Криминализирането на "радикалния ислям" е мисия невъзможна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Криминализирането на "радикалния ислям" е мисия невъзможна

доц. д-р Симеон Евстатиев

Криминализирането на "радикалния ислям" е мисия невъзможна

Специалистът по исляма и Близкия изток доц. д-р Симеон Евстатиев за серията от законопроекти на Патриотичния фронт, засягащи мюсюлманите, и какви ще са ефектите, ако бъдат приети

28642 прочитания

доц. д-р Симеон Евстатиев

© Цветелина Белутова


Преди лятната си ваканция народните представители приеха на първо четене две законови поправки, предложени от Патриотичния фронт (ПФ) - срещу разпространението на "радикален ислям" и носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Предстои депутатите да гледат още две законодателни инициативи на ПФ, свързани с мюсюлманската общност в България - за забрана на високоговорители при религиозни прояви извън храмовете, на финансово подпомагане на вероизповеданията и религиозните институции от чужбина и на проповеди на чужд език. Потърсихме специалиста по исляма доц. Симеон Евстатиев за мнение доколко адекватни са тези законови промени и какъв ще е ефектът им, ако бъдат приети.

Профил: Симеон Евстатиев е арабист и специалист по исляма, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски", където е ръководител на Университетския център за изследване на религиите и на магистърската програма по близкоизточни и ислямски изследвания ("Общество и култура на арабския свят"). През 2013–2014 г. е работил в Принстънския университет, САЩ. Предстои му едногодишна работа в Центъра за изследване на модерния Ориент и Свободния университет в Берлин. Публикациите му включват десетки студии в областта на близкоизточните изследвания и ислямознанието. Автор и съставител е на няколко книги, сред които и монографията "Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото" (2012).

Патриотичният фронт предложи четири закона и законови поправки, свързани с мюсюлманската общност в България. В мотивите им е записано, че целят да предотвратят разпространението на "радикален ислям", чужди влияния върху религията и употребата на религията за политически цели.Смятате ли, че подобни закони са необходими и биха ли служили на заявените си цели?

Наистина не ми е известно въз основа на какви експертни становища се предлагат тези формулировки, които да залегнат в основата на уникални по рода си за Европа, а и за целия западен свят, законодателни решения. Макар и широко използвано в публичното пространство и медиите, понятието "радикален ислям" е твърде противоречиво. То трудно подлежи на научна дефиниция по ред причини: почти е невъзможно да се установи къде точно, в кой момент и по кой доктринален или идеен пункт "умереното" става "радикално".

Ето, сред мотивите за тези законодателни инициативи виждаме, че "идеология радикален ислям" се проповядва, когато става дума за идеи като "създаването на ислямска държава (халифат)", за пропаганда на джихад и т.н. Но всичко това – и идеята за халифата като идеал за ислямско обществено устройство, и джихадът – е всъщност свързано с базисни ислямски постановки или религиозни задължения, произтичащи от нормативните извори (Корана и Сунната) на исляма или от особеностите на ислямската традиция и юриспруденция (фикх*). Тогава как точно ще определим, и то законово, едни от тези постановки като "традиционни", а други – като "радикални", за да бъде инкриминиран "радикалният ислям"?

Криминализирането на "радикалния ислям" е мисия невъзможна. То със сигурност би създало хаос в съдебната система, а при гледането на подобни дела от прокурори, адвокати и съдии по необходимост ще се изисква и изключителна компетентност по ислямски теологически и религиозноправни въпроси, по които дори експерти понякога застъпват противоречиви становища.

Трудно ми е да преценя доколко в тяхната съвкупност подобни законови мерки наистина са необходими. Всъщност става дума за различен тип инициативи – за облеклото, за промени в закона за вероизповеданията, за криминализиране на "радикалния ислям" и за високоговорителите. Сред всичко това най-спорна за мен е предложението за въвеждане на понятието "радикален ислям" в законодателството по предлагания начин.

