Из дневника на един директор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Из дневника на един директор

За Лена Парова от ОУ "Св. св. Кирил и Методий" във Ветрен директорският пост е длъжност, а не професия.

Из дневника на един директор

Две училищни ръководителки за това как се изгражда ефективен екип с мисъл за учениците

Люба Йорданова
35684 прочитания

За Лена Парова от ОУ "Св. св. Кирил и Методий" във Ветрен директорският пост е длъжност, а не професия.

© Цветелина Белутова


Темата накратко:

- Това лято Министерството на образованието и науката обяви конкурси за директори на 153 училища.

- Един важен въпрос остана на заден план - как един учител може да се подготви за поста директор и има ли условия за това в България.

- Ключово е директорите да сплотяват екипите си така, че учителите да черпят опит един от друг и да имат обща визия за образованието на учениците.

"Госпожата не почива. Работи и от вкъщи", бърза да се намеси счетоводителката на основното училище "Св. св. Кирил и Методий" в град Ветрен. "Госпожата" е директорката Лена Парова, която сме попитали колко дълъг е обикновено работният й ден. "Идвам най-често в 7:15 с автобуса и в 18:30 се прибирам", отговаря с точност тя. Но също признава, че задачите й нерядко се простират извън това време.

Лена Парова става "директор по необходимост", както самата тя казва, през януари 2001 г. Броят на децата в училището, в което тогава работи, рязко спада, а с това и необходимостта от учители на щат. Така, за да запази работното си място, Лена си казва "защо пък да не пробвам", макар никога да не се е виждала в ролята на директор - позиция, която определя като длъжност, а не професия. Започва по трудния начин - сама, без подкрепа, затрупана със закони, правилници, наредби и без да знае как да напише една заповед. Днес, 15 години по-късно и вече начело на друго училище, тя спокойно изрежда уменията, които се е убедила, че са необходими за този пост. Те отиват далеч отвъд (да, също важното) цитиране на алинеи от училищния закон или от Кодекса на труда. Започват с това човек да може да комуникира и да намери общ език с всички. Да е близо до хората, да му имат доверие, но и той на тях. Да е истински лидер.

Такъв е и Емилия Иванова, директорката на 90 СОУ "Ген. Хосе де Сан Мартин" в столичния район "Люлин". Тя е на поста от февруари 2005 г., след като две години изпълнява временно длъжността. За нея това е естествено продължение на работата й в училището, на което гледа като "място, в което всеки се чувства добре и има възможност да прояви дарбите и способностите си". Емилия вярва, че директорската позиция е шанс да случи творческите си "свободолюбиви" идеи и се радва на свободата училищният екип да избира сам методите на обучение, а с новия закон - и учебните програми и планове.

Лена Парова и Емилия Иванова ръководят две на пръв поглед различни училища. Едното - в малко населено място, където част от хората живеят в изключително трудни условия, с под 200 ученици и 18 учители, много от които всеки ден пътуват дълго, за да стигнат до класната стая. Другото - в един от големите софийски райони, с над 500 ученици и 46 учители, но под натиска на конкуренцията на така наречените елитни училища. Между двете директорки обаче, които през последните години извеждат училищата си много напред, намираме и ясни прилики. В отношението към екипите им, за които те са колега, а не шеф, към учениците, у които знаят, че освен знания трябва да изградят и умения, към родителите и общността, които са партньори, а не врагове.

Как се става директор

Това лято Министерството на образованието и науката (МОН) обяви конкурси за директори на 153 държавни и общински училища в страната заради пенсиониране на досегашните. Процедурата започна със списък от 36 закона, правилници, наредби и инструкции, по които кандидатите трябваше да се подготвят за писмен тест. Издържалите го отидоха на интервю за оценка на управленската, професионалната и комуникативната компетентност, чиито критерии, поне на хартия, звучаха добре. Конкурсът обаче не мина без обичайните подозрения за партийни назначения в някои училища, а МОН побърза да сложи новото (и не особено смислено) изискване за минимум пет години учителски трудов стаж. Междувременно един важен въпрос остана на заден план - как един учител може да се подготви за поста директор и има ли условия за това в България.

