страна - вълнуват се, страхуват се и се готвят да посрещнат обратно близките си, в случай че събитията там направят опасен завой към гражданска война.


Извън дълбоката емоционална връзка с Турция българските мюсюлмани в региона са категорични в осъждането на опита за преврат срещу правителството на съседната страна. Повечето хора, с които се срещнахме и разговаряхме в региона на Западните Родопи и Пирин, симпатизират на президента Ердоган предимно защото сравняват икономическото благополучие на близките си там със собствените си черни от катран ръце, които често остават празни заради злоупотребите в сектора на тютюнопроизводството. В разговорите с хората неизбежно изплува повтарящият се и плашещ извод от изследванията на обществените нагласи на "Отворено общество" - почти половината български граждани са склонни да им бъдат ограничени демократичните права и свободи в името на това да има ред и сигурност и икономическа стабилност. Възможен ключ не само към популярността на авторитарния подход на Ердоган, но и към трудността на това да бъде счупен монополът на ДПС в тези региони.

Разбира се, солидарността с правителството на Турция върви и по линия на подкрепата, която получава мюсюлманското изповедание в България от Дианета (председателството по религиозните въпроси на Турция със статут на министерство - бел. авт.). Тя изцяло наваксва дефицита на грижа към мюсюлманите от страна на българските власти, като поема издръжката на трите духовни училища и Висшия ислямски институт в България.

Демокрацията победи



Главното мюфтийство реагира бързо с остра декларация, осъждаща "бруталното незаконно, антидемократично и антихуманно посегателство срещу демокрацията и върховенството на правото". А пред "Капитал" главният секретар на изповеданието Джелял Фаик добави, че "турският народ е дал хубав урок на целия свят как народът може да бъде консолидиран и да противостои на армията". "Ние сме с много ясна позиция - ние сме за избраното демократично правителство, за демократично избрания президент в Турция. Винаги сме с турския народ. Те казаха на целия свят, че не искат превратаджии, не искат хунта, а искат демократично избрания президент и правителство да ги управляват", заяви Фаик в разговор по телефона от Анкара, където се намира на планирано от преди година работно посещение.
Според областния лидер на ДОСТ Мехмед Хаджи по-голямата част от общността приема опита за преврат като посегателство срещу демокрацията

Фотограф: Цветелина Белутова

Подобна оценка за победа на демокрацията след провала на преврата споделят и лидерите на мюсюлманските общности в Пирин и Западните Родопи - и политически, и религиозни. Както младият имам на село Сатовча Ахмед Абдуррахман смята, че ако други искат властта, трябва да се явят на избори и да я спечелят, така и председателят на мюсюлманското настоятелство в село Брезница и областен лидер на ДОСТ Мехмед Хаджи казва, че е дошъл краят на възможността военните да установяват контрол върху властта по недемократичен начин. Според него коментарите, че превратът е театър за установяването на едноличната власт на Ердоган, категорично не се споделят от общността - нито от хората в Родопите, нито сред техните близки в Турция. "Не е тайна, че голяма част от преселниците от България и конкретно от нашия край не симпатизират на управляващата партия, но по кореспонденцията с голяма част от тях по време и след събитията те категорично не приемат този подход за завземане на властта. От първите часове до ден днешен са на т.нар. дежурства за демокрация. Това показва, че по-голямата част от общността приемат [преврата] като посегателство срещу демокрацията, а не срещу т.нар. диктатура", обобщава Хаджи.

Защо Ердоган печели симпатии

"Тук повече харесват Ердоган, отколкото военните. С военните по не можеш да се разбереш, а с него - дори и диктатор, по можеш. Така си мислят хората", обобщава настроенията в района 52-годишният Мехмед Боюкли от село Брезница, който е сред хората с ярка гражданска позиция наоколо и е борец за съхраняване на културно-историческото наследство на помаците. Според него положителното отношение към Ердоган се е формирало основно заради впечатлението за икономическо благосъстояние, което оставят у местните близките им, които живеят в Турция. Най-честият пример, който чуваме по площадите в Брезница, в Корница, в Лъжница, е размерът на пенсиите в съседната страна - 600 - 700 български лева на месец. В този регион, където жените най-често работят в шивашки цехове на минимална работна заплата или се трудят в тютюнопроизводството, а мъжете са или на гурбет в Германия и Англия, или безработни, този аргумент за популярността на турския президент е непоклатим. "Аз никога няма да взимам пенсия сигурно", казва Мехмед Боюкли, въпреки че има дълъг стаж като строител. А Вайда и Атидже, които всяка вечер се събират пред малкия смесен магазин до училището в Корница, за да обсъждат болките и радостите от всекидневието си, могат да разказват с часове за мизерията на самотните възрастни хора в селото. Сред по-възрастните мъже на площада може да се чуят и по-екзотични мнения за турския президент - например, че неговият авторитарен подход би бил полезен и за страна като България, където нещата са изпуснати от контрол. "Преди имаше кифли и за нас, и за кучетата, сега няма нито за едните, нито за другите", казва синеок мъж, който брои травмите си от българската здравна система и сочи към изпосталялите кучета, които бродят по полупразния център на селото.

Местните хора не отчитат засилването на ролята на религията в Турция по време на управлението на Ердоган като една от причините да му симпатизират въпреки активната финансова и методическа подкрепа на турското правителство за българското мюсюлманско изповедание, която се усеща силно и в този регион. Само преди месец например кметът на истанбулската община Султангази беше домакин на ифтар в село Брезница, на който присъства и турският посланик Сюлейман Гьокче. "Не мисля, че Ердоган може да ни влияе през религията, казва Мехмед Боюкли от същото село, тъй като в България има свобода на религията. Може би това е страх у средностатистическия българин, но не виждам някой от нас да отправя такива послания", категоричен е той.

Факт е обаче, че докато в България през последните месеци в публичното пространство и в парламента непрекъснато се обсъждат законопроекти, които по един или друг начин се опитват да ограничат религиозните свободи на мюсюлманите (през забрани на бурките, ограничения на забрадките в училищата, въвеждането на понятие "радикален ислям" в Наказателния кодекс и т.н.), а неправителствени организации отчитат ръст на омразното говорене към изповядващите исляма, Турция инвестира последователно в добрите си взаимоотношения с българските мюсюлмани. Като добавим и това, че всеки дом в региона пази лична, неизлекувана травма от възродителния процес, безотговорното и пренебрежително отношение на властта към тях се трупа в списъка им с разочарования от България и задълбочава социалната пропаст в обществото.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2033 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2744 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Терорът на медиите

Как пресиленото отразяване на трагични събития прави хората тревожни и играе в полето на извършителите на престъпления

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10