От една страна виждаме, че (като изключим начина, по който това се прави и терминологията, която – за разлика от по света – се предлага у нас) различни инициативи от подобен характер вече има и в редица западноевропейски страни. Някои (Франция, Белгия и отделни местни власти) забраняват на публични места цялостното забулване, при което не се вижда лицето. Други, вече и Германия, в момента дебатират подобни възбрани. Има и страни като Австрия, които ограничават външното финансиране на мюсюлманските общности, а държави като Франция обсъждат въвеждането на сходни ограничения. С оглед на усложняващата се обстановка в Европа тези мерки са част от усилията на политици и държавници да предложат – все още в рамките на либералнодемократичния спектър – решение на острите проблеми с т.нар. радикализация на част от своите граждани мюсюлмани. Доколкото ми е известно, сред западните държави единствено Великобритания, макар и с малко по-различна терминология, наскоро мина през дебат за криминализирането на определени проявления на исляма (като "идеология" в противовес на "религията"), което вероятно е дало надежди и идеи на българските вносители на законови промени чрез въвеждането на "радикалния ислям" в законодателството.

От друга страна, това са трудни начинания, защото крият риск да встъпят в противоречие с основополагащи принципи като този за свободата на вероизповедание, който е част от ценностите на европейските общества. С други думи, макар и при наличие на политическа воля и обществен консенсус да е възможно да има ограничения за облеклото на публични места, макар държавата да е в правото си да регулира финансирането и функционирането на изповеданията, много е важно как точно ще се направи всичко това. Да се инкриминира "радикалният ислям" във всеки случай е не само абсурд, то е и практически неосъществимо.

Според мен държавата с нейното законодателство, правораздаване и съдебна система трябва да запази своята неутралност по отношение на вътрешнорелигиозни особености и дискусии, на течения и степени ("радикално" – "умерено"), в които се следват дадени религиозни учения. А ако някой гражданин наруши закона, например като проповядва религиозна омраза, подтиква към смяна на установения обществен ред, омраза към друговерците или пък извършва насилие, държавата трябва да влезе в ролята си, за да го санкционира и накаже, но въз основа на реални доказателства за конкретни действия, наричани от юристите съставомерни. Принадлежността към дадено религиозно течение или притежаването на набор от свързани с него книги сами по себе си не могат да бъдат доказателства в този смисъл.

Един съд, разбира се, може да отчете "на каква основа", въз основа на каква "идеология" или идейно течение е извършено конкретното действие, за да си изясни "обстоятелствената част" от процеса. Държавата обаче не трябва да се намесва пряко в дебати, заемайки оценъчна позиция чрез дефиниции и понятия, които са вътрешни за дадена религиозна общност. От гледна точка на законодателството деянията, съставляващи престъпления, в случая не бива да имат "религиозни" обосновки, а трябва да бъдат "преведени" на общодостъпен за всички граждани и ясен юридически език.

Държавата трябва да е неутрална, а когато се наложи да съди някого заради онова, което е проповядвал или извършил, единственият критерий трябва да бъде дали става дума за действие, което е наказуемо от гледна точка на действащото законодателство и накърнява конституционно определените граждански свободи и демократични ценности. Това не може и не трябва да става чрез въвличане в тези процедури на теологически аргументи или спорове за "радикалния" характер на дадени религиозни убеждения – независимо дали ни харесват или не. В противен случай светското право ще трябва да се произнася по религиозни принципи.

Един мюсюлманин може да се определя като суфий*, ханифит* с матуридитски* теологически възгледи или пък салафит* и ако спазва законите на държавата, има право в личната сфера да си вярва в каквото пожелае. Подобно на всеки друг гражданин, независимо от неговата конкретна религиозна идентичност, ако наруши тези закони, наказанието трябва да се налага не с измерване "радикалността" на неговите възгледи или чрез оценяване на вътрешнорелигиозните особености на изповядваните от него идеи, а с оглед на извършеното деяние от гледна точка на действащото законодателство, пред което всички граждани имат равни права и задължения.

А какво мислите за предлаганото разграничение между "радикален ислям" и "традиционен ислям"?

В мотивите четем, че "съществуват два вида ислям – традиционният ислям, който е присъщ и за мюсюлманите в България от векове, и новият тип радикален ислям, който е едно модерно явление, на не повече от три десетилетия". Такава една "дефиниция" не се опира на никакви ясни критерии, което я прави и юридически неприложима.

"Радикални" (по смисъл, близък до онзи, който вносителите влагат в термина) групи в исляма има не от "три десетилетия", както твърдят вносителите, а от най-ранната ислямска история, т.е. от VІІ в. Освен това опитът рязко да се отдели "религия" от "идеология" също е част от разбираемо (в случая като политическа цел, а в други случаи, когато се ползва от мюсюлмански автори, и като апологетична задача), но безпредметно по своята същност и реалистичност усилие. Най-малкото, защото самото разграничение е спорно, а на моменти и твърде условно, за да бъде юридически приложимо. Разбира се, както анализатори извън правната сфера могат да си служат с понятия като "радикален ислям", така политици и апологети могат да се опитват да разграничават за своите цели "религия" и "идеология". Въпросът е, че толкова спорни и необосновани дефиниции трудно могат да залегнат в основата на законодателни норми.

Същото важи и за изкуствената дихотомия "радикален ислям" – "традиционен ислям". Странни са и формулировки като тази, че "радикалният ислям противоречи на ислямската религия, както е описана в Корана и другите класически източници". Твърди се също, че при "религията" всичко било насочено към "духовно усъвършенстване", а "материалният свят" бил поставен на втори план, докато "при идеологията акцентът е обърнат". Това са, меко казано, озадачаващи твърдения и остава напълно неясно въз основа на какви факти, знания и анализи те са построени.

Има ли основателна заплаха за радикализация в някои части от българската мюсюлманска общност и в каква форма е тя?

Винаги ми е трудно да разсъждавам в парадигмата на "радикализацията" – в смисъла, в който се употребява, един не толкова академичен, колкото политически и съответно медиен термин. Но съживление на исляма в различни негови форми и проявления определено има и в България през последните години. След падането на комунистическия режим се наблюдава процес по интензифициране на ислямската идентичност сред част от българските граждани – сред етнически турци и особено сред помаци и роми. Сред някои от тях се възраждат исторически характерни за Балканите и датиращи от османската епоха форми на исляма, свързани с ханифизма* и матуридизма*. Много от тези мюсюлмани, но не само те, по разбираеми причини изпитват силното влияние на Турция (включително и чрез нейната ислямска институция – Дианета, с който България е сключила и договореност), където ислямската идентичност играе все по-важна роля не само в обществото, но все по-осезаемо и в политиката.

Сред младите, освен тази "постосманска" (някои биха се изкушили да я назоват направо "неоосманска") траектория, по мои наблюдения и преки впечатления, включително и от теренна работа, има и ясно очертано възраждане на исляма по различни, малко познати в досегашната ни история линии, вариращи от идеологията на движението "Мюсюлмански братя" до салафизма*.

Тези течения са "нетрадиционни" по отношение на България, което обаче не означава, че противоречат на "исляма" или че не са пряко свързани с "голямата" ислямска традиция. Те по-скоро са формата, която в случая приемат процесите на (ре)ислямизация, защото според следващите ги мюсюлмани или им предлагат адекватни на времето механизми, или в търсенето на автентичност им вдъхват силно чувство на религиозна увереност. Всичко това отново показва несъстоятелността на идеята да се въвеждат законодателни разграничения като "традиционен" и "радикален" ислям.

Как мюсюлманската общност в България се различава от мюсюлманите в Западна Европа? Очаквате ли процесът на радикализация в България да следва модела, характерен за Запада?

Твърдението, че българските мюсюлмани са автохтонно население, с което християни и представители на други общности съжителстват от столетия, вече се е превърнало в клише. В него, разбира се, има редица важни моменти – освен нормативните кодове, заложени в моралните системи на различните религии, освен самите "големи" религиозни традиции, се е създала и една местна форма на съжителство, в която мнозина основателно съзират голяма доза етнографско очарование. Комшулуците са добър пример за това.

От друга страна, съвременните процеси и особеностите на глобализацията след края на Студената война, свободата на пътуването, интернет и социалните медии преформатираха редица културни процеси, включително и в рамките на религиозните общности. Поради това и ислямското съживление, възраждането на ислямските идентичности прие непознати до този момент у нас форми. Някои от процесите, които наблюдаваме днес сред българските мюсюлмани, са по-близки до тези, протичащи сред техните единоверци в Германия, Великобритания, Турция или Египет, отколкото до случващото се в съседното село с преобладаващо мюсюлманско население.

