С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 авг 2016, 15:54, 33903 прочитания

Из дневника на един директор

Две училищни ръководителки за това как се изгражда ефективен екип с мисъл за учениците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:

- Това лято Министерството на образованието и науката обяви конкурси за директори на 153 училища.
- Един важен въпрос остана на заден план - как един учител може да се подготви за поста директор и има ли условия за това в България.
- Ключово е директорите да сплотяват екипите си така, че учителите да черпят опит един от друг и да имат обща визия за образованието на учениците.

"Госпожата не почива. Работи и от вкъщи", бърза да се намеси счетоводителката на основното училище "Св. св. Кирил и Методий" в град Ветрен. "Госпожата" е директорката Лена Парова, която сме попитали колко дълъг е обикновено работният й ден. "Идвам най-често в 7:15 с автобуса и в 18:30 се прибирам", отговаря с точност тя. Но също признава, че задачите й нерядко се простират извън това време.

Лена Парова става "директор по необходимост", както самата тя казва, през януари 2001 г. Броят на децата в училището, в което тогава работи, рязко спада, а с това и необходимостта от учители на щат. Така, за да запази работното си място, Лена си казва "защо пък да не пробвам", макар никога да не се е виждала в ролята на директор - позиция, която определя като длъжност, а не професия. Започва по трудния начин - сама, без подкрепа, затрупана със закони, правилници, наредби и без да знае как да напише една заповед. Днес, 15 години по-късно и вече начело на друго училище, тя спокойно изрежда уменията, които се е убедила, че са необходими за този пост. Те отиват далеч отвъд (да, също важното) цитиране на алинеи от училищния закон или от Кодекса на труда. Започват с това човек да може да комуникира и да намери общ език с всички. Да е близо до хората, да му имат доверие, но и той на тях. Да е истински лидер.


Такъв е и Емилия Иванова, директорката на 90 СОУ "Ген. Хосе де Сан Мартин" в столичния район "Люлин". Тя е на поста от февруари 2005 г., след като две години изпълнява временно длъжността. За нея това е естествено продължение на работата й в училището, на което гледа като "място, в което всеки се чувства добре и има възможност да прояви дарбите и способностите си". Емилия вярва, че директорската позиция е шанс да случи творческите си "свободолюбиви" идеи и се радва на свободата училищният екип да избира сам методите на обучение, а с новия закон - и учебните програми и планове.

Лена Парова и Емилия Иванова ръководят две на пръв поглед различни училища. Едното - в малко населено място, където част от хората живеят в изключително трудни условия, с под 200 ученици и 18 учители, много от които всеки ден пътуват дълго, за да стигнат до класната стая. Другото - в един от големите софийски райони, с над 500 ученици и 46 учители, но под натиска на конкуренцията на така наречените елитни училища. Между двете директорки обаче, които през последните години извеждат училищата си много напред, намираме и ясни прилики. В отношението към екипите им, за които те са колега, а не шеф, към учениците, у които знаят, че освен знания трябва да изградят и умения, към родителите и общността, които са партньори, а не врагове.

Как се става директор



Това лято Министерството на образованието и науката (МОН) обяви конкурси за директори на 153 държавни и общински училища в страната заради пенсиониране на досегашните. Процедурата започна със списък от 36 закона, правилници, наредби и инструкции, по които кандидатите трябваше да се подготвят за писмен тест. Издържалите го отидоха на интервю за оценка на управленската, професионалната и комуникативната компетентност, чиито критерии, поне на хартия, звучаха добре. Конкурсът обаче не мина без обичайните подозрения за партийни назначения в някои училища, а МОН побърза да сложи новото (и не особено смислено) изискване за минимум пет години учителски трудов стаж. Междувременно един важен въпрос остана на заден план - как един учител може да се подготви за поста директор и има ли условия за това в България.

"Не сме подготвени за тази роля, преди да се явим на конкурса", смята Лена Парова. Тя дава пример с други държави, в които, за да станеш директор, трябва не само да познаваш нормативните документи, но да имаш и преминало обучение по лидерска програма. Тук обученията идват чак след като директорът вече е назначен. "Трябва преди това да ти е ясно дали ще можеш да развиеш необходимите лидерски качества, да си отговориш на въпроса ставам ли за директор", допълва Парова. Тя взима много от опита на свои колеги и смята, че новоназначените директори имат нужда от ментори и хора, на които да могат да се обадят за съвет.
"Училището е място, в което всеки се чувства добре и има възможност да прояви способностите си", казва Емилия Иванова, директор на 90 СОУ "Ген. Хосе де Сан Мартин".

Фотограф: Личен архив

Емилия Иванова е преминала през един куп обучения - от работа с делегирани бюджети и ефективно училищно лидерство, през менторски програми за адаптиране и подпомагане на новоназначени учители, та чак до валдорфска педагогика. Тя е убедена, че на директорската длъжност важи с пълна силна максимата за учене през целия живот. "Колкото и консервативна да е образователната система, ако не внасяме нови елементи и методи, няма да бъдем достатъчно ефективни, нито ще бъдем полезни и интересни за децата", смята Иванова. За нея най-ценните са били курсове, свързани с емоционална интелигентност, защото директорите - а и учителите, работят непрекъснато с много хора. Когато например има случай с ученик, който трудно се приспособява към учебната среда, училищният екип трябва да работи на два фронта - със семейството, с което заедно трябва да създадат у детето правила за поведение в група и да намерят подходящата за него образователна форма, но и с родителите на съучениците му, които често недоволстват заради нарушената работа в класната стая. "Макар всеки случай да е индивидуален, винаги има и общ алгоритъм - правим интерактивна родителска среща с разменени роли, за да може всеки да се почувства в обувките на другия", разказва директорката. Екипът и родителите обсъждат в детайли проблема и си поставят конкретни задачи.

Когато една вечер преди няколко години Лена Парова вдига телефона си и чува плачещо дете, което казва, че братовчед му - неин ученик, е вързан за дърво на двора от малтретиращия го баща, директорката изтръпва. "Бяхме разработили механизъм за действие за деца в риск, бяхме го коментирали, но не бяхме го прилагали на практика", спомня си тя. Но тогава разбира какво е да обединиш усилия с всички отговорни в такива случаи служби. За няколко часа детето е изведено от дома и в момента се чувства добре на друго място.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 7454 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2638 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
София по бански

Как фестивалът за градска култура "София диша" намери формулата на устойчивостта

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

Нова книга: "Математика на живот и смърт" от Кит Йейтс

Истории за ключовата роля на математиката от съдебната зала до медицината и изборите ни в живота

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10