"Не сме подготвени за тази роля, преди да се явим на конкурса", смята Лена Парова. Тя дава пример с други държави, в които, за да станеш директор, трябва не само да познаваш нормативните документи, но да имаш и преминало обучение по лидерска програма. Тук обученията идват чак след като директорът вече е назначен. "Трябва преди това да ти е ясно дали ще можеш да развиеш необходимите лидерски качества, да си отговориш на въпроса ставам ли за директор", допълва Парова. Тя взима много от опита на свои колеги и смята, че новоназначените директори имат нужда от ментори и хора, на които да могат да се обадят за съвет.

"Училището е място, в което всеки се чувства добре и има възможност да прояви способностите си", казва Емилия Иванова, директор на 90 СОУ "Ген. Хосе де Сан Мартин".
Фотограф: Личен архив

Емилия Иванова е преминала през един куп обучения - от работа с делегирани бюджети и ефективно училищно лидерство, през менторски програми за адаптиране и подпомагане на новоназначени учители, та чак до валдорфска педагогика. Тя е убедена, че на директорската длъжност важи с пълна силна максимата за учене през целия живот. "Колкото и консервативна да е образователната система, ако не внасяме нови елементи и методи, няма да бъдем достатъчно ефективни, нито ще бъдем полезни и интересни за децата", смята Иванова. За нея най-ценните са били курсове, свързани с емоционална интелигентност, защото директорите - а и учителите, работят непрекъснато с много хора. Когато например има случай с ученик, който трудно се приспособява към учебната среда, училищният екип трябва да работи на два фронта - със семейството, с което заедно трябва да създадат у детето правила за поведение в група и да намерят подходящата за него образователна форма, но и с родителите на съучениците му, които често недоволстват заради нарушената работа в класната стая. "Макар всеки случай да е индивидуален, винаги има и общ алгоритъм - правим интерактивна родителска среща с разменени роли, за да може всеки да се почувства в обувките на другия", разказва директорката. Екипът и родителите обсъждат в детайли проблема и си поставят конкретни задачи.

Когато една вечер преди няколко години Лена Парова вдига телефона си и чува плачещо дете, което казва, че братовчед му - неин ученик, е вързан за дърво на двора от малтретиращия го баща, директорката изтръпва. "Бяхме разработили механизъм за действие за деца в риск, бяхме го коментирали, но не бяхме го прилагали на практика", спомня си тя. Но тогава разбира какво е да обединиш усилия с всички отговорни в такива случаи служби. За няколко часа детето е изведено от дома и в момента се чувства добре на друго място.

Истински учителски екип

Лена Парова и Емилия Иванова имат общ подход и по отношение да работата с колегите си - търсят силните страни на всеки член на училищния екип, стараят се да го включат в процеса на работа и залагат на сътрудничеството вместо на конкуренцията. И двете делегират смело част от административната работа, която изяжда огромна част от времето им. Търсят новото както в България, така и извън нея, работят с неправителствени организации, включват родителите, дори кметовете.

Екипът на основното училище във Ветрен от няколко години развива своята професионална учебна общност - работят заедно, обменят опит и анализират резултати под шапката на ясна визия накъде искат да вървят. "За да се изградят сътрудничество и доверие, хората не трябва да се страхуват да обсъждат с мен и с останалите колеги своите успехи и неуспехи", казва Лена Парова. В ОУ "Кирил и Методий" лидерски екип от петима души работи с конкретни учители, с които заедно планират съвместни дейности и уроци. Докато един учител провежда урока, негов колега също присъства и попълва карта за наблюдение. След това двамата заедно анализират как е протекъл учебният час, какво е било добре, къде не са се получили нещата и коя е причината, както и какво може да се подобри. Накрая определят конкретни цели за следващия урок. Това помага както на младите учители с малко практически опит, така и на по-възрастните, които трябва да се адаптират към промените в образованието. Директорката попада на този инструмент по време на лидерски обучения и се убедила, че е работещ, развива училищната култура и води училището напред. В началото започват на доброволен принцип, но впоследствие се включва целият екип. "За мен подкрепата е преди контрола", казва Лена Парова и допълва, че когато наблюдава урок, не е в ролята на ръководител, а на колега учител. Резултатът от доброто планиране на уроците и подкрепата между членовете на екипа се вижда у децата, които усещат разликата и стават по-ангажирани по време на часовете. Училището има и родителски клуб, с който училищният екип се събира всеки последен четвъртък на месеца и обсъжда следващия месец, съвместни дейнoсти и решения на проблеми.