Това важи в голяма степен за целите Балкани. И макар по правило динамиката в България да беше по-слаба от тази в Западните Балкани, тук е налице същият тип процеси. Те водят до реислямизация на много хора с мюсюлманска културна идентичност, доскоро следвали битови или синкретични религиозни вярвания и практики, и това завръщане към един по-нормативен ислям става чрез възраждане или на унаследените от османската епоха ханифитско-матуридитски* възгледи, или чрез постановки, характерни за "Мюсюлмански братя", или чрез възприемането на салафитска ориентация. В този смисъл съвсем скоро може да се окаже, че наместо да изнасяме "добри практики" поради опита ни в съжителството между различни религиозни общности, сме се оказали пред нови предизвикателства, характерни по-скоро за процесите, които вече ясно се открояват в Западна Европа.

Свидетели сме на интензивен процес по хомогенизация на исляма. Обикновено казваме, че ислямът е разнолик и многообразен. И това е вярно, за него има много основателни причини, но то не означава и че разнообразието може да бъде разтягано до безкрайност. Религиите имат нормативен диапазон – дадена група или общност може да го напусне временно, например следвайки синкретични практики под влияние на други религии или културни норми. Ислямската история обаче познава показателни примери, когато след прекалено голямо отдалечаване от нормативния диапазон на религията, дадени общности се връщат към него в стремеж към засилване на идентичността си. Такъв процес наблюдаваме и при мюсюлманите на Балканите през последните години.

И понеже голяма част от нормативните аспекти на исляма са непознати или пък са били "забравени" за известно време по нашите земи, някои проявления на тези опити за хомогенизация могат да наподобяват "радикализъм", да се свързват с нежелани "чужди влияния" и да се възприемат като "опасни" от населението и държавните институции. Тук всъщност много често става дума за религиозна нормативност, която встъпва в конфликт с дадени синкретични местни традиции, възприемани като исторически добре съжителствали с други общностни традиции. Това обаче само по себе си не може да бъде аргумент да се обявят някои нормативни вътрешнорелигиозни аспекти за "радикализъм", докато синкретичните контекстуални практики се дефинират като "традиционен ислям" чрез едно светско законодателство.

Какви чужди влияния действат върху общността и как трябва да им се отговори?

Както споменах, външните влияния са различни, но като част от един по-общ процес не е задължително да встъпват в остро противоречие помежду си, защото всички те са част от процес по възраждане на ислямската идентичност и консолидацията на мюсюлманската солидарност. При това един мюсюлманин може да се увлече по салафитската форма на исляма не непременно в Саудитска Арабия, както обикновено се смята, а в Австрия или Германия, даже в Пловдив, където е повлиян от турски, а не арабски, проповедници. В този смисъл връзките са много по-заплетени, а стари категории, налагани и в медийното пространство като "арабски ислям" или "турски ислям" не са особено адекватни.

Щом обаче настоявате, може да откроим поне три типа влияние: 1) от Турция, насърчаваща съживлението на ислямската религиозност чрез исторически наложилата се в региона ханифитско-матуридитска* версия на суннитския* ислям; 2) от различни центрове на салафизма* (но не само Саудитска Арабия); 3) ислямско пробуждане тип "Мюсюлмански братя" (което не идва задължително от Египет, а може да бъде "внесено" например от Великобритания, Франция или просто чрез интернет).

Общото между тези различни форми на ислямско съживление е опитът за засилване на социалното сцепление сред мюсюлманите и акцентът върху ислямската солидарност за сметка на по-второстепенните доктринални и ритуални различия. Този порив към хомогенизация на исляма няма да доведе до истинска хомогенност, но самият стремеж към единение ще има дълбоки религиозни и социални последици.

Подобна тенденция се забелязва както по редица национални теми, така и по ключови въпроси от регионален и международен характер, например солидарната, основаваща се върху ислямската идентичност, подкрепа за турския президент Ердоган, особено след опита за преврат в Турция. Тук трябва също да имаме предвид, че по правило ислямът – за разлика от християнството – е и водеща политическа идентичност в иначе винаги сложната и многообразна плетеница от множествени идентичности.

Какви ще са последиците, ако тези закони и законови поправки бъдат приети в сегашния си вид?

Аз наистина се надявам те да не бъдат приети на второ четене в сегашния им вид. Това би било изключително неефективно и ще има негативни последици. Наместо да подпомогне борбата с явленията, които иначе законодателите най-вероятно желаят да водят с добри намерения, защитавайки обществото и демократичните ценности, те по-скоро ще усложнят ситуацията. Всичко ще се обърка не само поради неиздържаните дефиниции, но и заради негативния ефект, който тези инициативи ще имат сред голяма част от нашите съграждани с мюсюлманска идентичност – независимо в каква степен спазват повелите на исляма.

Виждате ли разлика в реакциите на мнозинството в България срещу мюсюлманската общност днес, в обстановката на ескалираща ислямофобия покрай атаките в Западна Европа и войната в Сирия/Ирак, и подобния такъв момент на ескалация през 2001-2003 г. покрай атаките в Ню Йорк и войните в Афганистан и Ирак?

Самият термин "ислямофобия" ("страх от исляма") е доста странен и объркващ. Първо, едва ли можем да наложим на хората да не се страхуват от определени форми и проявления на исляма, когато медиите ежеседмично ги информират за поредните жертви на ислямистки атаки или атентати в Европа, Близкия изток и други краища на света. Второ, терминът е част от пропагандата на различни актьори в обществото, а мнозина основателно го възприемат и като опит за цензура и табуиране на всеки един по-критичен поглед към исляма. В смисъла, в който ме питате, вероятно би било по-уместно да говорим не за "ислямофобия", а по-скоро за дискриминация на мюсюлманите по религиозен признак. В условията на либерална демокрация никой не бива да бъде дискриминиран по презумпция – само и единствено заради своя произход или идентичност.

Факт е, че днес въображението на мнозина се разпалва от мощни метафори като тази за сблъсъка на цивилизациите или за ислямската заплаха към Европа. Все по-отчетливо се възражда и историческият образ на исляма като квинтесенциалния "друг" на Европа.

В тези условия дебатите по все по-остри въпроси като този за несъвместимостта между редица базисни постановки на шариата и либералнодемократичните ценности на европейските общества трябва да продължат. Това впрочем ще се случи независимо от нашето желание, то ще бъде наложено от самите реалности. Такива дълбоки и важни въпроси обаче не могат да се водят чрез законодателни мерки, предлагани въз основа на спорни и неясни понятия като "радикален ислям". Това са въпроси от друг порядък, бих казал и много по-значими за Европа и България, и трябва съответно по друг начин да намерят свой отговор в интелектуалния, обществения и политическия живот. Необходими са комплексни мерки и политики, свързани с мястото на исляма в европейските общества и въпреки историческите си особености страната ни едва ли ще остане встрани от тези тенденции.

Нараства необходимостта от адекватно отчитане на културните и религиозните различия, съчетано с изоставяне на пожелателното, идеологически клишираното мислене. Тези фундаментални различия не трябва постоянно да се релативизират и завоалират, а да бъдат разглеждани обективно, за да се потърсят и адекватни решения на свързаните с тях динамично изострящи се социални конфликти. Докато това все още е възможно, трябва да бъдат препотвърдени някои класически принципи на либералната демокрация, която дава свобода, но налага и определени граници в съвместния социален живот. В него например не всичко онова, което е вътрешно изискване на дадена религия, може да бъде съвместимо с принципите на правовата държава и секуларизма в Европа.

Речник на термините

Мазхаб – школа в ислямската юриспруденция, или ислямското право (фикх).

Матуридизъм – теологическа система (калам). Води началото си от живелия през ІХ–Х в. ханифитски богослов Абу Мансур ал-Матуриди. Матуридизмът е една от двете (заедно с ашаризма – от името на съвременника му Абу ал-Хасан ал-Ашари) класически суннитски школи в калама и традиционно е изповядвана от последователите на ханифизма.

Салафизъм – последователите му се определят като суннити, които смятат, че представляват най-автентичната и ранна версия на исляма – такъв, какъвто според тях е бил изповядван от "праведните предци" (ас-салаф ас-салих), най-общо първите три поколения мюсюлмани, живели през първите ок. две столетия и половина от историята на исляма (в тогавашните представи едно "поколение" обхваща ок. 80 години). Салафитите вярват, че участват в процес по "очистване" на мюсюлманските общности от всички "еретични" и водещи до неверие "греховни нововъведения" (бида‘) и форми на многобожие (ширк). По принцип салафитите определят реформистките си задачи първо и основно чрез вероучителните принципи (‘акида), т.е. посредством теологията, в която се отличават със своето стриктно учение за монотеизма – "единството на Аллах" (таухид), и едва след това чрез въпросите на фикха. При това в теологията не става въпрос просто за т.нар. божествени атрибути, а за това как трябва да се подхожда към текстовете на Откровението и кой трябва да бъде смятан за истински вярващ в исляма. Във фикха салафитските учени (улеми) често призовават към изоставяне на "сляпото следване" (таклид) на предишните поколения авторитети в рамките на схоластическата традиция на даден мазхаб след епохата на "праведните предци".

Суннизъм – едно от трите основни разклонения, направления в исляма, очертало се още през VІІ в. заедно с шиизма и хариджизма.

Суфий – последовател на суфизма. Суфизъм е понятие, обозначаващо "мистицизма" като явление в исляма.

Фикх – ислямската наука за шариата (т.е. за исляма като низпослан от Аллах закон, регулиращ всички сфери на индивидуалния и социалния живот на мюсюлманите).

Ханифизъм – е един от четирите мазхаба в суннизма, възприет за официална школа във фикха от Османската империя, поради което е разпространен и на Балканите.

Преди лятната си ваканция народните представители приеха на първо четене две законови поправки, предложени от Патриотичния фронт (ПФ) - срещу разпространението на "радикален ислям" и носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Предстои депутатите да гледат още две законодателни инициативи на ПФ, свързани с мюсюлманската общност в България - за забрана на високоговорители при религиозни прояви извън храмовете, на финансово подпомагане на вероизповеданията и религиозните институции от чужбина и на проповеди на чужд език. Потърсихме специалиста по исляма доц. Симеон Евстатиев за мнение доколко адекватни са тези законови промени и какъв ще е ефектът им, ако бъдат приети.

Профил: Симеон Евстатиев е арабист и специалист по исляма, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски", където е ръководител на Университетския център за изследване на религиите и на магистърската програма по близкоизточни и ислямски изследвания ("Общество и култура на арабския свят"). През 2013–2014 г. е работил в Принстънския университет, САЩ. Предстои му едногодишна работа в Центъра за изследване на модерния Ориент и Свободния университет в Берлин. Публикациите му включват десетки студии в областта на близкоизточните изследвания и ислямознанието. Автор и съставител е на няколко книги, сред които и монографията "Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото" (2012).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    spanopolski avatar :-|
    spanopolski

    Не знам дали идеята е била нищо да не се разбере от статията, но това е резултата.

  • 2
    osho avatar :-|
    osho

    Не е нужно да се релативизират нещата и усложняват излишно. Има дефиниция за език на омразата, за агресивно поведение, за престъпление. Ако тези религиозни групи с поведението си навлизат в тези зони, то биват преследвани. Ще ги наречем ли радикални или само умерени - без значение. Няма нужда да влизат в оплетените дебри на религиозните тълкувания, в които е затънал самият ислям. Той може да бъде съден и санкциониран по гражданските закони на демократичната държава. Толкоз!
    Има ли противопставяне по религиозен принцип в проповедите на имамите - има. Тогава човечецът отговаря по човешките закони за насаждане на омраза, затваря му се джамията, разтуря му се седянката.
    Нека експертите не правят нещата по сложни, отколкото са. Ако един кротък и смятан за умерен мюсюлманин те нарече "християнско куче", той получава присъда, нищо, че не е част от групировки и си живее мирно и кротко. Същото важи и за другата религия.

  • 3
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    “...То трудно подлежи на научна дефиниция по ред причини: почти е невъзможно да се установи къде точно, в кой момент и по кой доктринален или идеен пункт "умереното" става "радикално"...“ Абсолютно вярно, Няма радикален ислям- има една военна терористична доктрина, прикрита като религия. За това е безсмислено да се въвежда такава юридическа дефиниция. Считам, че в ЕС исляма трябва да бъде обявен за недемократична идеология- като фашизма- и да се забрани практикуването на исляма точно поради това му качество.

  • 4
    pgh1454945517488132 avatar :-|
    Molossian

    Толкова много думи без да казват нищо.

  • 5
    jddi avatar :-|
    Димов

    Доцентът доктор философства, но цялата му теза се свежда до "трудно ми е и не разбирам".

    Всичко е ясно и хич не е трудно. Радикалният ислям е просто ислям, който иска власт. След 50 години Европа ще прилича на близкия изток.

    Ако това не ни харесва, трябва да отхвърлим - социално и законодателно - политическия ислям във всичките му прояви. Насилственото забулване няма място в нашето общество. Ислямски училища нямат място в нашето общество. Финансиране на каквито и да е религиозни движения от чужди граждани и държави нямат място в нашето общество. Това е.

    Не е трудно. Просто е. И не мразим мюсюлманите, те са хора като нас. Мразим обаче потисничеството, гнетта и глупостта.

  • 6
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    Считам, че статията е предназначена за юристи, и понеже аз съм юрист, за мен тя е достъпна и разбираема. Съгласна съм с изцяло с мнението на автора по дискутираната от него тематика и мисля, че не е зле да поиска публикуването на тази статия и в “Адвокатски преглед“, за да може статията да достигне до максимално широк кръг колеги.

  • 7
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    "Тогава как точно ще определим, и то законово, едни от тези постановки като "традиционни", а други – като "радикални", за да бъде инкриминиран "радикалният ислям"?"

    Ми най-добре-ЦЕЛИЯ, като не може да се раздели.
    Я някой да отиде в Саудите и да видим-дали ще чуе биене на църковни канони, или хора с кръстове да си носят? Ще ги линчуват.

    Какво ни пречи ние това да приложим? Вече е видно, че от мюсолманин до терорист пътя е МНОГО кратък ...

  • 8
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    Не съм съгласна обаче с изложеното на стр. 4 от статията. Дали едно твърдение се е наложило като клише, е без значение, когато трябва да се изследва истинността на това твърдение. Мюсюлманите НЕ СА АВТОХТОННОТО НАСЕЛЕНИЕ на географската територия, която в момента е българска държавна територия и доказателствата за това могат да се открият в историческите и археологическите извори. Също така, не съм съгласна, че българите в България сме длъжни да приемем една военна терористична доктрина, прикрита като религия, за традиционна религия по българските земи, да се примирим със съществуването й и да я признаваме като едно от вероизповеданията в България. След като не може да се разграничи радикален от традиционен ислям , самият този факт е доказателство за това, че в идеологията на исляма е заложена бързата радикализация на изповядващите исляма.

  • 9
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    За неразбиращите статията- има трудност при възприемането на корана, която произхожда от неговото естество и за това статията ви се струва объркана. Представете си , че корана всъщност е един единствен закон, който включва в себе си и НК, и НПК, и ГПК, и СК„ и ТЗ, и КТ, и ЗЛС, и ДОПК, и АПК,и най-важното- Конституцията на Р. България. Този единствен закон изисква от последователите си да съобразят 100% живота си с него. Корана НЕ Е само религиозна книга, а по същество представлява един обширен закон и изисква от своите последователи единствено неговото спазване и ОТХВЪРЛЯНЕ на спазването на всякакви други закони.

  • 10
    loyola avatar :-|
    loyola

    До коментар [#1] от "spanopolski":
    До коментар [#4] от "Molossian":
    До коментар [#5] от "Димов":

    Като нищо не сте разбрали от статията, ми четете, господа, за да знаете и разбирате! Просто било, това да не ви е тахан-халва -> режеш и ядеш?! Като сте експерти по темата, защо не сте на мястото на интервюирания? Или сте такива само пред компютъра?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.