"Разчитам на проактивността на всеки учител и на собствената му добра практика", казва и Емилия Иванова. В 90 СОУ има система за споделяне, която екипът нарича работилница за уроци и която се събира всеки петък. И там учителите правят съвместно наблюдение в часовете и планират заедно. Дори са решили са дигитализират целия си ресурс, за да може всеки да има достъп до него. Когато попаднат на добра идея пък, се опитват да я приложат веднага. Макар понякога да "има малко повече препятствия" пред осъществяването й, както казва Иванова. Тя е била три години директор на българското училище в Словакия и се е убедила, че там идеите се постигат с по-голяма лекота - много бързо се възприемат, оценяват и в крайна сметка реализират.

И двете директорки споделят, че най-ценно е времето им в класната стая, когато преподават. Изискването е да имат най-малко 72 учебни часа на година. "Водя това, което остане, след като направя нормативите на колегите", смее се Лена Парова, която е била "учител по всичко" - химия, физика, музика, информационни технологии. Колежката й Емилия Иванова преподава математика и съжалява, че покрай ръководните задачи истинската работа в класната стая остава в периферията.

Да вдигнеш училище след земетресение

Резултатите от тях обаче се виждат ясно. Когато по време на земетресението край Перник през 2012 г. пада една цяла фасадна стена от сградата на 90 СОУ, на училището му се налага да се премести в друга и това води до отлив на ученици. "Изгубихме около 100 ученици по това време", спомня си Емилия Иванова. Екипът подготвя планове за работа с родители и за добро преподаване. Отделя специално време за създаване на визия и ценностна система на училището - да е място с лидерски екип, което възпитава и образова знаещи, можещи и уверени ученици, с подкрепата на иновативни учители и на общността. Така интересът постепенно се връща и тенденцията вече е за увеличаване на броя на учениците.

Основното училище във Ветрен пък се гордее с липсата на отпадащи от училище ученици и се стреми да възпитава самочувствие. "Нашата дългосрочна цел е да работим не само за усвояване на знания от учениците, а по-скоро да придобият и умения, които да ги подготвят да бъдат активни граждани - да могат да се защитават, да изразяват мнение, да говорят пред публика, да могат да си сътрудничат, да не се притесняват, ако са деца със специални потребности, от малко населено място, от ромски произход или от социално слабо семейство", казва Лена Парова. На 15 септември училището за пръв път от десет години насам ще посрещне втора паралелка първокласници. Благодарение на решението да заменят отоплението на нафта с пелети годишните разходи на ОУ "Св. св. Кирил и Методий" намаляват с около 25 хиляди лева и така екипът първо подменя мебелите, а след това започва да мисли в посока нови технологии. В момента с подкрепата на фондация "Америка за България" в училището се изгражда модерен център по природни науки, а екипът няма търпение да свърши с ремонта и да започне истинската работа по съдържанието. "Чакаме само разрешение от общината да съборим една стена", нетърпелива е Лена Парова. Но знае, че "нищо не е сложно - само трябва да го измислиш".

Темата накратко:

- Това лято Министерството на образованието и науката обяви конкурси за директори на 153 училища.

- Един важен въпрос остана на заден план - как един учител може да се подготви за поста директор и има ли условия за това в България.

- Ключово е директорите да сплотяват екипите си така, че учителите да черпят опит един от друг и да имат обща визия за образованието на учениците.

"Госпожата не почива. Работи и от вкъщи", бърза да се намеси счетоводителката на основното училище "Св. св. Кирил и Методий" в град Ветрен. "Госпожата" е директорката Лена Парова, която сме попитали колко дълъг е обикновено работният й ден. "Идвам най-често в 7:15 с автобуса и в 18:30 се прибирам", отговаря с точност тя. Но също признава, че задачите й нерядко се простират извън това време.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK